Не се обичам

  • 4 997
  • 110
  •   1
Отговори
# 60
  • Paris, France
  • Мнения: 14 028
Здравей,

И аз съм била пълна като дете и реакцията на майка ми, баща ми, но и баби и дядовци бяха отрицателни, но е било за мое добро. И аз имам авторитарна, властна и критична майка. Приликите са дотук

Разликите - научих се да се отърва от отровни хора или просто хора, които ме негативизират. Не ме интересува даден мъж дали примира за мене или се среща с още 50 жени. Ако ми е приятно с мъжа излизам с него, ако не чао.

Това, че си интровертна, не е от килограмите, нито от характер на родители. Двете ми деца са с коренно различна нагласа, като едното е екстеоверт, а другото се затвори ужасно в пубертета. Тази черта няма да може да я промениш.

Недоверието към мъжете може да идва и от развода на вашите, особено ако майка ти се е оплаквала от ниска издръжка, колко трудно се гледа дете сама Итн.

Имаш ли някакво хоби и дава ли възможност за излизане с хора? Просто започни да излизаш с хора!

Мъжете трудно показват чувства ако не са измамници и големи актьори. Ако чакаш някой да идва с големи букети и да ти рецитира стихове, носейки те на ръце ще си умреш сама. Харесай си момче и излизай известно време с него! После съдбата ще покаже.

Психолозите са загуба на време.

# 61
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

# 62
  • Мнения: 31 697
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

Ми пак да питам, че бягате от този въпрос.
Ако родител умре, няма да страдате, така ли?

# 63
  • Мнения: 12 473
Това какво общо има?

Страдаш, но са нещата от живота, за които все пак си подготвен.
Не ме е наранила майка ми, защото е починала?

# 64
  • Мнения: 31 697
Аха...била си щастлива от смъртта и?
И не ти е пукало?

# 65
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Айде сега и вибрации намесихте.
Значи всеки който е бил нараняван в любовта е с ниски вибрации.
Моля ви се...
Да. Щом е бил нараняван, не е било истинска любов.
Любовта е нещо много просто. Усложненията и драматизма идват от егото. А егото е липсата на любов (ниските вибрации).

Ми пак да питам, че бягате от този въпрос.
Ако родител умре, няма да страдате, така ли?
Страданието е различно.
При ниските вибрации отказваш да приемеш, противопоставяш се и се съпротивляваш на сраданието, с което го засилваш.
При високите вибрации пак страдаш в някаква степен от липсата, но си в състояние да приемеш със спокойствие всяка ситуация пред която те изправи живота.
Това е в най-общи линии. Въпросът може да бъде продължен много, но не е предмет на тази тема.

# 66
  • Мнения: 31 697
Пълни глупости пишете и то изсмукани от някоя книжка.

# 67
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Елора, реакцията ти е много характерна.
Ако проявяваш интерес, можеш да прегледаш видеото на Ванеса Виденова Вибрационната Вселена в youtube- може да получиш някои отговори. Ако не- с времето животът ще ти ги даде.

# 68
  • Мнения: 2 345
Пълни глупости пишете и то изсмукани от някоя книжка.


Не, не са глупости, повярвай. Но е много дълбока тема, не за тук може би.

Последна редакция: сб, 25 яну 2020, 10:49 от unabella

# 69
  • Мнения: 12 473
Елора, загубих майка си преди месеци.
Страдах разбира се, и ми се отрази много, но в градивна посока. Защото израснах - поех още отговорности за много неща и пренаредих изцяло живота си.
Не се депресирах и зациклих, нито оправдавам неудачите си със страданието по загубата.

# 70
  • Мнения: X
Любовта е себеотдаване, уважение и грижа. Само, че не винаги е толкова просто. И да, понякога боли ужасно и не съм сигурна, че това е Егото, а Душата....

# 71
  • Мнения: 31 697
Елора, загубих майка си преди месеци.
Страдах разбира се, и ми се отрази много, но в градивна посока. Защото израснах - поех още отговорности за много неща и пренаредих изцяло живота си.
Не се депресирах и зациклих, нито оправдавам неудачите си със страданието по загубата.

Но си страдала.
Би било психопатско ако загубиш любим мъж, майка или дете да не страдаш.
И това не е его.

# 72
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Загубата е част от живота и един от уроците, които трябва да усвоим е да можем да се разделяме и да приемаме промяната.
С или без страдание нещата следват своя естествен ход.

# 73
  • Мнения: 12 473
Его е, когато не приемаш “загубите“ - в любовта ставаше дума. Защото е привързаност.
Различно е.
Спора тръгна от това дали според теб съм обичала, щом не съм страдала толкова много.
Ми няма нищо общо.

# 74
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
Не съм чела всички отговори, дано не се повтарям.

Вземи си едно тефтерче/тетрадк и всяка седмица си записвай неща, за които си благодарна или нещо хубаво, което ти се е случило или си постигнала. Дори "дреболии" от сорта "здрава съм", "имам покрив над главата си". Прави го редовно всяка седмица (знам, че звучи тъпо) и виж дали ще има промяна.

Семинарите за израстване за мен клонят към секти и не бих ги препоръчала. Наблюдавам човек, който посещава такива, и освен че съвсем почва да бяга от реалността, отношението му към останалите е потресаващо.

Общи условия

Активация на акаунт