Депресия

Защо си отчаяна? Какво ти се е случило?
По принцип депресията е диагноза, която се поставя от лекар. Съдейки по твоето описание, това не е депресия.

Надявам се, че правите разлика между потиснат и депресиран.
Понякога всеки от нас се чувства потиснат, но това не значи автоматично депресия.
Моето впечатление не е за, че повечето хора се чувстват разочаровани или тъжни. Сменете средата или си потърсете като начало психолог, после психотерапевт и ако и те не помогнат – психиатър.
Светът е прекрасен и животът тоже.

Ох, не знам от къде да започна! Семейството ми не харесва мм, той тях също. По 8 часа съм на работа, след това се занимавам с домакинска работа! Нямам желание да излизам, без значение къде- не ми се ходи никъде.. След 1 година опити забременях, но се случи така, че плода изпада сам, бях няколко дни в болница. Има още, но това е основното..

Направете си малка екскурзия, сменете средата за няколко дни.
Бебето ще дойде, но намерете къде е проблема.
Не се притеснявайте за дребни неща, всичко в живота е поправимо освен смъртта.
За отношенията между родителите ви и мъжа ви - трябва малко компромис и от двете страни.
И един съвет - като се приберете от работа, не започвайте директно с домакинската работа. Спрете, починете си за малко и си сипете една чаша вино

Много общо казано е всичко дотук, за да може външен човек, на който не му е работа, да вникне лично в твоята ситуация. Съответно, това, което може да се отговори пак на ангро, е, да изоставиш онова, което те потиска, и да наблегнеш на каквото остава. Примерно правете с мъжа ти неща, които ви радват и сближават, вместо да ходите при роднини или да домакинстваш след работа. Само дето няма как човек в депресия да си промени поведението и отношението към живота, защото някой си му е дал много умен съвет. Съветите са по-скоро, за да се чувстват съветващите полезни, от гледна точка на депресанта са по-близо до постлан с добри намерения път надолу. Например, мислене тип живота е хубав, всичко е в ръцете ми и т.н. може да влуди някой, косвено обременявайки го с вина, за това, че се чувства зле, както и с провал - че не го бива да види нещо, което е константа за другите, примерно живота като хубав. В една такава псевдо терапия, когато протягаш ръка към приятели или съфорумци, облекчението идва, когато споделяш ти, а не когато ти дават акъл. Затова по-добре пиши или пък разкажи на някой доверен човек подробно как се чувстваш и защо, отколкото да пускаш ключови изречения в тема и да се надяваш на решение.
Мое мнение.

Впрочем, с твоя мъж щастливи ли сте, усещаш ли се обичана? Ако трябва да отгатна от описанието не е съвсем така. Пише го между редовете.

Защо не делите домакинската работа с ТМ ти. И колко пък да е тя за двама възрастни, които не цапат толкова. Ясно е, че някои неща трудно ще промениш, но поне това можеш. Вместо домакинството може да излизате с ТМ, с приятели, може някакво хоби да хванеш, спорт.

Не ми звучи като депресия. По-скоро си зациклила, влезнала си в едни битовизми и това ти тежи. Опитай да излизате с твоя по-често, правете си разходки вечер, пуснете си филм.
Разпределете домашните задължения, за да не тежат само на теб.
Ако не е прекалено лично, защо родителите ти не го харесаха? Обясниха ли ти някаква причина?
Много често такива нехаресваници от страна на родителите си имат причина и най-често са прави. Не че няма случай да не е така, но все пак.

Сигурна ли си, че мъжът ти е правилният избор?
Семейството ти не го харесва, домакинстваш сама, депресирана си и това, че още нямате дете, може да е шанс да се откажеш. Не твърдя, че е така, ти сама си отговори на тези въпроси.

Съжалявам за бебето
Неприятно.

Защо казваш "без медикаменти"? Голяма стигма има в обществото ни. Понякога помагат, даже доста често, и не се пият до живот. Временно е. Със сигурност обаче са временно решение, не постоянно.

Основната причина трябва да я отстраниш сама. Има нещо. Пожелавам ти да го откриеш и отстраниш.
Има и още нещо, понякога нещата стават по-зле, преди да станат по-добре, това не бива да те отчайва.
Понякога промените са трудни, дори когато са за добро.

Според мен нямаш чак причини за депресия.
Мен специално от подтиснатото настроение ме вади пътуванията, излетите, излизания с приятелки, театри и т.н.  Никога през целия ми живот не е имало момент да не ми се излиза от вкъщи, на мен по -скоро не ми се прибира вкъщи. От там са ми проблемите, че имам отговорности, а не ми се занимава.
През пандемията открих колоезденето отново,  не бях карала колело от години. Много щастлива ме прави.Антидепресанти не съм пила, но когато съм била тревожна пиех рескю ремеди на  Бах и съм доволна.

Звучи като добра идея! Принципно не тренирам, но се ограничавам какво ям и пия! Не пия газирано, сладко не обичам! Наскоро свалих 3кг и сега съм 50кг. Може да започна с някои упражнения! Благодаря ти! Всичко добро ти желая!

Относно въпросите за ММ, държим един на друг, уважаваме се! Постигнали сме доста заедно, преживели сме много. Разбира се има моменти където и ние спорим , но по- скоро са за глупости. Разбиранията ни са различни аз съдя по това, че имаме доста разлика в годините (6 години) но като цяло всичко е наред!

Може би малко разнообразие в ежедневието ще ти се отрази добре.
Почивка в някое планинско градче, чист въздух, природа е добра идея.
Започни да правиш неща, които ти доставят удоволствие.
Според мен музиката отпуска и помага, когато човек се чувства потиснат и депресиран. Когато усетиш, че те налягат мрачни настроения, слушай музика и релаксирай, и мисли за приятни неща.

Движението се отразява добре, повишава хормоните на щастието, на чист въздух си, не сред битовизми, тялото се чувства добре. Дори след това може да хапнеш нещо сладко за пълно щастие, без да се ограничаваш толкова. Все още има време за нещо навън, че сега с короната е малко трудно за занимания в зала. Спорта не е само за отслабване, а за тонус и здраве в дългослочен план.

За да излезеш от дупката понякога е нужно малко.  Направи си табло на желанията. Вземаш един голям картон бял закачаш го на стената и започваш... Замисли се какво искаш..къща, почивка, нова работа, успех в еди си какво, бебе.....визуализираш всичко......намираш сходни картинки в нета и си ги принтираш , закачи ги на таблото....помоли  съпруга/приятел не знам какво е точно ММ/ да направи същото. Така ще си свериш часовника с него кой какво иска. Искаш да отидеш в Париж- закачаш една снимка на Париж, искаш бебе принтирай си една снимка на бебе, искаш да се научиш да танцуваш народни танци принтирай, искаш нов автомобил, нов кухненски робот, нов диван....може да звучи смахнато, но ще ти помогне да намериш вътрешен мир със себе си.....звучи лесно, но ще видиш как стоиш пред белия картон и се чудиш какво да залепиш на него....даваш си реална представа на нещата....искаш да не си депресирана закачи снимка на теб и ММ усмихнати и щастливи....ставаш сутрин и поглеждаш таблото...знаеш какво искаш, имаш цел...бориш се за това ...ще помогне да излезеш в дупката в която затъваш.

Хубави послания, с мечти и пожелания. Но ако не ги постигне ще потъва в депресивни моменти и песимизъм. Няма лекарство ,което да те направи щастлива. Премълчани обиди, травми, неразбиране могат да ескалират след време. Зациклянето ти е вид лична неудовлетвореност. Добре е, че го осъзнаваш. За съжаление някои карат на антидепресанти с години, а проблемите и страховете им са същите.
Издействай си лични, хепи моменти. Всичко което си игнорирала или эабравила. Това е полезен егоизъм. Любими хора, музика, хобита, увлечения. Излизай, не се изолирай. Отърви се от натоварващи хора, интриги, ненужни срещи. Вид емоционално почистване. Споделяй личните си тези, виждания и планове. Не забравяй, че основно ти си любима жена, не домакиня. Депресия са лекува само с любов, разбиране и емпатия. Дано ги получиш.

Терапия при специалист. Не е нужно  дори да ти се е случило нещо конкретно или травмиращо, за да помолиш за помощ. Душата също има нужда от грижа и лек.

Правила съм си картон с желания, по начина, по който го описа Оля и всичко се сбъдна.
За мен идеално чистата къща е символ на един пропилян живот.
Авторката, така както я чета, се опитва да е идеална в очите на околните. Това е най-краткия път към депресията.
Прави това, което ти искаш, а не това което другите искат от теб.

Авторката вероятно вече е раздвоена в терапевт или в цветен принтер да направи инвестиция.

Картинките можеш да си ги зарежеш и от женско списание, което струва 4-6 лв. Не е необходимо чак принтер да купува.
Пари за терапевт аз не бих дала, защото като цяло не търпя, някой да ми казва как да живея и какво да мисля.
Най-добре ме лекува природата, хубавата храна и секса.

За мен това е най-ценното мнение в темата до момента. Съветвам авторката да го прочете внимателно и добре да вникне в него. Пиша го като човек, който добре познава депресията. Мисля, че нейното състояние още не е депресия, но може да се задълбочи и да стане, ако не се предприеме нещо навреме.

Не разбрах какво значение има, че мъжът ти и семейството ти не се харесват. Просто не ги срещай. Депресия от години лекувам с тичане сред природата по възможност поне 3 пъти седмично и поне 40 мин. Често едва се насилвам да се дигна от кревата и да изляза да тичам. Понеже имам проблем със съня съм все недоспала и уморена и като тръгвам да тичам често имам чувство, че ще заспя в движение. Но лека полека се освествам и след душа съм краставичка. Пробвах с антидепресанти - много зле стана. В началото не знаех какво ми се случва, бях млада и неопитна и се напивах сама в къщи. Разбира се, не помагаше. Излекувах си сама тогавашната депресия след като психолог ми каза, че не може да ми помогне. След срещата с нея през нощта извървях десетина колометра в София и след това се чувствах доста по-добре. Движението ми помага най-много.
Но ти ходиш на работа и ще ти е трудно може би да намериш време и сили за редовен спорт. Мисля, че мъжът ти трябва да ти влезе в положение и да помага повече в домаконството за да можеш да се погрижиш за психическото си здраве.

Това вече е сериозен проблем. И не, разликата във възрастта няма нищо общо. Все пак 6 години са, не 16 примерно. А може да сте на една възраст и пак да сте тотално различни. Въпросът е защо се омъжваш за такъв човек. Затова има нужда от период на опознаване преди да се задълбочат отношенията, за да прецениш поне донякъде дали ще можете да съжителствате. Ако имате размианвания по основни въпроси, не сте един за друг.

Аз съм в същото положение, чакам да мине време. Такава апатия ме е нападнала, грам не ме интересува нищо, искам да си седя сама и да си пиша някакви неща. Животът както беше прекрасен, така за два месеца всичко се преобърна. Оказа се, че не било толкова лесно да си голям (възрастен). Ти поне излизаш, аз и това не правя, седя си вкъщи и се правя на силна, защото обратното на никого не може да помогне...

Понякога наистина не е лесно да си възрастен. Друг път сами си усложняваме живота излишно.

Не знам с "чакане" минава ли.
Апатията може да е от промяната в сезоните, хормони и др.
Животът си е прекрасен, от нас зависи да си го правим и поддържаме такъв.
Какво толкова се е случило, че за 2 м. си на другия полюс?
Не е лесно да си самостоятелен, възрастен и т.н., но пак си е до човек - работиш ли, какво, ежедневие, стрес, имаш ли дете/деца, хобита, с прекалено много отговорности ли си се натоварила, било емоционални, финансови и т.н.
Много хора се "надхвърлят", прегарят, после влезли в джаза, трудно се излиза и балансира, други поемат отговорности, за които не са готови, отново във всякакъв план - личен, служебен, финансов.
Така звучиш сякаш една раздумка лежерна с познат, или ново запознанство, би те разведрило.
Сами трябва да си помогнем и помагаме, не да разчитаме на друг да го прави.

Повечето хора това правят.
Не казвам да се гледа само мекото, да се чака, да сме пасивни, напротив - проактивни, но все пак.

Съгласна съм, че апатия, депресия или каквото и да е не отминава с чакане. Като имаш проблем, търсиш решение, не чакаш. Положението няма да се подобри само, без да положиш някакво усилие.

Фейрител . Не чакай. Само става по-зле. Ако трябва и на сила, но излизай. Днес излез за 10 минути, разходи се наблизо, утре малко по-дълго. Намери си доверен човек, с който да говориш за това, което те тормози. Казваш, че искаш само да пишеш, предполагам някакви разкази? Ако е това е чудесно, един вид отдушник. Опитай да го пренесеш обаче навън. Харесай си някое кафе наблизо, вземи си слушалки, ако обичаш музика, и излизай там. Вземи си кафе, сок, нещо, което обичаш. Дори и самото разнообразие от излизането ще ти помогне поне малко. Ако времето позволява може и в някой парк да идеш, пак със нещо за пиене, да пишеш там. Но не се оставяй на чакането. То скапва.

Съгласна съм с всичко, което казвате, но те моите неща не са неща, които се оправят, просто свикваш. За два месеца от здрав и енергичен човек почина свекърът ми. Много много близък човек замина да живее в чужбина, има киста в мозъка, а е с две деца и с изключително малко хора, на които може да разчита. Е, положението се оправя там, но страхът, че нещо може да се случи и дори да има помощ, те не е сигурно, че ще успеят да помогнат.
Като цяло аз знам, че състоянието ми се дължи на фактът, че нещата стават заедно и са така преплетени, чудиш се кое да подхванеш.
Отгоре на всичко ни предстои инвитро и мисълта, че закъсняхме и тези хора няма да са до мен ме измъчва много.
Задължения имам, но то кой няма. Може би моите са повечко, но ги върша с удоволствие и са нещо, което ме разтоварва.
Опитвам се да излизам, но ще положа повече усилия, прави сте.
За говоренето - говоря уж, но то какво да ми кажат. Хората умират и ще продължат да умират, хората заминават и идеята е да е за добро. Просто трябва да свикна с липсата и до края на зимата ще съм екстра.
"Животът си е прекрасен, от нас зависи да си го правим и поддържаме такъв." - ооо да, така е, но трудности има от време на време. Осъзнавам, че след година, примерно, ще мога пак да кажа, че животът е прекрасен, но има и кофти моменти.
"Какво толкова се е случило, че за 2 м. си на другия полюс? Rolling Eyes" - както казах по-скоро комбинацията ме разтресе. Много едновременно станаха нещата. Освен това аз имах грешни представи как ще ги събера и ще им кажем, че съм бременна и как тя ще ми помага, децата ще си играят и всякакви такива приказни неща. Мдам... Малко няма как да се случат тези неща и обвинявам себе си, защото можехме да не чакаме толкова.

По-добре да нямаш предварителна нагласи и големи очаквания. Плановете се менят в движение, бъди гъвкава и се нагаждай. Истински важното е да забременееш и безпроблемно да износиш и родиш здраво бебе, а не как точно ще кажеш новината на околните.

Аз за разлика от повечето тук не смятам, че животът принципно е прекрасен. Може да е прекрасен за някои късметлии, родени със златна лъжица, умни, красиви, боготворени от масите, с богати родители, наследили или спечелили много пари... И пак колкото и да им е прекрасен точно тия често от скука намират начин да си го съсипят. Но принципно животът е гаден и трябва ние самите да си го направим прекрасен доколкото можем, защото не винаги сме в състояние.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.

Ама Вие май автоматично приехте две опции:
- или съм родена със златна лъжица
- или съм заблудена и си внушавам, че съм доволна от "малкото, което имам"
Истината е, че първото определено не е вярно. Второто не е вярно наполовина. Постигнала съм много, с мъжа ми постигнахме още повече. Да, доволна съм, но не мисля, че имам малко. Естествено, че може повече, но за мен хората трябва да се самоуважават когато постигат някакви неща, а не само да искат още, защото искането на още няма край и това те обрича на нещастен живот, защото никога няма да ти стига.
Не разбирам защо правите изказвания на база предположения. Всъщност май разбирам, но не виждам смисъл.

Аз пък обратно на Скрек /която много харесвам и се припознавам в нейните постове/, смятам, че животът е прекрасен. Сега има и кофти моменти, такива които водят до депресия, но това са само лоши дни, а не целия живот.
Аз изживях нещо като депресия 10 години. Не беше точно депресия, а по-скоро невъзможност да се справям с живота, по всички възможни флангове. Ене съм си стоя вкъщи, борила съм се всеки един ден, но бях нещастна. Когато проблемите ми се решиха и аз се оправих. Не бих казала, че проблемите ми се решиха от само себе си, но да кажем, че някак се решиха.
Сега, като се обърна назад, виждам че не е било нужно дата да се самообвинявам и страдам. Просто е било период.

защо реши, че говоря на теб? Изказах принципно мнението си по темата и то няма нищо с теб


Дори когато ти или близките ти страдат поради заболяване, поради хорски хейт, поради перманентен стрес и страх дали ще изкараш пари да си платиш сметките тоя месец, дали детето ти не се друса някъде. Не знам на кой точно живот викате прекрасен, но е пълно с хора с ужасен живот в който няма нищичко прекрасно. По света имам предвид, не само в БГ.
Сещам се за повече хора с тежък живот отколкото за такива с прекрасен. За повечето хора животът е перманентна борба за оцеляване. Прекрасен живот може да бъде само ако си на 100% здрав, имаш спокоен и безгрижен  живот, обграден си само с усмихнати и добронамерени хора и не те застрашава нищо.

Скрек, на никой живота не му е на 100% прекрасен, но ако нямаш нещо много страшно, каквото авторката на темата няма в живота си, всичко друго е поносимо.
Иначе, в периода на депресия имах точно проблеми с децата си. Към днешна дата отчитам, че не са били толкова страшни, колкото на мен ми се е струвало.

За някои хора и наличието но дете е чудо. Животът е сложен, с неочаквани обрати. Но песимизъм и отчаяние не помагат никому. Познавам хора, преживели тежки болести и страдания, но имат уникален дух. Животът е лична отговорност и път препятствия. И богатите имат лични и здравословни проблеми. За мен е непонятно, защо бедни и обременени създават много деца. Например при малцинствата. Обричат ги на личните си пороци и недостатъци.

Не знам дали на никой не е на 100% прекрасен, но знам със сигурност, че на едни е по-прекрасен от на други. Винаги можеш да си го направиш малко по-прекрасен ако не ти е заложено да е такъв. Но колкото и да не ни се иска, има си хора родени с късмет и наистина усещат живота си като прекрасен без да им се налага да си мръднат пръста за целта - просто нещата им се случват едва ли не без тяхно участие или поне с лекота. Да вземем едно красиво и умно момиченце родено в богато семейство, с родители, чиято цел живота е детето им да е щастливо и задоволено. Всички го харесват просто така - защото е красиво. В училище не си дава много зор, защото от час запомня всичко и не му се налага да зубка в къщи. Домашните ги пише скоростно, всички го хвалят. Докато другите деца зубкат то е на шопинг с мама или разглежда онлаин бутици и си избира нещица. Водят го по скъпи почивки непрекъснато. После всички готини пичове го харесват и то само трябва да си избере най-готиния. И другия вариант - с бедно, грозно и не дотам успешно в ученето дете, което на всичко отгоре го булват в училище, ваканциите не ходи на почивка, а разнася вестници за да подпомогне семейния бюджет... Да не описвам - сещаш се... Забелязваш разликата в прекрасността на двата живота нали? И двата примера са реални житейски. Да не говорим, че по третия свят има още по-нещастни хора...

Аз лично избирам да съм щастлива, а не нещастна.
Ако искам мога да бъда и двете и да дам конкретни примери от собствения ми живот, защо съм щастлива или нещастна.
Смятам, че когато човек избере да е щастлив, живота му е по-лек.

Именно. Да приемем, че не можем да изберем какво да ни се случи в живота. Обаче имаме избор как да реагираме в дадена ситуация. Ако виждаме само лошото, ако изпаднем в отчаяние вместо да направим всичко по силите си да подобрим положението, ясно е, че животът ще ни се струва гаден. И не, през повечето не съм оптимист, но със сигурност откавам да бъда песимист.

Skkrekkellig има и др. житейски примери. Красиво момиче от средно статистическото семейство, получава високи атестации и оценки. Тя помага на невзрачна девойка от крупна партийна олигархия. Посредствени знания и охолен живот. Но бащата милионер губи всичко и банката ги оставя без имоти. Тя започва нискокачествена работа. Връзки няма, не заради материалния крах. Глезена, но без любов м/у родителите,тя няма позитивен пример. Бащата е имал и официална любовница. Тя не вярва в брака и в безкористните цели. Трудно е да паднеш рязко. Но тя се справя . Запазила е гордостта от добрите времена. Приятелката и с щастливи, влюбени и грижовни родители има щастливи връзки, успешен брак. Но там смъртта взима най- близките и. Именно хармонията от детството и помага да пребори депресията. Научена е да се бори и справя сама. Наясно е ,че нищо не е сигурно и предначертано в живота. Отдадената и заложената и любов акумулират лекота и бърза адаптация. Често се възхищават на силния и характер и преодоляване на кризисни ситуации. И тя има слабости, сълзи. Но депресията я посещава тихо и мигновенно. Не могат да бъдат спътници.

Това дали си щастлив няма много общо в колко прекрасен е животът ти. Ти пак може да си щастлив защото имаш нещо, което ти носи щастие - примерно прекрасни здрави деца, въпреки че самият ти си болен и беден, не се разбираш с мъжа си, не ти върви в кариерата, родителите са идиоти... което на практика прави живота ти далеч от прекрасен. Но лайняният живот въпреки всичко не ти пречи на щастието, което се дължи на друго.  Но родител на болно и може би умирающо дете се съмнявам да може да каже че е щастлив и че има прекрасен живот

Как можеш да изядеш цял слон? Малко по малко. Така и с депресията - започваш с малки и постижими цели, с които ти е по силите да се справиш, например да изкараш до края на деня, защото утре ще дойде нов и ще трябва да пребориш и него. Хубавото е, че осъзнаваш, че нещо не е наред, а щом го осъзнаваш, значи можеш да го контролираш. Повечето съвети са за активности и нови начинания, понеже традиционно депресията се свързва с апатия и отказ от действие, но виж дали при тебе не е обратното, дали нямаш нужда от почивка и вместо да се чудиш как да вместиш още нещо в деня си,няма да е по-добре да се поосвободиш от някои ангажименти. Понякога бъркаме умората от деня с умора от живота и просто трябва да си починем, вместо да се впрягаме в още задачи.

А защо създаваш деца в твоя " лайнян" живот? Извинявам се за цитата. Чакаш някой друг ли да те направи щастлив? Няма начин.

Животът може да не е бил "лайнян" като са си правили децата, може после нещо да се е скапало.
Никой не знае какво ще му поднесе живота. Един ден всичко може да се прецака, може след "ляйнян" период пък нещата да тръгнат в положителна посока. Мисля, че да стоиш и чакаш нещата да се оправят от само себе си е глупаво. Трябва да имаш някакви цели и да си ги следваш. На всеки се случва да изпадне в дупка, и само от него си  и негови решения зависи дали ще излезе от там или ще предпочете да се прави на жертва.
Винаги е по- лесно да обвиним някой или нещо , че ни е виновно за проблемите или ситуацията. Истината е, че често вземаме решения и не сме готови да си носим последствията. Често живеем в миналото, анализираме какво защо и какво можехме да променим. Не живеем в настоящето, или гледаме само в бъдещето. Истината е, че сегашното ни състояние, действие или бездействие ни носи бъдещето.

Скреки, животът не е само пари и материално.
В момента сигурно имам "по-малко" от теб, но пък ти нямаш моето спокойствие.
Терзания нямам за нищо, умът ми е свободен, чист, лягам като робот и ставам, спокоен, отпочинал и усмихнат.
Защо го казвам това, защото "щастливото" не е в парите единствено и само, които, да, важни са, но са само и единствено средство и нищо повече.

Така е. Всеки иска заслугата да е негова, когато нещата се получат добре. Никой не иска отговорността да е негова, когато нещата се объркат.

Не разбрах защо ми говориш за пари. Кога съм казала, че парите са най-важното. Те просто са едно от многото нужни неща. При мен поне здравето е основният проблем. Аз не се събуждам изобщо усмихната и отпочинала примерно.
Не знам и как реши че не съм спокойна. Изнервена съм заради недоспиване и др проблеми, но иначе съм спокойна, че мога да си позволя да съм изморена без това да застраши оцеляването на семейството ми, защото за щастие мъжът ми е добър робот и се грижи за материалните неща. Ако бях сама с децата да съм умряла

Момичета, обектите в които работим с ММ са наши, също така си имаме и работници, НО.. Когато ти се случи нещо неприятно те намятат никакво значение, просто защото не са ти от полза, колкото и да ги имаш... Необходимост са! Живееш по- спокойно, позволяваш си, посрещаш си нуждите, но нищо повече! Ако имах възможност да избера бих предпочела да бъда щастлива, пред това да бъда с възможности! Понеже е имало моменти където съм имала минималното и съм била удовлетворена от себе си и щастлива. Имала съм малко, имала съм и много, но няма нищо по- важно от това ти и хората които обичаш да бъдете живи и здрави! Когато си здрав и имаш желание можеш да постигнеш всичко! Необходимо ми е още “малко” време да си стъпя на краката, за сега не намирам смисъл! Почти всяка вечер сънувам едно и също - мислите, които ме мъчат през деня. Чакам да мине време, то уж лекува! 🙂

Правилно, че материалното е необходимо, но не е най-важно. Може да имаш много пари и да се чувстваш празен отвътре. Има ситуации, в които и всичките пари на света не могат да те спасят.

За да се чувстваш празен, трябва да има някаква причина. Не може ей така от скука да се чувстваш празен. Това не е депресия, а лигавщина.

Права си, разбира се. Имах предвид, че според доста хора парите решават всеки проблем, а всъщност не е точно така.

Е, Скреки, същото е.
Без мъжа ти си гола вода, нищо.
Реално си придатък на западняка.
Я кажи преди да заминеш, къде, в Дания ли беше, с какво си се занимавала в БГ, имаш ли нещо професия, образование?
Не скачай, не те нападам, типажът ти ми е интересен, защото ти май си другата крайност - на не кариеристката материалистка-идеалистка-феминистка, типична БГ представителка, емигрирала, по-скоро "спасила" се?
Май си Сирена №2 като житейски сценарий, с разликата, че тя е тук в БГ.
Не препращай да те чета, или чета някъде нещо си, не съм ти чел излиянията, дори да е минавало нещо през очите ми, е било бегло, и не помня.
А защо не си го направиш спокойно? Или вече си твърде навътре в джаза и "преструктуриране" няма да ти се отрази добре, не ти се "занулява", започва отначало.
Здравето е най-важно, да. Желая ти бързо възстановяване.

На някои жени може и да им харесва да бъдат придатък на мъжа. Обаче изразът "добър робот" подсказва, че тя не уважава мъжа си. Той може и да го е заслужил, но е много тегаво да съжителстваш с човек, когото не уважаваш. За нея може би ще е по-добре без него. И за децата е по-добре с един родител, отколкото с двама, които не се уважават и разбират помежду си. Това по принцип, с конкретната ситуация не съм запозната.

грешно ти е впечатлението. Не съм придадък, а в основата на това семейство да съществува. Мъжът ми реално само пари носи, а аз правя останалото. Но ако за теб парите означават всичко нормално е да неглижираш моите заслуги и да ме обявиш като придатък.
Не знам коя е Сирена и едва ли друг има моята съдба.
Занимавала съм се с много неща и имам много образования. Но поради здравословни проблеми съм принудена да правя други неща. Както пак поради същите проблеми сама няка как да се справя с 3 деца (дори да имам милиони). Освен това за моите проблеми няма лечение. Така че няма шанс да се възстановя - затова пък все по-зле става. Но тия неща няма как да ги разбере човек, който се събужда с усмивка, животът му върви по план и си мисли, че всичко зависи само и единствено от него самия обвинявайки смело околните че сами са си виновни за съдбата. Няма кво да се обяснявам - положението е такова и не може да се промени по никакъв начин на тоя етап

Съгласна съм, че за човек, който няма сериозен здравословен проблем не е лесно да разбере онзи, който го има. И при мен е нелечимо, поне не е животозасташаващо, за което съм много благодарна.

това с добрия и лош робот аз го измислих преди много години и мъжът ми много го хареса и от тогава непрекъснато повтаря, че е добър робот, а аз съм най-лошият робот, който познава.


и при мен е така - не мори, а мъчи. Или по-точно мори ама бавно и тегаво

Окей, Скреки.
Да, не се познаваме. Не можеш и да ме виниш, защото всеки остава с различни впечатления от написаното.
Но, затова се водят диалози с уточняващи изречения и размисли.
Няма как да си пък ти толкова сигурна какво разбирам, или не, незнаейки нищо за мен, което така и ще си остане.
Не си ме чела явно изобщо, което няма значение, но парите ИЧ не са ми всичко.
Желая ти всичко най-добро, още веднъж.

Дори и при реално общуване може да се случи да си съставим грешна представа за някого.

Здравейте, Ketyyy000!

Съветът ми е да се помолите на Бог.

Всичко добро!

Не дори, а често точно в реала сме най-лицемерни. Имах такава наживо мазна с мен, но във фейсбук се престраши и майко мила какво лице показа... Оказа се, че не ми. еприятелка, а душманка.

Има и самотни, многодетни майки,който се справят. Това би ти дало доза самочуствие за положението ти. Неудовлетореността не е безпочвена. Но ако психически си подготвена за неочаквани, житейски обрати ще бъдеш по-позитивна и адаптивна. Може съпруга да се разболее, пострада или да си вдовица. Тогава??

И понеже може да умре съпруга дай от сега да го напусна и да почна да свиквам да живея без него. Абе какви са тия глупости дето говорите бе хора. Разбира се, че ако остана без мъж ще се справя - нямам никакво намерение да умирам, казах го образно одеве.
Но защо трябва зорлям да ми е гадно като може и да не ми е. Не разбирам тази мазохистична борба за себедоказване. Пред кого?
Нямам нужда да се доказвам пред никой - точно тоя комплекс, че не мога да се справя не ми е присъщ. Мога много неща, ама нямам причина да ги правя на тоя етап. За сега ми е по-добре с мъж отколкото без. Ако с времето положението се промени ще реагирам според ситуацията. Ама да легна от сега в ковчег само щото не се знае дали след 5 мин ще съм жива е лудост

В други теми твърдиш друго. Че си изцяло зависима от него, а той те травмира. Но дава материален комфорт на децата ти, Крайно си противоречиш. Депресирана  си и без квалифицирана помощ, ще се въртиш в личния си неудовлетворен водовъртеж. Чрез коментари в темите , какво постигна? Черногледство и хейт на всичко и "лаяйнян" живот си е атестация за проблем. Но съвети не приемаш.

Объркала си се. Като говоря за лайнян живот говоря принципно, а не за себе си. Моят няма нищо общо с лайнян. Няма и как да съм казала, че съм изцяло зависима от него, щото няма такова нещо - и двамата сме зависими един от друг, което е нормално.
И къде съм казала, че съм травмирана?
И кой по-точно видя да хейтя? Казвала съм, че мен ме хейтят - аз не хейтя никой
Една верна дума не каза - или ме бъркаш с друга потребителка или четеш едно, а разбираш друго.
Търси помощ защото имаш сериозен проблем с четенето с разбиране

Напротив. Помня те. Твърдиш, че всичко е съдба. Кофти родители и мъж статист.Не можеш да осигуриш стандарт на децата си, затова го търпиш. Оплакваш се в няколко теми. После  защитаваш нещастието си.Дори си търсиш компания в сайтове за запознанства. Страхуваш се от промяна. Депресията ти е факт. Самолечението е заблуда. Не разбирам суеверни хора,които вярват във врачки и предначертани съдби. Иска се смелост за да навигираш живота и целите си. А живота е прекрасен, с всичките му нюанси.

Абе я оставете жената на мира. Гледа три деца, когато вие изгледате три деца, тогава давайте акъл, кой как да живее.
Много ясно, че ще стои с мъжа си, как да ги гледа сама. То е лесно от форума да правораздаваш. Ай сиктир

Виви, харесвам те, и хумора ти, и цинизма, но знаеш, че хората не обичат да им се казва истината в очите. Нека сме обрани, и да не го караме "лично". Иначе те разбирам много добре.
Под "истина" имам предвид факти кой, какво казал, какво си прочела, помниш и т.н., защото в много моменти човек казва нещо, после забравя.

Криста, права си.
Аз затова просто не чета "морал", и не се занимавам с подобен типаж жени, да са живи и здрави, и да си гледат домочадието.
Бита карта са.
Както и ти, де.
Но това не пречи да си лафим лежерно.

То и аз за старите ергени и моми имам мнение, но не го изразявам.

Никой човек не е бита карта, ако сам той не реши така.

Именно Босилка. Cristina, аз се опитвам да и помогна. Познавам и в реала подобни. Станаха оптимистки, след развод, промени и лични кариери. Остави този или онзи да се дави не е полезен съвет.Черногледството е следствие на лични нещастия. А давещия оценява живота, като го потопиш към дъното. Рестартира.
Fragrance, живота е циничен. Самоиронията поощрява.
Познавам учителка. Преподава на слепи деца. Началото е било трудно. Но обича и живота и винаги е позитивна. Твърди, че техния оптимизъм и воля я респектират.

Казвала съм че е съдба, но съм казвала, че може и да са дяволски намеси - усеща се като нещо предначертано, защото такава е тенденцията от как се помня, но може да е и друго. Отделно никой не избира родителите си - това с развод няма как да се промени. Не знам какво е, както и ти както и никой не знае, но всеки си избира в какво да вярва - едни вярват в неща извън себе си, други вярват, че всичко в живота им зависи от тях самите. Винаги съм вярвала в собствените си сили докато лека полека не осъзнах, че реално от мен почти нищо не зависи. Не нищо, но почти нищо.
Мъжът ми е стиснат - факт - но се мъчи да не е - с колеблив успех, но го оценявам. Но това не е нещо, което може да ме направи нещастна. Има си и хубавите страни. С най-щедрото си гадже сме живели най-несигурно именно поради прахосническите му наклонности. Във всеки човек има позитиви и негативи - въпросът е кое ще натежи и на кое ще отдадеш внимание. Аз съм с мъжа си заради добродетелите му, а не зараду кусурите. Дразни ме. А големият ми син ме дразни още повече. Ама това не значи, че не ги обичам.
Не се развеждам не само щото не мога да им осигуря настоящия стандарт (и ти не можеш и изобщо едва ли някой от тук може) - това е най-малкото - ами щото освен че си помагаме и се подкрепяме, без него ще бъда още по-нещастна.
Примерно преди малко заминаха със свекъра и големия ми син на почивка във Франция. Скъсах се да рева, щото ще ми липсват просто да са си в къщи. Всички трябваше да заминем, но малкия се опъна и се скъса от рев, защото точно тия 2 уикенда има турнир във Фортнайт и иска да участва. И понеже искам на всички да угодя - хем мъжът ми да си купи френското вино, хем синът ми да си играе турнира реших да пусна мъжа и големия да заминат сами, а аз тук да остана с малкия и дъщерята. Тя пък много искаше да замине щото си беше планувала шопинг, но без мен не иска да заминава както и аз не мисля, че с трима мъже ще и комфортно и беше много разочарована. Обещах и тук да я водя на шопинг за да се почувства малко от малко по-добре. И на двете ни се ходеше много и чакахме с нетърпение, но малкия е много силен характер и винаги си постига целите. Рева почти цяла една нощ - той е такъв ревлив и не може да спре да реве като му е зле. Като реве винаги го боли глава, та и с лекарства се се наложи да го натъпча. Виждаше се, че е чакал тоя турнир и беше много разстроен. Накрая аз се пожертвах за да са доволни всички останали. Добре че съм алтруист и тия жертви ме правят щастлива, а не нещастна. И абсолютно НИКОГА не съм казвала, че съм нещастна. Имам си дертове, но те не ме правят нещастна.
В сайта за запознанства се регнах щото мъжът ми ме провокира. И ми е любопитно какво се предлага на пазара. Но като гледам е зле положението - очевидно е защо тия мъже са разведени или  никога не са били женени. Говоря си с няколко, но не са ми особено интересни да се запознаваме лично на тоя етап. Освен това в профила съм си написала, че си търся приятели, а не гадже - така - да си знаят.
Имам депресия, но не е много силна и се дължи освен на природна предразположеност, защото съм си такава меланфолична и чувствителна, но най-вече не здравословни проблеми и недоспиване. Лекарства не помагат при мен - пробвах - много зле стана. Само спорт сред природата има ефект.
Ако реша нещо не ми липсва смелост да го направя. Но за сега не съм решила да правя фрапантни промени в живота си защото нямам по-добра алтернатива. Капиш?


Оценявам желанието ти да помогнеш. Но развод в моя случай на тоя етап не е най-доброто решение. Моето щастие е в семейството ми. Тия, които познаваш може би са били нещастни в семействата си. После се е наложило да търсят щастие в кариера поради липса на семейство - човек все някъде трябва да търси щастието.
Освен това съм сигурна, че съм по-голяма оптимистка от приятелките ти. Може да съм тъжна и депресирана, но в себе си винаги съм била оптимист. Оптимизмът ми е вроден, част от мен е и не зависи от външни остоятелства. Реално като погледнеш всичките ми планове и опити за каквото и да било се провалят - всеки на мое място би се отчаял. Някои може и край на живота да си сложат дори. Но аз напук на всичко продължавам да съм оптимист и все очаквам да се случи нещо хубаво, докато реално положението става все по-зле.
Единственото, за което истински съжалявам е, че в нито едно от трите ми образования не успях да се реализирам, въпреки че и трите ми бяха интересни и бях много добра в тях. Но все нещо се объркваше. В момента здравословното ми положение е такова, че се налага да се простя с надеждите си за кариера в някое от тях. За сега съм си намерила как да си припечелвам от вкъщи правейки нещо, което дори може да се каже, че ми е забавно и съм доволна, че не ми се налага да тичам за някъде всяка сутрин, да седя в задръствания, да се стресирам, че ще закъснея, да се занимавам с хейтъри, да завися от други хора.... Астрологично ми е заложено, че ще се чувствам най-добре когато работя сама. Оказа се истина.

Уау, вие се справяте страхотно в живота. Каква  зодия сте ? Лъв или Стрелец ?

това шега ли беше (че се справям страхотно)? Риба съм ама ме мислят често за лъв заради асцендента. Така че почти позна

Рибите са доста депресивни. Големият син е риби, сега е много щастлив, но като порасне и започнат отговорностите, не знам как ще да е.
Според мен Скрек се справя страхотно. Без да е шега. Постигнала е много. Това, че форума злобее над хорските настроения, нищо не означава.
Единствената ми препоръка към нея е да намери нещо, което я радва нея самата.  Но така като я чета всичко което иска е семейството и. Аз също имам семейство, но си имам мои желания, съвсем отделни от семейните. И за това не мога съвсем да разбера жени като Скрег.

Cristina,обобщенията ти винаги са повърхностни. Може би живота ти е банален.
Синът изнудва с рев. Алтруизмът е странна констатация. Screkkrling, пожелавам ти да бъдеш по-смела, да постигаш лични удоволствия и да си готова за кардинални обрати. За протокола, не всички сме зависими от съпрузите си.😉

Живота ми може и да е банален, но дай боже да е все така и да няма катаклизми.
Едно от най-успешните ми качества е, че съм повърхностна и не задълбавам, не анализирам, консуматор съм.
Не разбирам нуждата ви зорлем да бутате хората в дебрите на депресията, когато животът е кратък и може да си го изживеем лежерно и приятно, съобразно обстоятелствата.

Не разбираш чуждите тези. Приеми, че други я разбират или са имали част от терзанията и. При по-възрастни често има една парадиране за перфектен живот. После споделят проблеми, без да търсят пряка помощ.😉

Напротив ! Не е шега. Завиждам ви на енергията. Аз не мога да съм толкова издръжлива и приспособима, макар че ми се щеше да можех. Желая ви много здраве.

Честно казано не разбирам чуждите тези. Здрав си, децата ти са здрави / дори и да е относително здравето/, пари имаш, нахранен си, защо зорлем трябва да се чудиш как да си нещастен, не мога да разбера, даже и да искам.
Единственото, което и на мен, а явно и на Скрек и липсва е време за нас си.

