Детето ми лъже

Първо се опитайте да се успокоите. От написано личи, че сте изнервена. Децата са попивателни на емоциите на родителите си. Колкото и да се тръшка, вие говорете спокойно, не викайте, не я удряйте. Наложете граници. Четете литература, която са Ви препоръчали тук по-горе. Нищо толкова драматично няма в поведението й. Децата си тестват границите докъде може. Дори и с баба и дядо вкъщи може да наложите правила. Ако тези правила не се спазват нека има последствия. Примерно отнемате нещо любимо или лишавате от нещо. Вие ще прецените. Но удряне не, категорично.
Всъщност тръшканията може да са полезни, за да наложите правилата. Просто бъдете спокойна по време на тръшкането, говорете с равен тон, изслушвайте търпеливо и не отстъпвайте. Като бурята отмине, ще имате дете, което е разбрало, че този подход не работи. Успех!

Абе вие какви хора сте, едно 4 годишно Николче ви върти на малкия си пръст.
Я си помисли като стане на 15 г какво ви чака.

Като майка на 5 годишна много своенравна госпожица ви съветвам да говорите и да слушате детето. На тази възраст те имат нужда от много внимание. Ясно че, работите, бързате, търсите и вие лесното. Обаче гледането на деца е всичко друго, но не е и лесно. Тръшкането ще спре когато разбере, че никой не я гледа и не се впечатлява от тръшкането.
Когато лъже я слушайте, искайте още да разкаже...детето има нещо да предаде...
И на последно място. Ако нещата излязат извън контрол, потърсете детски психолог. Липсата на мъжка фигура/баща също не е за пренебрегване...

На първо време в изблиците отделете детето в друга стая, където да не влизат Вашите родители. Обяснете им, че Вие сте родителя и може да не им харесва, но да не се месят във възпитанието. Дайте време на детето да се успокои само, временното туширане чрез компромис от Ваша страна само утежнява цялостно картината. Останете спокойна, не й обръщайте внимание докато не се успокои. Когато е в истерия детето не Ви чува. Когато се успокои поговорете, нека сподели как се чувства, обяснете пак кое е правилно. Лъжата вкъщи наказваме с пълен отказ да общуваме, в краен случай имаме и ъгъл за наказания. Но детето е по-голямо. Поведението на дъщеря Ви е почти нормално за тази възраст, но е важно да отиграете правилно ситуациите.

Ужас . Добре ,че нямам деца

Изборът е ваш. Напротив точно в такива моменти се общува, говори спокойно, ситуацията преминава и така детето се учи. Пак казвам всеки възпитава както вярва, че е правилно. Утре, като възрастен ще  повтори модела, а комуникацията е всичко, ключ към решаването на всички проблеми.

И не на последно място си задайте въпроса какво става в главата на това дете, с крехка и неукрепнала психика, оставено само, когато неговите "всичко", защото за децата родителите са всичко на този свят го наказат с пълен отказ на общуване.  От гледна точка на психологията по повод точно неговореното ставаше въпрос за партньори, които се сърдя и не си говорят с дни, това поведение е незряло. Аз сега няма да ти говоря и така те наказвам, но всъщност наказваш себе си, вътрешното напрежение да се разминавате, като съквартиранти и да не седнете на една маса и да комуникираме, като възрастни и ситуацията да се изясни, до това води този модел на поведение. Няма нищо по страшно от това да си отлъчен от семейство, общност, работен колектив и т.н.  Отново нещо от психологията, колкото и да не ни се вярва, когато нещо предаваме обикновенно е само 50 % отговарящо на истината, всеки който разказва добавя, маха нещо, подменя факти, преиначава. Гледах експеримент присъстващи на обир от които веднага взимат показания и след месец отново искат показания за случая, разликата в историята, детайлите огромна и когато показаха на единя от свидетелите, как е описал жертвата преди и след месец, той не можеше да повярва и беше на 100 % убеден, че е абсолютен точен в описанието. И това са възрастни хора, които дори не осъзнават, че лъжат, а когато го правят целенасочено, а вие очаквате от деца да се контролират, да правят разлика между истина и фантазия.

Това да ми мълчат като имат проблем с мен или с някое мое действие е толкова тъпо и дразнещо. Ми кажи си каква ти е мъката, комуникирай - възрастен си все пак.

Sephora, благодаря Ви за анализа, ама да си гледате работата. Както казах, детето е по-голямо, почти на 7, и съвсем не става въпрос за фантазии, а за съвсем целенасочено отричане на факти и подобни ситуации. Отдавна сме открили основните граници на поведение и не говорим за напълно незряла психика, която приема нашето поведение за изоставяне. Това е логичното поведение, което патологичните лъжци получават, и аз предпочитам да открие причинно-следствената връзка рано, като може самостоятелно да коригира поведението си. Съвсем ясно му се обяснява защо получава това отношение, не е оставено в неведение. Накрая му се обяснява отново какво трябва. Детето вече е на прага на все по-слабо контролираната от родителите комуникация.

Отделно мълчанието е вид реакция, която е необходима за разумното разрешаване на проблема чрез комуникация в по-късен етап. При афект дори от едната страна комуникация няма, а ако е двустранно най-доброто, което ще се постигне е скандал, затрудняващ решението на проблема.