Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Стефи отива в кабинета на Сали. Забелязва, че Сали пуфти и въздиша: „Добре ли си, Сали? Не изглеждаш на себе си.“

Сали: „Добре съм. Само съм уморена.“
Стефи: „Сали, имаш проблеми от известно време. Вижда се, че пречи на работата ти.“
Сали признава, че не спи добре напоследък: „Знам, че колекцията е важна за теб. Не искам да те разочаровам.“
Стефи го оценява, но повече я е грижа за здравето на Сали: „Мислех си да говоря с Уайат по въпроса.“
Сали: „Моля те, недей. С Уайат преминаваме през труден момент. Знам, че напоследък не съм в най-добра форма. Мисля за други неща. Не трябва да намесвам личния си живот, но нещата не вървят напоследък. С Уайат имаме проблеми.“

Стефи съжалява да го чуе.
Сали: „Фло чудодейно се завърна в живота му, а аз не знам какво е моето положение.“
Стефи: „Но още сте сгодени?“
Сали: „Да. Но още нямам пръстен и не сме определили дата. Което донякъде е моя вина. Казах нещо, което не трябваше. Но не е нещо, което не можем да преодолеем. Знам, че ще прекарам живота си с Уайат.“
Стефи: ‚Ако го вярваш, бори се за това.“
Сали се опитва, но не знае какво не е наред. Чувства, че е опитала всичко, толкова е трудно. Трудно намира думи и леко залита.

„Глупаво е. Добре съм. Връщам се към работата.“ И излиза, Стефи изглежда загрижена.



Ридж влиза в кабинета си, където го чака Куин, стиснала зъби. Ридж влиза и безметежно й казва, че нищо не се знае за модното състезание.

Куин не е там, за да говори по работа: „Искам да говорим за безценната ти Лоуган.“
Ридж: „Да, обичам Брук. И не сме се отказали един от друг. Но трябва да разрешим няколко неща.“
Куин: „Като факта, че не понася сина ти? Ридж, не съм тук, за да ти казвам как да живееш живота си. Въпреки че си мисля, че ще бъдеш много по-щастлив с Шона.“

Докато Ридж се опитва да проумее чутото, Куин продължава с пълна пара: „Трябва да накараш Брук да се отдръпне. Кажи й да престане да настройва съпруга ми срещу мен.“
Ридж: „Куин, баща ми те обожава.“
Куин: „Не поставям под въпрос чувствата на Ерик. В страхотни отношения сме. Но и най-стабилната връзка се нуждае от старание. Но е почти невъзможно, когато някой се опитва да я саботира.“
Ридж е искрено изненадан: „Кой се опитва да саботира брака ти?“
Куин: „Моля те, не се преструвай, че не разбираш.“
Ридж: „Брук?!“
Куин: „Да! Най-добрата му приятелка Брук! Знаеш ли, че обвинява мен за авантюрата ти с Шона? Казва, че съм организирала всичко. Защо изобщо трябваше да й казваш?! Нали подписахте документи за развод?“

Ридж: „Сложно е ...“
Куин: „Какво му е сложното? Брук се е разбесняла, а аз съм основната й мишена. Превръща всичко в хаос. Знаеш ли, че принуди Ерик и мен да изхвърлим най-добрата ми приятелка от къщата за гости? Принуждава ме да защитавам брака си. Като капак на всичко Ерик изпитва тази странна лоялност и уважение към Брук. А тя го използва. Брук иска всичко да става по нейния начин. Страшничко е, че почти винаги го постига. Сякаш на всички са ви промити мозъците. А сега трови ума на Ерик ...“

Ридж я моли да спре: „Брук преживява много в момента. Заради случващото се между нас ... и Хоуп. А тя не се справя много добре със стреса. Има своите демони, преди имаше проблем с алкохола. Това не я прави подла, зла или отмъстителна, не означава, че иска да съсипе брака ти.“
Куин: „Как ли пък не! Тя настоя Ерик да ме напусне. Каза му, че съм опасна. Сериозна съм, Ридж, повече няма да търпя намесата й. Трябва да говориш с нея. Тя не знае с кого си има работа. И не иска да ме превърне във враг.“





На Уайат му е много приятно изненадващото посещение на Фло. Тя дошла да го види, а и имала нужда от почивка от новата си съквартирантка.

Уайат не снаел, че тя търси съквартирантка.
Фло: „Не търсех. Но когато на вратата ми се появи красива, интелигентна и забавна блондинка с купчина кутии, не можах да я отпратя.“
Уайат отгатва: „Майка ти!“

Фло: „Да. Тя беше помолена да напусне имението на Форестър.“
Уайат: „Какво? От Ерик ли?“
Фло: „Не. От Брук. Очевидно майка ми и Ридж са имали няколко момента заедно, а Брук не е доволна.“
Уайат: „Майка ти и Ридж!“
Фло: „Каза, че били само няколко целувки. Не че това е редно, но се кълне, че не се е случило нищо друго.“
Уайат схваща защо Брук е разстроена.
Фло го пита дали се е чувал със Сали.
Уайат: „Не. Тя е погълната от работа по колекцията на Стефи.“

Фло предполага, че не е само това.
Уайат: „Сали не е на себе си напоследък.“
Фло: „Разделите не са лесни. Прекратяването на връзка винаги е болезнено.“
Уайат го знае. Но след изумителния ден, който са имали в офиса на баща му, почувствал, че трябва да отиде директно при Сали, за да й каже за чувствата си към Фло. Заради тях двамата и заради нея смата. Но постигнал неочакван резултат: „Сали не искаше и да чуе. Изглеждаше сякаш не може да понесе повече болка. Но не искам това да ни се отрази ...“
Фло го уверява, че не се отразява на нищо. Знае къде принадлежи сърцето му. Също така знае, че той и Сали са споделяли много неща. Фло не я познава добре и не държи да са приятелки, но не й харесва някой да страда: "Когато дойде да ме види, беше очевидно, че страда.“
Уайат знае, но Сали не е трябвало да ходи при Фло. Как й се е видяла Сали?
Фло: ‚Честно казано, като че ли е в отрицание. Като че ли не може да приеме, че е свършено. Беше много емоционална и угрижена.“
Уайат имал същото усещане: „Сали преживя много. Определено мога да кажа, че й е трудно. Надявам се, че има подкрепата, която й е нужна, за да преодолее това.“
Фло се приготвя да си тръгва: „Ти си бил откровен със Сали, друго не можеш да направиш.“
Уайат се чувства зле.
Фло: „Знам. Мило е. Припомня ми какъв обичлив и грижовен човек си.“





Сали е в болницата. Загрижена е за здравето си, но не знае какво става.

