Коремът вече доста натежава, ОКТОМВРИ бързо наближава - Тема 14

  • 29 619
  • 759
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 228
Вие чували ли сте го това, че когато тялото се подготвя за раждане се ходи по често до голяма нужда и понякога преминава в разтройстово?

Чувала съм и аз за това, даже братовчедка ми, която роди на 6.09 ми сподели, че няколко дни преди раждането при нея се е получило точно така. Но нека не забравяме все пак, че честото изхождане може да се дължи и на други фактори.

В "На кафе" обсъждаха появата на бебето и това как реагира по-голямото дете на това. Не ги слушах много, но се замислих пак за моето момиченце, което реагира доста двупосочно. Каза онзи ден, че брат й в нинакъв случай не може да спи при нея, нали щял да става мъж и трябва да спи сам. Друг случай - като се роди брат й вече той щял да е най-сладкия, ама на нея не й пукало. Нямала търпение да се роди, че да гушкаме него, а нея да я оставим намира... В следващя момент ми обяснява как щяла да го води на площадката и да го защитава, ако някой го дразни. Вчера като видя, че му оправям дрехите (най накрая) изяви желание да помогне... На 11 е



Как реагират вашите по-големи деца на предстоящия нов член на семейството? Споделете и на каква възраст са. Интересно ми е наистина

# 706
  • Мнения: 1 266
Аз да ви кажа не помня как беше с нормалното ми раждане, все пак са минали повече от 12 години. Дали съм имала разстройство или не 🙄 Те така или иначе те прочистват в болницата 😉
За по-голямото дете също не съм имала проблем. Всичко беше в рамките на нормалното, в началото има един момент, че всеки който дойде търси първо бебето, но аз си измислих един ден само за баткото. Всеки петък го взумах от училище и правихме каквото той иска, дали кино, дали разходка или пица, той решаваше. Така свикна, че няма да се Лили от мен. После имаше друг момент, когато тя проходи и той се дразнеше, че не и се караме, но сега вече са големи и се карам и на двамата както си знам 😂 Та всички вече са спокойни. Сега с бъдещата кака съм предприела обяснителен режим, че като дойде бебето ще съм заета, но това не означава, че ще ги обичам по-малко. Ще я видим, тя е доста обсебваща натура 😂 Смятам, че всяка майка намира правилния подход. Не се притеснявайте от това 😊
За капак днес пак ми удариха колата 🥴 За щастие беше паркиран и няма пострадали. Сега ще ходя да обявява щета и тн. Дано не ме бавят много.

# 707
  • София
  • Мнения: 4 717
При мен изхождането беше 3 пъти като започна от 12 през нощта после към 1 и 5 сутринта
Рядко имам такова чудо и ми стана много странно и кръста ме наболява ще вчера повече
34 г. С.

# 708
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Нашият батко е голям-на 13.В началото се радваше,даже заедно избирахме играчки за бебето, ама вече му е малко безразлично.Все пак много време мина,пък децата го усещат и по друг начин.Но ми помага де.Като беше тук го накарах да изчисти банята,понеже аз не мога.И той го направи без да мрънка.От повечето бебешки неща не се впечатлява,ама нали е момче та за мен е нормално.

# 709
  • Мнения: 228
За капак днес пак ми удариха колата 🥴 За щастие беше паркиран и няма пострадали. Сега ще ходя да обявява щета и тн. Дано не ме бавят много.

