Тук проблемът е изцяло в решенията на ръководството. Като за начало - 6 деца със СОП в един клас. Изобщо не е работа на родителите на едните и другите деца да уреждат провеждането на нормален учебен процес. И едните, и другите родители са прави за децата си. Това е работа на ръководство, психолог, ресурсен учител, учител в клас и щом те не си вършат работата можете да входирате жалба в инспектората т. е съответното РУО.
- Публикувана: 7 окт. 2022, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 фев. 2023, 22:42 ч.
Дете със СОП и нездравословна учебна среда
И аз не разбирам как ще набутат 6 деца в един клас?В училището, където учеше моят син до 6-ти клас бяха най-много по 3,в неговия клас само той.А за да няма истерии защо нещо липсва винаги съм носила по 2 и едно имаше в шкафа за резерва.Така можеше да услужи на деца, които нямат и това го правеше щастлив.
Тук явно сте попаднали на родители, които не осъзнават напълно проблема.Някой от тях трябва да постои няколко дни с детето в училище и ще им се отворят очите(за почти 4 години с моя син се нагледах на много неща, обаче темата не е за това)...
Тук явно сте попаднали на родители, които не осъзнават напълно проблема.Някой от тях трябва да постои няколко дни с детето в училище и ще им се отворят очите(за почти 4 години с моя син се нагледах на много неща, обаче темата не е за това)...
Психолог и ресурсен учител нищо не могат да направят.
Имаш два варианта - или си местиш детето по възможно най-бързия начин самостоятелно, или започвате всички родители от класа действия с искане за нормализиране на учебния процес. Пишете жалби и описвате всеки един случай, за който знаете - на тази дата стана това, на друга дата стана онова. Подавате и сигнал до Закрила на детето. Някой от родителите, примерно на родителския актив, може да отиде до ОЗД и да изложи устно случая и да му кажат какво да направят в писмена форма като сигнал. Понякога са доста отзивчиви, но гаранция няма. Иначе пишете както намерите за добре сигнал за проверка за детето. Но да знаете, че сигналът не може да бъде анонимен.
Групово подаване на заявления за преместване едва ли ще стане, защото хората предпочитат да се спасяват поединично и евентуално може да бъде заплаха за ръководството паралелката да спадне под минимума и да подлежи на разформироване, но едва ли ще стане. На всичко отгоре шест деца със СОП в един клас са твърде много и не виждам как може да се води нормален учебен процес. Не зная доколко учителката има право на глас по въпроса.
Родителите на въпросното дете са се заинатили и няма да се откажат. Така, както описваш нещата, може би за това дете е най-добре да е в помощно училище, сега са с друго име, много сложно съкращение, където ще има по-малко дразнители, класовете са малки, програмата е много олекотена и ще му обръщат повече внимание. Но едва ли ще поискат, защото за тях детето да е в масово училище е сламката, че всичко ще се оправи. Майката може да заплашва с медии, но само плаши гаргите. Дори може медийното внимание да се окаже в нейна вреда. Вашият път е административният път. Не изпадайте в лични пререкания с майката, никакъв личен контакт. Тя е много афектирана, гневна и с нея не може да има нормален контакт. Само през администрацията и в писмен вид. Може да искате и да се насрочи официална среща (но я поискайте официално с писмо от родителите на класа с входящ номер) между представители на родителите от класа, на родителите на детето, класен ръководител, директор. Сигурно от ръководството ще поискат и психологът и ресурсният да присъстват, но за вас е важно да са родителите и директорът или заместник-директорът. И всичко да има писмена следа. Дума дупка не прави.
Имаш два варианта - или си местиш детето по възможно най-бързия начин самостоятелно, или започвате всички родители от класа действия с искане за нормализиране на учебния процес. Пишете жалби и описвате всеки един случай, за който знаете - на тази дата стана това, на друга дата стана онова. Подавате и сигнал до Закрила на детето. Някой от родителите, примерно на родителския актив, може да отиде до ОЗД и да изложи устно случая и да му кажат какво да направят в писмена форма като сигнал. Понякога са доста отзивчиви, но гаранция няма. Иначе пишете както намерите за добре сигнал за проверка за детето. Но да знаете, че сигналът не може да бъде анонимен.
Групово подаване на заявления за преместване едва ли ще стане, защото хората предпочитат да се спасяват поединично и евентуално може да бъде заплаха за ръководството паралелката да спадне под минимума и да подлежи на разформироване, но едва ли ще стане. На всичко отгоре шест деца със СОП в един клас са твърде много и не виждам как може да се води нормален учебен процес. Не зная доколко учителката има право на глас по въпроса.