Надява се, че докторът ще й даде отговор. Напоследък не се чувства добре, има главоболия, изпитва замайване, под голямо напрежение е в работата. Симптомите й се проявяват и в работата, и в къщи, през нощта, когато се събуди. Забелязала е, че ръцете й треперят. Също така има проблеми с годеника си, което можело да е част от проблема.
Лекарят я пита за замайванията.

Сали обяснява, че е губила равновесие няколко пъти. Опитвала се да се убеди, че няма проблем, че проблемът се дължи на натоварването, но вече е наистина разтревожена.

Стефи е с Ридж, трябва да решат дали ще продължават със състезанието или не.
Ридж: „Зависи от теб и Хоуп. Как върви колекцията?“

Стефи не иска да се отказва, Хоуп също не иска.
Ридж предлага да си починат малко. Стефи мисли, че ще е най-добре, изразява загрижеността си за Сали.
Ридж: „Трябва да има нещо във водата, защото всички се побъркват. Куин и Брук са се хванали за гушите.“
Стефи: „Нещо случило ли се е?“
Ридж е чул само версията на Куин. Ще е тотална война, а никой не го иска.




Брук е при Ерик.

(Тая бутилка със сок не ще да е случайна. Какво внимание към детайлите. )
Ерик: „Говорих с Куин. Тя знае, че с Ридж означавате много за мен. И колко важно е за мен да подкрепим брака ви.“
Брук се обзалага, че Куин не е подскачала от радост, като го е чула.
Ерик не може да го отрече, Куин също така не е доволна от разправията им: „Добрите новини са, че Шона си тръгна. Изнесе се от къщата за гости.“
Брук: „Наистина ли? Това е чудесно. Благодаря ти толкова много.“
Ерик: „Съгласен съм с теб. Беше напълно неподходящо тя да живее тук, докато Ридж е в къщата.“
Брук е съгласна, още не може да повярва, че Шона е целувала съпруга й: „Оценявам подкрепата ти. Знаеш го, нали?“
Ерик знае, че това е труден момент за Ридж и Брук: „Ти не можеш да простиш на Томас. А Ридж не може ...“
Брук: „Не е само Томас. Куин също. Тя окуражава Шона да преследва Ридж. А когато се конфронтирах с нея, тя ме събори на земята.“
Ерик: „Говорих с нея. Тя е засрамена, че нещата отидоха толкова далеч.“
Брук: „Ерик, тя не е засрамена. Не мисля, че разбираш колко е сериозно това. Моля те, отвори си очите. И разбери каква всъщност е Куин. Знам, че обичаш Куин.“
Ерик: „Обичам я. Тя ми е съпруга. Заслужава лоялността ми.“
Брук: „Не мисля, че я заслужава. Знаеш тъмната й страна, която иска всички да мислят, че е изчезнала. Не е така. Още е там.“

На Ерик му е много неприятно, че се случва тази битка между нея и Куин: „Познавам жена си. Тя извърши ужасни неща в миналото, но се промени. Не е същата, каквато беше преди.“
Брук: „Същата е. Не го разбираш.“
Ерик: „Ти искаше Шона да си тръгне. Куин го изпълни. Няма ли значение?“
Брук: „Тя го направи заради теб!“
Ерик: „Не, направи го за теб. Това искаше ти. Не можеш ли да се опиташ да се разбирате?“
Брук: „Защо да го правя? Тя не дава пукната пара за мен и семейството ми. Защо мен трябва да ме е грижа за нея?“
Ерик: „Защото аз те моля!“

Брук: „Съжалявам, Ерик, не мога. Не мога да си променя мнението за Куин.“
Ерик знае, хваща я за ръката: „Имам среща, трябва да вървя.“

Брук ще остане, за да навакса с електронната поща, после ще тръгне и тя. Ерик я целува по бузата и излиза. Брук гледа портрета на Куин.

Куин я изненадва: „Примири се, Брук. Никога няма да слезе от стената. Какво правиш в дневната ми, в къщата ми? Не, не ми казвай. Тук си, за да ме клеветиш пред съпруга ми. Отново.“

Брук: „Примири се, Куин. Имам пълното право да искам от Ерик Шона да си тръгне.“
Куин: „Тя е моя приятелка, моя гостенка. В моя дом.“
Брук: „Това е домът на Ерик.“
Куин: „Всъщност е наш, а не твой. Нищо тук не ти принадлежи. Така че нямаш думата за случващото се тук.“
Брук: „Прекарала съм повече време в тази къща и с това семейство, отколкото ти някога ще прекараш. И познавам Ерик по-добре от теб. Той е толкова любезен и грижовен, и щедър. (Куин кима с глава насмешливо и нетърпеливо.) Но не вижда тъмната ти страна. Не знам защо. След всички ужасни неща, които си сторила. Но някак си го убедила, че си се променила.“

Куин: „Така е.“
Брук: „Не си Куин, мога да го видя. Виждам го в очите ти. Имаш същия поглед. Като онзи, когато ме събори на земята, стоеше над мен и ме заплашваше. Като че ли ще направиш всичко, за да се задържиш до съпруга си. Но знаеш ли какво? Права си. Дойдох, за да говоря с Ерик за Шона. Но също така дойдох, за да говоря с него и за теб. Бях сериозна, когато го казах. Ще направя всичко, за да защитя Ерик от лудата му съпруга.“
Куин: „Как смееш! Ерик не е бил по-щастлив. Имаме здрав брак, изпълнен с любов. Той е чудесен с мен, аз съм чудесна с него.“

Брук: „Боже! Ти си боклук, Куин. Няма да позволя да го принизиш до нивото си.“
Куин: „Предупредих те да не ме превръщаш във враг, Брук. Когато хора като теб ме нападат, аз отвръщам.“
Брук: „Това заплаха ли е? Давай! Удари ме! Точно тук! (Сочи си главата.) Покажи на Ерик колко луда и опасна си всъщност. Това е жалко и абсурдно. Отвращава ме, че портретът ти е още над камината. Ще се уверя, че това нещо е свалено и изхвърлено на боклука. И че Ерик е далеч от теб. Няма нищо, нищо, което можеш да направиш!“

Куин гледа встрани.

