Допълних си предишния пост за майчиния език.
- Публикувана: 13 дек. 2018, 22:21 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2020, 11:02 ч.
Какво значи "възпитание на дете"?
Ако майката не полага усилия, остава майчиния език, ама друг път. Нали ги гледам моите приятелки в чужбина, от мързел зарязаха българския и децата им вече не искат изобщо да го използват. А сестра ми полага кански усилия да поддържа езика на детето си, хем то общува с българи в чужбина постоянно и баща му поназнайва и пак е трудно. Ама на Сирената децата й говорели английски в България. Доообре!
Ами при мен не е САМО от филмчета. А е от филмчета плюс разговори с мен, и с таткото - и той отговаря на английски понякога.
Както и да е, за мен е ценно да спестя борбата с ученето на английски формално, защото наистина има моменти, които са трудни за пробиване и на някои хора отнемат години. Някои никога не пробиват и не схващат.
Андариел, кой ти е вторият език впрочем? И на какво ниво е?
Както и да е, за мен е ценно да спестя борбата с ученето на английски формално, защото наистина има моменти, които са трудни за пробиване и на някои хора отнемат години. Някои никога не пробиват и не схващат.
Андариел, кой ти е вторият език впрочем? И на какво ниво е?
Ако майката не полага усилия, остава майчиния език, ама друг път. Нали ги гледам моите приятелки в чужбина, от мързел зарязаха българския и децата им вече не искат изобщо да го използват. А сестра ми полага кански усилия да поддържа езика на детето си, хем то общува с българи в чужбина постоянно и баща му поназнайва и пак е трудно. Ама на Сирената децата й говорели английски в България. Доообре!
От мързел? Това ли е схващането за все по- закърняващия български с израстването на децата?
Просто като порастват въпросите, темите и въобще разговорите стават предоминантно на езика на средата и другият изостава откъм лексика, граматика и нюанси.
Мързел е, Контеса, признай, че не всяка вечер четеш по 2 часа Под Игото. Къде ти е българщината?
А истината е тая: помни се и се "лепи" език, който ти трябва за нещо интересно. И на който имаш теми за разговор, разнообразни. Не знам как се поддържа български в Канада. Да чете вестници, ама то това български ли е...освен това не всеки език изразява еднакво лесно някои концепции. И човек гравитира към по-лесния изказ. В англоговорящо общество тя не само попива фонеми - тя попива цял начин на мислене, който пасва на езика. Докато вторият език няма екосистема, няма мислещи на български около нея. Така че и да учи думи и изрази, пак не става, тя забравя самия мисловен подход на българския като пренос на информация.
Относно това дали е абсурдно децата ми да говорят английски, въпреки че са в БГ: да, определено мисля, че е от полза. Да, ще го учат и формално, но ще им е доста по-лесно.
Съвсем несвързано, но по езиковата тема: изненадах се как звучат Псалми Давидови на латински и в оригинал. На латински всеки ред отнема 15 секунди да се изрецетира - на иврит са три думи. Особено като трябва да говорят за бога, с пет думи изразяват концепции за половин страница. Нищо чудно, че са Избрания народ:)
А истината е тая: помни се и се "лепи" език, който ти трябва за нещо интересно. И на който имаш теми за разговор, разнообразни. Не знам как се поддържа български в Канада. Да чете вестници, ама то това български ли е...освен това не всеки език изразява еднакво лесно някои концепции. И човек гравитира към по-лесния изказ. В англоговорящо общество тя не само попива фонеми - тя попива цял начин на мислене, който пасва на езика. Докато вторият език няма екосистема, няма мислещи на български около нея. Така че и да учи думи и изрази, пак не става, тя забравя самия мисловен подход на българския като пренос на информация.
Относно това дали е абсурдно децата ми да говорят английски, въпреки че са в БГ: да, определено мисля, че е от полза. Да, ще го учат и формално, но ще им е доста по-лесно.
Съвсем несвързано, но по езиковата тема: изненадах се как звучат Псалми Давидови на латински и в оригинал. На латински всеки ред отнема 15 секунди да се изрецетира - на иврит са три думи. Особено като трябва да говорят за бога, с пет думи изразяват концепции за половин страница. Нищо чудно, че са Избрания народ:)
Аз говоря за неполагащи усилия хора, не за такива като теб. Имам приятелки, които ги мързи да говорят с децата си на български, защото те вече не си седят у дома, мъжът им е чужденец и си говорят на друг език вкъщи. Детето вече не иска да му говорят на български, защото има прекъсване и му е трудно. Не всеки има желание да се мори и да се бори. Детето идва тук и грам не говори български, не знам как се разбира с роднините, май никак. Не говоря за закърняване и отстъпване пред основния език. Да поддържаш език в чужбина изисква големи усилия, ти вероятно го знаеш.
Формално вторият ми език е руски, третият английски. За ниво трудно мога да определя - руският ми е доста добър, макар да не говоря и да не пиша активно (тоест бъркам окончанията на падежите, ако не се замисля), още от училище чета и слушам, включително художествена литература чета спокойно. Английският ми не е на ниво английска гимназия, но го ползвам често, защото трябва да чета, пиша, слушам и понякога да говоря. Да речем академично като за учене на английски в университет, за да си чета пейпърите, да слушам лекциите и да си напиша домашното, но не съвсем свободно, допускам грешки и гледам да пиша по-просто.
