От София в по-малък град?

  • 12 926
  • 179
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 794
Да, без информация за града, няма как да се даде съвсем адекватно мнение, а само гледна точка.
Аз съм от средноголям град, красив, устроен, но без потенциал за работа, ако имах какво да работя там, нямаше изобщо да се замисля за преместване. От 10 години живея в София, ами не ми харесва, не мога да свикна и сякаш съм на гости, а вече създадох семейство тук. Имам чувството, че утре ще си събера багажа и ще се махна. Не е моето. От икономическа гледна точка обаче няма как да се преместим, поне не и докато децата зависят от нас, а и искаме да осигурим добро образование.

# 16
  • София
  • Мнения: 35 104
Поантата тук е не какъв е града, а откъде идва авторката.
Млада жена, раждана и живяла в София, не видяла нищо друго и тръгнала към малко градче при любим, който не ще да си мръдне Д- то за минимален компромис, криещ се зад удобството на дете, вероятно и семейство до 9- то коляно.

# 17
  • Мнения: 11 843
........ който не ще да си мръдне Д- то за минимален компромис, криещ се зад удобството на дете, вероятно и семейство до 9- то коляно.

Извинявайте, Вие имате ли дете?

Да наречеш нуждата и желанието на един родител да е близо до детето си, да участва и вижда израстването му минимален компромис и криещ се, ми звучи цинично.


Иначе по въпроса на авторката - Наистина много зависи за кой по-малък град става въпрос.

# 18
  • Мнения: 6 106
Ако мъжът е отглеждащият родител за детето ще е по-добре да се преместят в София. А ако майката го отглежда и прекарва с баща си определено време, то отново за това дете е по-добре баща му да живее и да работи в София. А ако детето е присъдено на бащата и живее с него, когато новото семейство - на баща му и авторката ползва отпуск могат да прекарват част от времето в малкото градче, ако детето пожелае.
Когато първоначалната еуфория попремине за жена родена и живяла в София животът в малко градче може да се окаже непоносим, но тогава ще е загубила позициите си в София и ако вече има свое дете ще е в ситуация да избира между това да отведе детето далеч от баща му и това тя да живее живот, който й тежи.
Детето на мъжа в казуса не е причина да не иска да се премести в София, защото животът му в София ще създаде по-добри възможности за образование, развитие и реализация на детето. Може да е причина само ако е получил родителските права, но не той, а майка му отглежда детето. Но след като авторката ще живее с него на семейни начала вече няма причина бабата да е отговорна за детето, защото баща му ще му осигури нормална семейна среда. А ако е получил права над детето, но няма намерение да го отглежда дори след като вече има ново семейство то това може да покаже на авторката какъв баща ще бъде и на нейните деца.

# 19
  • Пловдив
  • Мнения: 14 419
Зависи от малкия град - например колко е малък и на какво разстояние е от големия - и от твоя характер. Не може да се каже еднозначно, нали разбираш.
Иначе примери има. Даже баща ми е някакъв вид пример, но преди вече 60-70 години.
Мъжът ми, който е от Северна България, но 10 години работеше в София и преди това още няколко във Варна, заряза София съвсем не от любов към мен, а защото не искал да отглежда деца там. Ако не бяха още малки децата (водене на училище и т.н.), казва, че и на село ще иде.
В днешно време знам пример от Пловдив в Асеновград. Разстоянието обаче е 20 км, може да се ходи на работа в Пловдив, и Агр е по-голям от някои областни градове. Не е като Първомай или Ветрен, нищо лошо и за последните, освен че са малки и по-отдалечени.

Преди 25 години приятелка отиде от Пловдив в Карлово при мъжа си, но след години цялото семейство дойде отново в Пловдив и накрая - в София, последното заради образованието на дъщерята, а може би и заради работата. Не са казали да им е било зле в Карлово, но възможностите най-малкото за работа за различни.

Последна редакция: чт, 22 юни 2023, 09:57 от Магдена

# 20
  • SF
  • Мнения: 21 209
Извинявайте, Вие имате ли дете?

Да наречеш нуждата и желанието на един родител да е близо до детето си, да участва и вижда израстването му минимален компромис и криещ се, ми звучи цинично.


До манталитет и възприятия е, а не дали има деца или не. Деца може да не гледаме по много причини.
Познавам много хора, чиито деца живеят с другия родител в чужбина. Тоест... приели са някак, че няма да са заедно. Гледат къде е по-добре за детето, а не как на тях като родители ще им е по-приятно и по-удобно.
За едни е цинично, за други е логично.
Когато родителите се разделят, първият огрооомен въпрос, който се изправя пред тях, е какво ще предприемат за децата си от сега нататък при новите обстоятелства. Това, че няма и двамата еднакво да живеят с тях, трябва да се приеме за логична развръзка. Както и това, може би ще се появи нов татко, нова майка, може с деца, може в бъдеще да се родят братчета, сестри, може новият родител да е от същият град, но може да е от друг, от друга държава. И не може всичко да се разглежда като цинизъм, особено ако пък в основата му е любовта.

