Вербален тормоз в детската градина

И на моята дъщеря бяха казвали, че е грозна, а тя беше красива като ангелче (и до сега е красива, вече като голяма, не че си е наша ). В нашия случай не сме се разправяли, само й обяснихме, че това не е истина и тя някак ни беше повярвала.
Наистина може би е добре да се говори с родителите, защото това си е мобване, още повече, щом се разпространява и детето започва вече да го вярва.

Все си мисля, че директорите са там за по-важни неща, обаче ...
Говорено е с учителките, те с родителите, пък резултат никакъв. Нещо се губи заинтересоваността по веригата. Тогава бих процедирала така - казвам на моето дете при всяка обида да сигнализира на госпожите, до втръсване. В случай, че тормоза продължава и след това, вече ще ми стане ясно, че госпожите нехаят и тогава може при директорката.

Повечето деца дори нямат представа от значението да думите .
Нека ги пита какво точно е грозното ?

Детето им казва. Пак по нейни думи след обидата седят наказани въпросните деца.
Има го и това, че има деца, на които им е все тая дали ще седят на столчето наказани, или не. Е, тези по мое мннеие са точно такива. Родителите дали правят нещо по въпроса - това вече не знам. Според мен - не, и от там идва проблема. Заради това мислех да говоря с директорката, да го изговори и тя с родителите, може пък да им трепне.

То идеята не е да ги наказва, а парира.

НЕЦИВИЛИЗОВАНО МНЕНИЕ

Същата случка, но без родилно петно в детска градина, при това частна, монтесори много сори - модерни методи и всякакви други глупости, на приблизително същата възраст. След като се консултирах с психолог, за да даде някакъв инструмент за справяне на детето ми, след разговори с родители, директор и учители и нулев ефект се наложи да вдигна зверски скандали с родители, учители и директор, напуснахме детската градина, защото с идиотите оправия няма. Направил съм всякакви постъпки детската градина де бъде проверена от всички контролни органи, които имат право да я проверяват.

Не бих Ви насърчил да потушавате нищо - реагирайте на тормоза с цялата диващина, на която сте способни - идиотите не разбират от нищо освен от агресия. Повярвайте ми, колкото сте по зли в това да защитите детето си, толкова по-добре ще се чувства то и ще имате по-добра връзка.

Брадатко, способна съм на това и съм го правила. Миналата година на сборните групи имаше проблем с учителка (не нашата) и много добре знаят, че няма да си затворя очите. Въпроса е да занимавам ли директорката изобщо, или да подхвана родителите. Въпреки, че като гледам колко са нехайни, едва ли ще им трепне..

Съчувствам. Моето дете също го бяха нарекли грозна в 4 група на детската, защото и бяха паднали голни предни зъби. Те  половината деца щръби, но за моето се хванаха.
Имахме общ чат и съвсем добронамерено написах, че дъщеря ми се прибира вечер разплакана, заради обиди. Помолих да се говори с децата,аз също ще говоря с учителките. Спря тормоза, но на детето си му остана спомена.

Какви скандали вдига тя? Не са скандали, добре е направила че е говорила с учителките. И да, не пречи да се говори и с директорката. Ако има психолог в градината, говорете и с психолога.
Иначе в къщи и правете комплименти често, че е е красива.

Учителките нищо не могат да направят, като проблемът идва от родителите.

Решението е да се научи детето да игнорира и/или да му се докаже логиката на думите, които чува около него. Не само в ДГ ще чува такива думи, за съжаление.

Лошото е, че твърде малка за едни други разговори. Аз на моята дъщеря на около 5 г. се наложи да й обясня много неща от живота, за щастие тя ме разбра още тогава. Как едни деца харесват един цвят, а други друг, как едни обичат да ядат едни неща, а други не обичат. Как някои деца си имат мама и татко, а други не. Как на някой много му харесва да рисува, а на друг да танцува.  Как едни обичат да карат колело, а други да гледат телевизия.
Примерите са безброй, но като се дават става ясно на детето, че само защото тя харесва да танцува, не значи, че да рисуваш е нещо гадно. Че ти ако харесваш синия цвят не значи, че жълтото е грозно. Че хората са различни и харесват различни неща, но не значи, че нещата, който не харесват те са грозни или пък нехаресване от други. Обясних, че децата не знаят много думички като големите и затова ползват една дума за няколко неща.
Освен това обясних, че не всички деца живеят в добри и щастливи семейства и затова те се държат лошо с другите деца, защото страдат и не знаят какво друго да направят.
Всеки ден хвалете детето си, прегръщате го и го целувайте. Това не са лигавщини. "Добро утро на най-доброто дете"," Лека нощ на красавицата на мама." "Браво! Ти ще станеш истински художник!", "Чудесно се справяш, продължавай!", "Моята умница-хубавица" - това дава самочувствие на децата, защото на тази възраст те вярват най-много на вас.
И дъщеря ми има малък белег на едната ръка, когато ме е питала какво е това й показвах моя малък белег на същото място и казвах "така винаги ще мога да те намеря и ще позная, че си ти сред хиляди други" Направете белега по някакъв начин специален и уникален за нея. Ако тя го приеме за такъв, другите няма да могат да я засегнат. Дори и ако се налага да разкажете някаква приказна история, която ще си бъде вашата малка тайна.
Децата са бели платна, с подход те могат лесно да бъдат насочени в какво да вярват (колкото и брутално да звучи, но фактите са такива)
Успех и повече усмивки ви желая!

И тя да ги обижда.

Не знам дали ще може да принудите другите деца, да не обиждат. По скоро не. Подкрепям мнението на In4hi. Работете с вашето дете, не че са прави другите деца да обиждат, но в училище е още по- страшно. Моето дете отнесе много обиди, защото не можеше да говори добре. И то от деца с интелигентни родители, и то вече и по- големи. Последно в 5-ти клас я обиждаха.

Като им отвърне със същото и ще спрат.От опит.