Момичета как гледат докторите на Пролактина в Киев ? Нашия е висок и приемаме Достинекс. Питам щото жена ми забременя по естествен път с пролактин на Горна граница а знам че трябва да е под средни стоиности . За жалост несполучливо.
- Публикувана: 20 ян. 2020, 19:15 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2021, 22:41 ч.
Инвитро с донорски яйцеклетки в Биотекском, Киев - тема 2
Привет, момичета!
Писах на Виктория и очаквам отговор от нея с дата за преглед.
През това време имам едно питане, продиктувано от моите терзания ...
Имам 6-7 опита, 4 със стимулация, останалите без, трансфери 5, без успех. Лошо качество, предвид възрастта 43 г. и така ... накратко. +качени 15 кг, които много трудно свалям ... Та
Кога си казахте "край" няма да се мъча повече със собствени яйцеклетки, няма да си тровя повече тялото, преминавам на вариант донорски яйцеклетнки? Питате ли се, ами ако има шанс с мои и го пропусна? Задавам си тези въпроси, въпреки, че знам, че шансът ми е почти под нулата и съм решена да го направя, и въпреки това, остава някакво особено чувство
Питам ви, защото близките около мен са на разнопосочни мнения. От успокой се и ще стане, до не го прави с донорска яйцеклетка, други пък ме окуражават ... Усещам дори притесненията и съмненията на майка ми
Знам, че е говорено десетки пъти, прочела съм и двете теми, но все пак, моля за малко психологическа помощ
Писах на Виктория и очаквам отговор от нея с дата за преглед.
През това време имам едно питане, продиктувано от моите терзания ...
Имам 6-7 опита, 4 със стимулация, останалите без, трансфери 5, без успех. Лошо качество, предвид възрастта 43 г. и така ... накратко. +качени 15 кг, които много трудно свалям ... Та
Кога си казахте "край" няма да се мъча повече със собствени яйцеклетки, няма да си тровя повече тялото, преминавам на вариант донорски яйцеклетнки? Питате ли се, ами ако има шанс с мои и го пропусна? Задавам си тези въпроси, въпреки, че знам, че шансът ми е почти под нулата и съм решена да го направя, и въпреки това, остава някакво особено чувство
Питам ви, защото близките около мен са на разнопосочни мнения. От успокой се и ще стане, до не го прави с донорска яйцеклетка, други пък ме окуражават ... Усещам дори притесненията и съмненията на майка ми
Знам, че е говорено десетки пъти, прочела съм и двете теми, но все пак, моля за малко психологическа помощ
Защо изобщо обясняваш калво ще правиш? Това са подробности, които не всеки трябва да знае.
Ще си позволя да ти отговоря с думите на една акушерка през далечната 2014-та, когато бях доста под 40 години. Дамата в прав текст ми каза "ако щеше да става така, досега да е станало". Истината е, че историята познава всякакви случаи, включително и близки примери от двойки около мен. Факт е обаче, че при мен никога не се случи това великолепно, невероятно, страхотно чудо и, бидейки рационална до мозъка на костите си, бих избрала да не чакам. Имам една бременност с родено детенце (моя яйцеклетка), други неуспешни (с уж перфектни ембриони), пак неуспешни с донорски (в БГ), неуспешни естествени... А годините си минават и чакане + надяване е малко като да "гониш Михаля".
Аз също мисля, че това е дълбоко личен въпрос който засяга само и единствено двамата партньори. Други роднини нямат място за мнение. А приятелите, ако са истински ще подкрепят решението за ДЯ.
Здравейте, момичета! 
Дойде и моят ред да се похваля. 
С голяма радост ви споделям, че на 1 юни се роди нашето дългоочаквано съкровище,
нашата дъщеричка, с планово секцио в 38 г.с.
Имах лека бременност, въпреки възрастта.
Тръгвайки за първичен преглед към Киев, за пръв път с лекота ни се получаваха нещата,
всичко ни спореше, много щастливо си прекарахме там, при всичките ни посещения.
От сърце благодарим на д-р Игнатиева
, на целия екип на Биотекском, на двете Виктории,
затова че сбъднаха мечтата ни, както и за прекрасното отношение,
което направи така приятно пребиваването ни там!
Желая на всички момичета, които се борят за детенце, да сбъднат скоро мечтата си!
