По-добре да нямаш предварителна нагласи и големи очаквания. Плановете се менят в движение, бъди гъвкава и се нагаждай. Истински важното е да забременееш и безпроблемно да износиш и родиш здраво бебе, а не как точно ще кажеш новината на околните.
- Публикувана: 4 окт. 2020, 19:06 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2021, 14:19 ч.
Депресия
Аз за разлика от повечето тук не смятам, че животът принципно е прекрасен. Може да е прекрасен за някои късметлии, родени със златна лъжица, умни, красиви, боготворени от масите, с богати родители, наследили или спечелили много пари... И пак колкото и да им е прекрасен точно тия често от скука намират начин да си го съсипят. Но принципно животът е гаден и трябва ние самите да си го направим прекрасен доколкото можем, защото не винаги сме в състояние.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
Аз за разлика от повечето тук не смятам, че животът принципно е прекрасен. Може да е прекрасен за някои късметлии, родени със златна лъжица, умни, красиви, боготворени от масите, с богати родители, наследили или спечелили много пари... И пак колкото и да им е прекрасен точно тия често от скука намират начин да си го съсипят. Но принципно животът е гаден и трябва ние самите да си го направим прекрасен доколкото можем, защото не винаги сме в състояние.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
- или съм родена със златна лъжица
- или съм заблудена и си внушавам, че съм доволна от "малкото, което имам"
Истината е, че първото определено не е вярно. Второто не е вярно наполовина. Постигнала съм много, с мъжа ми постигнахме още повече. Да, доволна съм, но не мисля, че имам малко. Естествено, че може повече, но за мен хората трябва да се самоуважават когато постигат някакви неща, а не само да искат още, защото искането на още няма край и това те обрича на нещастен живот, защото никога няма да ти стига.
Не разбирам защо правите изказвания на база предположения. Всъщност май разбирам, но не виждам смисъл.
Аз пък обратно на Скрек /която много харесвам и се припознавам в нейните постове/, смятам, че животът е прекрасен. Сега има и кофти моменти, такива които водят до депресия, но това са само лоши дни, а не целия живот.
Аз изживях нещо като депресия 10 години. Не беше точно депресия, а по-скоро невъзможност да се справям с живота, по всички възможни флангове. Ене съм си стоя вкъщи, борила съм се всеки един ден, но бях нещастна. Когато проблемите ми се решиха и аз се оправих. Не бих казала, че проблемите ми се решиха от само себе си, но да кажем, че някак се решиха.
Сега, като се обърна назад, виждам че не е било нужно дата да се самообвинявам и страдам. Просто е било период.
Аз изживях нещо като депресия 10 години. Не беше точно депресия, а по-скоро невъзможност да се справям с живота, по всички възможни флангове. Ене съм си стоя вкъщи, борила съм се всеки един ден, но бях нещастна. Когато проблемите ми се решиха и аз се оправих. Не бих казала, че проблемите ми се решиха от само себе си, но да кажем, че някак се решиха.
Сега, като се обърна назад, виждам че не е било нужно дата да се самообвинявам и страдам. Просто е било период.
Скрит текст:
Ама Вие май автоматично приехте две опции:Аз за разлика от повечето тук не смятам, че животът принципно е прекрасен. Може да е прекрасен за някои късметлии, родени със златна лъжица, умни, красиви, боготворени от масите, с богати родители, наследили или спечелили много пари... И пак колкото и да им е прекрасен точно тия често от скука намират начин да си го съсипят. Но принципно животът е гаден и трябва ние самите да си го направим прекрасен доколкото можем, защото не винаги сме в състояние.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
Мантрата "Животът е прекрасен" дори не мотивира да си го направим такъв, а само да си внушаваме, че трябва да сме доволни и от малкото, което имаме. Вредна е всякак си, освен че е напълно невярна. Това е мантрата на късметлиите в живота както и на "позитивните лъзъри". Нормалните хора гледат реалистично и се борят да си го направят прекрасен.
- или съм родена със златна лъжица
- или съм заблудена и си внушавам, че съм доволна от "малкото, което имам"
Истината е, че първото определено не е вярно. Второто не е вярно наполовина. Постигнала съм много, с мъжа ми постигнахме още повече. Да, доволна съм, но не мисля, че имам малко. Естествено, че може повече, но за мен хората трябва да се самоуважават когато постигат някакви неща, а не само да искат още, защото искането на още няма край и това те обрича на нещастен живот, защото никога няма да ти стига.
