Ползи от ходенето на училище

Сериозно ли твърдите,че исторически днешното училище правело най-много за отделния индивид?! В училището децата не учат как да забият един пирон,камо ли нещо друго полезно...

Е, и родителите могат да обучават децата си, но като гледам как немалко пишат "незнам" и не могат един пълен член да напишат правилно, децата ще останат със забиването на пирони.

Някога, когато учехме да забиваме пирони, да шием бод зад игла и да пилим с рашпила имаше време за това, защото не учехме английски, информатика. Днес кое ти е по-полезно?

Ако детето ще става архитект е по-полезно да схваща какъв да е интериора на някоя кръчма,поръчан от чорбаджията. На какво разстояние да са масите,каква кафе-машина е подходяща за кръчмата и т.н. Английският и информатиката са му последната грижа...

Забиването на пирони какво общо има с индивидуалния подход и помощ? Всички са забивали пирони, т.е. всички са били в един кюп. Може да е било практично обучение тогава, но определено не е било насочено към индивидуална помощ на отделни ученици.
Абсолютно твърдя, че днес се прави ПОВЕЧЕ за отделния индивид, отколкото преди, но далеч не ВСИЧКО и не ДОСТАТЪЧНО, разбира се.

Ако детето ще става архитект ще учи специалните неща по-нататък. В основното училище се учат общи неща, които да са полезни и на архитект, и на продавачка, и на юрист, и на филолог.  Изобщо с решението каква професия ще упражнява детето общо взето някои не са наясно даже и в 12 клас. Как да им направим обучение по мярка от самото начало???

Английският и информатиката са ПЪРВА грижа точно в днешната реалност, плюс още поне един западен език.

Не знам как точно се става интериорен дизайнер без поне базово ниво английски и идеална работа със софтуерен продукт за дизайн.

Освен това разбира се, че информатиката и англиският (или друг чужд език) са необходими и на днешните архитекти. За разстоянието между мебелите и забиването на пироните човек може и сам да се светне с малко наблюдателност и опит. Останалото се учи в училище.
Че те архитектите сигурно 80% от нещата ги правят на и с компютърни програми. Как пък няма да не им е нужна информатика? А за чуждия език, най-вече английския, изобщо няма какво да спорим - без него в днешния свят НЕ може.

Всъщност не, че не може, но отваря много врати. И при положение, че на децата им се предоставя възможност да научат един-два-три езика, компютри и какво ли не, пълно безумие е, ако не го направят.

Как е в Германия?
Там детската градина не е задължителна,впрочем.
Децата тръгват на училище на шест годишна възраст. Началната степен продължава четири години и учат немски език,математика,естествознание,изобразително изкуство,музика,физическо и чужд език,(по желание,обаче).
След тези четири години следва етапът на Ориентирането,който продължава две години. През това време учителят трябва да оцени способностите на всеки ученик и да препоръча най-добрият варианта за по-нататъшно обучение. Например Ханс може да стане Нобелов лауреат по химия и затова ще набляга на химията,а Матилда – от нея става добра келнерка/барманка. Децата от своя страна трябва да изградят реална представа за развитието си в бъдеще.
След този преходен етап учащите се разделят на четири групи – тези,които ще продължат образованието си в Средните училища,други – в Реално училище,в Общообразователно училище и в Гимназии. Престижът на училищата нараства точно в този ред. В средните училища постъпват деца,които нямат амбиции да учат в университет. В гимназиите – обратното. В средното училище децата учат само до 9-10 клас и получават само практическа професионална подготовка,(забиват пирони). Математиката е общ предмет,няма делене на алгебра и геометрия. Въобще,часовете по биология,химика и физика са съчетани с практически занимания. Децата са непрекъснато мотивирани да прилагат придобитите знания в ежедневието. Да знаят и на сън таблицата за умножение,а не да смятат корен квадратен и прочие безумна висша математика. И т.н.,и т.н.

Тук нещо не сме се разбрали. Аз не сравнявам как е България спрямо другите държави. Аз сравнявах образованието преди 50-100 години и това в момента. Т.е. правех времеви паралел, не георграфски.
Освен това - този конкретен германски модел на образование също не е идеален. На мен лично не ми допада особено. Има и плюсове, разбира се, но има и много минуси. Едната ми най-добра приятелка живее там и децата й се изучиха там. За едното дете беше ок, за другото - не. В момента е последна година и се чудят какво да правят, защото коренно се промениха намеренията на младежа. Отрязаха му се много пътища. Но както и да е, ясно осъзнавам, че пълно щастие няма никъде. Доколкото знам даже в последните години мислят да го променят нещо германското, за което обаче не съм съвсем сигурна и веднага ще си призная, ако ми е грешна информацията.
Даже ще се допълня, че според мен точно немската образователна система до голяма степен вкарва в капъл. Значи фрау Мюлер примерно решава, че Ханс ще бъде тракторист и го забива в такова училище. Ами ако след 5-6-7 години Ханс реши, че иска нещо друго? Ако преди е мислел (или по-точно фрау или родителите му), че няма да учи в университет, но след това си променя решението? Какво прави? Почти невъзможно е да се преориентира. Едно дете на 10-11 няма как да прецени какво ще се случи, когато вече е на 18-19. Дори и родителите и учителите му не могат.
Но се отклонихме от темата де.

А ти като майка ще бъдеш ли много доволна от немската система, ако още от 5 клас го определят за бачкатор и му отрежат пътя към инженер или лекар? Питам само, но е риторичен въпрос.

Наистина ли в Германия системата е такава?

Синът ми е в 5 клас, абсурдно е на такава възраст да може/м да реши/м какво го влече, какъв ще стане...

То някои и в 10 не са ориентирани, какво остава за 5ти?!?

Абсолютно грешно е това нещо някой да определя децата кой къде и за какъв да учи. Имам познати, които не са блестяли с постижения в училище, но после си учиха в университет и си завършиха хубави специалности. Както и обратното.

Тук масово се плаче за "Нероден Петко" от майки, които тепърва ще се сблъскват със системата и отсега кършат ръце, че не става.
Аз обаче пиша от позицията на родител, чието дете е завършило гимназията, с наученото в тази българска гимназия е прието в топ университет и сега има добра работа. И нито в университета, нито сега в работата си не е сред несправящите се, даже обратното. 

Та явното системата все пак става, а за когото не става, вината да се търси другаде.