Публикувана: 20 май 2023, 22:33 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2024, 12:29 ч.

Защо искате деца ?

32 832
1 036
1

# 30 21 май 2023, 08:27 ч.

Мнения: 3 350

Може пък да си от жените, дето не искат да стават майки ?
Аз имам такава позната. Тя не само деца няма, ми и мъж не можа да завърти. Ама, тя горката е завързана за майка си и там нещата са патологични, няма порастване и пускане от полата на мама. Ако макка й умре, ще стои сама.

# 31 21 май 2023, 08:28 ч.

София
Мнения: 13 155

Аз и досега не харесам деца по принцип. Само своите, племенниците и кръщелниците ми. Не съм раждала, защото обичам деца. А на 23 исках, но не повече от 1-2. Щях да се смея на идеята да имам 5, както е днес на 2+ пъти години отгоре. Wink

Напълно нормални терзания.

Последна редакция: нд, 21 май 2023, 10:01 от Fever Ray

# 32 21 май 2023, 08:40 ч.

Мнения: 794

Според мен много зависи от възпитанието и детството. Моето детство, макар да не е било лишено от драми, беше изключително спокойно и уютно. Спомените ми са за много грижа и любов, вкусни манджи, дълги игри навън до късно вечер, пътувания и все такива позитивни неща. Аз поне избрах да помня тях, лошото е безсмислено. Един от основните ми доводи да имам дете беше, че искам да му дам всичко това. Никога не е стоял въпроса дали искам да имам дете, или не. Това за мен е нещо напълно естествено. НО само, когато е наистина желано и има условия за добри грижи, ако ще е за бройката, по-добре не.
Иначе никога не съм обичала да гушкам или да играя с малки деца, не че не ги харесвах, а просто ме караха да се чувствам странно и не знаех какво да правя с тях. От както съм майка, всяко детенце на улицата ми е мило. Майчинството променя жената на 100% в много отношения. И другият бонус е, че разбираш кои са истинските ти приятели, особено през първите месеци след раждането.
Иска ми се да имаме още едно след някоя друга година, но само с искане не става. Ще трябва да решим какво ще означава това за брака ни, работата и финансите.

# 33 21 май 2023, 08:43 ч.

Мнения: 6 706

Аз за 23 г. единственото което не разбирам е защо му е на човека да мисли защо да иска деца. Т.е. нито ги иска , нито са му на дневен дед, нито са му някаква необходимост, нито е в напреднала възраст ... и има толкова много други въпроси, които за тази възраст са даелч по- интересни и належащи от въпроса за трябва ли им деца или не. Този върпсо може да се размисли след 35 евтл.
Ако на 23 има деца то значи не е от категорията на мислещите за нещо което не им е приоритет и са си ок. Ама тези дето нямат и подтик нямат ама мисли имат ... не разбирам мислите.

# 34 21 май 2023, 08:48 ч.

София
Мнения: 13 155

Децата не са пречка нито за мисленето за другите приоритети, нито за постигането им.

# 35 21 май 2023, 08:49 ч.

Мнения: 794

Е чак пък на 35+ да може вече да се мисли за деца…лошото е, че тогава децата може вече да не се получат. Човек по принцип е хубаво да има представа за живота, който иска да има и да си подреди приоритетите. Нямам предвид, ако някой иска деца да ги роди на 23 или 25, но все пак да го има предвид, а биологичния часовник си е факт, колкото и да не се харесва на някои хора.

# 36 21 май 2023, 08:50 ч.

Мнения: 6 706

Цитат на: Fever Ray в нд, 21 май 2023, 08:48

Децата не са пречка нито за мисленето за другите приоритети, нито за постигането им.

А аз къде написах че са ? Или не отговаряш на мен?
amber1310 не написах това. Казах че за човек на който приоритета не са децата и изобщо не разбира за какво са му и за какво са им на другите и т.н. явно в момента има други приоритети, живот и пр. и няма никакъв зор именно за деца да мисли. Т.е. да си мисли за приоритетите си и да си живее както си иска и ако се стигне до приоритети деца да се замисли ... а ако страха е за биологичен часовник 23 е много рано.

# 37 21 май 2023, 08:58 ч.

Мнения: 5 235

Аз съм на 36. Нямам деца и съм решила, че няма да имам. Никога не съм усещала особено силно желание или потребност за това. Пък и има определени обстоятелства в живота ми, които наклониха везните в тази посока и в крайна сметка се превърна в добре премислено, осъзнато решение. Обаче и преди това не ми е било мечта.

# 38 21 май 2023, 09:07 ч.

Мнения: 3 122

Цитат на: RandomRandom в сб, 20 май 2023, 22:33

b][/b]За мен децата са по-скоро един вид дълг и отговорност (към родината), но в никакъв случай просто радост - все пак грижите и проблемите са доста. А и децата са си съвсем различни хора, които може и изобщо да не ти приличат на характер. Така че, наистина не разбирам в какво точно се състои желанието да имаш биологични деца.
Може би ми е сбъркано мисленето и предполагам, че ще има някои възмутени хора, но повтарям, че не се опитвам да дразня, а просто искам да видя други гледни точки.
Благодаря предварително.

