Почти съм отчаяна. Става въпрос за майка ми.
Още като бях в юношеските си години тя правеше едни кризи, с викове, крясъци и обиди към нас - децата и вторият й мъж. С нищо не сме я предизвиквали, сестра ми и аз тогава бяхме още малки. Тогава от време на време тя пиеше, виждали сме я и пияна. Последва една наистина дълга пауза после и реших, че нещата вече са добре... Започна се пак сякаш с пандемията от Ковид.
Казваше, че много я е страх от вируса и със сълзи на очи ме помоли да не започвам работа /аз тъкмо бях напуснала едно работно място/, докато не отмине пандемията, за да не се събирам с повече хора и да не я заразя. Сестра ми няколко години преди това почина от болест и ми беше много трудно, знаех, че е трудно и за майка ми. Затова правех почти всичко, което можех, за нейно спокойствие. И така, не започнах работа в началото на пандемията. За финансите каза да не съм се безпокояла, майка ми е рентиерка и взима един добър наем, освен пенсия и от него се отпускаше една сума за мен, по-скоро за храната ми и за някои най-необходими други вещи.
И така, минаха две години, после още една - според нея още една цяла година вирусът си циркулира след обявена пандемия, така че да изчакам "още малко". .. сега търся усилено работа. Вече съм на 43.Тя е на 68, аз на 43. Имала е три брака и много връзки, все неуспешни. Конфликтен тип личност, може би затова и останахме сами с нея... тя трудно се издържа като характер, баща ми ни напусна, сестра ми почина. Някакси само аз останах в ежедневието й.
От близо две години нещата вече са извън контрол. Пак се появиха онези ужасяващи кризи от детството ни, даже сега обидите са много по-тежки. Имах преди две-три години приятел, когото харесвах, но тя - не. И намери начин... раздели ни. Изключително ми е болезнено да опиша как, затова ще го пропусна... Той не иска и да чуе за мен. Майка ми продължава да пие, но вече не мога да го отдам изцяло на алкохола, не мога да го отдам главно на алкохола - толкова много хора пият, но не се стига до такъв тормоз при всеки... Искам да си тръгна, да се махна - не мога... нямам финансовата възможност, къде да отида без работа... Три години пауза от пазара на труда... пауза, която ТЯ със сълзи на очи ме помоли да направя заради нея, за да не я заразя! И аз я послушах! Толкова съжалявам!
В последните дни положението е такова, че наред с обидите и грозните думи тя заплашва да ме изхвърли от вкъщи - нямам роднини, нямам при кого да отида - и заплашва да вземе котката ми, която толкова много обичам.
Моля за съвет и ако има нещо от вашия опит, което е помогнало, ще е толкова ценно за мен!
Още като бях в юношеските си години тя правеше едни кризи, с викове, крясъци и обиди към нас - децата и вторият й мъж. С нищо не сме я предизвиквали, сестра ми и аз тогава бяхме още малки. Тогава от време на време тя пиеше, виждали сме я и пияна. Последва една наистина дълга пауза после и реших, че нещата вече са добре... Започна се пак сякаш с пандемията от Ковид.
Казваше, че много я е страх от вируса и със сълзи на очи ме помоли да не започвам работа /аз тъкмо бях напуснала едно работно място/, докато не отмине пандемията, за да не се събирам с повече хора и да не я заразя. Сестра ми няколко години преди това почина от болест и ми беше много трудно, знаех, че е трудно и за майка ми. Затова правех почти всичко, което можех, за нейно спокойствие. И така, не започнах работа в началото на пандемията. За финансите каза да не съм се безпокояла, майка ми е рентиерка и взима един добър наем, освен пенсия и от него се отпускаше една сума за мен, по-скоро за храната ми и за някои най-необходими други вещи.
И така, минаха две години, после още една - според нея още една цяла година вирусът си циркулира след обявена пандемия, така че да изчакам "още малко". .. сега търся усилено работа. Вече съм на 43.Тя е на 68, аз на 43. Имала е три брака и много връзки, все неуспешни. Конфликтен тип личност, може би затова и останахме сами с нея... тя трудно се издържа като характер, баща ми ни напусна, сестра ми почина. Някакси само аз останах в ежедневието й.
От близо две години нещата вече са извън контрол. Пак се появиха онези ужасяващи кризи от детството ни, даже сега обидите са много по-тежки. Имах преди две-три години приятел, когото харесвах, но тя - не. И намери начин... раздели ни. Изключително ми е болезнено да опиша как, затова ще го пропусна... Той не иска и да чуе за мен. Майка ми продължава да пие, но вече не мога да го отдам изцяло на алкохола, не мога да го отдам главно на алкохола - толкова много хора пият, но не се стига до такъв тормоз при всеки... Искам да си тръгна, да се махна - не мога... нямам финансовата възможност, къде да отида без работа... Три години пауза от пазара на труда... пауза, която ТЯ със сълзи на очи ме помоли да направя заради нея, за да не я заразя! И аз я послушах! Толкова съжалявам!
В последните дни положението е такова, че наред с обидите и грозните думи тя заплашва да ме изхвърли от вкъщи - нямам роднини, нямам при кого да отида - и заплашва да вземе котката ми, която толкова много обичам.
Моля за съвет и ако има нещо от вашия опит, което е помогнало, ще е толкова ценно за мен!
