От София в по-малък град?

Като се роди второто ни детенце се наложи да се преместим от София в родния град на ММ.Аз съм родом от Плевен,учих в Търново и още като студентка отидох да живея в София и за мен беше (и все още е) голям шок от тези големи градове да се преместя в малкия.Свиквам лека-полека,но ми е трудно.Може би защото тук всеки познава всеки,няма как да си анонимен (а аз харесвам това),има и не малко клюкари(като във всеки малък град),почти няма лекари специалисти.Но пък оценявам и предимствата-има места в яслите и градините,свекърите са ми в голяма помощ, всичко общо взето ми е на пешеходно разстояние.

Малкия град не върви със спрял часовник, върви с манталитета, хората му, клюките, интригите, усещането за безнадеждност.
Съжалявам, но това ми е мнението и никой не може да го промени. Пет дни на такова място ми се струва чудесна почивка, после искам да избягам.

Mестила съм се от среден в по-малък град, след това в най-големия в БГ, после в един морски. Така и не го възприех като последен и правилен ход, не ми се получи, въпреки 10-ната години там.

Този по-малък град може ли да отговори на нуждите и начинът ти на живот, който водиш в момента?
Ако си човек, който обича да излиза, да посещава различни локации и мероприятия из големият град, малкият ще ти се стори ужасяващо скучен, и едва ли има любов, която може да компенсира това, което душата ти иска.
Ако си интровертен тип, който обича да си стои вкъщи, да поръчва всичко онлайн, и да се разхожда из близкият парк... вероятно няма значение къде точно живееш.

Липсата на лекари и специалисти е проблем за всички.

Преместих се от голям в малко по-малък по любов на същата възраст. Не свикнах, беше ми гадно там доста години, въпреки новите запознанства и приятели.
След раздялата се върнах обратно в големия с огромно удоволствие без да се замислям за това, колко и какви приятели оставям там...

Не бих се преместила от София в по- малък град. На 25 години не бих направила никакъв компромис.

От град до град има разлика. Зависи точно за кое населено място става дума.

Аз съм от град с около 50000 население, идеален си е за живеене, но след университета се омъжих и останах в София. Мъжът ми е от трети град и избрахме неутрален Напрежение не усещам. Такова бих усещала, ако трябва да гоня работно време на аптеки, магазини и т.н. Всичко е индивидуално.

1 година е доста време. Виж как ще се развие връзката ви. Но не зарязвай всичко, без да си поживяла поне за кратко с него. Може да не си паснете.

Всичко е само и единствено в твоята глава. Склонна ли си да промениш и замениш ежедневие. 99.9 процента не са. Е, аз съм от единия процент. Не свикнах със София и никога няма да свикна. Да, избягах от там и семейство ми също. Остана ми за съжаление задължението всеки ден да работя там, но скоро и това ще е зад гърба ми.

Аз се преместих от София, в по-малък град, заради любов на 26г съм. Но, аз съм от хората, които не излизат много, обичам клюките, интригите, направо съм за някое село 🤣🤣. 5г живея тук, нищо не се е променило, но не е за всеки. Когато мама дойде на гости, не издържа повече от 2 дни, бяга за София.

Нямате ли познати, приятели, колеги, които са от такъв град - да ги питате тях за информация от първа ръка. Ние каквото и да кажем, само като прочета "там всичко се случва по-леко" и разбирам, че няма смисъл непознати да посочват трудностите.
Общо взето нищо не се случва лесно - колкото по-малък е градът, толкова по-голямо значение има на кого си роднина и кого познаваш - за започване на работа по каналния ред, за свършване на някаква работа в администрацията, дори на площадката с децата.
Като разликата между туризма и емиграцията общо взето.

Кой е града - това е от съществено значение. Има малки градчета близо до големи центрове - в този случай, не мисля, че ще е кой знае какъв проблем, просто за всяко нещо ще се пътува.

Колко е голям този по-малък град?
Много са различни малки градове от селски тип с население до 10,000-20,000 и градове със 70,000 плюс население примерно. Първите, да речем Харманли, Берковица са скучни и шокът от преместването би бил голям. Обаче вторите, например Велико Търново, Стара Загора би било по-лесно за теб. Има си театър,  опера дори, филхармония, всякакви мероприятия.
Колко е населението на въпросния град?

С удоволствие бих напуснала София, за да живея в Стара Загора, Бургас, Пловдив, Благоевград. И никога не бих се преместила в градчета, които иначе обожавам за почивка - Велинград, Хисара, Троян, Враца, Панагюрище, Стрелча и подобни.
Банкя, примерно, за мен си е София.
Затова зависи от града.

Зависи кой точно е този по-малък град. Едно е Велико Търново, друго - Каспичан например. Ако споделиш името на града, може хора, които живеят в него да ти дадат по-конкретна и полезна информация.

Да, без информация за града, няма как да се даде съвсем адекватно мнение, а само гледна точка.
Аз съм от средноголям град, красив, устроен, но без потенциал за работа, ако имах какво да работя там, нямаше изобщо да се замисля за преместване. От 10 години живея в София, ами не ми харесва, не мога да свикна и сякаш съм на гости, а вече създадох семейство тук. Имам чувството, че утре ще си събера багажа и ще се махна. Не е моето. От икономическа гледна точка обаче няма как да се преместим, поне не и докато децата зависят от нас, а и искаме да осигурим добро образование.

