Вербален тормоз в детската градина

  • 3 797
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 419
Здравейте!
Имам девойка на 3г и половина. Много умно дете, ходи на градина с горния набор и въпреки възрастовата разлика се справя отлично, учителките и персонала са страхотни, нямам никакви забележки към градината.
Проблема е, че от известно време 2 момченца й казват, че е грозна. От там и 2 момиченца са прихванали и така излиза, че по цял ден някой й повтаря, че е грозна. Детето не е грозно (не че си е мое, но наистина не е грозно, всички деца са красиви), единствено предполагам, че е дошло от там, понеже има родилен белег на челото. Не се вижда много, но все пак е там. Дъщеря ми е страшно перде, по принцип такива неща не я впечатляват. Но явно след толкова повтаряне вече й се е запечатало в съзнанието. Случи се веднъж дори да бълнува на сън "не съм хубава, грозна съм". Последните дни не иска и да ходи на градина, защото я обиждат.
С госпожите е говорено, взели са мерки, говорили са с родителите. Но все пак те (госпожите) могат да предотвратят физическа агресия донякъде, но да контролират какво ще излезе от устата на някой е по - трудно.
На детето съм обяснила, че не всички трябва да я харесват, че е красива, както и всички деца, но.. не дава резултат.
Дайте ми идеи как да путоша това нещо? Поне да не обръща внимание и да не го приема навътре.
Мисля да говоря с директорката, да говори и тя с родителите, не знам, преувеличавам ли?
Благодаря предварително.

# 1
  • Мнения: 12 848
И на моята дъщеря бяха казвали, че е грозна, а тя беше красива като ангелче (и до сега е красива, вече като голяма, не че си е наша Simple Smile ). В нашия случай не сме се разправяли, само й обяснихме, че това не е истина и тя някак ни беше повярвала.
Наистина може би е добре да се говори с родителите, защото това си е мобване, още повече, щом се разпространява и детето започва вече да го вярва.

# 2
  • Мнения: 6 169
Все си мисля, че директорите са там за по-важни неща, обаче ...
Говорено е с учителките, те с родителите, пък резултат никакъв. Нещо се губи заинтересоваността по веригата. Тогава бих процедирала така - казвам на моето дете при всяка обида да сигнализира на госпожите, до втръсване. В случай, че тормоза продължава и след това, вече ще ми стане ясно, че госпожите нехаят и тогава може при директорката.

# 3
  • Мнения: 2 910
Повечето деца дори нямат представа от значението да думите .
Нека ги пита какво точно е грозното ?

# 4
  • Мнения: 5 419
Все си мисля, че директорите са там за по-важни неща, обаче ...
Говорено е с учителките, те с родителите, пък резултат никакъв. Нещо се губи заинтересоваността по веригата. Тогава бих процедирала така - казвам на моето дете при всяка обида да сигнализира на госпожите, до втръсване. В случай, че тормоза продължава и след това, вече ще ми стане ясно, че госпожите нехаят и тогава може при директорката.
Детето им казва. Пак по нейни думи след обидата седят наказани въпросните деца.
Има го и това, че има деца, на които им е все тая дали ще седят на столчето наказани, или не. Е, тези по мое мннеие са точно такива. Родителите дали правят нещо по въпроса - това вече не знам. Според мен - не, и от там идва проблема. Заради това мислех да говоря с директорката, да го изговори и тя с родителите, може пък да им трепне.

# 5
  • Мнения: 6 169
То идеята не е да ги наказва, а парира.

# 6
  • Мнения: 48
Здравейте!
Имам девойка на 3г и половина. Много умно дете, ходи на градина с горния набор и въпреки възрастовата разлика се справя отлично, учителките и персонала са страхотни, нямам никакви забележки към градината.
Проблема е, че от известно време 2 момченца й казват, че е грозна. От там и 2 момиченца са прихванали и така излиза, че по цял ден някой й повтаря, че е грозна. Детето не е грозно (не че си е мое, но наистина не е грозно, всички деца са красиви), единствено предполагам, че е дошло от там, понеже има родилен белег на челото. Не се вижда много, но все пак е там. Дъщеря ми е страшно перде, по принцип такива неща не я впечатляват. Но явно след толкова повтаряне вече й се е запечатало в съзнанието. Случи се веднъж дори да бълнува на сън "не съм хубава, грозна съм". Последните дни не иска и да ходи на градина, защото я обиждат.
С госпожите е говорено, взели са мерки, говорили са с родителите. Но все пак те (госпожите) могат да предотвратят физическа агресия донякъде, но да контролират какво ще излезе от устата на някой е по - трудно.
На детето съм обяснила, че не всички трябва да я харесват, че е красива, както и всички деца, но.. не дава резултат.
Дайте ми идеи как да путоша това нещо? Поне да не обръща внимание и да не го приема навътре.
Мисля да говоря с директорката, да говори и тя с родителите, не знам, преувеличавам ли?
Благодаря предварително.

НЕЦИВИЛИЗОВАНО МНЕНИЕ

Същата случка, но без родилно петно в детска градина, при това частна, монтесори много сори - модерни методи и всякакви други глупости, на приблизително същата възраст. След като се консултирах с психолог, за да даде някакъв инструмент за справяне на детето ми, след разговори с родители, директор и учители и нулев ефект се наложи да вдигна зверски скандали с родители, учители и директор, напуснахме детската градина, защото с идиотите оправия няма. Направил съм всякакви постъпки детската градина де бъде проверена от всички контролни органи, които имат право да я проверяват.

Не бих Ви насърчил да потушавате нищо - реагирайте на тормоза с цялата диващина, на която сте способни - идиотите не разбират от нищо освен от агресия. Повярвайте ми, колкото сте по зли в това да защитите детето си, толкова по-добре ще се чувства то и ще имате по-добра връзка.

Последна редакция: вт, 23 май 2023, 16:07 от bradatko

# 7
  • Мнения: 5 419
Брадатко, способна съм на това и съм го правила. Миналата година на сборните групи имаше проблем с учителка (не нашата) и много добре знаят, че няма да си затворя очите. Въпроса е да занимавам ли директорката изобщо, или да подхвана родителите. Въпреки, че като гледам колко са нехайни, едва ли ще им трепне..

