Сега никой няма да го яде това върху печката. Измислили са модерни плотове, и аз не знам името им, на ток, разни "скари". Стига е пипвал някой нещо, дето и пролуки за пушек има. А никой не е пострадал от онова в миналото. Нямаше претенции.
- Публикувана: 15 окт. 2023, 18:42 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2023, 04:34 ч.
Рецепти от Северозападна България
Боряна, баба ми естествено почистваше печката преди да започне на пече. Но си права, много изнежени станахме и претенциозни в последно време.
В тоя дух на мисли, спомних си за друга вкусотия - "еце на ратишка". За тези, които не са от Северозапада- яйце, опечено на вестник.
В тоя дух на мисли, спомних си за друга вкусотия - "еце на ратишка". За тези, които не са от Северозапада- яйце, опечено на вестник.
О, за яйцето и аз сега се сетих. Ето и една приблизително рецепта, която майка ми ми каза вчера. Като заколят прасето, нарязват и запичат месото на тавичка. Добавя се нарязан червен лук и малко преди да се сервира, се разбъркват няколко яйца. За съжаление трябва шеф с усет, защото времето на всяка фаза, е незнайно и това е стара рецепта на поне 70г, спомен от нейни роднини.
Сега съм пак за малко вкъщи и като чуя как говорят по нашия край, не градските обитатели, ми става много мило😊. Вчера щерката се маеше на един лъскав Майбах паркиран централно пред един блок, та така…Майбах и ратишка.
Сега съм пак за малко вкъщи и като чуя как говорят по нашия край, не градските обитатели, ми става много мило😊. Вчера щерката се маеше на един лъскав Майбах паркиран централно пред един блок, та така…Майбах и ратишка.
В тоя дух на мисли, спомних си за друга вкусотия - "еце на ратишка". За тези, които не са от Северозапада- яйце, опечено на вестник.
nandi, благодаря🌼
Скрит текст:
_Комбус-има различни рецепти.
Пресен лапад/щавляк се попарва с вода и се задушава в мазнина. Сухи чушки също се попарват и се остъргва "месото" им. Счукват се в хаванче. Някога са го правили в сезона, когато си се хванал за зелено"/т. е, вече има коприва, лапад, киселец/, а от зимата са останали сухи чушки.
_Руен боб в гърне. Някои го наричат руйнал.
Междинното положение, когато не е успял да узрее, а трябва да се обере и е в по-големи количества.
Този с цикламените шарки е най-вкусен.
Боб, печени чушки, печен домат, лук, чесън и подправки. Често гърнето се слага в жарта на огъня до котела/казана където се варят буркани.
_Комбус-има различни рецепти.
Пресен лапад/щавляк се попарва с вода и се задушава в мазнина. Сухи чушки също се попарват и се остъргва "месото" им. Счукват се в хаванче. Някога са го правили в сезона, когато си се хванал за зелено"/т. е, вече има коприва, лапад, киселец/, а от зимата са останали сухи чушки.
_Руен боб в гърне. Някои го наричат руйнал.
Междинното положение, когато не е успял да узрее, а трябва да се обере и е в по-големи количества.
Този с цикламените шарки е най-вкусен.
Боб, печени чушки, печен домат, лук, чесън и подправки. Често гърнето се слага в жарта на огъня до котела/казана където се варят буркани.
Ех, че хубаво ме подсетихте за яйце на вестник. Вкусотия и като се отпечатат буквите върху яйцето беше забавно да се мъчим да четем. Както споменах другия ни род е от Североизток, бяха скандализирани като разбраха за яйце на вестник- олово, мастилото, мръсен вестник дрън-дрън. Който не е опитвал не подозира неповторимия вкус. Правила съм си яйце върху хартия за печене на стъклокерамичен плот - бледа имитация, почти безвкусно стана...
А киселото не е ли “воден таратор”? Краставица, копър, оцет, чесън, сол и вода? Супа само от джанки съм яла, но майка ми каза току що, че със зелен боб и джанки бил оригиналът.
Иначе нещо, което не ми допадаше като дете е “застройването” на супите с яйце - досега не обичам. Имам много международни кулинарни книги, но никъде не съм попадала на супа, застроена с яйце.
Иначе нещо, което не ми допадаше като дете е “застройването” на супите с яйце - досега не обичам. Имам много международни кулинарни книги, но никъде не съм попадала на супа, застроена с яйце.
Ариана като каза джанки, та се сетих за една феноменална туршия от нашия край - с чесън и джанки. Мама, лека и пръст, и слагаше и моркови и чушки. Копър, сол, оцет, може би и малко захар. Невероятна вкусотия!
П.П. Правеше я на етапи. Първо затваряше млечен чесън, когато направи глави през пролетта. После зелените джанки като станат. И на есен ги смесваше и добавяше морковите, чушките и слагаше в трилитрови буркани. Но пропорции не мога да кажа. Яд ме е, че не съм питала и записвала.
Правихме я с мъжа ми преди няколко години, когато - о, чудо на чудесата намерихме в Германия една зелена джанка! Малко беше трудно с чесъна, но намерихме. И стана! Беше вкусна.
П.П. Правеше я на етапи. Първо затваряше млечен чесън, когато направи глави през пролетта. После зелените джанки като станат. И на есен ги смесваше и добавяше морковите, чушките и слагаше в трилитрови буркани. Но пропорции не мога да кажа. Яд ме е, че не съм питала и записвала.
Правихме я с мъжа ми преди няколко години, когато - о, чудо на чудесата намерихме в Германия една зелена джанка! Малко беше трудно с чесъна, но намерихме. И стана! Беше вкусна.
Ариана като каза джанки, та се сетих за една феноменална туршия от нашия край - с чесън и джанки.
Баба правеше и туршия от диви крушки, ама кой да ти помни рецепта....