Със сигурност, ако има все още момичета, които се колебаят в избора си на клиника,
мога смело да кажа, че сте на правилното място!
Raya1978, здравей!
Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа моето мнение по въпроса.
Аз започнах опитите на 43 г. Нямах почти никакъв шанс с моя яйцеклетка,
но бях длъжна да опитам все пак. В БГ не сметнах за необходимо да си губя времето,
затова отидохме направо в Истанбул. Само хубави неща мога да кажа за турците,
клиниките са на ниво, обслужването, стараят се много хората, но все пак никой не може
да поправи непоправимото! Единствено съжалявам, че загубих повечко време.
Ако можех да върна времето назад, бих се ориентирала по-бързичко към ДЯ!
Бих пропуснала и чехите, които се водят с висока успеваемост с ДЯ,
но ни загубиха времето и са гола вода според мен!
Нормално е първоначално човек да има резерви към ДЯ, аз също съм имала, но повярвай ми,
когато забременееш и почувстваш малкото човече да се движи в теб, това вече няма никакво значение!
Какво значение има чия е яйцеклетката? Аз лично не правя никаква разлика, нито я мисля въобще!
Ще имаш достатъчно за какво да мислиш и да се притесняваш по време на бременността,
че да мислиш и за някаква си яйцеклетка! Дали е с наша, дали е с донорска, пътят, който изминаваме,
е един и същ, ние зачеваме, ние износваме, ние раждаме, къде е разликата? Аз лично не я чувствам!
Детето си е мое, аз обичам детенцето, това че съм използвала малко донорски материал,
не може да промени нито чувствата ми, нито факта, че аз съм дала живот на това дете, което е по-важното!
А що се отнася до близките, моите най-близки хора, за съжаление, не са между живите,
но знам, че щяха да ме подкрепят на 100%! Моята майка винаги е казвала,
че важното е да отгледам едно дете, няма значение дори и да е осиновено!
Аз не съм толкова себична и не смятам, че на всяка цена детето трябва да носи моите гени,
че родът ми ще се затрие едва ли не, никой не е толкова съвършен все пак!
Благодарна съм на Бог, че ме дари с това ангелче! За миг не съжалявам, че не съм успяла с моя яйцеклетка!
Станало е така, както е трябвало да стане! Но всички тези чувства се осъзнават на по-късен етап,
разбира се, аз споделям моите чувства и гледна точка, а всички хора са различни,
затова казах, че съвет не мога да дам, мога само да споделя моя опит!
Късмет, каквото и да решиш! Стискам силно палци!
Дойде и моят ред да се похваля. С голяма радост ви споделям, че на 1 юни се роди нашето дългоочаквано съкровище,
нашата дъщеричка, с планово секцио в 38 г.с.
Имах лека бременност, въпреки възрастта. Тръгвайки за първичен преглед към Киев, за пръв път с лекота ни се получаваха нещата,
всичко ни спореше, много щастливо си прекарахме там, при всичките ни посещения.
От сърце благодарим на д-р Игнатиева
, на целия екип на Биотекском, на двете Виктории,затова че сбъднаха мечтата ни, както и за прекрасното отношение,
което направи така приятно пребиваването ни там!
Желая на всички момичета, които се борят за детенце, да сбъднат скоро мечтата си!
Със сигурност, ако има все още момичета, които се колебаят в избора си на клиника,
мога смело да кажа, че сте на правилното място!
Raya1978, здравей!
Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа моето мнение по въпроса.
Аз започнах опитите на 43 г. Нямах почти никакъв шанс с моя яйцеклетка,
но бях длъжна да опитам все пак. В БГ не сметнах за необходимо да си губя времето,
затова отидохме направо в Истанбул. Само хубави неща мога да кажа за турците,
клиниките са на ниво, обслужването, стараят се много хората, но все пак никой не може
да поправи непоправимото! Единствено съжалявам, че загубих повечко време.
Ако можех да върна времето назад, бих се ориентирала по-бързичко към ДЯ!
Бих пропуснала и чехите, които се водят с висока успеваемост с ДЯ,
но ни загубиха времето и са гола вода според мен!
Нормално е първоначално човек да има резерви към ДЯ, аз също съм имала, но повярвай ми,
когато забременееш и почувстваш малкото човече да се движи в теб, това вече няма никакво значение!
Какво значение има чия е яйцеклетката? Аз лично не правя никаква разлика, нито я мисля въобще!