Поантата тук е не какъв е града, а откъде идва авторката.
Млада жена, раждана и живяла в София, не видяла нищо друго и тръгнала към малко градче при любим, който не ще да си мръдне Д- то за минимален компромис, криещ се зад удобството на дете, вероятно и семейство до 9- то коляно.

Извинявайте, Вие имате ли дете?

Да наречеш нуждата и желанието на един родител да е близо до детето си, да участва и вижда израстването му минимален компромис и криещ се, ми звучи цинично.


Иначе по въпроса на авторката - Наистина много зависи за кой по-малък град става въпрос.

Ако мъжът е отглеждащият родител за детето ще е по-добре да се преместят в София. А ако майката го отглежда и прекарва с баща си определено време, то отново за това дете е по-добре баща му да живее и да работи в София. А ако детето е присъдено на бащата и живее с него, когато новото семейство - на баща му и авторката ползва отпуск могат да прекарват част от времето в малкото градче, ако детето пожелае.
Когато първоначалната еуфория попремине за жена родена и живяла в София животът в малко градче може да се окаже непоносим, но тогава ще е загубила позициите си в София и ако вече има свое дете ще е в ситуация да избира между това да отведе детето далеч от баща му и това тя да живее живот, който й тежи.
Детето на мъжа в казуса не е причина да не иска да се премести в София, защото животът му в София ще създаде по-добри възможности за образование, развитие и реализация на детето. Може да е причина само ако е получил родителските права, но не той, а майка му отглежда детето. Но след като авторката ще живее с него на семейни начала вече няма причина бабата да е отговорна за детето, защото баща му ще му осигури нормална семейна среда. А ако е получил права над детето, но няма намерение да го отглежда дори след като вече има ново семейство то това може да покаже на авторката какъв баща ще бъде и на нейните деца.

Зависи от малкия град - например колко е малък и на какво разстояние е от големия - и от твоя характер. Не може да се каже еднозначно, нали разбираш.
Иначе примери има. Даже баща ми е някакъв вид пример, но преди вече 60-70 години.
Мъжът ми, който е от Северна България, но 10 години работеше в София и преди това още няколко във Варна, заряза София съвсем не от любов към мен, а защото не искал да отглежда деца там. Ако не бяха още малки децата (водене на училище и т.н.), казва, че и на село ще иде.
В днешно време знам пример от Пловдив в Асеновград. Разстоянието обаче е 20 км, може да се ходи на работа в Пловдив, и Агр е по-голям от някои областни градове. Не е като Първомай или Ветрен, нищо лошо и за последните, освен че са малки и по-отдалечени.

Преди 25 години приятелка отиде от Пловдив в Карлово при мъжа си, но след години цялото семейство дойде отново в Пловдив и накрая - в София, последното заради образованието на дъщерята, а може би и заради работата. Не са казали да им е било зле в Карлово, но възможностите най-малкото за работа за различни.

До манталитет и възприятия е, а не дали има деца или не. Деца може да не гледаме по много причини.
Познавам много хора, чиито деца живеят с другия родител в чужбина. Тоест... приели са някак, че няма да са заедно. Гледат къде е по-добре за детето, а не как на тях като родители ще им е по-приятно и по-удобно.
За едни е цинично, за други е логично.
Когато родителите се разделят, първият огрооомен въпрос, който се изправя пред тях, е какво ще предприемат за децата си от сега нататък при новите обстоятелства. Това, че няма и двамата еднакво да живеят с тях, трябва да се приеме за логична развръзка. Както и това, може би ще се появи нов татко, нова майка, може с деца, може в бъдеще да се родят братчета, сестри, може новият родител да е от същият град, но може да е от друг, от друга държава. И не може всичко да се разглежда като цинизъм, особено ако пък в основата му е любовта.

Esmee съгласна съм, че хората сме различни. Но този баща иска да е близо до детето си и не смятам за уместно да се вижда в това, че не иска да направи компромис или се крие.  Иначе има бащи, които и без нови партньори и любови не поглеждат децата си...Но ако ставаше въпрос за жената, дали така лесно щяхме да решим да остави детето си и да върви при новата си любов.

"Нов родител/татко/майка" също звучи малко цинично, а това, че за детето е най-добре в чужбина, след това в София и така нататък, не е аксиома.

Ами не се хващай за думата. Много довре ме разбираш какво означава "нов родител". По-нецинично ли ще ти бъде, ако кажа "новата любовница на биологичния баща"? Пропуснала съм възловата дума "доведен". Много ли се е изменил смисълът???
Надявам се, че повечето са схванали какво съм написала, дори и да не са на моето мнение.
Има ситуации, в които едно дете живее с биологичните си родители и също снове от държава в държава, има деца, които живеят с доведен родител, но не помръдва от селото, защото да не е цинично, има деца, които живеят с биологични родители, които не се понасят и не го понасят. Това не е тема на темата и аз нямам време да обхвана всички нечестни варианти, които могат да засегнат едно дете.

Родителят, който не иска да живее без детето си, за най-лесно 1. да беше останал вечно с майка му, или вариант В: никога да не си намира нова булка, особено пък, ако е от град, различен от неговия. Тоест, решения има.


mibobo, кои сме ние да решаваме какво да направи жената. Ако съдът е отсъдил детето да е при нея, да го гледа и да го води със себе си при новия мъж. Ако са се разбрали то да остане при бащата, майката може да отиде в друг град с друг мъж и да си спазва условията на съда за срещи с детето. Не знам. Тези дела се влачат с години. Няма как с две изречения да кажем кой как да постъпи.