Та причината да си двуезичен е, че всеки език е начин да се структурира информацията. И понякога самото мислене на друг език ти дава алтернативен поглед. Помага да мислиш по-гъвкаво.
Ясно, Андариел. Нямаш втори език, всичко ти е на ниво никакво. Затова и не разбираш какво ти казвам...
На английски говоря и пиша активно всеки ден, на ниво журналистическа публикация. Това след университет на английски и ползване след това в работата с години. Мисля, че знам за какво говоря, като коментирам структура, граматика, трудности, стил и креативно използване, строеж на фрази. Просто не са ти познати тия неща, не си задълбочила дотам.
Ясно, Андариел. Нямаш втори език, всичко ти е на ниво никакво. Затова и не разбираш какво ти казвам...
На английски говоря и пиша активно всеки ден, на ниво журналистическа публикация. Това след университет на английски и ползване след това в работата с години. Мисля, че знам за какво говоря, като коментирам структура, граматика, трудности, стил и креативно използване, строеж на фрази. Просто не са ти познати тия неща, не си задълбочила дотам.
Ако "Под Игото" ще е показателя, то съм мързелива. Въобще не го четем. Никога не сме.
Сега са го превели уж на АЕ и мислех да го закупя, но не виждам реалния смисъл и интерес.
На моето дете не му е интересен много българския явно, въпреки че и двамата с мъжа ми сме българи и си говорим на БЕ. Но нейните основни езика са два, третия й е БЕ, който е най- беден.
Да, така е.
Изисква не само усилия, но и желание. С по-малки деца е много по-лесно всичко.
Сега са го превели уж на АЕ и мислех да го закупя, но не виждам реалния смисъл и интерес.
На моето дете не му е интересен много българския явно, въпреки че и двамата с мъжа ми сме българи и си говорим на БЕ. Но нейните основни езика са два, третия й е БЕ, който е най- беден.
Аз говоря за неполагащи усилия хора, не за такива като теб. Имам приятелки, които ги мързи да говорят с децата си на български, защото те вече не си седят у дома, мъжът им е чужденец и си говорят на друг език вкъщи. Детето вече не иска да му говорят на български, защото има прекъсване и му е трудно. Не всеки има желание да се мори и да се бори. Детето идва тук и грам не говори български, не знам как се разбира с роднините, май никак. Не говоря за закърняване и отстъпване пред основния език. Да поддържаш език в чужбина изисква големи усилия, ти вероятно го знаеш.
Изисква не само усилия, но и желание. С по-малки деца е много по-лесно всичко.
Та причината да си двуезичен е, че всеки език е начин да се структурира информацията. И понякога самото мислене на друг език ти дава алтернативен поглед. Помага да мислиш по-гъвкаво.
Ясно, Андариел. Нямаш втори език, всичко ти е на ниво никакво. Затова и не разбираш какво ти казвам...
На английски говоря и пиша активно всеки ден, на ниво журналистическа публикация. Това след университет на английски и ползване след това в работата с години. Мисля, че знам за какво говоря, като коментирам структура, граматика, трудности, стил и креативно използване, строеж на фрази. Просто не са ти познати тия неща, не си задълбочила дотам.
Ясно, Андариел. Нямаш втори език, всичко ти е на ниво никакво. Затова и не разбираш какво ти казвам...
На английски говоря и пиша активно всеки ден, на ниво журналистическа публикация. Това след университет на английски и ползване след това в работата с години. Мисля, че знам за какво говоря, като коментирам структура, граматика, трудности, стил и креативно използване, строеж на фрази. Просто не са ти познати тия неща, не си задълбочила дотам.
дали ми е никакво или някакво, ще имаш много здраве!
Като не ти се получи да ми опонираш смислено, нямаше аргументи и сама се вкара в капана на собствените си писания, сега реши да ме атакуваш на тема "нивото ти на чужди езици е никакво". Доста тъпо, не зная защо изобщо падаш толкова низко. Това, че се опитваш да дискредитираш мен не те прави по-права. И за твое съжаление много добре зная за културата, мисленето и прочие на чуждия език. Няма как да ме хванеш неподготвена точно там, все пак това ми е работата, аз работя с езика на всякакво ниво и трябва да ги зная тези неща.
Много интересно е да се наблюдава как структурира изречения дете на български с основен АЕ.
Граматиката, конструкцията на изречението, окончанията ...всичко е различно. И иска доста работа.
Защото ако не се избистрят тези неща, то винаги се говори като циганетата с развален език. Това се наблюдава и при българчета учили и недоучили чуждия език от случайни филмчета или от родители незпонзващи добре езика.
Граматиката, конструкцията на изречението, окончанията ...всичко е различно. И иска доста работа.
Защото ако не се избистрят тези неща, то винаги се говори като циганетата с развален език. Това се наблюдава и при българчета учили и недоучили чуждия език от случайни филмчета или от родители незпонзващи добре езика.