Ще имаш достатъчно за какво да мислиш и да се притесняваш по време на бременността,
че да мислиш и за някаква си яйцеклетка! Дали е с наша, дали е с донорска, пътят, който изминаваме,
е един и същ, ние зачеваме, ние износваме, ние раждаме, къде е разликата? Аз лично не я чувствам!
Детето си е мое, аз обичам детенцето, това че съм използвала малко донорски материал,
не може да промени нито чувствата ми, нито факта, че аз съм дала живот на това дете, което е по-важното!
А що се отнася до близките, моите най-близки хора, за съжаление, не са между живите,
но знам, че щяха да ме подкрепят на 100%! Моята майка винаги е казвала,
че важното е да отгледам едно дете, няма значение дори и да е осиновено!
Аз не съм толкова себична и не смятам, че на всяка цена детето трябва да носи моите гени,
че родът ми ще се затрие едва ли не, никой не е толкова съвършен все пак!
Благодарна съм на Бог, че ме дари с това ангелче! За миг не съжалявам, че не съм успяла с моя яйцеклетка!
Станало е така, както е трябвало да стане! Но всички тези чувства се осъзнават на по-късен етап,
разбира се, аз споделям моите чувства и гледна точка, а всички хора са различни,
затова казах, че съвет не мога да дам, мога само да споделя моя опит!
Късмет, каквото и да решиш! Стискам силно палци!
Здравейте, момичета! Дойде и моят ред да се похваля.
С голяма радост ви споделям, че на 1 юни се роди нашето дългоочаквано съкровище,
нашата дъщеричка, с планово секцио в 38 г.с. Имах лека бременност, въпреки възрастта.
Тръгвайки за първичен преглед към Киев, за пръв път с лекота ни се получаваха нещата,
всичко ни спореше, много щастливо си прекарахме там, при всичките ни посещения.
От сърце благодарим на д-р Игнатиева, на целия екип на Биотекском, на двете Виктории,
затова че сбъднаха мечтата ни, както и за прекрасното отношение,
което направи така приятно пребиваването ни там!
Желая на всички момичета, които се борят за детенце, да сбъднат скоро мечтата си!
Със сигурност, ако има все още момичета, които се колебаят в избора си на клиника,
мога смело да кажа, че сте на правилното място!
Raya1978, здравей!
Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа моето мнение по въпроса.
Аз започнах опитите на 43 г. Нямах почти никакъв шанс с моя яйцеклетка,
но бях длъжна да опитам все пак. В БГ не сметнах за необходимо да си губя времето,
затова отидохме направо в Истанбул. Само хубави неща мога да кажа за турците,
клиниките са на ниво, обслужването, стараят се много хората, но все пак никой не може
да поправи непоправимото! Единствено съжалявам, че загубих повечко време.
Ако можех да върна времето назад, бих се ориентирала по-бързичко към ДЯ!
Бих пропуснала и чехите, които се водят с висока успеваемост с ДЯ,
но ни загубиха времето и са гола вода според мен!
Нормално е първоначално човек да има резерви към ДЯ, аз също съм имала, но повярвай ми,
когато забременееш и почувстваш малкото човече да се движи в теб, това вече няма никакво значение!
Какво значение има чия е яйцеклетката? Аз лично не правя никаква разлика, нито я мисля въобще!
Ще имаш достатъчно за какво да мислиш и да се притесняваш по време на бременността,
че да мислиш и за някаква си яйцеклетка! Дали е с наша, дали е с донорска, пътят, който изминаваме,
е един и същ, ние зачеваме, ние износваме, ние раждаме, къде е разликата? Аз лично не я чувствам!
Детето си е мое, аз обичам детенцето, това че съм използвала малко донорски материал,
не може да промени нито чувствата ми, нито факта, че аз съм дала живот на това дете, което е по-важното!
А що се отнася до близките, моите най-близки хора, за съжаление, не са между живите,
но знам, че щяха да ме подкрепят на 100%! Моята майка винаги е казвала,
че важното е да отгледам едно дете, няма значение дори и да е осиновено!
Аз не съм толкова себична и не смятам, че на всяка цена детето трябва да носи моите гени,
че родът ми ще се затрие едва ли не, никой не е толкова съвършен все пак!
Благодарна съм на Бог, че ме дари с това ангелче! За миг не съжалявам, че не съм успяла с моя яйцеклетка!
