Мнения от опитни многодетни родители

С изключение на разболяванията, където се заразяваха последователно или едновременно, не е страшно. Някои неща си се напасват сами, за други се изисква просто добра организация и бързи действия. Като задължително условие е голям двор и/или  места наблизо за разходка и игра. Моите си ги отгледахме ние сами - аз и ММ. (То и нямаме живи помощници, само една баба в БГ, която виждаме през лятната ваканция за 2 седмици.) Отначало тежестта падна върху мен, докъм училищна възраст, след това, като тръгнах на работа,  таткото мина хоум офис и ги пое основно. Родих на 32, 34 и 37 год., момчета.
Да вметна само, че и финансовата страна не е за подценяване, защото с порстване на децата, растат и разходите. С трима студенти ще си е изпитание.

Благодаря!
 За студентските години - не смятам да ги издържам, дори да имам милиони. Искам децата ми от рано да се научат да са финансово самостоятелни. И аз, и мъжът ми сме учили с пълни стипендии. Аз работех летата в САЩ. Освен медицината, не мисля, че има друга специалност, която да не може да се съчетае с почасова работа + стипендия.
 Най-голямата грешка при мен беше, че макар и да се издържах напълно сама, останах в дома на родителите си, понеже учех в същия град. Това естествено забави процесът на отделяне и заживяване с мъж и създаване на семейство. Поне това е бил моят опит и смятам, че колкото по-рано, толкова по-добре.

Без разходи за квартира и пътуване, е доста по-лесно.

Колкото и да са самостоятелни децата, имат нужда от рамо. Големите ни дъщери работят от 16 г. Живеят отделно от пълнолетие. И двете отидоха да учат в чужбина със стипендия. Учат тежки специалности точно в областта на медицината. Работеха почасово в началото, а през пандемията се върнаха в България. Бяха отделно, но с минимални доходи (от дребни неща онлайн). Това не го бяхме планирали. Чак сега, когато двете вече работят по специалностите си, едната записа магистратура и се омъжва през март, а другата живее с годеника си, отпадна нуждата да ги подпомагаме.
На 23 и на 24 г. са.

Вие не смятате да ги издържате, но не се знае как ще се стекат нещата дотогава. Освен това позволете да кажа, че като става дума за мен е едно, а като става дума за дъщеря ми е съвсем друго. Мило ти е, искаш да му помогнеш, а не е като да съм глезещ родител, даже съм доста строга. И за доста неща клякаш.

Няма нужда да ми отговаряте, да са ви живи и здрави децата, но като поотраснат и понатрупате опит, преживявания и ситуации, тогава ще видите и друга гледна точка.

 Квартирата обикновено е или някакво студентско общежитие или стая в споделен апартамент за 200лв/месец (примерно). За България. Аз съм поддържала и хубава кола + съм помагала на родителите си, така че имам отлична идея как стават нещата. После и в чужбина беше подобно.
Но в България е елементарно да учиш и да работиш, повечето специалности са песен. Моята беше МИО.
 Fever, за медицината, както и преди казах - съм съгласна.
  Аз имам десетки примери пред очите си, в различни страни, не ме притеснява това въобще. Лично намирам за по-сериозни разходите преди приема - частни уроци по предмети/езици за сертификати и самото средно образование, при което няма стипендии.
  Но ми е ясно какво имате предвид, в България културата е такава, всеки родител смята, че е длъжен до университета, в което няма нищо лошо. Моят баща не смяташе така, аз си знаех още от средното, така че няма драми. Леля ми на 25 години още помага на сина си със сметките, за мен е необяснимо, но хора разни.

Аз смятам да помагам много. Завърших без родители, с две наследствени пенсии и на стипендия, с които едва свързвах двата края. После търсех работа, без протекции и връзки в сфера, в която трябват точно такива, бях си дала последните пари за нелеп костюм от втората употреба, за да ходя на интервюта. Започнах на под минимална заплата. Имах дни, в които гладувах, за обяд - парено геврече от 30 ст. на спирката на СУ, на работа първите месеци ходех пеша (около 50 минути на бърз ход). През това време най-добрата ми приятелка, от заможно семейство, завърши в Кеймбридж, започна работа в банка и заживя с банкерски син в Лондон.
Предпочитам децата ми да имат 100% фокус върху образованието и развитието си.

На мен ми е странно как хора, които са самостоятелни, после се навиват да съжителстват с роднини. Аз излязох от дома на родителите ми на 18. Писах за децата ми. Не си представям сега да заживеят с родителите ми или големите ни деца да се върнат обратно, че и със семействата им.
Да им давам (съвсем леко) рамо до 20-25 ми е по-приемливо, отколкото после на 30-40+ да съжителстваме заедно.

При мен голямата промяна беше между първото и второто дете. Седим си ние спокойно, гледаме си златното яйце, нагаждаме си режимите, праволинейно родителстваме и изведнъж бам - хайде второ бебе. Едното реве, другото хленчи, едното иска да играе, другото иска мляко, едното плюе пюре по пода, другото ти сипва супа във врата, докато бършеш пюрето. На този фон третото дори не ми натежа, пък и най-малките обикновено сами се гледат, дето има една приказка. Викам си - с него или без него, циркът вече е налице. Финансово можехме и с две, и с три; помощ от родители за съжаление вече нямаме, но въпреки това оцеляхме и ни е много добре заедно. Децата са образували вече собствен колектив, имат си личен живот, както средния наскоро ме уведоми,  и на моменти имам чувството, че се оправят с живота по-добре от мен. А са на 11, 7 и 5 в момента

Трите деца са тройна радост, но 4 години майчинство ми натежаха психически, не отричам. Ако има по-голяма разлика, сигурно не тежи толкова, в моя случай между първото и второто се върнах на работа за година, а с второто и третото откарах две майчинства едно след друго и бях много изцедена към края. За сметка на това, като се върнах на работа, месеци наред се чувствах все едно съм на екскурзия до екзотична дестинация. Нямаше по-щастлив служител от мен, сигурно съм изглеждала като надрусана с райски газ.

Доволна съм, че така стана, защото преди 40 и ги родих, и ми минаха майчинствата и вече спокойно си гледам напред, не ме чоплят въпроси като "ох искам ли още едно, то искам, ама кога, ами повишението, ами тъкмо отслабнах, ама това-онова".

За колата - да, ние взехме такава с опция за трети ред седалки. Няколко години я ползвахме така, сега големите двама са само на детска седалка за повдигане, само най-малката е със столче и се събират отзад и тримата. Та вече си ползваме багажника по предназначение.

Трудно давам съвети за толкова лично нещо като раждане на дете, но при описаната от вас ситуация - мъж с голяма фамилия и искащ още деца, финансова стабилност, баби, дядовци - не бих го мислила много.

Благодаря Ви! Ще видя как е сега с второто и ще пиша след 6 месеца как ми се струва.

Ако и ти искаш 3 деца ще се справиш. Раликата между 2 деца и 3 е по - малка отколокото между 1 и 2. Поне за мен беше така. Няммам помощ сравнително малка разлика са ми децата. Има и трудни моменти разбира се, но радостта от децата е несравнима.

Второто е на път, а вие за трето..
Вижте как ще се напаснете с две и си представете какво ще се случи с три, две от които МНОГО породени, ако успеете да изпълните плана си, а третото - отново в неособено разумна възраст все още.
Едно дете на 1,3-4 години ( каквото би се получило ако забременеете по план) е много активно, има различен режим на спане отколкото едно новородено. Това означава, че вие трябва да предадете за отглеждане по-голямото на който там ще го гледа,  докато кърмите на 3 часа номер 3. За по-голямкото изобщо няма да ви стигне времето.

Отделно - тръгвате някъде - с една кола не можете освен ако не е бус. Стандартно на заден ред седалки не може да съберете 3 столчета/кошчета/седалка. Да не говорим за колички, буталки и подобни.
Обличане, събличане по 3 е кошмар, въпреки че аз го правих само с двете по-малки. Особено зимата - докато ги опаковам с гащеризони, шалове, шапки, ръкавици и тн аз вече съм вир-вода, а на някой тъкмо му се е доходило до тоалетна...

Ще имате време да помислите след като се роди второто, не бързайте за решение, за което в момента с едно ви е като някаква идилия...идилия е като порастват

Ние сме с 3 деца на 10, 6.5 и 3.5 и живеем извън България. Мъжът ми работи ужасно много и пътува често и надалеч поради естеството на работата си. Нямаме никаква помощ отникъде. Минахме и през локдауни, през домашно обучение, смяна на кола с три реда седалки и всички екстри. Аз не работя откакто сме с 3, защото няма как. Карам ги на училище, взимам ги в 15.30, после домашни, плуване, тенис и какво ли не. Нямам чистачка, нямам бавачка, мъжът ми помага много след работа и уикендите. Не помня кога и с какво захраних третото, никога не успя да има нормален режим на спане, дъщеря ми заспива и на шум и на телевизор, изобщо не и дреме, но се оправяме и сме щастливи. Чак ми е смешно като гледам как имате всички условия и сте се зачудили. Ще се справите. Аз родих третото на 39, мъжъх ми беше на 42 тогава. Миналата година най - малкият се разболя от варицела, мъжът ми тъкмо беше заминал за Азия по работа, по - големите бяха в есенна ваканция. Добре че хладилникът беше зареден. Една седмица блокирана с трите деца у дома, не можех да мръдна заради карантината. Едно свири на пиано, друго мрънка заради обрив и температура, третото иска палачинки и така.🤪🤞

Хората се справят и при бедствия и при война.Не е там въпроса.
Децата имат нужда не само от хранене и преобличане.Дали ще има сили и време и да им обърне малко внимание и то на всеки по отделно.
Да поизрастят и второто,пък тогава ще решат.

Така е, съгласна съм. Аз съм амбициозен родител. Децата са в международно училище и програмата е доста challenging. Дъщеря ми на 6 е в първи клас, всяка вечер чете под мой контрол 2 книжки, диктувам спелинг тестове, това всичко докато примерно с малкия правим коледни сладки. В това време карам баткото да скача на въже, което е част от кондиционната тренировка по тенис, после проверявам дали е направил домашното по математика, накрая си правим кино вечер. Изисква се добра организация и нито едно няма да е неглижирано.