Последна редакция: ср, 24 май 2023, 00:49 от Не се сърди, човече

# 8
  • Мнения: 39 444
Съчувствам. Моето дете също го бяха нарекли грозна в 4 група на детската, защото и бяха паднали голни предни зъби. Те  половината деца щръби, но за моето се хванаха.
Имахме общ чат и съвсем добронамерено написах, че дъщеря ми се прибира вечер разплакана, заради обиди. Помолих да се говори с децата,аз също ще говоря с учителките. Спря тормоза, но на детето си му остана спомена.

# 9
  • Мнения: 3 136
Какви скандали вдига тя? Не са скандали, добре е направила че е говорила с учителките. И да, не пречи да се говори и с директорката. Ако има психолог в градината, говорете и с психолога.
Иначе в къщи и правете комплименти често, че е е красива.

# 10
  • Мнения: 10 650
Учителките нищо не могат да направят, като проблемът идва от родителите.

Решението е да се научи детето да игнорира и/или да му се докаже логиката на думите, които чува около него. Не само в ДГ ще чува такива думи, за съжаление.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 1 861
Лошото е, че твърде малка за едни други разговори. Аз на моята дъщеря на около 5 г. се наложи да й обясня много неща от живота, за щастие тя ме разбра още тогава. Как едни деца харесват един цвят, а други друг, как едни обичат да ядат едни неща, а други не обичат. Как някои деца си имат мама и татко, а други не. Как на някой много му харесва да рисува, а на друг да танцува.  Как едни обичат да карат колело, а други да гледат телевизия.
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!

# 12
  • Мнения: 5 096
И тя да ги обижда.

# 13
  • Мнения: 3 560
Не знам дали ще може да принудите другите деца, да не обиждат. По скоро не. Подкрепям мнението на In4hi. Работете с вашето дете, не че са прави другите деца да обиждат, но в училище е още по- страшно. Моето дете отнесе много обиди, защото не можеше да говори добре. И то от деца с интелигентни родители, и то вече и по- големи. Последно в 5-ти клас я обиждаха.

# 14
  • Мнения: 5 096
Като им отвърне със същото и ще спрат.От опит.

# 15
  • Мнения: 6 169
Моя позната от такива хвалебствия се бориха години с булимия, защото бе убедена че детето ѝ е безценен талант в балета, но преподаващата казала че е дебела и не става, може само непрофесионално, за удоволствие. С две думи ѝ спихнала набързо самочувствието. Голяма беля.
Та, да, да хвалим децата, но реалистично някак. А пък разговорите за различното и различните е нужно да се водят още от първия сблъсък на децата с други т.е. дори на 3, пък колкото разбере. То иначе как да разберат и тормозещите деца, че това което говорят не е хубаво и приемливо в обществото.

# 16
  • Мнения: 195
Вижте какво, нито призиви за отвръщане със същото, нито за игнориране ще помогнат. Не, нито едно от двете не е нормално и заради това сме на този хал! Аминка ли си, каква си там едната коментаторка, но да убеждаваш едно дете да приема, че е грозно, защото някой друг й го казва е безумно. Както и това да приемаме, че целият този тормоз, който започва от детската градина, преминава в училище, университет и работа е нормален е безумието на нашето съвремие. Вместо да работим за това, да спрем агресията и да започнем да възпитаваме децата си от малки на уважение, едни учат да търпят агресията, други учат да й се отговаря. И какво е идеята да постигнем с това? Само развалени хора ставане ...
Авторке, не се притеснявай да действаш, за да защитиш детето си. Подкрепям писането в родителската група и първо да говориш директно с родителите. После , ако няма резултат действай с директорката. В детската градина има ли психолог? Срещала съм в някои, така че ако има, защо да не се ангажира и да направи някакви игри/беседи с децата в посока уважението между тях. Децата са твърде крехки, за да ги оставяме да търпят и да ги учим да се свиват, когато някой ги тъпче. Помогнете й в тази ситуация да се научи да изразява емоциите си, да ги изкарва навън, за да не се затваря. Не отхвърляйте страха и тъгата й, но ги прегърнете и покажете, че е по-силна от тях и я научете на смелост. За съжаление, точно защото обидите са толкова нормално приети като начин на общуване, то задължително в един или друг момент детето се среща с тях. Така че просто сега е дошла вашата среща и трябва да преминете през нея.

# 17
  • Мнения: 3 560
Добре написано, да спрем агресията. Само че някак давате идея авторката само да се бори. И, аз се борих, нищо. Докато не започнат да се борят и родителите с идеалните деца, агресията и униженията ще ги има. За нас и децата ни остават сълзите и обидите.

# 18
  • Мнения: 7 078
Някъде е прекъсната веригата,според мен родителите на въпросните деца не взимат никакво отношение.....
Ако се наложи дори я преместете,не може така да се обижда,какво ли му е на горкото детенце😔

# 19
  • Мнения: 5 096
Къде е гаранцията, че на другото място няма да има
други невъзпитани деца.Трябва да ги сложи на мястото им.Моето като беше 1 или 2 клас, имаше едно дете, което всеки ден му казвало, че сме откъсани и бедни, защото го водим с кола на училище и нямаме джип. Като му каза, че нашата кола е нова,първа употреба от магазина, а техния джип е стар,10 употреба от боклукчийницата и спря.
Тия като и казват, че е грозна, тя да им отвърне с нещо друго, че са дебели, зле облечени, озъбени или друго.