Стефи знае, че Куин не е в близки приятелски отношения с която и да е от сестрите Лоуган: „Но отявлена война? С Брук? (Ридж ръмжи.) Татко, какво става?“
Ридж си подръпва ухото: „Случиха се някои неща между Шона и мен. (Стефи изпуска тежка въздишка, възможно е да й се гади.) А Брук мисли, че Куин ги е насърчавала.“

Стефи: „Искам ли да знам? Защо имам лошо предчувствие?“
Ридж: „Не е лошо ... Шона и аз, ние ... Целунахме се. Повече от веднъж.“
Стефи: „Целувал си Шона?“
Ридж: „Да. Няколко пъти.“
Стефи: „Трябва ли да ти напомня какво ми причиниха тази жена и дъщеря й?“
Ридж избягва да я гледа: „Не, не трябва.“

Стефи: „Трябва ли да ти напомня, че още си женен?“
Ридж: „Не трябва да ми напомняш нищо. Знам. С Брук се опитваме да го измислим, много е наранена.“
Стефи: „Обзалагам се. Предполагам, че се е нахвърлила на Шона.“

Ридж: „Не само на Шона. Мисли, че голяма част е по вина на Куин. Знаех, че Брук ще е разстроена. Но не знаех до каква степен. Как можех да не зная? Куин и Брук никога не са се разбирали.“
Стефи: „Честно казано, има ли някой, който винаги да се е разбирал с Куин? И аз имах проблеми с нея в миналото.“
Ридж: „Всички имахме. В миналото. Това е ключовата дума. Не сме се карали с нея от дълго време.“
Стефи: „Защото тя се промени. Животът с дядо я смекчи. Или така изглежда.“
Ридж: „Никога няма да си пада по еднорози, пеперуди и балони. Но никога няма да е студената и пресметлива жена, която срещнахме.“
 
Стефи: „Зависи от гледната точка. Според Брук Куин не се е променила. Не мисля, че трябва да се тревожиш. Брук и Куин ще се поразгорещят, но не мисля, че нещата ще излязат извън контрол.“
Ридж се надява, че Стефи е права: „Брук преживява толкова много сега. Последното нещо, от което се нуждае, е война с Куин.“


Уайат праща съобщение на Сали, че трябва да поговорят, загрижен е за нея и не иска тя да страда.
Влиза Кейти и пита за Бил.

Разбира, че Уайат праща съобщение на Сали. Уайат обяснява, че не минало добре, когато й казал за Фло.
Кейти: „Да не би да казваш, че събирането, което организирах,  е помогнало?“
Уайат: „Може да се каже, че с Фло пак сме заедно. Или поне работим по въпроса.“

Кейти е доволна, но вероятно скъсването със Сали не е било лесно?
Уайат: „Не беше. Всъщност съм разтревожен за нея и как го приема.“
Кейти: „Сали е голямо момиче. Не мисля, че е човек, който ще се депресира от една раздяла.“
Уайат: „Ако предполагаш, че е приела раздялата, не е така. Толкова ме е грижа за нея. Ненавиждам факта, че аз съм този, който я наранява. Надявам се да ми отговори, но може би не заслужавам. Не знам. Надявам се, че е добре.“

Уайат: „Знам, че е клише, но искам със Сали да останем приятели. Не искам напълно да изчезне от живота ми.“
Кейти смята, че това няма да се случи.
Уайат не знае: „Тя беше наистина разстроена, Кейти.“
Кейти: „Болката няма да изчезне за една нощ. Но нищо няма да повали Сали Спектра за дълго време. Това момиче умее да оцелява.“
Кейти ще си тръгва, Уайат й благодари за подкрепата. Знае, че е трябвало да каже на Сали, но е трудно.
Кейти: „Не се тревожи. Всичко ще се нареди.“



Срещата на Сали с лекаря продължава.
Замайванията на Сали се появяват няколко пъти на ден и зачестяват: „Какво мислите, че не е наред?“
Лекарят казва, че първо ще направят няколко теста. Ще проведат изследването последователно: 1) вземане на кръв. Може би това ще им даде всички отговори. (И няма второ.)

Лекарят излиза, има други пациенти.
Сали обикаля нервно в кабинета и получава съобщението от Уайат. Тръгва да му отговаря, но се отказва.

Лекарка влиза при Сали, за да й каже, че скоро ще й обърнат внимание. И Кейти минава покрай вратата в същото време. Вижда Сали, лекарката я кани да остане.

Кейти понечва да откаже, но решава, че е удобен случай, за да поговори със Сали: „Чух за теб и Уайат. Исках да ти кажа, че съжалявам. Тъкмо бях с него и е ясно, че много го е грижа за теб.“
Сали мрънка, че го е грижа толкова много, че да я напусне. Като всички останали: „Защо си тук?“
Кейти казва, че това е нещо обичайно за нея, Сали е късметлийка, че не трябва да се отбива редовно на път за дома си: "А ти защо си тук?“
Сали се опитва да е небрежна – просто преглед. Така предпочита да преодолее раздялата с годеника си.
Кейти ще се престори, че го вярва, но напомня на Сали, че разговорите помагат.
Сали признава, че не знае какво се случва с нея, мисли, че нещо не е наред. И е малко уплашена.