Станало е така, както е трябвало да стане! Но всички тези чувства се осъзнават на по-късен етап,
разбира се, аз споделям моите чувства и гледна точка, а всички хора са различни,
затова казах, че съвет не мога да дам, мога само да споделя моя опит!
Късмет, каквото и да решиш! Стискам силно палци!
Дойде и моят ред да се похваля. С голяма радост ви споделям, че на 1 юни се роди нашето дългоочаквано съкровище,
нашата дъщеричка, с планово секцио в 38 г.с.
Имах лека бременност, въпреки възрастта. Тръгвайки за първичен преглед към Киев, за пръв път с лекота ни се получаваха нещата,
всичко ни спореше, много щастливо си прекарахме там, при всичките ни посещения.
От сърце благодарим на д-р Игнатиева
, на целия екип на Биотекском, на двете Виктории,затова че сбъднаха мечтата ни, както и за прекрасното отношение,
което направи така приятно пребиваването ни там!
Желая на всички момичета, които се борят за детенце, да сбъднат скоро мечтата си!
Със сигурност, ако има все още момичета, които се колебаят в избора си на клиника,
мога смело да кажа, че сте на правилното място!
Raya1978, здравей!
Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа моето мнение по въпроса.
Аз започнах опитите на 43 г. Нямах почти никакъв шанс с моя яйцеклетка,
но бях длъжна да опитам все пак. В БГ не сметнах за необходимо да си губя времето,
затова отидохме направо в Истанбул. Само хубави неща мога да кажа за турците,
клиниките са на ниво, обслужването, стараят се много хората, но все пак никой не може
да поправи непоправимото! Единствено съжалявам, че загубих повечко време.
Ако можех да върна времето назад, бих се ориентирала по-бързичко към ДЯ!
Бих пропуснала и чехите, които се водят с висока успеваемост с ДЯ,
но ни загубиха времето и са гола вода според мен!
Нормално е първоначално човек да има резерви към ДЯ, аз също съм имала, но повярвай ми,
когато забременееш и почувстваш малкото човече да се движи в теб, това вече няма никакво значение!
Какво значение има чия е яйцеклетката? Аз лично не правя никаква разлика, нито я мисля въобще!
Ще имаш достатъчно за какво да мислиш и да се притесняваш по време на бременността,
че да мислиш и за някаква си яйцеклетка! Дали е с наша, дали е с донорска, пътят, който изминаваме,
е един и същ, ние зачеваме, ние износваме, ние раждаме, къде е разликата? Аз лично не я чувствам!
Детето си е мое, аз обичам детенцето, това че съм използвала малко донорски материал,
не може да промени нито чувствата ми, нито факта, че аз съм дала живот на това дете, което е по-важното!
А що се отнася до близките, моите най-близки хора, за съжаление, не са между живите,
но знам, че щяха да ме подкрепят на 100%! Моята майка винаги е казвала,
че важното е да отгледам едно дете, няма значение дори и да е осиновено!
Аз не съм толкова себична и не смятам, че на всяка цена детето трябва да носи моите гени,
че родът ми ще се затрие едва ли не, никой не е толкова съвършен все пак!
Благодарна съм на Бог, че ме дари с това ангелче! За миг не съжалявам, че не съм успяла с моя яйцеклетка!
Станало е така, както е трябвало да стане! Но всички тези чувства се осъзнават на по-късен етап,
разбира се, аз споделям моите чувства и гледна точка, а всички хора са различни,
затова казах, че съвет не мога да дам, мога само да споделя моя опит!
Късмет, каквото и да решиш! Стискам силно палци!
Благодаря ти от сърце за милите думи! Нямам притеснения дали бъдещото ни дете, дай Боже, ще носи моите гени, за донорска яйцеклетка бързо взех решение, дори се изненадах от себе си
Просто, хубавото на тази тема, освен че се обсъждат полезни съвети, свързани с клиниката, е и това, че тук всички вървим по един и същи път и се разбираме и подкрепяме! За което съм благодарна! Опитите започнах късно и аз, но и късничко срещнах мъжа ми, след драми преди това 
За мен всяка дума и споделен опит от вас е безценен, защото говорим на един език!
Благодаря на
G.Savova, Cristi, kene, jordeli7 и на тези, които предпочетоха да ми пишат на лични! Късмет на всички и пухкав финал или два ... или три
Препоръчани теми