Не разбирам защо правите изказвания на база предположения. Всъщност май разбирам, но не виждам смисъл.
защо реши, че говоря на теб? Изказах принципно мнението си по темата и то няма нищо с теб
Аз пък обратно на Скрек /която много харесвам и се припознавам в нейните постове/, смятам, че животът е прекрасен. Сега има и кофти моменти, такива които водят до депресия, но това са само лоши дни, а не целия живот.
Аз изживях нещо като депресия 10 години. Не беше точно депресия, а по-скоро невъзможност да се справям с живота, по всички възможни флангове. Ене съм си стоя вкъщи, борила съм се всеки един ден, но бях нещастна. Когато проблемите ми се решиха и аз се оправих. Не бих казала, че проблемите ми се решиха от само себе си, но да кажем, че някак се решиха.
Сега, като се обърна назад, виждам че не е било нужно дата да се самообвинявам и страдам. Просто е било период.
Аз изживях нещо като депресия 10 години. Не беше точно депресия, а по-скоро невъзможност да се справям с живота, по всички възможни флангове. Ене съм си стоя вкъщи, борила съм се всеки един ден, но бях нещастна. Когато проблемите ми се решиха и аз се оправих. Не бих казала, че проблемите ми се решиха от само себе си, но да кажем, че някак се решиха.
Сега, като се обърна назад, виждам че не е било нужно дата да се самообвинявам и страдам. Просто е било период.
Дори когато ти или близките ти страдат поради заболяване, поради хорски хейт, поради перманентен стрес и страх дали ще изкараш пари да си платиш сметките тоя месец, дали детето ти не се друса някъде. Не знам на кой точно живот викате прекрасен, но е пълно с хора с ужасен живот в който няма нищичко прекрасно. По света имам предвид, не само в БГ.
Сещам се за повече хора с тежък живот отколкото за такива с прекрасен. За повечето хора животът е перманентна борба за оцеляване. Прекрасен живот може да бъде само ако си на 100% здрав, имаш спокоен и безгрижен живот, обграден си само с усмихнати и добронамерени хора и не те застрашава нищо.
Скрек, на никой живота не му е на 100% прекрасен, но ако нямаш нещо много страшно, каквото авторката на темата няма в живота си, всичко друго е поносимо.
Иначе, в периода на депресия имах точно проблеми с децата си. Към днешна дата отчитам, че не са били толкова страшни, колкото на мен ми се е струвало.
Иначе, в периода на депресия имах точно проблеми с децата си. Към днешна дата отчитам, че не са били толкова страшни, колкото на мен ми се е струвало.
За някои хора и наличието но дете е чудо. Животът е сложен, с неочаквани обрати. Но песимизъм и отчаяние не помагат никому. Познавам хора, преживели тежки болести и страдания, но имат уникален дух. Животът е лична отговорност и път препятствия. И богатите имат лични и здравословни проблеми. За мен е непонятно, защо бедни и обременени създават много деца. Например при малцинствата. Обричат ги на личните си пороци и недостатъци.
Не знам дали на никой не е на 100% прекрасен, но знам със сигурност, че на едни е по-прекрасен от на други. Винаги можеш да си го направиш малко по-прекрасен ако не ти е заложено да е такъв. Но колкото и да не ни се иска, има си хора родени с късмет и наистина усещат живота си като прекрасен без да им се налага да си мръднат пръста за целта - просто нещата им се случват едва ли не без тяхно участие или поне с лекота. Да вземем едно красиво и умно момиченце родено в богато семейство, с родители, чиято цел живота е детето им да е щастливо и задоволено. Всички го харесват просто така - защото е красиво. В училище не си дава много зор, защото от час запомня всичко и не му се налага да зубка в къщи. Домашните ги пише скоростно, всички го хвалят. Докато другите деца зубкат то е на шопинг с мама или разглежда онлаин бутици и си избира нещица. Водят го по скъпи почивки непрекъснато. После всички готини пичове го харесват и то само трябва да си избере най-готиния. И другия вариант - с бедно, грозно и не дотам успешно в ученето дете, което на всичко отгоре го булват в училище, ваканциите не ходи на почивка, а разнася вестници за да подпомогне семейния бюджет... Да не описвам - сещаш се... Забелязваш разликата в прекрасността на двата живота нали? И двата примера са реални житейски. Да не говорим, че по третия свят има още по-нещастни хора...