# 20
  • Мнения: 10 650
Къде е гаранцията, че на другото място няма да има
други невъзпитани деца.Трябва да ги сложи на мястото им.Моето като беше 1 или 2 клас, имаше едно дете, което всеки ден му казвало, че сме откъсани и бедни, защото го водим с кола на училище и нямаме джип. Като му каза, че нашата кола е нова,първа употреба от магазина, а техния джип е стар,10 употреба от боклукчийницата и спря.
Тия като и казват, че е грозна, тя да им отвърне с нещо друго, че са дебели, зле облечени, озъбени или друго.
Тцтцтц... Браво! Много хубаво възпитание! Селска работа... Close Cold Sweat

Какъв, за Бога, е проблемът да си откъсан и беден, грозен, гърбат, очилат, беззъб, с бенки, без бенки, да нямаш джип, да нямаш кола дори...?! Много сте комплексирани, бе хора! После децата що били такива... Ето защо.

# 21
  • Мнения: 5 096
Изобщо не съм комплексирана, ама няма да си оставя детето, други да си избиват комплексите върху него.

# 22
  • Мнения: 10 650
Изобщо не съм комплексирана, ама няма да си оставя детето, други да си избиват комплексите върху него.
"Око - за око, зъб - за чене!" е твоят девиз. Не е правилно това. Правилното е да се възпитават децата на толерантност.

# 23
  • Мнения: 5 096
Толерантността е двустранна.Не е нормално да те плюят, а ти да се правиш, че дъжд те вали.

# 24
  • Мнения: 10 650
Не изглежда да възприемаш какво е толерантност. Проблемът е в твоя телевизор, ако смяташ, че те "плюят". (още един селски израз, олицетворяващ свада между селяндури, там и лиги прехвърчат). Вместо да научиш детето да не се засяга, ти го учиш, че е "оплювано", следователно да "плюе" и то.
Бягам далече от такива селянии аз. Прости ми.

# 25
  • Мнения: 18 675
Много са неприятни тези ситуации. Изходът обаче следва да е по възможност БЕЗ конфронтация с родителите на децата. Тоест - сериозен разговор с учителките. Ако няма резултат, подавате жалба до Директора на детската градина. (Аз не съм стигала дотам, защото при нас учителките свършиха перфектно работата). Не съм си казвала и 1 дума с родители на деца, не се наложи.

При нас случая беше по-лесен, в смисъл  че децата са вече големи - на 6 години. Две момченца решили да обикалят моето момиченце и да водят край нея нарочно следните разговори: "Ние Х (името на детето ни) харесваме ли я? Не, не я харесваме!". Нашата е с огромно самочувствие и беше по-скоро учудена, отколкото наранена или притеснена. Действах на няколко фронта. Първо й обясних, че не всички и  навсякъде ще я харесват. Но не е длъжна да го слуша всеки ден! Научих я да им казва: "Като  не ме харесвате, защо сте все при мен? Идете при друго дете, което ви харесва." "Не сте добре възпитани и сте досадни,. Такива неща не се говорят на никое момиче. Вашите родители не са ли ви го казали? " Тя пък си измисли сама следния отговор: "Защо ми казвате, че не ме харесвате? Сигурно защото съм най-малката в групата? Но и аз няма да ви харесвам, като сте толкова лошо възпитани". Тя е доста борбен характер като цяло.

Учителките говориха с децата и родителите и след това след 4-5 дена проблема секна напълно.

Последва и "бонус" - единият кавалер си сменил мнението и почна да й обяснява, че най-много харесва нея.... Simple Smile

Конфликта с родители трябва да се избягва до последно, защото за съжаление няма положителен ефект. По-добре е с тях да говорят учителки, директор и т.н. Успех и не  си оставяйте детето да страда!!!

# 26
  • Мнения: 5 419
Много благодаря на всички за отговорите!
Снощи проведохме пак разговор, обясних й отново, че не е нужно всички да я харесват и няма как да стане и просто да не играе с тях, щом я обиждат и при всяка обида да казва на госпожата. Сякаш се съгласи, каза, че няма да говори с тях, докато не си ПОПРАВЯТ ПОВЕДЕНИЕТО (Grinning) и че ще им казва, че са невъзпитани.
Колкото до отвръщането, какво да ви кажа.. Имаше период, в който на детските площадки я биеха постоянно. Тя не отвръща. Не идва да се оплаква дори, бутнат я, ударят я, тя пусне някоя сълза и отива на друго място. Накрая с баща й й казахме да се защитава, не да посяга на който и да е, просто да се защити. Не, не се защитава. И до ден днешен е така - дърпат й играчки от ръцете, просто хваща друго. Бутат я - отива на друго съоръжение. Наскоро се случи да й кажат да се маха, че не искат да играят с нея, дойде да ми се оплаче, но пак там отиде. Такава си е, не мога да я променя. Сигурна съм, че ако им отвърне със същото ще спрат, но тя няма да го направи.

# 27
  • Мнения: 10 650
Поздравления, Marthina. На този етап този разговор е напълно достатъчен. И детенцето ти е умно, позитивно настроено, ще се справи.
Някой като се държи невъзпитано, отбягваш го, не говориш с него, не играеш с него и толкова. Hands Plus1

# 28
  • Мнения: 125
Много е грозно да обиждаш, когато те обиждат. За мен са едно и също. Това не означава да не се защитиш. Лошото е, че малко хора го осмислят. Комплексите на родителите преминават в децата.

# 29
  • София
  • Мнения: 2 598
Бих говорила с родителите директно. Невъзпитаните родители отглеждат невъзпитани деца. Нас едно време ни учеха да “ не обръщаме внимание” и обиждащият щял да спре. Това за мен са глупости. Мен ме тормозеха и обиждаха всекидневно докъм 6ти клас и по никакъв начин не ми помогна това да не “се засягам” Ако на моето дете някой му каже, че е грозно, първо ще му обясня, че този някой е пълен дебил ( е, сигурно с друга дума) и че то е най-красивото дете на света. За дете на 3 и половина - бих говорила с родителите. В света има място за толерантност, но тя трябва да бъде насочена правилно. Не толерирам малки гаднярчета да станат големи гадняри.

# 30
  • Мнения: 18 675
Съвсем добронамерено казвам - пътя е първо да се говори с учителите. Директна конфронтация с родител тип: "Вашето дете не харесва моето и го обижда!" обикновено води до обратен ефект. Когато им се обърне внимание от учителя, имат много по-голям интерес да решат проблема.

