От сегашна перспектива оценявам, че съм била повлияна от стигмата, която съществува както за психичните болести, така и за лекарствата, които се изписват за тях. Сигурно думите "Ама остави ги тези хапчета" са абсолютно добронамерени, но просто са необосновани, невежи да не кажем. Психиката влияе и на химията. Не е невъзможно до толкова да ти повлияе, че да ти обърка мозъка и той да не работи никак добре, вече говорим на физиологично ниво.
Виж, ако ти имаш някакви симптоми и отклонения от нормалното функциониране (наистина говоря "ако"), твой избор е дали ще се лекуваш с лекарства, йога, хранителен режим и тн.
Доколк сме учили в университета, лека и средна депр може да се преодолее само с терапия, спорт, разговори и тн.
Някой път обаче Хората си страдат баш от тежки състояния, обаче не го възприемат, че е така, нищо, че са развалини.
Аз може би бях груба с теб, сигурно си добронамерена, но те уверявам, че понякога наистина не може без лекарства и няма срамно да се пият, не се пият и до живот. Стабилизират те, именно за да можеш да се стегнеш сам, да изплуваш и тн.
Аз не агитирам всеки да пие лекарства при най-малкото, но пък виждам масово подценяване на сериозни състояния, определяни Като "леки" или "средни"
И не искам никой да се срамува, че има нужда понякога от професионалист. Хора сме! Не винаги можем абсолютно сами