Детето ми лъже

Не бийте детето. Това е моя съвет. Не го удряйте никъде.

За "лъжата": на тази възраст първо не рязграничават много фантазия и реалност. Въображението им е богато и работи на пълни обороти. Второ и много важно е, че тестват границите си и искат да знаят къде наистина е границата, може ли да се смени и ако да до къде. И трето научават, че ес определени думи могат да постигнат нещо и то реакции у нас другите.
Зад лигавенето също се крият тези причини.
Избирайте си битките, поставете ясни граници и ги спазвайте винаги.

Ударите по дупето (или където и да било) даже не искам да започвам да ги коментирам. Само ще кажа, че насилието издава безсилие, така че не удряйте детето.

Проблемът е в родителския авторитет, т.е. в липсата му. След като при детето има родител/и, то баби и дядовци не се намесват.

Лъжата на тази възраст не е точно лъжа.

Поеми си дълбоко въздух и я остави да се тръшка, период е, ще мине. За лъжите казвай "Ами сега ще отида да питам баба ти дали наистина така ти е казала" и постепенно ще спре. За боя, просто не я бий, с бой никой не е вкаран в пътя. И главно не се изнервяй от тези неща, много деца се държат така. Говори ѝ повече, гледай да правите заедно някакви неща, които харесва и се дръж спокойно като не слуша.

Най-важното е в случая да не я изтървете и да не се поддавате на лиготиите! Че като порасне и като е научена, че всичко ще става на нейното вместо писъци, шамари ще почне да ви раздава. Племенника ми така му угаждаха за всичко като малък, сега вече е 4ти клас и посяга на майка си, крещи на баща си...ужас е...

Нека да реве, после ще й мине и ще е забравила даже за какво се е тръшкала. Гледай да не й посягаш.

Това е нещо съвсем нормално за дете на 4 г. да "лъже". Съветвам ви да си купите някоя и друга книга по тема възпитание, да гледате и слушате видеа по темата. Да се удря дете е недопустимо, показва слаб родител и не е никакво пречупване или пречупване на характера, а на психиката.  Потребителката, която го написа да вземе малко да попрочете нещо, освен с бой има и други цивилизовани начини да се справиш с едно дете. Може да го разтърсите леко, това е съвет на психолог, който бях чела някъде за да  привлечете вниманието му, но шамар в никакъв случай. По този повод имаше една сентенция:
Когато се държиш лошо с детето си, то няма да спре да те обича, но ще спре да обича себе си!

Гледам методи на възпитание и как да се реагирате показвайки една и съща ситуация и  реакция.  Примерно едното беше за детската градина, майката успокои детето и започта да му обяснява как ще играе в градината, след това ще обядват, ще спят и после ще дойде да я вземе, взе и раницата, сложи любимата играчка, шала и, ако и стане много мъчно да го гушне и така детето спокойно, обяснено му е и т.н. Масата ще започнат да крещят, тръшване и т.н. Също гледайте и поредицата с онази бавачка, която се справя с потресавяща деца и семейства, подхода и един и същ, стига да го усетите, добронамерена комуникация и много говорене. Граници и възпитание се налаг с любов, а не с шамар и крясъци. Дете се възпитава с ясни правила и мотивация. Бавачката от това предаване правеше табла, слагала червени точки и отчита а успеха в  поведението на децата. Виждаш как едни тиранчета, продукт на възпитанието на родителите си, чрез методите на тази бавачка спазват правила, подреждат, не се тръшкат и виждаш щастливите им лица и блясъка в очите им, шамар ще ги укроти външно, но какво ли става вътре в душата им и крехката им психика.

И аз искам това да кажа, че като казвам че я удрям по дупето не я бия по някакъв зверски начин просто тя е толкова разпусната толкова разлигавена а е само на 4 тя не разбира от не не разбира от нормално говорене не разбира даже от шамар по дупето не знам вашите деца какви са както и нервите ви но съм сигурна че ако прекарате половин ден с моето дете нервите ви със сигурност няма да издържат

Тя какво е виновна, че друг я е разлигавил? Защо биеш нея за чужда грешка?

Един възрастен би трябвало да може да се справи с 4-годишно дете без да прибягва до удари.  Ако не успява, проблемът е в него, а не в детето.

Трябва да се справиш с този, който я лигави.

А бихте ли ми казали как да се справя с това нейно поведение ?

1. Да се справиш с възрастния, който я лигави. Това е причината и тя трябва да се отстрани. Поведението на детето е следствие.
2. Строгост, без удари. Уважавай думата си. Когато си казала "не", не отстъпвай.
3. Диалог на разбираем за детето език.
4. Подбирай си битките. Понякога е по-добре да отстъпиш за някоя дреболия, а в детето да остане усещането, че си се вслушала в думите му.

Ами живея с майка ми и баща ми и те не дават нито да и викам нито нищо не знам как да се справя с тях казвам им, че когато аз и говоря те да не се мешат да не взимат никакво отношение но те не тя е малка тя е дете разлигавили са я до такава степен, че ме е срам да изляза с нея преди време беше легнала в кауфланд с писъци за една кукла която я имаме същата вкъщи не е лишена от нищо напротив презадоволена е всичко каквото иска и се купува и може би в това е проблема но вече наистина не знам как да подхождам към нея взимам я гушкам я говоря и и пред мен казва да мамо добре разбрах и става и праави това което до в момента сме говорили че не трябва и че не е правилно. Като излезем навън да играе с децата всички деца си се прибират нормално майките им като кажат тя пищи по половин един час тръшка се не знам виждам се в чудо

Специално лъжата според мен се дължи на това, че детето се бои от наказание за някаква простъпка. Няма значение какво наказание, може да е каране.
Тоест: то различава кое е добро и кое лошо.
Виждам като контрамярка да не се наказва детето в случай, когато е направило нещо неволно, например счупило чаша, бутнало без да иска друго дете и прочие. И въобще да има стремеж да се поощрява и награждава добрата постъпка, вместо да се наказва лошата.

Но определеният ред и задължения се спазват неотменимо, за да разбере детето, че с рев и тръшкане няма да стане. Например иска да гледа телевизия, разбрали сме се за половин час - след това край, телевиорът се спира и каквото и да прави детето, не се отстъпва.
Или ако не си е изяло зеленчуците, не получава десерт, ако ще да се спука от рев.
Когато разбере, че редът наистина се спазва неотменимо, самото дете става по-спокойно.

Пиша по принцип, защото не разбрах какво всъщност прави детето, какви са лиготиите.

Когато ми направи някаква рисунка или когато пишем рисуваме правим формички с пластелин винаги я поущрявам и винаги и казвам браво на моето умно дете. Като пиша лиготии разбирайте лиготии пищене тръшкане за абсолютно всичко тя идва при мен и не ми казва нормално " мамо налей ми вода " тя идва и или пищи или реве и ми го казва все едно няма да и дам вода

Как се държат бабата и дядото с детето? И не разбрах бащата къде е в цялата тази картинка?