# 31
  • Мнения: 39 444
Това с джипа от боклуджийницата ме уби.

# 32
  • Мнения: 5 096
Какво друго да му кажеш? Моето не искаше да го водим с колата, а пеша, защото гашльо му се подигравал всеки ден, че нямаме джип.Той поне да беше някой хубав джип, а той старотия.

# 33
  • Мнения: 2 910
Гледах едно клипче как един като клоун обясняваше на детето си , че няма значение дали е красиво , грозно , бяло , черно , ниско ,високо . Че единственото , което има значение е колко е голямо сърцето му и силата на характера .

# 34
  • Мнения: X
И мен група от 5-6 деца ме тормозеха и биеха, когато бях във втори трети клас. Нищо не помага срещу сганта - нито игнориране, нито говорене с родителите/даскали. Сега мисля, че ключът е бил в боя. Абе, просто си има селяндури, които са на принципа бий, за да те уважават. Трябвало е да има кой да ги посмачка малко. И мен ме наричаха грозна и тъпа и явно невпечатляването от моя страна доведе до бой и други унижения.
За обидни думи може би ще говоря с директорката. Да вземат тези хора да проведат един човешки урок с психолог примерно да обяснят на тези човечета колко е важно да бъдат толерантни и широко скроени. А за бой, ех ако се стигне дотам, и не се вземат мерки, аз ще смачкам някой родител. С огромно удоволствие.

# 35
  • Мнения: 2 624
Лошото е, че твърде малка за едни други разговори. Аз на моята дъщеря на около 5 г. се наложи да й обясня много неща от живота, за щастие тя ме разбра още тогава. Как едни деца харесват един цвят, а други друг, как едни обичат да ядат едни неща, а други не обичат. Как някои деца си имат мама и татко, а други не. Как на някой много му харесва да рисува, а на друг да танцува.  Как едни обичат да карат колело, а други да гледат телевизия.
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!

Страхотно мнение, поздравявам Ви за подхода!

# 36
  • Мнения: 1 032
В училище един ме тормозеше навремето по подобен начин. Дойде по-големият ми брат да си поговори с него, не знам какво му е говорил, но оня щеше да се нас*ре и повече не ми е казвал нито гък. За деца в детската градина не знам какъв е правилният подход. Каквито са родителите, такива и децата им. Понякога с добро не става, нито учителки и лелки вземат твърде присърце тревогите на родител, чието дете е тормозено и в резултат детето натрупва комплекси, които влачи със себе си цял живот. В света, в който живеем, за да оцелееш, трябва и ти да не мълчиш и да не даваш да те тъпчат. За съжаление, освен да им отвръща със същото, не се сещам за друго, което да сработи в такъв случай. Не позволявайте детето да повярва в това, което онези му говорят и да му насаждат комплекси. Нещата трябва да се парират овреме.

# 37
  • Мнения: 5 419
Има развитие при нас.
Двамата господа продължават, а моето мълчи. В резултат започна да се държи зле с деца, които нищо не са й направили (обяснявам си го като някаква защитна реакция - като не отвръща на тормозещите, тормози по - слаби от нея). Говорих отново с госпожите, потвърдиха, че и те са забелязали промяната в детето. Говприли са неведнъж с майките, глас в пустиня. И реших да пиша в общия чат, както каза Сигма. Резултата - едната майка ми писа на лично да ми се извинява, знаела от госпожите, правела всичко въможно, но не можела да се оправи с Б. От другата ни вопъл, ни стон. Първата говорила и вечерта с госпожата и госпожата отново й казала, че Б. Се държи безобразно и че има нужда от внимание относно поведението (най - кратко казано).
Последното ми действие, ще е да орида при директорката, да викне въпросните родители. Понеже участвам в обществения съвет на градината и така убедихме една майка да работят с психолог, тъй като детето й беше агресивно. Ако и това не даде резултат вече не знам. Дори да я преместя, винаги ще има по едно такова дете, с нехайни родители. Не мога да я местя постоянно.

# 38
  • Мнения: 39 444
Правило едно- защитавам детето си.
Значи отиваш при директорката.

# 39
  • Мнения: 1 032
Междувременно, обграждайте детето с близки и приятели, които да му повтарят колко е хубаво. То трябва винаги да чува тези добри думи. Едно време и на мен са ми казвали, че съм грозна. Е, както бях "грозна", така в 11 клас станах модел и манекен, имах изяви и професионални снимки. Но моят баща цял живот ми е повтарял, че съм красива, и още поне 500 човека са ми го казвали, всичките му колеги в работата, съседи. На кого да повярвам - на тези 500 човека или на 2-3 пр*дли от училище, които приличаха на ударени с мокър парцал, сдъвкани и изплюти? Едната имаше мустак, косата й беше като прегоряла метла, в лицето приличаше на Мусолини. Другата беше непоправима двойкаджийка и я беше яд, че моят успех беше 6.00. Не позволих мнението им да повлияе на моята самооценка и до ден днешен имам високо мнение за външния си вид, защото много хора са го потвърдили и това ми се е запечатало в съзнанието.

Последна редакция: сб, 27 май 2023, 14:54 от mariamp28

# 40
  • Мнения: 18 675
Marthina, мисля, че не си на прав път. Имам 4 деца, едното вече пълнолетно, и доста опит с различни ситуации. Подай жалба до Директора, БЕЗ да привикваш веднага родителите. Не пиши в чатове.

Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих Simple Smile На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.

# 41
  • Мнения: 5 419
Постоянно й повтаряме, че е красива и не само ние. А тя наистина е красива. Надявам се да съзрее и да не приема нещата толкова навътре. Просто е много малка още.
В2022, за това се допитвам тук, защото не съм очаквала такава ситуация. Идеята ми беше директорката да викне майките, без мое присъствие. Ще го обсъдим и с нея.
Аз съм много мила и възпитана, както и адски търпелива до едно време. Надявам се тормоза да приключи, преди да ми е свършило търпението.

