Защо искате деца ?

  • 32 811
  • 1 036
  •   3
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Напълно те разбирам. Млада си, въобще не го мисли толкова този въпрос. На 23 последното нещо, за което мислех са деца. Тогава е време за кариера, забавления, пътувания. Никога не съм примирала за деца, не комуникирам лесно с децата и нямам грам мерак да се занимавам.

В някакъв момент сигурно ще имаме деца. Още не съм го усетила. Дори да нямаме, за мен е ок. Въобще не е нужно всеки да има деца.

# 16
  • Мнения: 2 101
На тази възраст са малко жените, които биха искали. Аз също не съм от тях, докато златното яйце не цъфна като бях на 25😂. Сега са тийнове, а аз седя посред нощите и се чудя дали съм добра и психично лабилна майка. 😂 😂 😂.
Ще почувстваш момента за родителството, когато му дойде момента с подходящия човек до теб. Сега си гледай младостта, образованието, работата и забавленията.

# 17
  • Мнения: 658
Дълг към родината ?! 😯
Не се насилвай да раждаш при тази настройка. Да, мисленето ти е сбъркано. На 23 години съвсем не си малка, а че другите имат деца, това да не те притеснява. Ако някога имаш нужда да обичаш, вземи си животно.

# 18
  • София
  • Мнения: 28 579
Не знам защо се опитваш да харесваш идеята за деца, но имаш пълното право да не я харесваш. Създаването на деца е избор, а не задължение.
Иначе за мен е напълно разбираемо да не искаш деца. Аз също не исках, при това на по-късна възраст.

# 19
  • София
  • Мнения: 7 992
Децата не са задължителни. Ако ги искаш,опитваш, ако не - не. На тази възраст и аз бях далеч от идеята за наследник, пробвахме на много по-късен етап.

# 20
  • Мнения: 2 750
Аз на 23 родих беше желано дете ,обичам го с цялото си сърце той е моя живот и със сигурност не го смятам като дълг към родината ,що за глупости пишеш авторке 🤦‍♂️ също не харесвам чуждите деца в смисъл не изпитвам нужда да им се радвам,но моето обожавам

# 21
  • Мнения: 1 489
На 23 не ми беше до деца и не исках към оня момент. И това въпреки че имах сериозен приятел, когото много обичах. Той искаше, повдигаше въпроса многократно. В последствие се разделихме.
Почувствах, че съм готова за тази стъпка няколко години по- късно. Живеехме вече с ММ. Имахме жилище, образование, работа. Сега съм майка на 2 прекрасни момчета, който обожавам. Смятам, че са дошли в точния момент от точния човек!

# 22
  • Мнения: 40 931
Като родиш ще разбереш !!!

Всъщност това е истината. Преди това кой изпитва влечение да бъде родител, кой не, но нещата си идват на мястото след като се появи малкият човек. Едва тогава схващаш как осмисля живота ти. А преди това за много хора желанието е по-скоро рационално решение, отколкото емоционално.

# 23
  • Мнения: 2 191
аз също на 23 не исках деца… даже се чудех, ще поискам ли някога.

И всъщност като наистина се влюбих, някак си отвътре ми идва едно желание да имаме общо дете, странно е да се опише, направо като си помислиш за това и ти става топло на сърцето.


И при мен стана на 30 , имаш време Laughing

# 24
  • Мнения: 6 256
Винаги съм знаела, че искам да имам 1 дете - още от малка. Много харесвах децата, но с годините започнах все по-често да се дразня на чуждите - най-вече ако са разглезени и невъзпитани. Исках първо да завърша уни-то, да имам стабилен доход и тогава. Разбира се, със стабилен мъж до себе си, когото мога да видя в ролята на баща. В един момент си казах, че ми се иска нещата да ми се случат преди да навърша 30 и то взе, че така стана.
Разбирам хората, които не искат деца. Не ги и осъждам. Някои винаги са знаели, че искат да са родители, други пък се решават на тази важна крачка след определена възраст или като срещнат наистина подходящ човек.

# 25
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Не съм искала да имам деца. Заимах на 23 и 26 г.
Обожавам ги, не само обич, а чиста любов и огромна радост.
На 45 съм сега, така че смятай Simple Smile

# 26
  • София
  • Мнения: 35 107
Защото ти гледаш един мъж, той гледа теб, потъвате един в друг и не можете да се изпиете цели. Любов, страст, потъване, изплуване, смях, заедност, отдавна е, копнеж, прекрасни нощи, имате всичко и всичкото има вас.
Сливане, но не цяло. Искате и плод от всичко това, после е ясно…

# 27
  • София
  • Мнения: 2 569
От дете обичах бебета. Аз съм от онези жени, които припадат по бебенца и всичките са ми много милички. Никога не е присъствал въпроса дали искам деца, знаех, че искам още от съвсем малка. Не мога да го обясня. То е като вътрешен копнеж да се грижа и да обичам. Не го почувствах, след като срещнах мъжа ми, цял живот си е било там. Преди да родя не се бях замисляла, че детето, докато е малко, обича безусловно и по най-чистия начин. Това е много зареждащо, има още един човек, който ме обича.

# 28
  • Мнения: 6 575
А защо на 23 мислиш по този въпрос? Някой те натиска да имаш дете ли?
Съвсем нормално е на тази възраст да не искаш. Аз също не исках. Започнах да се замислям по-сериозно пп въпроса като бях към 28-29г. На 30 родих.

# 29
  • Мнения: 2 352
Като имаш половинка, някак съвсем естествено ти се струва да имате дете. Аз лично не съм бързала, но в един момент започнах да виждам само бебешки колички. Сигурно и преди да били толкова, но не съм обръщала внимание.
За протокола, не мога да се радвам особено много на чужди деца. В повечето случаи откровено ме дразнят, когато са много шумни. Моя малък ужас са детските площадки Grinning
Имам 2 деца, родени са преди да навърша 30г.

Общи условия

Активация на акаунт