Днес с майка ми говорихме за котките на баща ми, който почина преди няколко месеца и тя ми каза, че иска да ги изхвърли защото пикаят навсякъде, късат й дрехите и й е писнало да чисти след тях. Започнах да плача, тя също и казах нещо като ''Не можеш да ги изхвърлиш, те са човешки същества.'' и тя каза, че не можеш да сравняваш котката с човека и й писнало разни хора да се превъзнасят колко обичали животните. Казах й, че ако ги изхвърли те ще умрат защото са свикнали да живеят в къща и тя отговори, че не е така. Аз пак се разплаках, тя ме попита защо и аз казах, че е защото ми е жал за тях. Пита ме как така за нея не ме е жал и аз казах, че тя не е тази, която ще остане без дом. Тя ме обвини, че повече ми пука за котките отколкото за нея. Аз й казах, че ако е планирала да ги изхвърли, е трябвало да е когато са били още малки, за да свикнат с условията на улицата. Тя се разплака и ми каза, че е искала, но баща ми не я е оставил. Малко предистория: Баща ми ги доведе през 2019, бяха бебета, каза, че ще стоят за няколко седмици и ще им намерим друг дом - излъга и двете ни. Той почина и сега тя се грижи за тях и въпреки, че разбирам, че е уморена и се натоварва психически, мисля, че не е хуманно да ги изхвърлим на улицата. Може ли да ми дадете някакъв съвет?
Знам, че се пише и с ударение, но съм от лаптоп и не знам къде е на клавиатурата.
Знам, че се пише и с ударение, но съм от лаптоп и не знам къде е на клавиатурата.