# 42
  • Мнения: 18 675
С ваша помощ ще успее. ДГ и училището са джунгла, в която се оцелява. Успех и не се шашкайте - ще мине и ще се забрави.

# 43
  • Мнения: X
Marthina, мисля, че не си на прав път. Имам 4 деца, едното вече пълнолетно, и доста опит с различни ситуации. Подай жалба до Директора, БЕЗ да привикваш веднага родителите. Не пиши в чатове.

Не мога да те накарам да ми повярваш, но ЕДИНСТВЕНИЯ случай, в който се срещах с родители в присъствието на зам, директор заради мое дете, завърши катастрофално. И пак сама се оправих Simple Smile На другия ден бойна майка на дете ме пресрещна в двора на училището и ми каза следните уникални хитове: "Може моето дете да е обидило вашето, но то само е изразило мнението на другите деца. Вашето си е с проблем и винаги ще му се подиграват, то като все повръща." Така хубавичко й отговорих, че може и още да помни. Попитах я - като детето й дрънка обиди от името на всички, това по-добро ли го прави? Къде са тези "всички"? Тя нейното да си възпита и озапти, а не да се извинява с "всички". Проблемът беше, че моето дете като го обидят, се притесняваше и страдаше от детска мигрена. Получава веднага главоболие и повръща. И идва една жена да ми обясни, че нейното дете само изказало мнението на другите - имитираха повръщане и му се подиграваха. Аз си спасих детето, но аз си знам какво ми костваше. Не влизай в конфликт с родители, освен ако не ти се изтъпанят с глупости като при мен. Чатовете са безполезни. Само по закон и си успокоявай детето. Другото е вятър и мъгла.
Невероятно какви помияри има! Значи според това първосигнално животно на хората с проблем е редно и обяснимо да се подиграваме? "Браво" на смелостта на малкото първосигнално животно да изрази "общественото мнение". Задължение е на властимащите възрастни с акъл, подчертавам с акъл, да озаптят такова поведение. Директорката трябва да действа по въпроса. 1, 2 предупреждения и децата да отиват на друго място да се обучават. Съвсем ще стане ясно на родителите какво трябва да направят.

# 44
  • Мнения: 5 419
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.

# 45
  • Мнения: X
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
Дано се оправи положението. И моята 2 годишна писана има родилен белег на челото и мъничко на носа отстрани. Децата впечатляващо забелязват такива неща. Веднъж минахме покрай една майка с малко момченце и то каза "Мамо, това дете има рана на носа " А то изобщо не прилича на рана, но децата явно имат по-различни възприятия. Надявам се да не ѝ се подиграват заради този белег сега като тръгне на ясла от септември.

# 46
  • Мнения: 5 419
И моята има и по нослето. Все се надявах, че с времето ще се махне, но не.

# 47
  • Мнения: X
И моята има и по нослето. Все се надявах, че с времето ще се махне, но не.

Сладко ангелче! Аз дори не забелязвам. Но децата забелязват всичко.

# 48
  • Мнения: 18 675
Детенцето е кукла. Всичко ще мине, сигурна съм.

# 49
  • Мнения: 1 032
Много сладко детенце, кукличка! Според мен го дразнят, защото му завиждат. Нищо му няма на детето, прекрасно е!

# 50
  • Мнения: 1 325
Очевидно проблем е белега, това ще се задълбочи в училище, като знаем колко агресивна и нетолерантна е реалността.  Вие обстановката не може да промените, но може да обясните, че всъщност децата не са виждали такъв белег и не разбират какво е и затова решават, че е грозно, но всъщност това е уникално и много красива. Идеята е детето да се приеме такова каквото и, че този белег е всъщност нейната красота. С приказки, ти си красива просто, според мен е нищо. Трябва да я убедите и изградите невронни връзки, за да може тя да приеме себе си. За съжаление децата не са лоши, но копират родителите си, манталитет, невъзпитание, постоянно обсъждане кой, какъв е, лепене на етикети и това с времето децата просто го приемат за свое поведение.

# 51
  • Мнения: 5 419
Тя не обръща внимание на белега като такъв (казвала е "имам петно тук", но аз й казвам, че така се е родила). Не ми е казвала също, че са  обръщали внимание въпросните деца на него или че са го споменавали. Просто търся обяснение и това е, което намерих.
Не че го няма варианта и да не знаят какво означава тази дума, просто да са я чули и да я използват. Но тя знае, че е нещо лошо.

# 52
  • Мнения: 10 650
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
За това написах, че учителите нищо не могат да направят. Проблемът е в родителите. Дори и да стигне до психолог въпросното дете, директорката не може да го изгони. Ето ти пример (в случая дори не става въпрос за вербална, ами  физическа агресия):

Детето след 3 години нехайство беше диагностицирано с хиперактивност с агресия. Директорката свика всички на род. среща и публично заяви на майката на детето да почне семейна работа с психолог, но също каза и на родителите, че решението не е изолиране на тези деца от обществото, ами работа с тях и колективно усърдие на всички да ги внедряваме в обществото.
Вербалната агресия лесно може да се парира, физическа да няма. Няма да ти е приятно да си прибереш детето нахапано.
Аз как реагирах? Разговор с моето дете. Повече не играеш с него. Той е невъзпитан, опасен е за живота ти. Точка. Без разговор с родител, без разговор с директор.

# 53
  • Мнения: 5 419
Прибирала съм я надрана.
Но е било еднократно. Това стана ежедневие. А за мен вербалната агресия е по - страшна. Дда не говорим, че тя както не се защитава, като нищо ще премине и във физическа.