Деца не ми трябват, че да падам жертва на друго. Разбира се, че съществуващото дете ще е приорити левъл #1 за бащата, но винаги може да се предложи компромисен вариант, а не да забива млада жена в един кюп с рода и бивша рода.
Някак, само авторката е нагърбена с разрешаването на тая връзка, което на мен ми е голям морски фар, не междукаща светлинка на хоризонта.

И аз имам примери с две приятелки софиянки, преместили се в по-малки населени места и не искат и да чуят за връщане в София. Едната се премести в Асеновград - работи в Пловдив, когато иска забавления също идва със семейството до Пловдив, когато иска спокойствие и разходки - Асеновград и околността са й на разположение.
Другата е в едно селце до Пловдив - същата схема.
Затова според мен Е важно какво точно е евентуалното ново населено място.
Другото нещо е, че никога не пречи на млад човек да опита нещо ново. Щом работата й позволява да работи от разстояние, какъв е проблемът да пробва? Ако стане - стане, ако не - здраве да е. Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но и второто не е чак толкова трудно в днешно време. Много хора са/сме го правили.

Щом авторката пита значи не й идва отвътре да направи тази крачка, но заради пеперудите в стомаха търси някой да я убеди, че няма да съжалява.

По темата ще кажа само Дано никога не ми се налага да се върна в София .
Авторката първо да се замисли дали иска на 25 г. сериозна връзка с разведен мъж с дете .

Не мисля, че авторката ще се появи в темата, но ако още отсега това преместване й се струва като компромис ще трябва да обмисли решението си добре. Не само от гледна точка на физическо пребиваване в т. А или Б, а и останалата част от ''сделката''.

Щом се замисляш изобщо не напускай града в който си . Ти ако обичаш достатъчно този човек ще си вземеш нещата и ще отидеш без да се замисляш . Но като отидеш там имай в предвид, че ще ти е малко странно все пак нов град , нов дом , нови хора.
Преди няколко месеца за пръв път посетих София за моите години . Ами честно не ми хареса . Аз цял живот съм живяла в малък град и тая дандания в София хич не ми хареса . Може би в малкия град ще ти е по спокойно .

В някакъв момент от моя живот посещавах по любов един малък град до София. Ами...аз лично съм НЕ. Само като се сетя как ме гледаха хората по улицата, защото съм се облякла нормално и ежедневно по моите разбирания...Там си все едно си си в квартала нон стоп. Баби, лелки, чичковци, младежи с анцузи, лилави хора...
Нищо общо с центъра на София, където ходя на работа и за забавление.
Ох, не, аз лично не мога и не бих.

София ми харесва много и много ми липсва. Животът в София е несравним с живота в който и да е друг град на България. Не виждам никаква причина младо момиче да си зареже живота и да отиде при разведен мъж с дете, който от сега я поставя на второ място. Трудно си представям добра перспектива за подобна връзка.

Сега ще напиша нещо, което може и цунами на възмущение да докара, но:

Хората от по- малки и по- големи градове, които са мигрирали в израстването си и са видяли това и онова, по никакъв начин не могат да се сравнят с отколешните софиянци, още повече съвременни такива, които нямат сантимента на РФ, защото село не са виждали и не знаят какво е.
Млади, образовани, работещи, живеещи в един ритъм в европейска столица, доста трудно ще се адаптират в малко градче тип село.

Правя паралел с един краен селтак от северозапада, който нарича София “спалня” и всяка свободна минута си ходи на село да пие ракия и да качва снимки гол до кръста. Да ви кажа, че 45+ е още сам, сигурно няма да ви изненада.

Още нещо. В такъв град примерно имаш 3 читави заведения, 3 супер маркета, 3 кафета. И се почва - ама там не, че ходи бившата, ама там не, че са гадни хората и в един момент си забита вкъщи и до магазина.
Ако те кефи такъв "живот" - заповядай.

Какво разбрах аз: селянинът от всеки град, различен от София, е прост и не знае нищо друго освен кокошки, крави и казан за ракия. Потомствените софиянци имат едно огромно предимство - пазят се да не видят какво е село.

Съжалявам, не си разбрала.

На мен темата твърде много ми напомня на една друга, но разстоянието е по-малко... Та, в този смисъл, аз няколко въпроса имам:
 - сегашната ви ситуация (ти в София, той някъде другаде) предполага, че водите връзка от разстояние. От колко време сте заедно, колко често и за колко време се виждате? Живели ли сте реално, физически заедно, или си ходите "на гости"? Въобще като цяло как протича връзката ви, когато живеете в различни градове?

- Другото, което си мисля - на колко години в той? В родния си град ли живее, т.е ти би се преместила там? Къде живеят родителите му - отделно ли е от тях и на какво разстояние?

Тези неща не са без значение, дори по-голямо от това кой точно е неговия град..

За родена в София трудно ти се разбират коментарите

Има нещо такова

Искам да кажа, че по-големите от авторката, които са от малки градчета, но са учили и специализирали в София или друг голям град - имат пълното наблюдение над нещата и знаят къде и как се движи времето и знаят какво им харесва и как.

Но една 25 г столичанка, на която всичко й е ситуирано тук и друго не е помирисвала - няма как да направи паралел, може само да живее в розовия облак на любовта.