Ха! И нашата кола пострада на 15.09 пакрирана пред входа. Цял ден се правих на Хорейшио, но накрая намерихме водача на другия автомобил. Нямаше разправии, но той до последно не беше сигурен, че точно той ни е ударил. В крайна сметка успях да го убедя, че е по-добре и за него да попълним двустранен протокол вместо да подавам жалба в полицията и тази сутрин си заведохме щетата пред застрахователя. Нямаме каско, така че това ни беше единствения вариант за обезщетение

# 710
  • Мнения: 381
Аз имам дъщеря на 12. Много ми помага в момента за бебето. Един ден ме попита дали ще продължим да я обичаме и на мен ми стана много криво, защото наистина нямам никакво време за нея, особено сега като бебето е вързано към гърдите ми и в момента в който го оставя и започва голям рев. Чувствам се чак лоша майка, обхваща ме една депресия и започвам да роня сълзи. Вероятно прекалявам, заради бушуващите хормони  и се надявам да не усеща наистина липсата ми в момента, а ако я усеща да прояви разбиране и да не се съмнява в любовта ми. Естествено всеки ден й казвам колко много я обичам и че и за нея сме си грижели така. Постоянно й благодаря . Например вчера успя да го успокои докато си взема душ набързо.

# 711
  • Мнения: 1 839
Да, това за кръвната група е добра идея. Като раждах дъщеря ми преди 3г не знам защо си мислих, че по дефолт ще изследват и това с другите неща, но не бяха. От там всеки път е някаква лудница като се е случвало да ходим за кръвни и все забравям да добавя, че искам и определяне на кръвна група, а винаги си го мисля преди това. Дано този път да не забравя и да искам за бебо да изследват кръвната група.
Аз вече грам не мога да спя, все нещо ме боли или ми се пика, или нещо друго.
Вие чували ли сте го това, че когато тялото се подготвя за раждане се ходи по често до голяма нужда и понякога преминава в разтройстово?
Аз първия път бях така преди раждането. С първите контракции още влязох в тоалетната и не успях да изляза от там 1 час😂 Втория път обачр не ми се случи. Иначе нито тогава нито сега са ми правили клизма в болницата, чак се очудвам, имам чувството, че навсякъде другаде правят

# 712
  • Мнения: 418
Отдавна не съм писала ,направо изпаднах в дупка ,този 9 ти месец ми разказва играта, много ме боли отдолу като вървя ,не мога да си оправя къщата, подуват ми се краката и ръцете ,ходих на тонове ,уж щеше вече док да ми е планувала секцио за 23 или 24 ,накрая излезе ,че на момента звъня ,та за 28.09 остана, в момента съм 37 г.с.+2 , моя мъж му изниква постоянно работа и трябва да го замествам ,този уикенд мислех да оставя детето на майка ,тя майстор чакала ,просто ще се гръмна . Хем се мъча да се разсейвам ,хем си поревавам...

# 713
  • Мнения: 399
Gigova, вече повечето сме така, ръцете са ми подути,  чак се събуждам от болка, сега вече и краката са ми подути, лицето също. Моето движение е от спалнята до кухнята и обратно. Добре,  че е майка, че чисти и готви. Общо взето по цял ден съм в хоризонтално положение и вече ми писва. Килограмите ми идват много, пулса винаги ми е над 100. Да минават тези 10 дни вече

# 714
  • Мнения: 43
Честито на всички майки, които вече гушкат своите бебчета Heart Eyes Пожелавам на малките юначета да са здрави, много спокойни и щастливи!

Аз вече съм в 36 г.с и мога да отбележа, че съм много по-уморена от обикновенно. Измарям се дори при кратки разходки, но естествено има много неща които трябва да се свършат преди да се роди бебчето и няма как само да си почивам. Наистина се възхищавам на тези от вас които имат и по-големи дечица и успяват да се грижат за всичко Hands Muscle Hands Clap