# 54
  • Мнения: 493
Мда, и на мен идеята ми е такава, Алегра. Ако не се справят с поведението и не искат консултации с психолог, да се предложат за преместване.
Иначе и аз се потресох от разказа на В2022. Как няма да има подиграващи се деца, като такива родители ги възпитават?!? На мен в такива моменти ми пада пердето и така хубаво щях да я насоля тази дама, че да й държи влага до живот.
За това написах, че учителите нищо не могат да направят. Проблемът е в родителите. Дори и да стигне до психолог въпросното дете, директорката не може да го изгони. Ето ти пример (в случая дори не става въпрос за вербална, ами  физическа агресия):

Детето след 3 години нехайство беше диагностицирано с хиперактивност с агресия. Директорката свика всички на род. среща и публично заяви на майката на детето да почне семейна работа с психолог, но също каза и на родителите, че решението не е изолиране на тези деца от обществото, ами работа с тях и колективно усърдие на всички да ги внедряваме в обществото.
Вербалната агресия лесно може да се парира, физическа да няма. Няма да ти е приятно да си прибереш детето нахапано.
Аз как реагирах? Разговор с моето дете. Повече не играеш с него. Той е невъзпитан, опасен е за живота ти. Точка. Без разговор с родител, без разговор с директор.
 Добре , а как става това да не играе с въпросното дете ? Нали ежедневно са в една стая ? Та те дори да не играят заедно, това агресорче, може да направи нещо лошо отново ... Доста сте мекошави в тази тема. Аз говоря веднъж с родител, ако няма ефект или ми се правят на много важни , следва нещо грозно , но предполагам с по- голям ефект. Как пък ще позволя някой идиот да обижда или тормози детето ми 😒 Няма как да стане !

# 55
  • Мнения: 4 418
От моя опит мога да кажа, че агресорите имат най-голяма нужда от внимание. Те затова се държат лошо с деца, които са видимо спокойни. Просто ги привличат.
Живеем в малък град, познаваме се с родители от градината, сега и от училище. Имали сме такива деца, които видимо търсят конфронтация.
Аз съм намерила два начина за справяне. Първия е да обясня на дъщеря ни, че на тези деца им липсва любов и внимание. Втория е да намеря начин да покажа добро отношение към агресора. Канили сме ги на гости, на рожден ден. Правили сме подаръци. Винаги е давало резултат. Когато забележиш добрата страна на едно малко зверче, то винаги е впечатлено. Най-големите разбойници от детската градина ми бяха приятели. Чакаха ни сутрин на вратата, гушках ги и им отделях по 2-3 Мин за разговор. Това сработи най-добре.
На агресия не се отвръща с агресия, а с любов.
Моя съвет е да не тръгваш на война, преди да пробваш с добро.

# 56
  • Мнения: 10 650
Говоренето с родител на агресивно или невъзпитано дете е безполезно. Просто е като "магаре и космос". Даваш си сметка, че децата са копия на родителите си.
Как става да не играе? Ами, ако до сега само той е играел с въпросното дете, понеже е добронамерен, то след като е пострадал, се активира инстикта за самосъхранение и се отдръпва, както се отдръпва от контакта, например.
Не отвръщаме с агресия, не го виним (защото то детето не е виновно, родителите му са воновни, че така са си възпитали или невъзпитали детето) и ако до сега е показвал добри чувства към него, просто от там нататък отбягване, не обръщане на внимание когато детето продължава да го търси и да го приканва да играят заедно.

# 57
  • Мнения: 4 418
На 3 години е трудно да не играеш с дете. Дори 12 годишното у нас прощава с надежда, че може детето да се е променило. Цял ден в градината, няма как да нямат контакт. Дори с училищните агресори се контактува, защото има дни, в които просто няма проблеми.

# 58
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Брадатко, способна съм на това и съм го правила. Миналата година на сборните групи имаше проблем с учителка (не нашата) и много добре знаят, че няма да си затворя очите. Въпроса е да занимавам ли директорката изобщо, или да подхвана родителите. Въпреки, че като гледам колко са нехайни, едва ли ще им трепне..
Няма как детето да расте под стъклен похлупак, изолирано от гадориите на света. Прекалено се втелясвате. Вероятно търсите проблеми на места, на които не съществуват. То не са проблеми с учителки, то не са проблеми с деца, то не е чудо. Обяснете й, че има приятелчета, с които да играе, а на останалите да не обръща внимание.

Разпитвайки го за случките, не помагате, а насочвате отново вниманието му към тях. Забърквайки и други хора, правите от нищо - нещо. То няма време да се разсее и да забрави, вие се тормозите излишно от информационната мъгла и невъзможност да пресечете това недоразумение. Не можете да запушите устите на децата, като замесите и други възрастни, проблемът добива сериозни размери. Те ще се чувстват нападнати. Сега може би не, но после и те ще търсят начини да оневинят децата си. Може да подкладете сериозна вражда между децата. Едно л@iно, колкото повече го ровиш, толкова повече мирише.

amy_nka го е казала много хубаво. Вие също определяте родителите като нехайни. Нищо добро няма да излезе от това - нещата ще е преекспонират и най-много да започнат да се гъбаркат с вас и с детето ви.

Последна редакция: пн, 29 май 2023, 14:35 от Алегриq

# 59
  • Мнения: 5 096
Ще се гъбаркат, ако им позволи.

# 60
  • Мнения: 5 419
Алегрия, не мисля, че трябва да си затворя очите, когато учителка каже на 2годишно и половина дете (моето в случая), щом не иска да спи, да стои на прозореца и да чака майка си. И то е стояло. Или пък като е тормозено вербално ежедневно. И съвсем не търся проблемите, там, където ги няма. От случая миналата година, до сега не е имало никакви проблеми. Детето си ходеше с желание, през уикенда питаше защо не работи градината и къде са учителките, може ли да им звъннем. Като виждам промяна в детето си, да си мълча ли? Въпроса е риторичен, не ми отговаряй.
И не я човъркам постоянно аз. От нищото казва "аз си играя с Р. и Н., много са добри. А Б. и Н. са лоши, не искам да ми говорят" и тъй нататък.