Разбира се , че софиянци не могат да се сравняват примерно с мен , която съм ходила 2 пъти в живота си в София. За мен където и да отидеш ще ти е терсене . Все пак е ново място , друго си е на това с което си свикнал . Но независимо какъв е града ти ако обичаш достатъчно ще тръгнеш без да се замислиш .

Е предпоставка за пълно фиаско в живота ти.

Адмирирам авторката, че е трезва в преценката си, само “аз нямам думата и да искам” не ми харесва, защото следва да влезеш в пълноправна връзка и да имаш думата, дори и по щекотливи теми като детето му.

Много са субективни нещата и докато авторката не даде повече подробности си чешем езиците само.
Например не знам защо все се визира малък град тип село...като въобще не знаем за кой град става въпрос. Например средните големини градове не могат да се нарекат село според мен. Да, по-малък, да по-спокоен ще е от София, но не значи село в Родопите без цивилизация.
Също така и авторката - това, че е млада и на 25г не значи, че ходи всеки ден по заведения и молове  всякакви типове хора има.

А не знаем и по какъв начин е поставен въпросът за преместването. Ако все единият трябва да се премести, но не иска, значи все единият прави компромис. Ако никой не направи - причината е обективна или субективна поравно у двамата, в най-лошия случай, а не че мъжът не я уважава достатъчно, интересува се от своя комфорт и т.н.

Да, големите градове са напълно ок. Тип Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Благоевград...
Но ако е нещо като 10 хиляди жители....

Поредната неестествена връзка, формирана онлайн. На 25 да се забиеш при разведен мъж с дете в малък град с цялата драма покрай бивши, приемащо/неприемащо те дете, след връзка само от разстояние, е доста зле.

Горе писаха за малките градове - зависи колко малки и колко близо до голям град. Живяла съм в малък град и не бих живяла повече освен по принуда. Интроверт съм, ама анонимността на столицата е идеална. В малкия град всички са роднини и всичко се знае за теб. За достъп до кина, изложби, театър, свестни кафенета и т.н. да не говорим.  Има градчета, които са пълно мъртвило или пълни с роми...

Има една съвсем скорошна тема за местене от София в Стара Загора - препоръчвам де се чете от хората с романтични представи за живота извън големия лош град.

Коментирали сме ги тези варианти- малки, средни градове, в България, чужбина...общо взето може да има големи разлики м/у тях, ако не се конкретизира, не можем да дадем адекватен съвет.
Но във всеки случай сигурно ще е трудно това местене, и не е за всеки. Било то софиянец, пловдивчанин, или роден в друг голям град.

Всеки си има собствените разбирания и собствената зона на комфорт. Също така всеки е различно адаптивен и имаме различна работа. Доколкото схванах, работата на авторката може да се върши от различни населени места, три няма да се налага да сменя работа и да занижи стандарта си, което си е плюс.
Авторски, ако обичаш човека наистина и се надяваш двамата да създадете семейство, ще ти се наложи да се преместиш и да опиташ. Ако не се комфортно там, ще се върнеш обратно в София.
По отношение на София всички градове в България са в категорията "по-малък град". Обаче от Пловдив до Силистра  балкан  разлика, т.е първият е поне 10 пъти по-голям от втория, на по-централно място е, повече транспортни връзки и т.н..

Компромисът, който авторката трябва да направи, е огромен. А този мъж какво й предлага насреща - съжителство, дом, брак, подкрепа с преместването и адаптацията? Аз мисля, че той си пасува скрит зад гърба на детето, пък ако влюбеното пиле прехвърчи да му угажда, добре му дошло.

Ама ако той трябваше да се премести, и за него (+дете) компромисът с местенето би бил огромен - как ще си премерят компромисите?

Според мен, когато човек е млад, неангажиран с деца и флексибъл откъм работа, си струва да рискува и да направи компромис. Ако причината (в случая любовта) си струва де, не просто ей така, за спорта. Като не се получи - не се, София няма да избяга. Та тук авторката трябва да си отговори на въпроса - струва ли си човекът, а не толкова струва ли си новото населено място.
И отново казвам - за да е конструктивна дискусията, стига населеното място да не е тип с. Тъбъдътково и да се наруши анонимността на авторката, няма да е лошо да го спомене, за да може някой запознат да се включи с полезни съвети, плюсове, минуси и т.н.

Тя може да работи и от друг град, но щом местенето отнема 1 г., значи и обратния процес, ако се наложи, ще е поне толкова дълъг. Не е ясно и дали работодателите ѝ ще са склонни на такива капризи за местене пак насам натам или има риск да загуби работата си.

Детето е фактор, единствено в случай на споделено родителство, което е рядкост в България и силно се съмнявам, че става дума за това. Ако е с обичайния режим на контакт, няма голямо значение дали е в същия град или не.
И пак зависи за кой град говорим. Дано уточни. Не е нужно да казва точния, ако иска да остане анонимна, може да даде пример с подобен. А София далеч не е единствената опция, със сигурност има и други по-развити градове до неговия. Ако идеята ѝ е за сериозна връзка и семейство, деца, трябва да обмисли някои подробности. Магазините, които затварят рано са малък проблем, но наличнието на училища, гимназии са от основно значение, поне за мен...

А защо пък местенето да е една година? 😳
Какво толкова има да мести млад човек?
Куфара, лаптопа и готово.
Може да отиде пробно за месец - два.
Стига да има къде....
И пак възниква вечния въпрос на бг мама:
Има ли жилище и на кого е то?