Родителите на въпросното дете са се заинатили и няма да се откажат. Така, както описваш нещата, може би за това дете е най-добре да е в помощно училище, сега са с друго име, много сложно съкращение, където ще има по-малко дразнители, класовете са малки, програмата е много олекотена и ще му обръщат повече внимание. Но едва ли ще поискат, защото за тях детето да е в масово училище е сламката, че всичко ще се оправи. Майката може да заплашва с медии, но само плаши гаргите. Дори може медийното внимание да се окаже в нейна вреда. Вашият път е административният път. Не изпадайте в лични пререкания с майката, никакъв личен контакт. Тя е много афектирана, гневна и с нея не може да има нормален контакт. Само през администрацията и в писмен вид. Може да искате и да се насрочи официална среща (но я поискайте официално с писмо от родителите на класа с входящ номер) между представители на родителите от класа, на родителите на детето, класен ръководител, директор. Сигурно от ръководството ще поискат и психологът и ресурсният да присъстват, но за вас е важно да са родителите и директорът или заместник-директорът. И всичко да има писмена следа. Дума дупка не прави.
Обаче има и още нещо. Родителите научават за нещата в училище от децата си, а понякога това не е общата, а личната истина на детето.
По време на онлайн обучение с ушите си чух как учител се моли на класа да накарат едно дете да се появи. После му се молеше да научи определен урок за да го изпита следващия път. На следващия път класът пак издирва детето. То се появи и заяви, че не желае този ден да бъде изпитано. Нова уговорка за следващия път. Появи се тогава, но заяви че не желае да го изпитват на урока който учителката е посочила, а е учило друг урок. Учителката и на това се съгласи, че и висока оценка писа. Но какво чуха ушите ми от майката не можете да се сетите. Това дете има хронично, но контролируемо заболяване, което обаче може и да се влоши. Та майката обяви, че детето е било подложено на тормоз от учителите. Присъства във всички часове и учи по цял ден, но са му писали двойки защото му прилошавало в час и вкледствие на тормоза от учителките са се влошили показателите му. Вярно е, че имам наблюдения само по един предмет, защото по него трябваше да пиша това, което учителката диктува вместо моето дете, което е с увреждане и не можеше да следва темпото на класа, но поведението на детето в този час се е повтаряло и в другите часове според думите на децата, които се опитваха да успокоят учителката, че не само тя не може да го изпита.
Затова това което споделя авторката трябва първо да се изясни от психолога и ресурсния учител. Може учителката или някое дете да провокират това дете и веднъж влязло в състояние, което е реакция на провокацията да не може да бъде овладяно. Нито родителите на невротипичните деца, нито родителите на децата със СОП са наясно с истинското положение. Затова трябва да се включат специалистите и те да поработят с всички участници. Със сигурност на учителката й е много трудно и 6 деца с особени нужди са й твърде много, при това всяко със своите си особености, така че тя няма как да се справя и е възможно без да иска да провокира детето. А такива деца не могат сами да отработят дразненето и реакцията от него. Наистина имате нужда от помощ. Но най-вече от ръководството и специалистите.
По време на онлайн обучение с ушите си чух как учител се моли на класа да накарат едно дете да се появи. После му се молеше да научи определен урок за да го изпита следващия път. На следващия път класът пак издирва детето. То се появи и заяви, че не желае този ден да бъде изпитано. Нова уговорка за следващия път. Появи се тогава, но заяви че не желае да го изпитват на урока който учителката е посочила, а е учило друг урок. Учителката и на това се съгласи, че и висока оценка писа. Но какво чуха ушите ми от майката не можете да се сетите. Това дете има хронично, но контролируемо заболяване, което обаче може и да се влоши. Та майката обяви, че детето е било подложено на тормоз от учителите. Присъства във всички часове и учи по цял ден, но са му писали двойки защото му прилошавало в час и вкледствие на тормоза от учителките са се влошили показателите му. Вярно е, че имам наблюдения само по един предмет, защото по него трябваше да пиша това, което учителката диктува вместо моето дете, което е с увреждане и не можеше да следва темпото на класа, но поведението на детето в този час се е повтаряло и в другите часове според думите на децата, които се опитваха да успокоят учителката, че не само тя не може да го изпита.