Ти направо не разби. Определено не съм искала деца, защото смятам че е отговорност и дълг пред родината. И се съмнявам някой друг да е искал по тази причина.
Просто изпитвах желание за дете, чувствах някаква празнина в живота си, и знаех че ще се запълни с дете. Може и инстинкт да е било.
Обаче не на 23, а доста години по-късно. На 23 не съм имала размисли за деца изобщо, купонясвах яко, не бях привърженик на дългите и сериозни връзки, бях убедена че смисълът на живота е да се забавлявам и да си доставям удоволствия. Бях привърженик на хедонизма. И бях убедена, че никога няма да имам деца, защото е абсурд някой ден да поискам да имам деца. И въобще на 23 бях с още тийнейджърски акъл отвсякъде. Та наистина това ми желание за деца, което се появи много години по-късно, смятам че беше просто инстинкт. Желание без конкретна причина.

# 39 21 май 2023, 09:09 ч.

София
Мнения: 13 155

Единствено ще обърна внимание,че не е рано да се мисли на 23 за репродуктивното здраве. На мен на 22 ми откриха проблеми. Добре е и тази мисъл да я имат младите. Възрастта не е гаранция.
За другото съм съгласна.

# 40 21 май 2023, 09:09 ч.

Варна
Мнения: 1 783

Не ми е стоял този въпрос. Средата и времето в които съм расла си имаха правилото "семейство без деца, не е семейство". И когато намерих човека за семейство, дойдоха и децата. Не надскочих времето си, но и не сбърках.
За протокола - и аз не примирам по всички деца. Предстои ми да ставам баба, надявам се внучето да не ме дразни. Laughing

# 41 21 май 2023, 09:11 ч.

Мнения: 1 600

И аз на 23 не исках деца.
Сега съм на 30+ и имам едно. Искам поне още едно. Ако са две, ще е супер!

# 42 21 май 2023, 09:25 ч.

Мнения: 111

На 17 имах лудо желание да съм млада майка, явно нагледала се на предавания по ТЛС, мислех, че ще е супер яко към 35 да си още млад с вече големи деца и да имаш време да пътуваш и да си живееш. Рязко се изпари това ми желание на към 19. На 25 бях вече прясно разведена и отдала се на живота. На към 28-29 вече исках. Исках друг тип отдаване и споделяне. Прекрасно е да оставиш нещо след себе си, да имаш плод на любовта си с някого. Прекрасно и отговорно е да имаш бял лист (защото това е детето) и да нарисувате с твоята половинка нещо красиво, добър човек с ценностна система. Но тези мисли и чувства са осъзнати на по-късна възраст, или поне при мен така стана. Когато срещнах втория си съпруг, изобщо не бавих нещата, след като поживяхме заедно половин година, усетих го като човек, поисках да бъде баща на децата ми -вече бях готова. Но бях на 30 вече, поживяла, попътувала, с прилична работа и умения. Та, съвета ми към авторката е: не го мисли, живей си живота, нещата ще се наредят. А и далеч не смятам, че всеки на всяка цена трябва да стане родител и да се размножи. Ще усетиш и ще го почувстваш, когато дойде време за това в твоя житейски път и когато имаш с кого да го споделиш.

# 43 21 май 2023, 09:31 ч.

Мнения: 21 457

Както авторката и повечето хора тук, на 23 и аз не исках деца. Само ми беше до деца - това е възраст в която учиш, работиш, пътуваш, забавляваш се, въртиш гаджета и всички пари да са си за тебе.

Иначе обичам децата и ми е странно колко много хора, включително и майки, казват, че не харесват и обичат деца (не своите). Аз харесвам всякакви. За мен децата са като най-якото котенце, но още по-хубаво понеже е човече, не мога много добре да го обясня, но с децата можеш да си пак дете, да върнеш детството си и отново да изживееш цялото удоволствие от всички хубави неща на детството, само че този път го и осъзнаваш. Отговорността наистина е голяма и не е много лесно, но ако имаш човек - и повече хора - с които да го отгледате, нещата си стават естествено.
И най-вече става въпрос за броени години, толкова кратък период, преди детето да започне да става голям човек, че минават все едно за един миг.

Като цяло, мисля, авторке, че изживяваш нормалните терзания за възрастта ти, когато другите вече почват да имат семейство и деца, но за тебе още е рано и се чудиш как да рационализираш. Няма нужда. Живей си живота и са радвай на младостта - още едно мимолетно нещо.

# 44 21 май 2023, 09:33 ч.

Мнения: 3 350

Ама то си е така- семейството започва с децата !
Аз съжалявам, че не родих 3-то 😥

Препоръчани теми

Развод и след това

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Бебеправене, но без много правене

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Причина:

Причина: