Депресия

За да излезеш от дупката понякога е нужно малко.  Направи си табло на желанията. Вземаш един голям картон бял закачаш го на стената и започваш... Замисли се какво искаш..къща, почивка, нова работа, успех в еди си какво, бебе.....визуализираш всичко......намираш сходни картинки в нета и си ги принтираш , закачи ги на таблото....помоли  съпруга/приятел не знам какво е точно ММ/ да направи същото. Така ще си свериш часовника с него кой какво иска. Искаш да отидеш в Париж- закачаш една снимка на Париж, искаш бебе принтирай си една снимка на бебе, искаш да се научиш да танцуваш народни танци принтирай, искаш нов автомобил, нов кухненски робот, нов диван....може да звучи смахнато, но ще ти помогне да намериш вътрешен мир със себе си.....звучи лесно, но ще видиш как стоиш пред белия картон и се чудиш какво да залепиш на него....даваш си реална представа на нещата....искаш да не си депресирана закачи снимка на теб и ММ усмихнати и щастливи....ставаш сутрин и поглеждаш таблото...знаеш какво искаш, имаш цел...бориш се за това ...ще помогне да излезеш в дупката в която затъваш.

Хубави послания, с мечти и пожелания. Но ако не ги постигне ще потъва в депресивни моменти и песимизъм. Няма лекарство ,което да те направи щастлива. Премълчани обиди, травми, неразбиране могат да ескалират след време. Зациклянето ти е вид лична неудовлетвореност. Добре е, че го осъзнаваш. За съжаление някои карат на антидепресанти с години, а проблемите и страховете им са същите.
Издействай си лични, хепи моменти. Всичко което си игнорирала или эабравила. Това е полезен егоизъм. Любими хора, музика, хобита, увлечения. Излизай, не се изолирай. Отърви се от натоварващи хора, интриги, ненужни срещи. Вид емоционално почистване. Споделяй личните си тези, виждания и планове. Не забравяй, че основно ти си любима жена, не домакиня. Депресия са лекува само с любов, разбиране и емпатия. Дано ги получиш.

Терапия при специалист. Не е нужно  дори да ти се е случило нещо конкретно или травмиращо, за да помолиш за помощ. Душата също има нужда от грижа и лек.

Правила съм си картон с желания, по начина, по който го описа Оля и всичко се сбъдна.
За мен идеално чистата къща е символ на един пропилян живот.
Авторката, така както я чета, се опитва да е идеална в очите на околните. Това е най-краткия път към депресията.
Прави това, което ти искаш, а не това което другите искат от теб.

Авторката вероятно вече е раздвоена в терапевт или в цветен принтер да направи инвестиция.

Картинките можеш да си ги зарежеш и от женско списание, което струва 4-6 лв. Не е необходимо чак принтер да купува.
Пари за терапевт аз не бих дала, защото като цяло не търпя, някой да ми казва как да живея и какво да мисля.
Най-добре ме лекува природата, хубавата храна и секса.

За мен това е най-ценното мнение в темата до момента. Съветвам авторката да го прочете внимателно и добре да вникне в него. Пиша го като човек, който добре познава депресията. Мисля, че нейното състояние още не е депресия, но може да се задълбочи и да стане, ако не се предприеме нещо навреме.

Не разбрах какво значение има, че мъжът ти и семейството ти не се харесват. Просто не ги срещай. Депресия от години лекувам с тичане сред природата по възможност поне 3 пъти седмично и поне 40 мин. Често едва се насилвам да се дигна от кревата и да изляза да тичам. Понеже имам проблем със съня съм все недоспала и уморена и като тръгвам да тичам често имам чувство, че ще заспя в движение. Но лека полека се освествам и след душа съм краставичка. Пробвах с антидепресанти - много зле стана. В началото не знаех какво ми се случва, бях млада и неопитна и се напивах сама в къщи. Разбира се, не помагаше. Излекувах си сама тогавашната депресия след като психолог ми каза, че не може да ми помогне. След срещата с нея през нощта извървях десетина колометра в София и след това се чувствах доста по-добре. Движението ми помага най-много.
Но ти ходиш на работа и ще ти е трудно може би да намериш време и сили за редовен спорт. Мисля, че мъжът ти трябва да ти влезе в положение и да помага повече в домаконството за да можеш да се погрижиш за психическото си здраве.

Това вече е сериозен проблем. И не, разликата във възрастта няма нищо общо. Все пак 6 години са, не 16 примерно. А може да сте на една възраст и пак да сте тотално различни. Въпросът е защо се омъжваш за такъв човек. Затова има нужда от период на опознаване преди да се задълбочат отношенията, за да прецениш поне донякъде дали ще можете да съжителствате. Ако имате размианвания по основни въпроси, не сте един за друг.

Аз съм в същото положение, чакам да мине време. Такава апатия ме е нападнала, грам не ме интересува нищо, искам да си седя сама и да си пиша някакви неща. Животът както беше прекрасен, така за два месеца всичко се преобърна. Оказа се, че не било толкова лесно да си голям (възрастен). Ти поне излизаш, аз и това не правя, седя си вкъщи и се правя на силна, защото обратното на никого не може да помогне...

Понякога наистина не е лесно да си възрастен. Друг път сами си усложняваме живота излишно.

Не знам с "чакане" минава ли.
Апатията може да е от промяната в сезоните, хормони и др.
Животът си е прекрасен, от нас зависи да си го правим и поддържаме такъв.
Какво толкова се е случило, че за 2 м. си на другия полюс?
Не е лесно да си самостоятелен, възрастен и т.н., но пак си е до човек - работиш ли, какво, ежедневие, стрес, имаш ли дете/деца, хобита, с прекалено много отговорности ли си се натоварила, било емоционални, финансови и т.н.
Много хора се "надхвърлят", прегарят, после влезли в джаза, трудно се излиза и балансира, други поемат отговорности, за които не са готови, отново във всякакъв план - личен, служебен, финансов.
Така звучиш сякаш една раздумка лежерна с познат, или ново запознанство, би те разведрило.
Сами трябва да си помогнем и помагаме, не да разчитаме на друг да го прави.

Повечето хора това правят.
Не казвам да се гледа само мекото, да се чака, да сме пасивни, напротив - проактивни, но все пак.

Съгласна съм, че апатия, депресия или каквото и да е не отминава с чакане. Като имаш проблем, търсиш решение, не чакаш. Положението няма да се подобри само, без да положиш някакво усилие.

Фейрител . Не чакай. Само става по-зле. Ако трябва и на сила, но излизай. Днес излез за 10 минути, разходи се наблизо, утре малко по-дълго. Намери си доверен човек, с който да говориш за това, което те тормози. Казваш, че искаш само да пишеш, предполагам някакви разкази? Ако е това е чудесно, един вид отдушник. Опитай да го пренесеш обаче навън. Харесай си някое кафе наблизо, вземи си слушалки, ако обичаш музика, и излизай там. Вземи си кафе, сок, нещо, което обичаш. Дори и самото разнообразие от излизането ще ти помогне поне малко. Ако времето позволява може и в някой парк да идеш, пак със нещо за пиене, да пишеш там. Но не се оставяй на чакането. То скапва.

Съгласна съм с всичко, което казвате, но те моите неща не са неща, които се оправят, просто свикваш. За два месеца от здрав и енергичен човек почина свекърът ми. Много много близък човек замина да живее в чужбина, има киста в мозъка, а е с две деца и с изключително малко хора, на които може да разчита. Е, положението се оправя там, но страхът, че нещо може да се случи и дори да има помощ, те не е сигурно, че ще успеят да помогнат.
Като цяло аз знам, че състоянието ми се дължи на фактът, че нещата стават заедно и са така преплетени, чудиш се кое да подхванеш.
Отгоре на всичко ни предстои инвитро и мисълта, че закъсняхме и тези хора няма да са до мен ме измъчва много.
Задължения имам, но то кой няма. Може би моите са повечко, но ги върша с удоволствие и са нещо, което ме разтоварва.
Опитвам се да излизам, но ще положа повече усилия, прави сте.
За говоренето - говоря уж, но то какво да ми кажат. Хората умират и ще продължат да умират, хората заминават и идеята е да е за добро. Просто трябва да свикна с липсата и до края на зимата ще съм екстра.
"Животът си е прекрасен, от нас зависи да си го правим и поддържаме такъв." - ооо да, така е, но трудности има от време на време. Осъзнавам, че след година, примерно, ще мога пак да кажа, че животът е прекрасен, но има и кофти моменти.
"Какво толкова се е случило, че за 2 м. си на другия полюс? Rolling Eyes" - както казах по-скоро комбинацията ме разтресе. Много едновременно станаха нещата. Освен това аз имах грешни представи как ще ги събера и ще им кажем, че съм бременна и как тя ще ми помага, децата ще си играят и всякакви такива приказни неща. Мдам... Малко няма как да се случат тези неща и обвинявам себе си, защото можехме да не чакаме толкова.