Затова това което споделя авторката трябва първо да се изясни от психолога и ресурсния учител. Може учителката или някое дете да провокират това дете и веднъж влязло в състояние, което е реакция на провокацията да не може да бъде овладяно. Нито родителите на невротипичните деца, нито родителите на децата със СОП са наясно с истинското положение. Затова трябва да се включат специалистите и те да поработят с всички участници. Със сигурност на учителката й е много трудно и 6 деца с особени нужди са й твърде много, при това всяко със своите си особености, така че тя няма как да се справя и е възможно без да иска да провокира детето. А такива деца не могат сами да отработят дразненето и реакцията от него. Наистина имате нужда от помощ. Но най-вече от ръководството и специалистите.
Психологът и ресурсният могат да дадат частична информация за детето, защото те обичайно работят с него самостоятелно, а не по време на редовните учебни часове в клас. Едва ли някой ги пуска по време на час с целия клас. И как да го отработят специалистите? Такова отработване е много трудно, почти невъзможно. При раздразнение единственият начин е извеждане от клас. Не заради другите деца, а заради самото това дете. То не може да се самоуспокои и самото наличие на дразнителите наоколо (другите деца, обстановката) не позволяват успокояване.
Учителката и децата знаят какво се случва в класната стая. Провокирано или не, веднъж тръгне ли детето да реагира по някакъв начин, поне пет минути от часа са отишли на кино и се е разстроил целият учебен процес, докато детето се кротне. Вярвам, че е възможно децата да са с главоболие, защото са под стрес, ако всеки час става нещо и се разсейват, губят време, допълнително поведението на детето ги стресира. Каквото ще да си говорим, никое дете не може да издържи всеки ден поне по веднъж на ден да има някаква ситуация, в която друго дете да има поведенчески неприемливи действия. За ученето в група е нужна тишина и спокойствие.
Учителката и децата знаят какво се случва в класната стая. Провокирано или не, веднъж тръгне ли детето да реагира по някакъв начин, поне пет минути от часа са отишли на кино и се е разстроил целият учебен процес, докато детето се кротне. Вярвам, че е възможно децата да са с главоболие, защото са под стрес, ако всеки час става нещо и се разсейват, губят време, допълнително поведението на детето ги стресира. Каквото ще да си говорим, никое дете не може да издържи всеки ден поне по веднъж на ден да има някаква ситуация, в която друго дете да има поведенчески неприемливи действия. За ученето в група е нужна тишина и спокойствие.
Ако специалистите влязат в час (защо не) и установят причината, дразнителят, който отключва това поведение на детето може да се окаже лесно да не бъде провокирано. А веднъж влязло в криза не може да се успокои за 5 мин. и съответно трябва да бъде изведено. Отново ралота на психолога и ресурсния учител. Явно те са слабото звено в тази ситуация и разбира се безумното решение да сложат 6 деца със СОП в една паралелка. Тая работа с настройване между родителите няма да се оправи. Затова усилията на родителите от класа трябва да се насочат към срещи с ръководството, служители на инспектората ако трябва. Като за начало детето може да бъде преместено в паралелка в която няма деца със СОП или пък са по-малко. Не вярвам във всички паралелки да има по 6 деца със СОП. Ако обаче на учителката й плащат допълнително за работа с тези деца може сама да е поискала такава бройка и тогава и тя трябва да участва в решаването на проблема.
Имам предвид психолога и ресурсния да поработят с другите, невротипичните деца, за за разберат какво точно се случва. С децата със специални потребности би трябвало да работят индивидуално.
Имам предвид психолога и ресурсния да поработят с другите, невротипичните деца, за за разберат какво точно се случва. С децата със специални потребности би трябвало да работят индивидуално.
Влизането в час от психолога или ресурсния е много, ама много под въпрос. Ресурсният си има график, в който работи с децата в стаята на психолога или на ресурсния. Психологът също не влиза в час, а извежда детето пак по график.
Не виждам какво могат да направят и с останалите деца от класа. Какво като разберат децата какво се случва с детето, което има сериозни поведенчески признаци? Не може да се изисква от другите деца да са котерапевти или да съобразяват поведението си постоянно с едно дете. Според мен не е редно да се товарят другите деца с очаквания. Умишленото провокиране е едно, там винаги има един-двама, които нарочно провокират - ако ще се работи с някого, то трябва да се работи с провокаторите. Аз като родител няма да съм съгласна детето ми постоянно да стъпва на пръсти, за да не провокира друго дете, което има сериозни проблеми, защото накрая моето дете ще започне да има проблеми, то ще стане жертва, ще започне да пренебрегва своите нужди и ще трябва постоянно да се контролира, да развие дори чувство за вина. И не, не е настройване. Всяко дете има право на нормално обучение и нормален престой в училище.