Да, де, но той какво й предлага? За нея това е сериозна промяна, редно е да я подкрепи. Аз не разбрах - общ дом ли ще осигури, контакти в града ли ще й създаде, евентуално с намиране на работа ли ще помогне? Или само чака тя да отиде?

Никой не е разбрал, защото авторка не дава повече подробности. Може и да е подсигурил човека... нищо не знаем.

Никой не кара авторката да прави компромиси. Тя се чуди какво да прави, защото в голямата София оферти няма. Да си избере какво предпочита. Някой е длъжен да ѝ предлага ли?

Точно така - подробности няма, но се предполага, че и предлага ангажираност като семейство. Отникъде не следва, че мисли само да я ползва да му угажда. То излиза, че щом не иска да отиде той в София, значи не и предлага достатъчно.
Тя трябва да прецени какво и предлага, къде и с кого ще живеят и т.н.

И не съм съгласна, че е все едно дали детето ти в в същия град, ако живее с другия родител.

Извинявам се, че не можах по-рано да отговоря. Благодаря ви за мненията, оценявам ги. Не ми се ще да казвам кой е градът. Ще се опитам да дам малко яснота - става въпрос за град с около 45хил. души население, не е чак толкова далеч от София - час и половина нормално темпо, областен. Обаче тенденцията е да намалява броя на живущите.
Това отново искам да кажа, че не влияе на работата ми. 
А относно въпросът защо отнема една година преместването - не е дистанционна работа, но да кажем, че мога да се местя почти всяка година където пожелая из България и документално отнема време.
Относно това с детето му - самата аз знам, че в един даден момент имам ли дете, то ще бъде на първо място цял живот. Наистина не мога да се мешам в нещо такова и не смятам, че имам това право. За мен това, че иска да бъде близо до детето си е доста важно.
Разбира се, няма как да вярвам само на думи, но аз виждам и техните отношения и любов и просто няма как да пожелая да се премести, поне на този етап.
Показва ми, че има сериозни намерения и с отношение и с действия, иска да има дете и с мен, иска да споделяме общ дом. На този все още опознавателен етап човека си заслужава.
Раздвоена съм именно защото знам, че човек като обича не трябва да го мисли, а да действа, но също така смятам, че такива важни крачки трябва да се обмислят хубаво.
Лошото при мен е, че нито съм екстроверт, нито интроверт - и двете съм 😁 И се проявяват в различни етапи и периоди и именно ме притеснява как ще ми понесе градът.
Споделила съм с него всичките ми опасения, като съм получила пълна подкрепа, но разбира се няма как да я усетя истински при постоянното пътуване и липса на съжителство.
Едно мнение беше особено право, а именно че сега няма как да усетя града като го виждам едва ли не събота и неделя. 
Благодаря ви, че проявявате разбиране и се опитвате да виждате от няколко ъгъла. В изключителна помощ сте ми ❤

Сещам се за един много приятен исторически град, който отговаря на описанието на авторката, но доколко ще й е комфортно да живее там ще разбере само, ако се премести.

От разстоянието на времето, когато съм била на 25 - аз пък бих. Защото се оказва, поне от моите наблюдения, че на по-късна възраст освен, че може да не се стигне до там, че да мислиш дали да правиш компромис, ами и той би бил много по-голям.
Да намериш човек, когото обичаш, който те обича и подкрепя хич не е лесно в това време, в което живеем. Така че според мен един човек си заслужава да се преместиш заради него.

От друга страна - ако става наистина дума за Ловеч, съм малко ....

Реално извън София, Варна, Пловдив и Стара Загора другите градове намаляват. Има хора, които ги напускат, има и такива, които остават, а има и прииждащи от по-малки места.
През 1944-1945 година Русе е бил около 45 000 жители, а 80-те години беше трети по големина с 200 000 жители. След последното преброяване се оказа, че се е стопил до около 130 000.

Цялото население на България се е стопило с около милион и половина от 80-те години насам. Даже малко манипулативно са завишавали градското население, за да се бележи прогрес на науката и техниката и индустрията. Колко точно са били реално жителите на Русе и другите градове през 80-те години знаят само група съветски учени.
Но урбанизацията е факт заради неприветливите условия в малките селца, които могат да отговорят само на нуждите на пеленачетата - чист въздух, спокойствие и майка, която може да се отдалечи най-много до оградата.

Момичето е на 25 години. Щом може да си запази работата и лаптопа, нищо не губи. Да отиде при гаджето и след  година да пусне нова тема със заглавие: "Хора, не става" или пък "Имало щастие и извън столицата". Ако не опита, може и цял живот да повтаря "Ах, защо не се омъжих за Пиша Хуфнагел".
Сигурна съм, че по-голямата част от нас са опитвали и в момента не пускат постове в темата от родните си градове, а даже и от родните си държави. Годината, в която са тръгвали да правят промяната, последвайки мъж, дете, родител или работа, е била "сложна". При едни е станало като щракване с пръсти, без да са го очаквали и дълго мислили, други са събирали куфарите и напред-назад, цяла епоха за взимане на правилното решение.

Друго щеше да бъде, ако трябва да напусне хубава работа, в която няма текучество, ако продаде имот и с тези пари след година ще търси нов, пак в София... Един куфар, един лаптоп, малко козметика и снимки в багажника лесно се закарват някъде и се връщат. Душевната драма е по-сериозната, но колко от нас са с гаджетата си от тази възраст.