# 61
  • Мнения: 18 675
Не трябва да се търпи постоянен тормоз. Много добре съм наясно, че децата са различни, имам син студент, дъщеря в 11 клас, син в 6 клас и малко дете на 6 г. Видяла съм доста. И личното ми мнение е, че училището е джунгла, в която трябва децата да се научат да оцеляват. Но не да търпят постоянен тормоз! Има голяма разлика. Аз съм се намесвала много рядко - в случаи, в които има реален тормоз, който е всекидневен. Иначе си трая и поучавам кое как. Но да ми страда детето, а аз да се подхилвам, че това си е нормално - няма как да стане.

# 62
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Аз бих се притеснила сериозно, ако двегодишното ми дете от инат не си почива на обяд като другите. Като кажеш на двегодишно да си легне и то се затръшка, какво да го правиш - опитваш да го въдвориш, накрая го оставяш да си седи на продореца и споменаваш майка му. Не го е принудила, не го е ударила, ама пак е в грешка. С всеки изминал пост се учебждавам, че търсите проблем където го няма и после му придавате извънредна форма.

# 63
  • Мнения: 5 419
Детето ми не спеше и вкъщи и в градината около 4 месеца. Нейните учителки я занимаваха, четяха книжки, не е будила другите деца, не е пречила на никой. Едните могат да я занимават, друга не може и трябва детето да стои на прозореца и да чака майка си, която очевидно няма да дойде сега? Вие чувате ли се?

# 64
  • Мнения: 10 650
Мартина, това с учителските подходи е отделна тема. Не я намесвай. Не ѝ се е занимавало - окей, има и такива. Това някаква травма ли е генерирало?

Очевидно проблемът с вербалния тормоз е с цел да не остане детето травмирано. Но замисли се, с това, което ѝ се казва, може ли въобще да я наранят. Ти трябва да я научиш, че да си грозен не е нещо фатално, а не да го превръщаш в края на света пред детето. Това е съвсем лесно за обясняване. Даже, ето, виж, ти казваш, дъщеря ти сама е стигнала до извод кой какъв е и с кого да говори и да не говори. Наистина, трябва да умаловажиш, а не да задълбаваш, специално, конкретно в този случай.
В други случаи... Аз се сещам за един случай, в който по-голямо дете говори за неща за възрастни пред по-малко дете. Ето това вече е тормоз. Неща, които тяхната главичка не може да си ги обясни е тормоз. Неща, чиято логика могат да я разберат - не бива да го примаш за тормоз. Щото иначе ще се скапаш да се опитваш да оправяш света в който живее детето ти и няма да можеш.

# 65
  • Мнения: 18 675
Нелепо е малко дете да слуша, че е грозно. Това не е по никакъв начин приемливо и нормално за мен. Не случайно е казано, че всяко дете е красиво - грозни няма. Има невъзпитани деца.

# 66
  • Мнения: 2 624
Аз не мога да си представя да кажа на детето ми, че е грозно и трябва да се приеме такова каквото е. Това би било не по-малко тормоз за мен лично.... ужас. Всеки човек е красив по своему. Красотата е субективна, но всеки я носи по един или друг начин. Това, че малки тиранозавърчета наричат друго дете грозно си има съвсем други причини-невъзпитани са, грубиянчета, а нио чудно и да я харесват. Типично поведение на момчета, които са си харесали момиче, нищо, че са малки. Мен момчетата, които най-много ме тормозеха, всъщност се оказа, че ме харесват. Joy

# 67
  • Мнения: 10 650
Едно е да слуша, друго е да вярва. Ние трябва да ги научим на кое да вярват и на кое да не вярват.
Във втори клас ще слуша всеки ден думата "педер*ст". Тогава какво ще прави?

Бе, никой не казва, да кажеш на детето си, че е грозно! Защо изопачавате?

# 68
  • Мнения: X
Ако трябва да си учиш детето, че да си грозен не е фатално = че то е грозно и го подготвяш да свиква или не?
То много неща не са фатални и много неща хората си ги знаят, ама като че ли не е много яко примерно на някой инвалид да му повтарят ей,ти, недъгавия. Може да учим децата си да игнорират подобно поведение, но не и да свикват да ги наричат грозни, тъпи и т.н

# 69
  • Мнения: 198
Бе, никой не казва, да кажеш на детето си, че е грозно! Защо изопачавате?


"Ти трябва да я научиш, че да си грозен не е нещо фатално, а не да го превръщаш в края на света пред детето"

Кое е изопачено? Точно това казвате, макар и може би да не сте имала това предвид.

# 70
  • Мнения: 10 650
Ако трябва да си учиш детето, че да си грозен не е фатално = че то е грозно и го подготвяш да свиква или не?
Някой е отсъствал от часовете по философия и логика. Или просто търсиш под вола теле.
1. трябва да си учиш детето, че да си грозен не е фатално - ЙЕС
2. трябва да си учиш детето, че то е грозно - НОУ
3. Ако 1, то го подготвяш да свиква? - НОУ, защото 2 - НОУ
4. 3 или не - НЕ!
5. 1 не е равно на 2, нито на 3, нито на 4. Равно е на 1. Дедукцията ти няма логика.

Бе, никой не казва, да кажеш на детето си, че е грозно! Защо изопачавате?


"Ти трябва да я научиш, че да си грозен не е нещо фатално, а не да го превръщаш в края на света пред детето"

Кое е изопачено? Точно това казвате, макар и може би да не сте имала това предвид.
Да, де, казвам това, което казвам, не каквото си мислиш, че имам предвид.

# 71
  • Мнения: 6 605
Ако вербалната агресия се задълбочава, бих преместила детето. Вече го направих, ситуацията беше същата - най-малкото дете в групата, подигравано от 2-3 по-големи момчета, на които чат-пат пригласяха и други деца. На тази възраст няма действащи механизми за справяне нито от агресор, нито от жертва. Борихме се няколко седмици, подобрението беше минимално и напуснахме. В новата градина записахме детето с набора му, адаптира се и бързо преодоля травмата, намери приятели и се чувстваше добре.

# 72
  • Мнения: 10 650
Направих един експеримент току-що. Попитах моето дете:
- Мамо, какво ще направиш, ако някой ти каже, че си грозен?
Отговор:
- Нищо. Ще му кажа "и ти си грозен". Който си го казва, на себе си го казва.