Кейти: „Тогава е добре, че съм тук. Ако някой знае какво е да го е страх в болница, това съм аз. Ако искаш, мога да остана.“



Брук: „Предполагам, че не си научила нищо за влиянието ми върху Ерик. Аз исках Шона да си тръгне, ти искаше да остане. И какво стана? Тръгна си. Миналото е много важно, Куин. А аз и Ерик имаме тонове от него.“

Куин пак поглежда бутилките: „Права си. Важно е. Както се казва, трябва да се учим от историята, за да не я повтаряме.“
Брук: „Значи си мислиш, че научаваш нещо от изгонването на Шона? Не мислиш, че ще ти се наложи да опаковаш багажа си и да си тръгнеш? Е, ще трябва. Ти си следващата, която ще си отиде. Можеш да обвиняваш само себе си.“

Куин: „Би трябвало да запиша всички ужасни неща, които казваш за мен, за да ги пусна на Ерик.“
Брук: „Добре, Куин, направи го, моля те. Ще ми хареса Ерик да чуе, че го защитавам толкова яростно. И колко много искам да го защитя. Особено от черен паяк като теб. Ще накарам Ерик да види що за човек си. Дните ти като мисис Ерик Форестър са преброени.“

Куин: „Не заговорнича, за да разруша брака ти. Защо да го правя? Ти се справяш прекрасно сама. Единствено моят брак е подкопаван в момента. От теб. Няма да го допусна. Ерик е щастлив, остави ни на мира.“
Брук: „Няма. Гледах встрани прекалено дълго. Мислех, че може би си се променила. Но хората не се променят. Само стават по-добри в прикриването на същността си.“
Куин: „Извини ме, ти още ли си пияна развалина, още ли давиш мъката си в бутилка?“
Брук: „Знаеш, че вече не пия, Куин.“
Куин: „Ето, това е доказателство! Хората се променят, порастват. Аз със сигурност съм го направила. Трябва да забравиш тази фантазия, че съм зъл гений, който се опитва да държи Ридж далеч от теб.“
Брук: „Гений? Не. Но зъл – да. И ще се уверя, че Ерик го разбира.“
Куин: „Какво ще се случи, ако го направиш? Дори да успееш да накараш Ерик да ме напусне, ще продължим да се виждаме. Семействата ни са толкова преплетени, Брук. Особено сега, когато синът ми пак се събра с племенницата ти.“

Брук: „Уайат се среща отново с Фло? Боже, това е грешка.“
Куин: „Защо го казваш? Фло е страхотна за него.“
Брук: „Не, всъщност не е. И вече не е част от живота ми. Вече нямаме отношения.“
Куин: „Тя даде бъбрек на сестра ти.“
Брук: „Това не я оневинява. Иска ми се да не беше в ЛА. Трябва да се върне с майка си в пустинята, където им е мястото. Не разбирам защо Уайат не й е бесен. След всичко, което стори на брат му.“
Куин: „Защото й прости. Точно като Кейти. И не искам да ходиш при него, за да му говориш за това. Достатъчно е, че се месиш в брака ми, не искам да се месиш в неговата връзка.“
Брук: „Меся се, защото ме е грижа за Ерик.“
Куин: „Очевидно е, че той е щастливо женен за мен. Той ти го каза, аз ти го казах. Трябва да спреш този абсурден поход. Брук, не се налага да ме харесваш. Може пак да започнем да се преструваме. Ще разменяме любезности в офиса, на семейните събирания, както винаги сме правили. От това се нуждаят Ерик и семейството.“
Брук: „А ако не мога?“
Куин: „Ще съжаляваш. Изправи се срещу мен и ще загубиш.“

Брук: „Пак ли ме заплашваш?“
Куин: „Не те заплашвам! Идваш в дома ми, нападаш мен и брака ми. И очакваш да не кажа нищо? Обичам съпруга си, обичам семейството. Ще направя всичко, за да защитя мястото си в него.“
Брук: „Това е проблемът. Не знаеш мястото си в него. Нямаш право да пращаш Шона да задиря мъжа ми. Мислиш ли, че Ерик иска жена му да върши такива неща?“
Куин: „Толкова те съжалявам. Трябва да е ужасно да знаеш, че бракът ти е приключил. И трябва да е кошмарно да знаеш, че Ридж се наслаждава на компанията на друга жена толкова скоро след раздялата. Обвиняваш мен, за да си намериш извинение. Това са твои грешки. Ти си свали пръстена, ти отблъсна Ридж, отказа да поемеш всякаква отговорност. Искаш да обвиняваш мен, Шона ... Но това ще приключи. Предупреждавам те. Не искам да се карам с теб, Брук, не е необходимо. Но ще го направя. Ако не престанеш, ще привлека Ридж и Ерик, и всички останали на своя страна. Гарантирам ти го.“


Куин гледа снимки върху камината, докато Брук нарежда: „Мислиш си, че можеш да настроиш Ерик и Ридж срещу мен? Да, защото си Куин Фулър. Манипулираш, докато постигнеш желаното.“

Куин: „Ще призная, че Куин Фулър може да е имала грешни преценки, но не и Куин Форестър.“
Брук: „Но все още си Куин Фулър, виждам го. Опасна и коварна си както винаги. А този заговор, който спретнахте с Шона, беше, за да вкусиш отново от измамата. Добре се почувства, нали? Какво искаш да сториш по-нататък? Да ме бутнеш от скала, по стълбите? Или да ме заключиш в хижа?“
Куин: „Престани, Брук!“
Брук: „Защо ти не престанеш? Престани да се преструваш, че тук ти е мястото. Приеми себе си, приеми манипулаторката, която е в теб, освободи я. Ще бъдеш свободна и щастлива. Но го направи далеч от мен и хората, които обичам.“
Телефонът звъни, Куин си поема тежко въздух.
Брук говори по телефона. Куин си сипва водка и забелязва бутилката със сок на Брук. Поглежда крадешком към Брук и сипва.

После отпива яка глътка от чашата си, Брук приключва разговора.
Куин: „Брук, изглежда, че имаш по-важни неща. Ако искаш да тръгваш, няма да те задържам.“
Брук: „Най-важното нещо в момента е да те изоблича пред Ерик. Ще види коя си и ще те изгони като Шона.“
Куин: „Е, благодаря ти за това отрезвяващо предупреждение. Мисля, че ще се въздържа от опаковане на багажа засега.“
Брук: „Сигурна ли си? Мислиш, че ще можеш да задържиш тази коварна персона в себе си? Трябва да ти кажа, че тя ще се появи. Бясната кучка ще си остане бясна кучка. И ще се уверя, че Ерик ще го види.“ Брук повдига бутилката към устата си.