При мен от 29.08 започнаха да текат тези 45 дни преди термин, но АГ по ЗК ми изкара болничния чак на 6.09. Аз съм самоосигуряващо се лице и явно това е нещо необяснимо за държавните работници в по-малките градове, защото мед. сестра която трябваше да ми напише данните за болничния беше в потрес за какво и говоря. Даже ме пита как се пише "самоосигуряващо се" Grin АГ-то пък започна да ми обяснява, че НОИ сигурно няма да приемат такова нещо (самоосигуряващо се лице). Той не бил чувал за такова нещо. И ми каза, че ако не стане работата да отида пак при тях за да ми издадат някакъв документ, с който да вземам поне социални помощи. На моменти просто не ми издържат нервите да се разправям с такива хора и всичко свързано с тези административни неща ми отнема много време и нерви. На 8-ми си пуснах декларацията в НОИ за болничния и още чакам превод. Докато това не се случи няма да се успокоя. Все го мисля. Sad

Относно тоновете, аз също не ходя на тонове. АГ при който се следя и ще раждам не ми е казвал, че има нужда от това. В понеделник съм на предглед при него и той ме предопреди, че ще видим и как е разкритието. Тогава ще отида и на преглед при анестезиолог. Ще поговорим за различните упойки и някакъв въпросник ще попълня, който ще се приложи към документите ми за постъпване в болницата.

Това с болницата също ми е непрестанна мисъл в съзнанието, понеже съм избрала да раждам в болница която е на 50 км от града в който живеем. За сега раждането е планувано да е естествено и се надявам да не е голяма драмата докато стигнем до там. АГ-то каза, че когато контракциите станат регулярни и на 5-мин е време да тръгвам. По-рано нямало смисъл. Каза ми също, че ако искам да си спестя евентоално нощно раждане или пътуване с контакции, има и вариант за предизвикане на раждането със система окситоцин, но аз миля, че трябва да оставя естествения начин на развитие.

Flowers Hibiscus

# 715
  • Мнения: 49
Смятам да отида другата седмица,  вече всеки ден си викам и този ден мина. Иначе хемоглобина от 98 ми се е качил на 108. Продължавам с тотема 2×1, отвратителен на вкус

Елмазче , аз пих един месец Тотема и хемоглобинът ми от 102 стана едва 105. Отделно много ми се гадеше от вкуса. Минах на таблетки Феро Фолгама и си взех едни хр.добавки под формата на сашета с вкус на ябълка - Феротон. За една седмица скочи на 112.  Може да пробваш, но ако искаш първо се консултирай с АГ. Моята е на мнение, че всичките стават само и само да ги пия и да ми ги понася организма, а иначе което аз си избера. Grin

# 716
  • София
  • Мнения: 2 016
По принцип за да се рестартира процеса с хемоглобина са необходими три - четири седмици /ако се усвоява използваният медикамент/.  Не само при бременност но физиологично е така. Три седмици е минимума. Трябва заедно с желязото и фолиева киселина да се взима ако е бил прекратен приема.

# 717
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 047
Тотемата не я ли разреждате с вода?Аз тъй я пия по 1 ,но не всеки ден.Последно хемоглобина ми беше 126.Сега на 21-ви ще го изследвам пак.Но аз стартирах с хемоглобин около 150 и не го оставих да пада,а като стана 118 започнах да го поддържам поне в долната граница.

# 718
  • Мнения: 141
Гигова & Елмазче и аз се разписвам с подобен 9-ти месец.  Движенията са болезнени, лежането депресиращо. Сама съм до късно вечер и в същото време съм адски неефективна и безполезна вкъщи Sad
Не си представях така времето. Бях убедена, че ще се спукам от разходки....  Joy

Едно въпросче за цезаровото: какво мислите за пълната упойка? За мен тя изглежда по-малко страшна, но пък ще пропусна първите мигове с бебчо....

# 719
  • Мнения: 381
Аз съм била и с двете. Чувството, което изпитваш като чуеш първият плач на бебето си е несравнимо усещане. Ако те притеснява, че си в съзнание може да си поискаш успокоително. Мен ме усетиха, че се притеснявам и ме попитаха искам ли и се съгласих , приятелката ми раждаше в същата болница два дни след мен и след разказа ми направо като е седнала за упойката и си е казала , че иска успокоително и тя.😁

Общи условия

Активация на акаунт