Не се впечатлява и така трябва да е. Wink

# 73
  • Мнения: 18 675
amy_nka, твоето дете го питаш ти вкъщи, то е наперено, у дома си и реагира така. Но първо, не всяко дете реагира бързо, има по-стеснителни и т.н. Не може да предпазим детето от всичко, което ще му кажат. Няма дете, застраховано срещу нападки. Всеки случай е индивидуален и всеки си действа според неговото дете. Хвалбата, че моето или твоето на нещо няма да се вържат, не помага.

# 74
  • Мнения: 10 650
Няма хвалба тука. Просто обяснявам какво действа и как действа и какво не действа.

Ти твърдиш, че моето е наперено. Нали? А, как е станало наперено? Аз наперена ли ти изглеждам с начините си на реакция?

# 75
  • Мнения: 18 675
Но не знаеш утре в каква ситуация ще е и няма как да я разиграете предварително. Това се опитвах да кажа.

# 76
  • Мнения: 10 650
Но не знаеш утре в каква ситуация ще е и няма как да я разиграете предварително. Това се опитвах да кажа.
Естествено. Аз като чуя думи като "педер*ст" във втори клас и ми се изправят косите. Върви да обясниш на дете какво е това и защо му викат така и защо всеки втори я знае и повтаря тази дума.
В градината имаше едно, дето всяваше смут с думата "слабак". И го отнасяше моичкото, дето беше най-малкото и най-различното в групата. Тръгнах да се карам с родители ли? Не. То нямаше смисъл. Аз като ги видях на род. среща какво представляват, си казах "не, мерси". Обясних на синчето защо Н. му вика "слабак", т.е., как на Н. баща му сигурно му вика "слабак" и от там Н. се мъчи да се прави на баща си. Обясних и какво е слабак, така че да прецени дали трябва да се обижда, т.е., да прецени дали той отговаря на това определение. И след като не отговаря, значи повредата е в телвизора на Н. и неговите родители.
Това едно дете на 3 може и да не го разбере, но едно дете на 4 го разбира. Обясняваш на детето каква е реалността така че да може да разбере, че този дето обижда лъже.

# 77
  • Мнения: 8 915
Не разбрах учителките друг подход освен наказание дали са пробвали. На тази възраст децата могат да разпознаят основни емоции и един разговор с участието на цялата група и с примери може да е от полза. Може също така да поговорят за красивото и грозното, за различното, за това, че децата идват с различен цвят на кожата, косата и очите, с различни умения и възможности, но детското сърчице е едно.

Темата ми е много лична и разбирам чувствителността на майката.

# 78
  • София
  • Мнения: 2 598
Ейми, чудесно е, че си намерила какво действа при твоето дете. Едно дете на 4 или 5 вече разбира много, и аз говоря като на голям човек на моя син. Има обаче един тънък момент - ти като родител посяваш семенцата на поведението, но почвата, на която падат, също е много важна. Мисълта ми е, че децата, колкото и да поддават на възпитание и оформяне на поведение от наша страна, те също имат своя идентичност и характер. Твоя подход за твоето дете е правилен. Но за нечие друго дете може и да не е.

# 79
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Не разбрах учителките друг подход освен наказание дали са пробвали.
Да, добрите учителки - феите, четат книжки, а лошите - вещиците, натирват детето до прозореца. Крайно време е тази майка да порасне и да престане да гледа на хората като на приказни герои.

# 80
  • Мнения: 5 419
Не гледам на хората като приказни герои. Щом си избрал професията учител и то в детска градина, се предполага, че имаш капацитета за това. В градините децата се наказват като се изпратят да седнат на столче, за да си обмислят поведението. Но да го оставиш да стои на прозореца и да чака майка си, която няма да дойде в близките часове, е жестоко. Докато родители си затварят очите за такива неща, децата ще бъдат тормозени и от учители. Както и да е, темата не е за това.
Вчера госпожата каза, че моето най - накрая е отвърнало. Явно и на нея й писна. В резултат след това, никой нищо не й е казвал.
Детето беше щастливо, а не потиснато и сутринта не е плакала на излизане. Явно това им трябваше на тормозещите, за да спрат. Ще видим дали ще се запази като тенденция, че тя не е особено по защитата.

# 81
  • Мнения: 18 675
Мен пък ме учудва, че госпожата ви докладва, че вашето дете е отвърнало...значи тя е наблюдавала пак да го обиждат ли? На мен ми обещаха, че каквото й говорят, ще спре и спря. Не са чакали да се случи и да гледат сеир...както и да е.
Надявам се да нямате повече проблеми Simple Smile

# 82
  • Мнения: 5 096
Докато не започне да отвръща, няма да спрат.

# 83
  • Мнения: 5 419
Разбира се, че не стои и да гледа как я обиждат. Случила се е конкретна ситуация, в която моето е отвърнало, и тя реши да ми каже, защото всички знаят, че тя не се защитава. Иначе то като не идва от вкъщи и родителите нехаят, госпожите и на врата да си стъпят, файда.

# 84
  • Мнения: 6 605
Дано с това отшуми всичко, но все пак бъдете нащрек. Нашето дете също беше отвърнало, после уж играели заедно и конфликтът се беше уталожил, но се оказа, че периодично пак имаше нападки, подсмихвания, сбутвания, реплики и че детето е в постоянен стрес и напрежение дали денят му ще мине добре или пак ще го нацелят. Психологът ми обясни, че на тази малка възраст няма как да се вземат бързи и ефективни мерки в групата и че нароченото дете си остава такова, каквото и да се направи, а в градината ни не се и напъваха много да правят нещо, по-скоро усилено замитаха и замазваха.

# 85
  • Мнения: 1 442
Другите да са 4-5 годишни, не мисля, че знаят кое какво е. Струва ми се, че може да са чули родителите си. Иначе друго обяснение нямам. Толкова малки, а изведнъж почват с "психическия" тормоз 😑 Какви мерки взеха учителките, говориха ли с техните родители?

Общи условия

Активация на акаунт