# 21
  • Мнения: 11 843
Esmee съгласна съм, че хората сме различни. Но този баща иска да е близо до детето си и не смятам за уместно да се вижда в това, че не иска да направи компромис или се крие.  Иначе има бащи, които и без нови партньори и любови не поглеждат децата си...Но ако ставаше въпрос за жената, дали така лесно щяхме да решим да остави детето си и да върви при новата си любов.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 14 419
"Нов родител/татко/майка" също звучи малко цинично, а това, че за детето е най-добре в чужбина, след това в София и така нататък, не е аксиома.

# 23
  • SF
  • Мнения: 21 209
Ами не се хващай за думата. Много довре ме разбираш какво означава "нов родител". По-нецинично ли ще ти бъде, ако кажа "новата любовница на биологичния баща"? Пропуснала съм възловата дума "доведен". Много ли се е изменил смисълът???
Надявам се, че повечето са схванали какво съм написала, дори и да не са на моето мнение.
Има ситуации, в които едно дете живее с биологичните си родители и също снове от държава в държава, има деца, които живеят с доведен родител, но не помръдва от селото, защото да не е цинично, има деца, които живеят с биологични родители, които не се понасят и не го понасят. Това не е тема на темата и аз нямам време да обхвана всички нечестни варианти, които могат да засегнат едно дете.

Родителят, който не иска да живее без детето си, за най-лесно 1. да беше останал вечно с майка му, или вариант В: никога да не си намира нова булка, особено пък, ако е от град, различен от неговия. Тоест, решения има.


mibobo, кои сме ние да решаваме какво да направи жената. Ако съдът е отсъдил детето да е при нея, да го гледа и да го води със себе си при новия мъж. Ако са се разбрали то да остане при бащата, майката може да отиде в друг град с друг мъж и да си спазва условията на съда за срещи с детето. Не знам. Тези дела се влачат с години. Няма как с две изречения да кажем кой как да постъпи.

# 24
  • София
  • Мнения: 35 104
Деца не ми трябват, че да падам жертва на друго. Разбира се, че съществуващото дете ще е приорити левъл #1 за бащата, но винаги може да се предложи компромисен вариант, а не да забива млада жена в един кюп с рода и бивша рода.
Някак, само авторката е нагърбена с разрешаването на тая връзка, което на мен ми е голям морски фар, не междукаща светлинка на хоризонта.

# 25
  • Мнения: 1 228
И аз имам примери с две приятелки софиянки, преместили се в по-малки населени места и не искат и да чуят за връщане в София. Едната се премести в Асеновград - работи в Пловдив, когато иска забавления също идва със семейството до Пловдив, когато иска спокойствие и разходки - Асеновград и околността са й на разположение.
Другата е в едно селце до Пловдив - същата схема.
Затова според мен Е важно какво точно е евентуалното ново населено място.
Другото нещо е, че никога не пречи на млад човек да опита нещо ново. Щом работата й позволява да работи от разстояние, какъв е проблемът да пробва? Ако стане - стане, ако не - здраве да е. Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но и второто не е чак толкова трудно в днешно време. Много хора са/сме го правили.

# 26
  • Мнения: 6 106
Щом авторката пита значи не й идва отвътре да направи тази крачка, но заради пеперудите в стомаха търси някой да я убеди, че няма да съжалява.

# 27
  • Мнения: 2 081
По темата ще кажа само Дано никога не ми се налага да се върна в София .
Авторката първо да се замисли дали иска на 25 г. сериозна връзка с разведен мъж с дете .

# 28
  • Мнения: 9 706
Не мисля, че авторката ще се появи в темата, но ако още отсега това преместване й се струва като компромис ще трябва да обмисли решението си добре. Не само от гледна точка на физическо пребиваване в т. А или Б, а и останалата част от ''сделката''.

# 29
  • Мнения: 1 916
Щом се замисляш изобщо не напускай града в който си . Ти ако обичаш достатъчно този човек ще си вземеш нещата и ще отидеш без да се замисляш . Но като отидеш там имай в предвид, че ще ти е малко странно все пак нов град , нов дом , нови хора.
Преди няколко месеца за пръв път посетих София за моите години . Ами честно не ми хареса . Аз цял живот съм живяла в малък град и тая дандания в София хич не ми хареса . Може би в малкия град ще ти е по спокойно .

Общи условия

Активация на акаунт