Учителката едва ли смята, че парите, които й плащат върху заплатата компенсира нервите и усилията. Тя не е слънце да огрее на шест деца със СОп, да си предаде материала на целия клас, и да осигури нормален учебен процес, ако има поне едно дете, което има поведенчески изблици.
Не виждам какво могат да направят и с останалите деца от класа. Какво като разберат децата какво се случва с детето, което има сериозни поведенчески признаци? Не може да се изисква от другите деца да са котерапевти или да съобразяват поведението си постоянно с едно дете. Според мен не е редно да се товарят другите деца с очаквания. Умишленото провокиране е едно, там винаги има един-двама, които нарочно провокират - ако ще се работи с някого, то трябва да се работи с провокаторите. Аз като родител няма да съм съгласна детето ми постоянно да стъпва на пръсти, за да не провокира друго дете, което има сериозни проблеми, защото накрая моето дете ще започне да има проблеми, то ще стане жертва, ще започне да пренебрегва своите нужди и ще трябва постоянно да се контролира, да развие дори чувство за вина. И не, не е настройване. Всяко дете има право на нормално обучение и нормален престой в училище.
Учителката едва ли смята, че парите, които й плащат върху заплатата компенсира нервите и усилията. Тя не е слънце да огрее на шест деца със СОп, да си предаде материала на целия клас, и да осигури нормален учебен процес, ако има поне едно дете, което има поведенчески изблици.
Не децата трябва да разберат какво се случва с детето, а специалистите.
Макар че както писах по-горе децата чудесно разбират и откликват, когато се подходи към тях внимателно. В случая не става въпрос те да бъдат включвани под каквато и да е форма. От една страна психолога би трябвало да им помогне да преодолеят изживяванията свързани с детето, което създава проблеми, а от друга страна в разговор с децата специалистите ще разберат кяакво отключва това поведение на детето и така ще помогнат и на него. Учителката ако е финансово заинтересована да задържи детето може и да не даде достатъчно информация.
Макар че както писах по-горе децата чудесно разбират и откликват, когато се подходи към тях внимателно. В случая не става въпрос те да бъдат включвани под каквато и да е форма. От една страна психолога би трябвало да им помогне да преодолеят изживяванията свързани с детето, което създава проблеми, а от друга страна в разговор с децата специалистите ще разберат кяакво отключва това поведение на детето и така ще помогнат и на него. Учителката ако е финансово заинтересована да задържи детето може и да не даде достатъчно информация.
Специалистите, за да разберат какво се случва с детето, да работят с него. Това не трябва да става проблем на останалите ученици. Те са там, за да учат, а не да стават помощници не специалистите. Това не е тяхна отговорност. Аз също не бих била съгласна моето дете, ако не се държи агресивно по какъвто и да било начин, да се налага да стъпва на пръсти.
Специалистите най-вероятно са наясно какво отключва това поведение. Най-често са особености на обективното състояние. Не можеш да промениш обективното състояние и съпътстващите външни проявления, ако ще да си факир. Деца със сериозни състояния най-често се изморяват много лесно, податливи са на най-малките дразнители като шум, светлина, наличие на много хора наоколо или просто такива са им ритмите, че като стане определен час започват да се изнервят, импулсивни са и не могат да се саморегулират. Какво да направят другите, за да не предизвикват?
Какво ще им каже психологът на другите деца? Че детето е по-особено и трябва да са толерантни, което на прост език означава да се примирят и да търпят. Такива приказки хич не ги купувам. Какво ще им каже друго психологът? Примерно, детето отключва изблици, когато другите деца започнат да шумят повече, което често се случва в клас. Какво ще каже психологът на децата, да стоят мирни и тихи? Много често се замазват така очите на децата и на другите родители, защото е по-лесно това да се направи, отколкото да се говори с родителите на самото дете, които често са гневни, некооперативни и не могат или не искат да видят, че детето им не може да се адаптира в масово училище и за масов клас. Просто не искат. Затова се търси по-слабото звено - обяснения на другите деца как трябва да са толерантни и на другите родители как трябва да са толерантни.
Какво ще им каже психологът на другите деца? Че детето е по-особено и трябва да са толерантни, което на прост език означава да се примирят и да търпят. Такива приказки хич не ги купувам. Какво ще им каже друго психологът? Примерно, детето отключва изблици, когато другите деца започнат да шумят повече, което често се случва в клас. Какво ще каже психологът на децата, да стоят мирни и тихи? Много често се замазват така очите на децата и на другите родители, защото е по-лесно това да се направи, отколкото да се говори с родителите на самото дете, които често са гневни, некооперативни и не могат или не искат да видят, че детето им не може да се адаптира в масово училище и за масов клас. Просто не искат. Затова се търси по-слабото звено - обяснения на другите деца как трябва да са толерантни и на другите родители как трябва да са толерантни.
