Как се справяте с тъгата и вината

Хора, не мога да издържам вече психически и се чудя на кой да споделя, затова пиша тук. Чувствам се виновно и съм много тъжна. Причината - проваленият ми любовен живот. Писала съм за бившия ми мъж, от когото имам дъщеря и той ми предлага да се събираме. Чувствам се адски виновно, че не мога да се пречупя и да му се доверя отново поне заради детето. Хем знам, че ако се върна при него, детето ще е добре - и емоционално и финансово, тъй като един наем ще плащаме само и ще мога повече да спестявам за нея. Децата са егоисти и не им пука дали мама е щастлива или не, татко как се чувства и прочие. Но не мога да се пречупя. Той ни изгони и двете - тоест агресивно ни накара да си съберем багажите и да се махаме. После рева, плака, съжелява и ни моли да се върнем, животът му нямал смисъл... Писала съм за него и в предишни теми - обиди, лъжи, кофти поведение, постояни критики към мен, плюс заплахи за физическа саморазправа и дори убийство. Така... той психически не е стабилен, но си има и своите добри страни. Странно е да го напиша след споделената информация, но е така. Гушка се с дъщеря ни, готви от време на време, гушлив е по принцип, не е ревнив, тоест не е било проблем аз да изляза с приятелки на по винце, а той да гледа детето. Сега пак му е щукнала идеята да опитаме заедно. Аз му казах, че вече му нямам доверие. Това с показването на вратата и гоненето, налагането, психо-игричките тип "Ей, сега ще видиш кой съм аз" си ги е имало на периоди през цялата ни 7 годишна връзка. Сега пак му е щукнало да опитваме и аз се чувствам много, много виновна, че заради детето поне не искам да опитам. Знам, че така ще е най- добре за дъщеря ни - и емоционално, и финансово, но не мога да се пречупя. Иска ми се да мога да се пречупя. Иска ми се да бях толкова саможертвена майка, иска ми се да мога да бъда кротка и търпелива жена, но не мога да се пречупя и това е. Жалко за детето с такива родители като нас. Вярваща съм, а и свещеници са ми казвали, че в името на семейството християните трябва да си прощават, дори и само жената да прави саможертвата. Дори и само единият да може да саможертва, но семейството да се запази. В моя случай, аз ще трябва да направя саможертвата.Но не искам, не мога да се пречупя. И плача често нощем, че не мога и че не искам. Смазано ми е едно такова. Простила съм му отдавна всичко на бившия, от сърце съм му простила. Даже секс с екс за последно имаше. Искам да си останем с респект един към друг, но той тълкува всяко мое нормално държание като шанс да си ме върне обратно. Подаръци ми прави и праща през детето. Казва ми "Находи се ти, ти млада стана майка, аз ще те чакам, не те притискам. Стъпка по стъпка ще изградим пак доверие. Всичко може, стига да го искаме и двамата!" Така ми говори и аз се размечтавам за момент... От друга страна рациото ми казва, че всичко ще се върне по старо му. Ще е цветя и рози за известно време и после сприхавият му характер пак ще излезе наяве, пак ще ми показва вратата, пак ще ме обижда и ще ми се нерви, пак ще ми иска пари и така. Да не говорим за моето семейство, че ще се чувстват предадени, защото те ми помогнаха финансово да си стъпя на краката, след като бях изгонена с детето ни. И ми казаха "Помагаме ти да се стабилизираш, но не се връщай при този насилник!" Неговите баща и майка също ми помогнаха с физическа помощ и грижа. Те и сега помагат за малката, за което много съм им благодарна. Те си го обичат много, но го знаят какъв е и що за стока е, все пак той има 3 деца от 3 различни жени и на тях също им е до гуша от неговите драми и от жените му. Плаче ми се постоянно. Като малката заспи - рев. Има и друго. Мисля си, че няма да срещна по-добър мъж от него. Около мен се навъртат само кофти мъже. Бившия поне му знам магариите и с нищо не може да ме изненада - не пие, не бие, не пуши, поработва, риболовства си и си ходи на фитнесче, държи се просташки, но поне си го знам. А какви откачалки се навъртат около мен - ужас просто! Разказвах ви в предишна тема за един 26 годишен, той вече е на 27 де, та така... Ми момчето сам си призна, че се е държал като задник с мен, нарочно ме е дразнил и си е играл с мен, защото е бил силно физически привлечен, извини се, простих, но и си призна, че пие често, взима антидепресанти и че е женкар. После разбрах от един познат, че употребява кокаин и марихуана, плюс че е и стар познайник на полицията заради агресия. Моя грешка е моята наивност, че му повярвах отначало че е имал сериозни намерения към мен. Ха-ха-ха... Супер съм зле с преценката си за хората... За ку-ку-то йога-веган на 53 години - бивш колега, който се навърташе около мен също съм ви разказвала. Сега реших да дам шанс на един колега - той ме покани на среща - ох, и той на 26 години, много симпатичен, скромен и дружелюбен, но той още на първа среща ме запозна с майка си, а тя - мноооооого властна жена, с очите си го видях как го контролира и му казва какво да прави, как да си яде супата дори и на мен почва да ми дава съвети как трябва да водя дъщеря си на църква, косата си как да си пострижа, да работя, какви снимки от фейсбука си да изтрия, как и колко да спестявам, сватоса ни набързо с нейния син, но той финансово нямало да помага за моето дете... Те живеят заедно, не че ме притеснява това, но имах чувството, че имах среща с майка му, а не с колегата си... Аз работя като терапевт в една амбулатория за физикална медицина, а събота като треньор на деца, но и на възрастни за допълнителни доходи. Жената почна да ме съветва как събота била за семейството, трябвало да правя това и онова, домакинстване, пък в неделя на църква трябвало да се ходи и да се слуша свещеника...изобщо...даже ТЯ ни уговори следващата среща кога да е и къде да е... останах безмълвна от срещата ми... какво да ви кажа... Явно около самотните майки само такива мъже се навъртат - некачествени и на техния фон бившият ми мъж изглежда като цвете за мирисане. Направо го оценявам високо, сравнявайки го с тези, които се навъртат около мен сега. И хем ми става мъчно за старите времена и за хубавите спомени с него, хем знам, че пак ще завъртим старата песен на нов глас, ако му дам знак, че съм готова да опитаме отново. Пък и не искам да му давам напразни надежди. Аз и на себе си не искам напразни надежди да давам. Пиша тук, защото нямам с кой да споделя, иска ми се да усетя някаква подкрепа, да прочета мнения на жени, изпитали подобно нещо. И с критика съм напълно съгласна и нямам против, стига да не е язвителна и целяща да ме обиди или унижи. В момента нямам нужда от обиди, повярвайте ми, ужасно ми е объркано всичко.