Около мен, почти всички включително и аз


И аз смятам, че докато не пробва няма да й стане ясно на авторката ще се справи ли или не с тази промяна. Иначе всяка подобна промяна сама по себе си изглежда страшна на повечето хора, малко са тези авантюристичните типове които цял живот са като номади и не им пречи това, дори напротив. Повечето хора предпочитат да си стоят в средата и комфорта, който са си създали.
Ако човека си струва (по твое виждане към момента) рискувай, може да спечелиш ако ли не, ще знаеш че си опитала и София винаги ще те чака обратно.

Зависи от града. Наскоро бях в един малък планински град. Направо депресията ме хвана. Едно малко центърче, неподдържано, стари порутени къщурки. На центъра само пиандурници и  от малцинствата.
Не бих живяла така. Ще обиколя днес 2 пъти центъра, 10 заведения с нападали пиандета отпред няколко хотелчета и къщи за гости и те окаяни.
 На 25 години, хубаво работата дистаниционна, но ще имаш и други нужди. От към забавления 0.
Аз обичам спокойствието, но това е прекалено. Като цяло живота е спрял по такива места.

На час - час и половина от София какви пък толкоз забавления ще липсват? Нощни клубове и дискотеки ли? Малко ми е пресилено работещ човек да е нов стоп вечер през вечер по мероприятия и забавления, особено пък, когато в картинката проима и дете. А и различните хора имат различни забавления - на един му дай клубове и заведения, на друг - преходи е палатки, на трети - риболов по язовири и палатки, на четвърти - културен туризъм... Кино, театър, концерти и фестивали не са нещо недостъпно, особено когато хората имат и собствен автомобил, и време да обикалят.

Авторката на горния пост си представя "един малък планински град".

Иначе ще речеш, че хората в малките областни градове (Ловеч, Разград, Хасково, Кърджали, Търговище, Монтана, донякъде Смолян, който е наистина по-малък и отдалечен) са пияндета, умрели от скука.
Нека пробва, пък винаги може да се върне. Зависи и интересите и какви са, възможностите са по-малки в сравнение със София, много ясно, ама чак па...

Затвориха родилното отделение в Ловеч, нямало лекари. Новина от днес. Малките градове...

Извън София, може би донякъде е добре откъм лекари в Плевен, Пловдив и Варна. В останалите областни градове със сигурност има проблем с лекарите. Но пък, ако става въпрос за Ловеч - Плевен и София не са далеч, а и момичето е от София - стигне ли до там (болничните преди раждане) може да отиде у родителите си в София или в нейното си жилище, ако има такова и да си родит в София. Бременността си също може да я следи там. Същото е и с Враца и Благоевград - не са чак толкова далеч от столицата, щом пише, че е на час и половина спокоен път. В повечето случаи се обръщаме към личния си лекар, лаборатории има навсякъде. Ако проблемът е специфичен тогава търсим в други градове.

Абе ти мани да ти е  лошо и от Враца до София на лекар...
За любителите на лов и риболов, палатки и цветенца, селото е супер сладък вариант.
Тези, които искат да вечерят навън, да ходят на театри, кино, мол и да общуват с приятели, ще го закъсат.

За да се ходи на заведение в София или друг голям град, някой трябва да не пие и да кара, а и зависи колко е пътят. Човек само като си помисли, че в след полунощ трябва да се връща обратно, може и да не се навие да тръгне. А имаме и дълъг зимен сезон.
 Не става въпрос работещи хора всяка вечер да ходят по нощни заведения (не че някои не го правят), но на 25 да ги забравиш напълно... Поне не е за моя лайфстайл.

Прочетох първата страница само и нямам търпение да отговоря: Никога, ама никога не го правете. Камо ли в България... дори да става дума за Варна. Просто останете в цивилизацията.
Аз съм родом от София, следвах в сравнително малък, но ,,лачен" и в крайна сметка достатъчно голям заради други градове в околността град (в Германия). По стечение на обстоятелствата се преместих с мъжа ми на място, на което редовно ми иска да избягам, а съм в Германия. Плажът ми е на няма и 5 мин пред вратата, има дворци, уникална красота, уредено е, но манталитетът на селянина не може да се скрие. Да, дори тук в Германия. Манталитетът на човек от населено място с под 300 000 души за мен е ,,не, мерси". Също така и тук няма достатъчно лекари. Другата седмица ще пътувам 2 часа, за да ми прегледат очите в специална клиника. Просто ми иде да се гръмна. За клюките и това, че развих страх какво ще си помислят за мен ако направя това и онова в ежедневието, не ми се говори. Предпочитам да не познавам съседите си (толкова добре), да потъвам в анонимност през деня, а не да поздравявам 20 човека само за една 30 минутна разходка. Предпочитам всичко в големия град и нямам търпение да се преместим в следващите 2-3 години. Радвам се, че има тази тема, за да се оплача някъде, защото не помага да мрънкам на мъжа ми толкова често.

И защо смятате, че вашият опит със "селския манталитет" на хората от градове под 300 000 (WTF?!?) е универсален и важи за всеки?

За да се обиждате от мнението ми, проблемът е във Вас. Просто го подминете. Личен опит, за когото говоря публично, и не искам да се обяснявам.

София ли - никога не бих отишла да живея доброволно там и ако по някаква стечение на обстоятелствата ми се наложи ще съм нещастна и ще гледам да избягам с 300км/ч от там. Да не се обиждат софиянци, майка ми е израснала в Подуяне и още не може да прежали София след 70 години в Русе, ама аз не бих заменила за нищо на света Русе за София. Мерси съм. Клубовете не са ми важни, моловете - също. Та всеки с предпочитанията си.
В Германия манталитетът на хората е различен от този в България и това е обяснимо. Разликата между София и провинциялен град в Германия със сигурност има, най-малкото в размера. Но съм убедена и че в Германия има градове съизмерими с центъра на вселената, че и по-големи и с още по-богат културен или нощен живот.