Защото някои хора май наистина обичат да им е гадно. Скучно им е някак си, ако няма драма. И като нямат реален проблем, се постарават да си го създадат. Обаче не търсят решение, а сума време на воля се тръшкат и вайкат, сякаш се наслаждават на собственото си нещастие. Някаква форма на мазохизъм ще да е. А ти си напълно права, подкрепям те.

Изнудва, защото има здравословен проблем и никой не знае какъв е. Получава кръвотечение от носа и главобол винаги когато ревне. Главоболът е непоносимо силен и налага силни болкоуспокоителни. Освен това никой не знае на какво се дължи и не искат и да го изследват. Мислят, че е от обездвижване, но със сигурност не е от това, защото следя кога, аккво и как. Страх ме е да не е  мозъчна аневризма и да се спука и получи инсулт. Принудена съм от обстоятелствата да се съобразявам - по-добре живо дете отколкото наложила се майка. Освен това най-важното в живота му е Фортнайт. Решил е, че с това ще си изкарва парите. Звучи ви несериозно, но за него е сериозно и аз съм длъжна да уважа интересите му. Това, че ми е дете не ми дава право да злоупотребявам и да игнорирам нуждите му само защото мога. Уважавам хората и това че е дете не значи че заслужава по-малко уважение. Аз не съм била уважавана като човек от майка ми и затова ще я мразя цял живот. Няма да го причиня на децата си - те са човеци точно колкото и аз и имат същите права. 
Ако имаше моите здравословни проблеми щеше и ти да бъдеш зависима. Не критикувай и не се възгордявай защото не знаеш кво и  теб може да те сполети и ще се чудиш от къде ти е дошло.


Това е, че нито аз нито детето ми е здраво. Бих дала всичко за да сме здрави, но никой не може да помогне. Обиколила съм къде що има специалисти - и платени и безплатни. Никой нищо не открива, не знае и не разбира. Дори не ми вярват и мислят, че си внушавам. Е то как ще помогнеш на пациента като не му вярваш.
Все едно да ида на лекар, да кажа, че ме боли глава, да не може да открие причина и да заключи: Нищо не те боли - внушаваш си.
Е това е положението.


къде ги намираш. Аз такива не познавам. Само един де - майка ми. Ама тя си е психопат по начало.

Скр2к, ти си постъпила правилно, като си го оставила да си играе фортнайт, вместо да го влачиш насила във Франция.
Аз обаче, защото съм отявлен егоист, щях да прецакам мъжа ми да стои с него, а аз отивам да си лекувам Депресията в Дубай. Просто ти си по-свестен човек от мен. Форумът обаче няма да те разбера.

Мъжът ми не може да бъде прецакан - той си беше решил да ходи до Франция за вино - с нас или без. Няма как да го спра - сам си решава

И моят е такъв, не мога да го спра. Но щях да се договорим, тоя уикенд ти за вино, другият уикенд аз на плаж.

Мъжът, съобразява ли се с желанията и проблемите на децата? Трябва да потърсите специалисти за детето.

Аз за пореден път се изумявам как в тоя форум и живот вечните депресари, които нямат кой знае какви реални проблеми, получават погалване по кратунката и дундуркане, че животът ще стане по- добър, а някой като авторката като сподели, без да реве, получава "абе излизай повече, движи се, ще се оправиш.
Ми сори, ама като загубиш дете в някои страни безплатно ти насрочват час с психолог или те добавят към някаква група. Това си е травма. И авторката има пълното 'право' да е в депресия. Нека потърси специалист и поговори. А това, че само си потиска чувствата и се прави на щастлива, още повече ѝ вреди.

Не, не се съобразява. Затова и не искам да го оставям сам с децата задълго.
За детето сме били по лекари - обездвижване било, да прави упражнения. Той не ги прави щото вика че не помагат и съм сигурна че не помагат и че проблемът е в главата а не във врата

Не знам кого визираш с "вечните депресари", но ако наистина смяташ, че депресията изобщо може да е личен и доживотен избор, значи си тотално невежа по темата и е добре малко да се ограмотиш преди да правиш такива грозни изказвания, че едва ли не депресията е оправдана само ако ти е умряло дете, а всичко останало е глезотия.
Имам дългогодишен опит с борба с депресия - и психолози, и лекарства, и спорт и съм споделила това, което на мен ми помага. Няма да поя авторката с лекарства или да я пращам да си харчи парите по психолози щото на мен тия не ми помогнаха и грам. А ако се поразровиш ще установиш, че точно движение официално се препоръчва за депресия, защото то действа на физиологично ниво (както и лекарствата, но го прави по най-естествен и целесъобразен начин, а лекарствата просто объркват биохимията). Депресията винаги е физиологичен проблем, който може да е резултат както от първично объркване на нормалната биохимия (при мен го има тоя елемент), но може и да е вторично разстройсво в следствие на психологичен проблем. Но само със сладки приказки с психолог ти гарантирам, че няма да се оправи или най-малкото ще отнеме прекалено много време и средства. А спортът подобрява състоянието на момента.

Нямам идея защо се разпозна непременно. Доколкото чета, имате здравословни проблеми, което си е тъжно.
Знам, че спортът подобрява нещата, имах предвид отношението- абе тичай там и ще се оправиш. Рядко се получава.

Но честно казано ми допадна този път изказването на Христина- здрав си, близките ти са здрави, имаш покрив над главата, важните хора за теб са живи. Не теб конкретно, Скрек, но ей сега един познат- скучно ми е, самотно ми е, с някаква не се получило, депресиран бил. Както всеки има право да дърпа чергата и да си изжиява нещата, колкото му дълбоко душа иска, така и околните имат право да си имат критерии и да не правят реверанс на всьо и вся.

С подчертаното съм напълно съгласна. Жалко е, когато родителите омаловажават нуждите, интересите и желанията на децата си.

На въпроса, няколко такива познавам. Явно се правят на жертви, за да привличат внимание. След известно време, когато обсъждате същата тема за пореден път, а междувременно той не е направил нищо, за да си подобри положението, ти става ясно, че такъв човек не иска да си реши проблема, просто му е приятно да се жалва.