За момента входирахме писмена жалба с подписи на другите родители. Малко пояснения, 3 деца са официално със СОП, на три е предложено от психолог и класна да бъдат обследвани, защото видимо децата имат проблеми, но родителите отказват да им се слага "етикет", но реално в класа са 6 деца, независимо, че само 3 са с официални диагнози. В училището има само по една паралелка, така че няма как да се разпределят между различни класове тези дечица. Информацията, която имаме не е само от децата, а от класен, помощник, психолог и старите учители - сменени са вече 5, защото напускат, тъй като не могат да се справят с класа. В крайна сметка са ни споделяли каква е причината да се откажат. Детето се провокира най-вече, че не може да се движи с темпото на класа - ако не е написал нещата заедно с тях, не е изрязал за същото време, а следобед вече е уморен и заспива навсякъде.
Все повече се убеждавам, че явно е кауза пердута. Независимо, че мляко училища разполагат от пълен екип специалисти и то целодневно, явно не всички деца могат успешно да в адаптират. Повечето родители сме си дали срок от края на първи срок да търсим решение, а след това да си местим децата.
Все повече се убеждавам, че явно е кауза пердута. Независимо, че мляко училища разполагат от пълен екип специалисти и то целодневно, явно не всички деца могат успешно да в адаптират. Повечето родители сме си дали срок от края на първи срок да търсим решение, а след това да си местим децата.
Вероятно сте от малък град, щом в училището има само една паралелка. Колко далеч ви е другото училище? Разучете първо каква е обстановката там.
Честно казано, колко и да се опитвам да бъда толерантна, смятам, че няма да се оправи положение в сегашния ви клас. В градината имахме дете с аутизъм и беше нещо подобно. Но все пак беше градина и, въпреки че дразнеше децата, все пак не беше толкова зле, понеже и ученето не е толкова много.
Ако другите деца сега не усвоят материала, по-натам ще затънат съвсем. Втори клас е много труден, защото има много нови знания по всички предмети. Не оставяйте така нещата с надеждата, че ще се оправят.
В класа на детето от 1 до 4 кл. имаше нещо подобно, макар и не в такива размери, при нова не от дете със СОП, а просто такова разлигавено. Не беше чак непоносимо, но и не е приятна среда за учене. Децата прекарват там целия си ден все пак.... Все едно в работата да имаш подобни драми и да се очаква от теб да работиш добре.
Честно казано, колко и да се опитвам да бъда толерантна, смятам, че няма да се оправи положение в сегашния ви клас. В градината имахме дете с аутизъм и беше нещо подобно. Но все пак беше градина и, въпреки че дразнеше децата, все пак не беше толкова зле, понеже и ученето не е толкова много.
Ако другите деца сега не усвоят материала, по-натам ще затънат съвсем. Втори клас е много труден, защото има много нови знания по всички предмети. Не оставяйте така нещата с надеждата, че ще се оправят.
В класа на детето от 1 до 4 кл. имаше нещо подобно, макар и не в такива размери, при нова не от дете със СОП, а просто такова разлигавено. Не беше чак непоносимо, но и не е приятна среда за учене. Децата прекарват там целия си ден все пак.... Все едно в работата да имаш подобни драми и да се очаква от теб да работиш добре.
Здравейте, имам ученик в първи клас .Днес разбрах ,че има дете със СОП в класа им.Детето е шумно и неконтролируемо ,така класната ръководителка само предполага ,че е със СОП....няма диагноза детето ,прието е по надлежния ред . Обсъждахме с мои приятелки и те с първолаци, че на първите родителски срещи са били уведомени, че в класа ще имат 1 /2 деца с такива потребности. Тоест знаят предварително ....при нас е обратното , никой нищо не каза , класната научава в движение , моето дете ми споделя за проблемното дете в час вика, крещи, разхожда се и говори мръсни думи ...
Нямам опит , но се чудя родителите му ли не знаят , има ли умисъл да крият за диагнозата (явно недоказана де ) .Доста е странно всичко .Как мислите ?Защо са прикрили евентуално такова нещо, едва ли е поведение от 15ти септември насам ? С каква цел ? Благодаря.
Нямам опит , но се чудя родителите му ли не знаят , има ли умисъл да крият за диагнозата (явно недоказана де ) .Доста е странно всичко .Как мислите ?Защо са прикрили евентуално такова нещо, едва ли е поведение от 15ти септември насам ? С каква цел ? Благодаря.