Ужас, не е лесно извън цивилизацията в село с под триста хиляди души.
И дори в Германия имало селяни, да не повярваш.
Сега, аз живея на границата на цивилизацията като брой жители и също определено предпочитам в много отношения големия град, ама някак не го вярвам това за децивилизоващото и спиращо живота действие на всичко, що не е милион, върху обитаващите го индивиди.

Това е, Мама Ру.
Веднъж роден, живял и израснал тук е трудно да приемеш друго. Майка ти помни и стара София още повече, ехей…

Границата 300 000 души е моя лична граница. Живея в град с далеч по-малко в момента. Следвала съм в град с около 160 000 и пак беше малък за мен и вървеше с ефекта ,,всеки познава всеки" рано или късно, но беше поносимо, защото е доста елитен и в непосредствена близост имаше градове с над 200-300 000.

От опита ми аз лично не бих живяла в град с под 300 000 души по няколко причини и в момента съм в търсене на такива градове, които отговарят на критериите ни. Най-добре бих се чувствала в милионен град, да.

Познавам и двете страни и стигнах до извода, че човек от голям град трудно се приспособява в малък град или камо ли село, както и обратното. Има и изключения, но са редки. Основният проблем, ако не е икономическият аспект, е липсата на анонимност за едните или наличието на анонимност за другите.

Баща ми също беше роден в София. Не съм го чула да се оплаква (не сме и повдигали въпроса, де, но ако беше толкова гадно, сигурно щяхме да сме). Има живот и в по-малките градове и това за "видиш ли цивилизация, не можеш да живееш другаде" изобщо не е общовалидно.

Разбира се, че има. България има прекрасни градове с прекрасни хора и всъщност любимите ми и чести пътувания са из села и паланки.

На 23 живеех в София, на 25 в многомилионен град в чужбина, не съм си и помисляла за малко градче. Тогава и родната Варна ми се струваше село. До към 30 годишна не можех да си представя да живея на друго място освен в големият град. После нещо пренаредих пъзела и на 37 г купихме къща в село до град с 5000 души! Сега ми харесва. Но на 25 да ме зафичи някой на такова място, бих се побъркала. Иначе лекари, зъболекари, бърза помощ, всичко си има. Но манталитетът е друг. Как да се изразя по - меко. Все едно между Азис и рок. Контакти имаме само с чужденци, синът ми чака с нетърпение да завърши гимназия и да се върне във Варна.

Всичко опира до начин на живот. Зависи от това дали си сам на 25 и си през вечер по клубове и дискотеки или си семеен, или пък работохолик, който от работа се прибира да спи и на сутринта отново е на работа.
Манталитетът на всякъде си зависи от хората - нима тези от село и малкия град като отидат в София не носят там манталитета и начина си на живот? По същия начин и в Русе, в Плевен или в Ловеч отиват хора от по-малки населени места или селата наоколо и носят манталитета си. Задръстванията ги има и в Русе, и във Варна и в другите областни градове, но ако в Русе мога за 20 минути пеша да съм в центъра на площада или на работа, за 10 минути пеша съм в болницата, то в София би ми се налагало да губя много повече време само по ГТ или в кола в задръстванията, там и разстоянията са по-големи.
Когато имаш деца, това че всички се познават има и свой плюс - децата обикалят и играят свободно, но винаги някой ги вижда. В голямия град в комплексите с осеметажните блокове с по 6-8-10 входа рядко познаваш и съседите си, освен ако не сте израснали заедно. В моя малък областен град деветгодишното ми дете излиза само да играе и аз съм спокойна или ходи само на курсове и уроци - кога това ще се случи в милионна София или в Париж, Мюнхен, Ню Йорк?
Факт - тя помни София от преди 1952 година. За последно сме ходили в София и околностите на почивка (Симеоново, Банкя и Панчарево)  в 1980-1985г. Със сигурност нищо от това, което тя помни го няма - нито сградите, нито хората, нито начина на живот преди 1952. Аз също имам носталгични спомени към Русе от детството ми, но градът се променя, промени се и животът.

В мол влизам за два часа кино няколко пъти годишно. Не ги понасям, не понасям навалица, шум, трафик. Повредих се след няколко години работа свързана с много хора. Сега ми дай поля, гори и тишина. Хубаво е, че тук нямам роднини, съседи имам точно 4, та клюки и простотии не не засягат. Ако някой говори за мен , нито знам, нито ми пука. Има много чужденци от цял свят, с тях сме познати и приятели.

Аз искам и от двете - в голям град, но в близост до мен да има паркове и гори (големи! ), в които ако тръгна да се разхождам или просто седна някъде да пия бира да не минават покрай мен тълпи от хора, и кучета. А ако ми се прииска народ, да не е много далече. И също вече ми омръзна всеки да ме познава, и да очаква  по 15 пъти на ден да го поздравявам, а ако не го правя се сърдят. Не понасям и традиционните клюки и интриги тук.

Аз не се занимавам с клюки и въобще не достигат до мен. Нямам нищо против да поздравявам хората. Има и много туристи, минават покрай двора и пак се поздравяваме. Хубаво е на малкият град, че децата имат повече свобода и сигурност. Няма коли, всички се познават и никой не би му навредил.