Аз лично избирам да съм щастлива, а не нещастна.
Ако искам мога да бъда и двете и да дам конкретни примери от собствения ми живот, защо съм щастлива или нещастна.
Смятам, че когато човек избере да е щастлив, живота му е по-лек.
Ако искам мога да бъда и двете и да дам конкретни примери от собствения ми живот, защо съм щастлива или нещастна.
Смятам, че когато човек избере да е щастлив, живота му е по-лек.
Skkrekkellig има и др. житейски примери. Красиво момиче от средно статистическото семейство, получава високи атестации и оценки. Тя помага на невзрачна девойка от крупна партийна олигархия. Посредствени знания и охолен живот. Но бащата милионер губи всичко и банката ги оставя без имоти. Тя започва нискокачествена работа. Връзки няма, не заради материалния крах. Глезена, но без любов м/у родителите,тя няма позитивен пример. Бащата е имал и официална любовница. Тя не вярва в брака и в безкористните цели. Трудно е да паднеш рязко. Но тя се справя . Запазила е гордостта от добрите времена. Приятелката и с щастливи, влюбени и грижовни родители има щастливи връзки, успешен брак. Но там смъртта взима най- близките и. Именно хармонията от детството и помага да пребори депресията. Научена е да се бори и справя сама. Наясно е ,че нищо не е сигурно и предначертано в живота. Отдадената и заложената и любов акумулират лекота и бърза адаптация. Често се възхищават на силния и характер и преодоляване на кризисни ситуации. И тя има слабости, сълзи. Но депресията я посещава тихо и мигновенно. Не могат да бъдат спътници.
Това дали си щастлив няма много общо в колко прекрасен е животът ти. Ти пак може да си щастлив защото имаш нещо, което ти носи щастие - примерно прекрасни здрави деца, въпреки че самият ти си болен и беден, не се разбираш с мъжа си, не ти върви в кариерата, родителите са идиоти... което на практика прави живота ти далеч от прекрасен. Но лайняният живот въпреки всичко не ти пречи на щастието, което се дължи на друго. Но родител на болно и може би умирающо дете се съмнявам да може да каже че е щастлив и че има прекрасен живот
Как можеш да изядеш цял слон? Малко по малко. Така и с депресията - започваш с малки и постижими цели, с които ти е по силите да се справиш, например да изкараш до края на деня, защото утре ще дойде нов и ще трябва да пребориш и него. Хубавото е, че осъзнаваш, че нещо не е наред, а щом го осъзнаваш, значи можеш да го контролираш. Повечето съвети са за активности и нови начинания, понеже традиционно депресията се свързва с апатия и отказ от действие, но виж дали при тебе не е обратното, дали нямаш нужда от почивка и вместо да се чудиш как да вместиш още нещо в деня си,няма да е по-добре да се поосвободиш от някои ангажименти. Понякога бъркаме умората от деня с умора от живота и просто трябва да си починем, вместо да се впрягаме в още задачи.
А защо създаваш деца в твоя " лайнян" живот? Извинявам се за цитата. Чакаш някой друг ли да те направи щастлив? Няма начин.
Животът може да не е бил "лайнян" като са си правили децата, може после нещо да се е скапало.
Никой не знае какво ще му поднесе живота. Един ден всичко може да се прецака, може след "ляйнян" период пък нещата да тръгнат в положителна посока. Мисля, че да стоиш и чакаш нещата да се оправят от само себе си е глупаво. Трябва да имаш някакви цели и да си ги следваш. На всеки се случва да изпадне в дупка, и само от него си и негови решения зависи дали ще излезе от там или ще предпочете да се прави на жертва.
Винаги е по- лесно да обвиним някой или нещо , че ни е виновно за проблемите или ситуацията. Истината е, че често вземаме решения и не сме готови да си носим последствията. Често живеем в миналото, анализираме какво защо и какво можехме да променим. Не живеем в настоящето, или гледаме само в бъдещето. Истината е, че сегашното ни състояние, действие или бездействие ни носи бъдещето.
X
Реклама