Уайат казва, че Бил е сключил договор заради препоръката на Лиам, било страхотна придобивка.

Лиам благодари, но за пореден път е отнесен и не чува, когато му говорят.
Уайат: „Тук си, но все едно те няма.“
Лиам: „Ааааааа.“

Уайат: „Не те обвинявам.
Лиам се сепва: „Какво знаеш?“
Уайат: „Че Хоуп те е видяла да целуваш Стефи ...“
Лиам: „Оооо, не!“
Уайат: „Добре ли си? Успяхте ли да оправите нещата?“

Лиам е измъчен до немай къде: „Не сме. Знаеш ли какво? Не искам да говоря за проблемите си днес! Да говорим за твоите. Разкажи ми, разкажи ми! Какво става с теб и Сали? Моля те. Знам, че Сали има проблеми в работата, нали?“
Уайат не мисли, че може да е обективен за Сали.
Лиам е наистина заинтригуван: „Така ли? Защо?“
Уайат: „Е, ти може да си заинтересуван да узнаеш. Една от причините си ти.“

Лиам е развеселен: „Не мога да повярвам, че още си разстроен за казаното от Сали. Човек, познаваш я. Тя се интересува само от теб.“
Сега пък Уайат не иска да говори повече.
Лиам обаче иска да продължат: „Кажи ми какво се случва наистина.“
Уайат казва, че е всичко: „Сали, Фло. С Фло се виждаме напоследък.“
Лиам: „Оу. Това означава ли, че се събирате отново? Уау. Сали знае ли?“

Уайат: „Това е целият проблем. Не го прие много добре. Лиам, това ме убива. Да я нараня така ... Ненавиждам факта, че аз съм този, който й го причинява. Отново. Но не мога да се оженя за нея, ако още съм влюбен във Фло. Нали?“

Лиам: „Прав си. Не можеш да го направиш.“
Уайат: „Тя е любовта на живота ми, Лиам. Тя е най-невероятният човек, когото съм срещал.“
Лиам е почти съгласен с него: ‚Да, с малкото изключение, че открадна бебето ми.“

Уайат: „Не беше тя. Колко пъти да ти казвам, че беше Бъкингам? Той го направи. Не измислям извинения. Но Кейти е тази, която ми помогна да намеря прошка. След като Фло даде бъбрека си, за да спаси живота на Кейти. Такава е Фло. Това е жената, в която се влюбих преди години. И после всичко се развали.“
Лиам: „Как реагира Сали, когато й каза?“
Уайат: „Тя не го приема.“
Лиам: „Така ли? Не звучи като Сали.“
Уайат обяснява, че Сали преживява много в момента: „Тревожа се за нея, човек. Не мисля, че за Сали ще е добре, ако е сама сега.“



Сали: „Мило е, че искаш да помогнеш. Но е странно, че си тук.“
Кейти се съгласява, че е малко странно: „Но може да съм тук поради някаква причина. Ти си изплашена. Може би ще помогне, ако говорим.“

Сали обяснява, че обикновено не й се налага да ходи на лекар. Но е разтревожена. Обикновено е в добро здраве – по наследство и защото се грижи за себе си. Приемала го е за даденост. А сега не знае какво се случва.
Кейти я пита за симптомите.
Сали й обяснява за трепернето, замайването и главоболията.
Кейти разбира уплахата й, но е научила нещо: „Няма проблем, ако си уплашена. Нормално е. Но не можеш да оставиш това да те парализира. Нищо няма да промениш. Можеш единствено да си поемеш дълбоко въздух, да се опиташ да се успокоиш и да знаеш, че вършиш правилното нещо, като си дошла тук. Гадно е, ако го преживяваш сама. Освен ако така искаш.“

Сали не би искала.
Кейти: „Мога да остана и да ти правя компания.“
Сали: „Сигурна ли си?“
Кейти: „Определено.“ Сали й благодари.

Докторът се е върнал, доволен е, че Сали е с приятелка. Сали: „Кажете ми истината. Тревожни ли са симптомите?“
Лекарят казва, че не е нужно да се безпокои неоправдано. Той ще бъде извън града за няколко дни, когато получат резултатите, ще й се обадят. Сали да се опита да не се тревожи. Била е под стрес, а това може да се прояви чрез незнайни форми.

После Кейти съветва Сали да се опита да не откача: „Чу лекаря. Няма причина да смяташ, че симптомите ти са сериозни.“
Сали знае, но моментът е много неподходящ. Проваля се като дизайнер във Форестър.
Кейти: „Не може да е истина. Ти си много талантлива.“
Сали казва, че и връзката й с Уайат се разпада: „Иска да скъсаме и да се събере с Фло. А сега и това, каквото и да е.“
Кейти иска да й даде доброволно още един малък съвет – Сали да говори с Уайат: „Грижа го е за теб.“
Сали е категорична, че не иска. Моли Кейти да й обещае, че няма да му казва нищо.
Кейти се кълне, че не би го направила. Това го решава Сали. Но предлага ...
Сали: „Не, не, не! Той е последният човек, който искам да знае.“
Кейти: „Защо?“
Сали: „Защото ще ме съжали. А това е последното нещо, което искам от него.“
Кейти отстъпва, но Сали трябва да знае, че не е сама.



Ридж работи усилено.
Влиза Ерик и харесва видяното: „Това от моделите на Томас ли е?“

Ридж потвърждава: „Направи го за НЗБ. Но с малко корекции може да е висша мода.“
Ерик е абсолютно съгласен.
Остават сами и Ерик иска да говорят за враждата между Куин и Брук: "Знаеш за това, а да се стигне до физическа разправа ...“
Ридж: „За какво говориш?“
Ерик му е разказал (в паузата).
Ридж: „Брук е зашлевила Шона, а Куин е нападнала Брук? Това е възмутително!“
Ерик им казал същото, когато изобщо успял да каже нещо: „Не може да се каже, че се вслушваха в здравия разум. Мразя това! След като всички приеха Куин като моя съпруга, всичко беше относително спокойно в дома ми. И така ми харесва. Бракът се отрази страхотно на Куин, като е сигурна за положението си. Но Брук подрива това, разклаща целия ми живот.“
Ридж: „Не можем да го допуснем. Не можем да ги оставим да се карат. Знаех, че Брук ще е разстроена заради Шона. Но не знаех, че ще я удари.“
На Ерик въобще не му харесва. Не иска да се прибира в боен клуб.
Ридж разбира, поема вината, той ще оправи нещата, ще говори с Брук.
Ерик: „Желая ти късмет.“

Ридж е убеден, че тя ще го чуе.



Куин изпитва колебания и проговаря преди Брук да е отпила: „Брук, не искам да започвам война с теб.“
Брук: „Трябваше да помислиш преди да настаниш евтината си приятелка Шона в къщата за гости на Ерик и да я насъскаш по съпруга ми.“
Куин: „Не желаеш да поемеш никаква отговорност за действията си. Не аз съм причината, че Ридж е привлечен от Шона. Ти си. Заради неуморните ти нападки срещу сина му и отказа ти да направиш компромис.“

Брук: „Не говори за брака ми, като че ли си наясно за него.“
Куин: „Бих могла да кажа, че бракът ти виси на косъм, но не искам да се карам с теб. Заради двете ни, моля те, отдръпни се. И ще забравя, че всичко това се е случило. Защото не искаш да се забъркваш с мен.“

Брук: „Държиш се, като че ли аз започнах всичко!“
Куин: „Защото е така.“
Брук: „Не, Куин, ти започна. Пъхаш си носа, където не трябва. Тласкаш приятелката си към съпруга ми.“

Куин: „Изобщо не се сетих за теб, когато поканих Шона.“
Брук: „Но не и Ридж. Изтипоса Шона точно под носа му. Знаеше, че той е уязвим и самотен.“
Куин: „Престани с бедния и безпомощен Ридж! Никой не го принуди да целува Шона!“
Брук: „Ти изфабрикува всичко! Това показва, че си двулична. И Ерик ще види коя си всъщност. Ще отворя очите му окончателно.“
Куин: „Никъде няма да ходя.“
Брук: „Ще ходиш. Ще те отстраня от живота на Ерик и от живота на семейството ми, където от самото начало не ти е мястото.“
Куин: „Защо не се разкараш! Това дори не е твоето семейство. Сключила си брак като мен. И не си била привилегирована като мен. Нека ти задам въпрос. Кога стана по-добра от мен? И кой или какво ти даде правото да определяш моето място в моя дом? Знаеш ли какво? (Поглежда бутилката със сока в ръцете на Брук.) Направи най-лошото, на което си способна! Да видим кой ще надделее.“
Брук: „Аз ще съм. Защото ти не си достойна, Куин. Никога не си била.“ Брук отпива, Куин я гледа с блеснали очи.
 
Брук си изпива ... сока.
Куин: „Ти ме наричаш недостойна? Не беше ли майката на Ридж ужасена от самото ти съществуване? (Брук явно вече усеща въздействието.) Как те наричаше Стефани? Уличницата от долината? Не ми е приятно да ти го кажа, но още си същата. Но с по-хубави дрехи.“
Брук: „Остави Стефани на мира. Отвратително е да те гледам в нейната къща. Омъжена за нейния съпруг. С портрета над камината. Но знаеш ли какво? Давай. Наслаждавай се, докато можеш. Защото това шоу на ужасите приключва.“

Куин: „Но това все още е моята къща, така че се разкарай.“
Брук си грабва чантата със замах и си тръгва.
Куин помирисва уликата.

И си гледа портрета. Пристига Ерик.
Куин: „Още ли си ми ядосан?“
Ерик не държи да бъде, може да оправят нещата между нея и Брук.
Куин: „Ти или Ридж можете да кажете на Брук да не ми се пречка. И проблемът ще се реши. Освен това не започнах аз. Гледах си работата, а Брук внезапно откачи.“
Ерик: „Няма да те убие, ако не й обръщаш внимание. Знам, че можеш. Знам го по-добре от всеки. Не си мрачната и опасна жена, която Брук казва, че си. Ти си любяща, предана, прощаваща, разбираща. Защо не използваш някои от тези си качества спрямо Брук?“

Куин: „Защото тя не го прави спрямо мен.“
Ерик: „Тогава ти бъди над нещата. Не те карам да сте най-добри приятелки, а да се понасяте. С Брук сте семейство. Искам да се държите подобаващо. Ела насам, моля те.“ Ерик прегръща Куин.



Брук е в кабинета с Ридж.

Ридж се извинява за случилото се с Шона: „Не означаваше нищо, беше глупаво. Казах ти, защото не искам да имам тайни от теб.“ Ридж си говори, Брук мълчи и гледа към масата с бутилките.
Ридж: „Слушаш ли ме изобщо?“
Брук: „Да, всяка дума. Шона е без значение. Тревожи ме Куин. Не й вярвам и ще трябва да защитя Ерик.“
Ридж: „Баща ми не се нуждае от закрила от жена си.“
Брук: „Нуждае се, Ридж. Не вижда ясно нещата, когато е свързано с нея. Знам, че не се е променила. Тя е непочтена, както е била винаги. И е опасна за теб, за мен, за семейството, за Ерик.“

Ридж: „Знаеш ли какво си мисля? Че си ми ядосана. И трябва да си ядосана на мен. Моля те да си го изкараш на мен, вината е моя. Можем да го преодолеем. Можем да си върнем живота, както искахме да бъде. Това ще заслужава да се отпразнува.“

Брук пак се заглежда в бутилките. И дават Куин, която прегръща Ерик и май има угризения.

Брук е в кабинета на Ридж  и продължава да въздиша по бутилките.

„Искаш ли нещо за пиене?“ (Брук се сепва.) Влиза Хоуп и носи две бутилки с газирана вода, взела ги е от кафенето. „Жадна ли си?“

Брук отказва и пита за Бет.
Хоуп тъкмо щяла да напише съобщение на Лиам, за да го пита дали иска да прекара време с нея. Брук пак гледа бутилките.
Хоуп: „Мамо, добре ли си?“
Брук казва, че е добре, иска Хоуп да й каже за Лиам.
Хоуп: „Той ме помоли да му напиша съобщение за следваща среща. Предполагам, че това е животът ни сега.“
Влиза Стефи.
Брук: „Как можа, Стефи? Какво те прихвана, че да целунеш Лиам? Нямала си право да се възползваш от ситуацията. Нямаш право да целуваш Лиам. Знам, че още го обичаш. Но той тъкмо предложи на Хоуп. Очевидно не уважаваш връзката им.“

Стефи: „Уважавам връзката им, Брук.“
Брук: „Как? Като приютяваш Лиам на следващия ден? Като му предоставяш себе си и дома си?“
Хоуп: „Мамо!“

Брук: „Истина е. Нали, скъпа? Лиам е отседнал при Стефи.“
Стефи: „В стаята за гости, ако се нуждаеш от напомняне. Той е баща на Кели и е повече от добре дошъл в къщата ми.“
Брук няма проблем с това: „Но имам проблем, че слагаш устните си върху неговите, когато с Хоуп имат проблем. Хайде, Стефи, не можеш ли да се сдържаш? Вместо да причиняваш тези проблеми.“ Стефи не казва нищо, Брук излиза.


Стефи получава съобщение от бавачката Амелия. Тя трябва да си тръгва, а Стефи има важна среща.
Хоуп предполага, че Лиам може да си тръгне по-рано от работа и да бъде с Кели.
Стефи казва, че ще измисли нещо: „Мислиш ли, че майка ти ще се върне? Нещо ми подсказва, че не е приключила с мен.“
Хоуп разглежда обратната ситуация – Тейлър разбира, че Лиам е целувал Хоуп, след като е предложил на Стефи: „Мисля, че щеше да има нещо да ми каже.“
Стефи разбира, но както Брук вижда нещата ...
Хоуп: „Има ли друг начин? Знаеш ли нещо за майка ми, което аз не знам? Двете работим тук и майка ми също работи тук. Искам да се разбираме професионално. Но не мога да изтрия видяното. Не знам какво доведе до тази целувка или защо, но знам, че още съм в шок и наранена. Не разбирам как с Лиам го допуснахте. Ще бъде трудно да го преодолея.“
Стефи се измъчва все повече, докато Хоуп говори.



Уайат казва, че Картър ще изготви документите за сделката. Лиам е сигурен, че Бил ще е доволен.

Уайат: „Да, той винаги е доволен, когато финализираме сделка и получи тонове пари.“ Лиам получава съобщението на Хоуп и веднага е много замислен: „Хоуп е. Пита ме дали ще се видя с Бет.“
Уайат: „Сигурно е трудно. Знам, че обичаш да си със Стефи и Кели. Но да си разделен от Бет ..., сигурно е по-трудно, отколкото си си го представял. Все още не вярвам на всичко, което се случи. Особено ти да целуваш Стефи, когато тъкмо си предложил на Хоуп. Човек, какво правиш?“

Лиам си отваря устата и я затваря.
Уайат има друг въпрос: „Томас ли обвиняваш за всичко, което се случи между вас с Хоуп?“
Лиам: „Разбира се, че го обвинявам! (Уайат го гледа изпод вежди, Лиам схваща намека.) ... Оооо! И да, и не. Аз съм виновен за целувката. Но всичко, което доведе до това, е по вина на Томас. Заговорниченето и манипулирането от самото начало, а той още заговорничи и манипулира.“
Уайат: „Да. И ще се опита да се възползва от раздялата ти с Хоуп.“
Лиам: „Разбира се! Помисли! Той знае за целувката, знае, че съм отседнал при Стефи. В стаята за гости! Но все тая, пак ще го изкара голяма работа.“

Уайат мисли, че Хоуп ще го прозре.
Лиам не мисли, че това ще спре Томас: „Той ще предизвика съмнения, ще подхрани несигурността й. И през цялото време ще й напомня, че това малко момче се нуждае от нея. И какво щастливо семейство са.“
Уайат се чуди за Зоуи.
Лиам се обзалага, че Томас я използва: „Когато престане да е полезна, ще я зареже.“
Уайат: „Бедното момиче!“ (Да бе, Уайат, добре е, че си ти, та да я съжалиш!)
Лиам: „Но основната ми грижа е Хоуп. Когато изляза от картинката, Томас ще се намеси още повече. И това ме побърква.“



Ерик: „Куин, това е толкова важно за мен. Трябва да направиш сериозно усилие, за да се разбираш с Брук. (Куин гледа бутилката от сока и си спомня.) Ще искам същото и от нея. Искам да се научите да съществувате съвместно. Куин, слушаш ли ме?“

Куин го слуша: „Но ще подчертая пак, че Брук напада брака ми. Тя ти нареди да ме изриташ. Нямах избор, трябваше да се защитя и да отвърна.“

Ерик: „В човешката природа е да отвърнеш, когато се чувстваш несправедливо нападнат. Разбирам. Но вярвам, че си над това. Относно Брук (Томас слухти на вратата.) – тази раздяла с Ридж и импаса с Томас й се отразява.“

Куин: „Това не я извинява, за да удря приятелката ми и да казва на съпруга ми да ме зарязва.“
Ерик трябва да ходи до офиса. Но повече никаква открита война с Брук! „Бъди по-добрия човек.“
Томас се изнизва навреме, за да не го види Ерик. И после цъфва при Куин.

Томас: „Уау! Брук има здрави нерви.“
Куин: „Подслушваш, какво чу?“
Томас: „Достатъчно, за да искам да чуя още. Хайде, казвай.“
Куин му разказва кратката версия – Брук мисли, че Куин е насъскала Шона по Ридж, за да разруши брака й. „И сега мис Всемогъща се опитва да настрои съпруга ми срещу мен. Но няма да позволя да й се размине.“
Томас: „Изглежда, че злата ми мащеха си е намерила майстора. Какво си направила, Куин?“


Куин явно му е казала, защото: „Сложила си алкохол в сока й? Не мога да повярвам, че наистина ...“
Куин измъква бутилката от ръцете му: „Нито пък аз. Това не съм аз.“
Томас: „Всъщност си точно ти. Това си ти преди брака ти с дядо ми. А след това на практика се превърна в светица. Добре, това е преувеличено. Но не си се саботирала сама от дълго време. Защо сега?“
Куин: „Нещо в Брук изкарва най-лошото у мен.“
Томас: „Добре, присъедини се към тълпата. Но не си ме видяла да слагам алкохол в напитките й. Това е прекалено.“
Куин: „Така ли? Искаш ли да знаеш кое е прекалено? Тя да се появи в дневната ми, да зашлеви най-добрата ми приятелка и да каже на съпруга ми да ме изрита.“

Томас: „Дядо никога няма да го направи. Обича те прекалено много.“
Куин: „Но Ерик има това досадно слабо място в сърцето си за Брук. Само трябва да се разциври и той се размазва.“
Томас: „Досадно е, да. Но това, което си направила ...“
Куин: „Оу, какво е това отношение? Брук те е нарочила, откакто разбра, че си в комбина с Рийз Бъкингам.“
Томас: „Не съм бил в комбина с него! Дори не съм го срещал. Но ако казваш, че имам причини да съм раздразнен от Брук като теб ... да ...тя не е радушна към мен.“
Куин: „Не, не! Тя превърна живота ти в ад. И какво ще направиш ти по въпроса?“
Томас: „Ще се изненадаш. Но не съм направил грешката, която направи ти.“
Куин: „Каква грешка?! Не ми казвай, че не си умираш от желание да я видиш като пияна развалина отново.“
Томас: „Това е последното нещо, което искам. Помисли, Куин. Баща ми винаги е бил нейният рицар в блестяща броня. Ако започне да пие, ще допрепуска, за да я спасява. С него и Шона ще е свършено. Ами ти? Ако дядо разбере, ще загубиш него и всичко завинаги.“
Куин се съгласява, може би е реагирала импулсивно: „Но важното е ...“
Томас: „Важното е, че продължаваме напред и заедно ще се разправим с Брук. Без изстъпления.“
Куин се смее невярващо: „Искаш да се съюзиш с мен?“
Томас: „Двама са по-добри от един. Особено ако двамата сме аз и ти. Но повече не може да й слагаш алкохол в напитките. Ще провалиш всичко, което съм постигнал с усилия.“
Куин: „Какви усилия?“

Томас: „Ехо! Баща ми и Брук вече не живеят заедно. Подписаха документи за развод. Още не са ги подали, но това ще стане. Точно като мен и Хоуп.“
Куин: „Значи не си се отказал от Хоуп, въпреки че се опита да убедиш целия свят, че си.“
Томас: „Това ли си мислиш, че казах? Нещата между Лиам и сестра ми се промениха. Имаше целувка. Хоуп видя. Можеш да си представиш последствията. Не само Хоуп и Лиам са приключили, но Лиам е пак при Стефи. Живее с нея и дъщеря си Кели. Той е точно там, където трябва да бъде. С Кели. Баща й и майка й са в един дом, както би трябвало да е.“
Куин: „И това няма нищо общо с теб и желанието ти да си върнеш Хоуп?“
Томас повдига небрежно рамене.
Куин: „Значи съм права. Става въпрос за Хоуп. Коя беше Зоуи?“
Томас: „Хей! Харесвам Зоуи. Тя е готина, забавна, добър човек. Ако не беше Хоуп, кой знае. Но сега Хоуп и Лиам са приключили ... Хоуп винаги ще е жената, която искам. Има шанс да се случи и ще го използвам. На всяка цена.“



Брук влиза при Лиам: „Защо, Лиам? Не мога да повярвам, че ще направиш такова нещо! Да целунеш Стефи. Това е болезнено. Трябва да оправиш това. Трябва да отидеш при Хоуп, отиди при дъщеря си. Изнеси се от Стефи. (Лиам мърмори нещо.) Не обвинявам теб. Дори не обвинявам Стефи, въпреки че тя може да си мисли така. Но има един човек, чиито манипулации са причината. Томас.“

Лиам обяснява, че и той не се доверява на Томас, но поема пълна отговорност за целувката. Томас не е бил замесен.
Брук: „Не и доколкото знаем. Но знаеш ужасните неща, които се случиха на дъщеря ми и брака ми заради него. Томас го изфабрикува.“
Лиам знае: „Той дори ми призна, че карал Стефи да ми признае за чувствата си. И е доволен, че го е направила.“
Брук е възмутена: „Казал ти е това?“
Лиам охотно й разказва, че според Томас мястото му е при „първото му семейство“.

Лиам: „Знаем за какво е всичко това! Хоуп. Ако съм със Стефи, той може да я преследва.“
Брук: „Лиам, не можеш да го допуснеш!“
Лиам винаги ще предпазва Хоуп, няма значение дали е с нея: „Той й причини толкова страдание. Но аз също. Целувката, която тя видя, няма нищо общо с Томас.“


Стефи: „Хоуп, има нещо, което трябва да знаеш.“ Хоуп не иска да слуша, ако е за Лиам и живота, който планират.
Стефи: „Не. За целувката е.“
Хоуп казва, че не е нужно да го правят, достатъчно е трудно и без това: „За щастие имам Бет. И Дъглас. (Томас пристига пред кабинета и подслушва на вратата.) Трябва да се уверя, че не мисли, че ще загуби друг родител. Ще бъда до него. Затова не приех условията на Лиам.“

Томас влиза и се извинява, че ги прекъсва.
Хоуп казва, че няма проблем. Говорили за Дъглас и колко той означава за нея. Тя трябвало да избира между Лиам и него, но Лиам направил избора си – да бъде със Стефи и Кели.
Стефи казва, че не е виждала Кели по-щастлива, било чудесно баща й да е там, Стефи е благодарна.
Хоуп е щастлива за Кели, винаги е искала да поставят децата на първо място. Прави се на смела, ще се справи. Но още мисли за онзи момент. (И разказва как видяла целувката.)
Стефи се разнежва, Томас гледа втренчено към нея. Стефи си спомня случката.

Хоуп продължава да говори какво очаквала да се случи: „Но очевидно съм грешала. Вие се целунахте. Има само един начи да се интерпретира това. Иска ми се да имаше друго обяснение, но ...“
Стефи се измъква от унеса си: „Всъщност има. (Томас се кокори зад гърба на Хоуп.) Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Случи се повече от това, което вярваш, че си видяла. Много повече, отколкото знаеш.“