Живея цял живот в малък град, ама малък, малък. Не мечтая за София, но от конкретния град, в който живея, бих се махнала с удоволствие.
Моят съвет е да не се местиш от София. Щом цял живот си живяла там, няма да свикнеш с ограниченията на провинцията, а те са многоооо спрямо София.
Фактът, че си на 25 г. още повече ме навежда на микълта, че не е добра идея да го правиш.
Млад човек, роден и живял в София, да се мести в по-малък, заради мъж с дете....Не съм убедена, че жертвата си струва, без да познавам въпросния мъж.

+1
Плюс, освен, че не й харесва има други психологически страхове.

Ние живеем в София и след няколко месеца ще се местим да живеем в къща на село,което е съвсем близо до малък град.Досега не съм живяла в къща,така че ще видим как е.Иначе селото и малкия град не ме притесняват,като малка 7 години съм живяла в такъв близо до София и учех там.Даже точно заради тишината и спокойствието в близост до природата избрахме да се преместим там.

Това ми звучи като само в София има живот. Толкова мои познати от София се преместиха в моя роден Бургас и не биха се върнали за нищо на света отново там. Има много по-хубави неща от тъпканицата и мръсотията повярвайте ми

Щото Бургас е чист като сълза.

Изобщо извън темата сте. Дей Бургас, дей Крумовград.

Абсолютно вярно. Не се внесе, обаче, яснота за кой град иде реч, защото това не е никак без значение.

Ами не са много опциите - областен град, 40-50 000 жители и на около 100-120 км от София.
Така или иначе, София е на не повече от час и половина. А всеки областен град предлага всички административни услуги, доболнична помощ, образователни, културни и финансови институции. В случая на авторката намирането на работа не стои на дневен ред - тя просто ще остане при същия работодател, ще смени само локацията, което означава, че доходите й няма да паднат. А ако нещата с мъжа се случат,след 5-10 години няма да има проблем с приемането на детето на ясла, градина или училище.

40-50 000 души и то в България е направо присъда за човек свикнал да живее в София. Градовете с подобна големина, които познавам и то на час-час и половина от София, са абсолютно депресиращи места. Имам роднини точно в такива градове около София, както и в други части от провинцията. Ако не си отраснал там, трудно ще свикнеш. Според мен невъзможно. Хайде да беше поне нещо като Русе с над 100 000 души и някоя ,,екстра" като море, река, красив център, нещо поне да има, за което да се хванеш. Кой е този град в близост до София, който да предлага това?

Враца, Ловеч?

Аз живея в град с население според данни от последното преброяване (погледнах току-що) - 23 000. Ами, мъка си е за всичко. Единственият плюс са малките разстояния, които можеш лесно да преодолееш пеш и липсата на тредности за прием в ясли и детски градини.
Те, това магазини, културен живот, пък за здравна помощ не ми се говори.
За млад човек категорично - не и то тепърва да започва да се напасва в тази действителност.
Като мине романтичния период, вероятно ще види ситуацията с други очи.

Враца и Ловеч са ок за един уикенд (на спа). За живот сигурно също са ок, ама не, ако идваш от София.
Сега аз ако ви кажа в колко голям ,,град" живея, ще бия класациите. Обаче съм в Германия и го подчертавам, защото тук и малките градове са уредени. Което го няма, бързо може да го стигнеш или получиш с изключение на някои медицински услуги, които са по-специфични, което пък на мен ми е важно. Също така съм в близост до по-голям град и живея на уникална красота. От друга страна на мен повече ми харесва да не съм сред природата колкото и тъпо да ви прозвучи. Предпочитам прашния, пълен и забързан град, чувствам се уютно в град като София и ми е родно. Има и такива в Германия и искам да се преместим час по-скоро в такъв или някой красив, китен град с над 200-300 хиляди.

Нека авторката, ако е в сърцето си Софиянка, да се замисли много сериозно над тези думи, защото после дали ще има връщане не се знае. Особено като дойдат и деца...

Ако София е на 100км и имаш там жилище и родители, приятели то какъв е проблемът почивните дни да сте там? С все културния живот, баровете и развлеченията?
При авторката има и друго - мъж/ приятел. Ако не се случат нещата винаги може да се върне, но ако това е нейният човек и се откаже заради преместването дали после няма да съжалява и да се чуди какво би станало, ако го беше направила? Докато не заживее с него няма как да разбере, нали? Докато не са обвързани и нямат дете тя ще е свободна да се върне в София. И няма как да е сигурна как ще се чувства в този град, докато не поживее там няколко месеца поне.

Според мен всичко е много индивидуално до самия човек. Всеки има различни нужди и представа за ежедневие - някои не могат да си представят живот без магазини и заведения (отделен въпрос, че в чужбина на доста места магазините през почивните дни са затворени, вечер също сравнително рано затварят...докато тук сме свикнали всичко да имаме по всяко време), други им е важна медицинската помощ, трети пък искат тишина и спокойствие.
Има предаване по ТВ предполагам сте попадали на него - Да хванеш гората или нещо подобно. Там показват точно млади хора отишли да живеят не просто в малък град а направо в забутани села. И повечето истории са на хора били преди това по чужбина, или в София видели всякакъв живот и решили, че това не им е нужно. Така, че нашите мнения според мен не помагат на авторката, всеки разсъждава от собствения си живот.