миома и бременост

Здравейте!!
Garganel - видях съобщението - отговарям ти тук.
Тези - по-леките операции (хистероскопия мисля се казва) се правят, когато миомата е в кухината на матката.
Моята миома беше 7 см - на външната задна страна на матката. Затова единстеван възможност беше коремната операция - както и стана.
Аз 6 години чаках и се чудек какво да правя. Всички лекари тук в провинцията ми казваха да изчакам и да се опитвам да забременея. Да ама не ставаше (забравих да кажа, че нямам деца). В същото време (особено последните 6 месеца) започнах да получавам тежки менструални кръвоизливи, които ги спираха с инжекции.
Последната лекарка, която тук ме наблюдаваше ми каза задължително операция. И така потърсих помощ в София - МД. При прегледа ми казаха, че миомата не е голяма, но е на кофти място - до най-големите кръвоносни съдове и вече много е навлезнала към кухината на матката. Каза лекарката, че не ми дава гаранция, че ще ми спаси матката, но ще направи всичко възможно. Рискувах - всъщност нямах избор - операцията беше 3 часа. На косъм са ми спасили матката - но я спасиха, което е най-важното. Не искам да те плаша, но на мен ми се караха, че съм чакала толкова много. Невероятно много съм благодарна на лекарката, която ми спаси матката и ми даде нова надежда.
Съветвам те да вземеш бързо решение. Ако бебето не става от доста време не чакай дълго, че става по-зле. Напълно разбирам ужаса, който преживяваш, но действай. Има добри специалисти, а и те малко се презастраховат. Операцията не е толкова страшна - по страшно е очакването и притеснението. Аз като се събудих - 4 часа не ми казаха какво е станало. Но като разбрах бях на седмото небе от радост и забравих за всичко - лесно преживях и болките и гадната болница. Много съм щастлива. Сега съм добре.

Благодаря, Мира. Следващата седмица мисля да отида на окончателен преглед, но не мога да се ориентирам в тази джунгла от лекари!Моля,препоръчайте добър специалист в София

Специалистите от Майчин дом са добри - ти самата пита за Божидар Славчев. Аз съм безрайно доволна от д-р Тюфекчиева - те са от 6 етаж на МД. Чела съм добри отзиви и за лекарите от 9 етаж - но не им знам имената.
Координати на Тюфекчиева мога да оставя ако искаш. Аз ще идвам на 2 април на контролен преглед при нея.
Чувала съм страхотни отзиви за д-р Попова (мисля от V градска).
Ти си от София - по-лесно е. Аз съм от провинцията и пак успях да се добера до добър лекар. Действай и това е! Успех! И пиши! И знай че не е страшно.
Днес е 18 ден от операцията - и се чувствам много добре. Вече започвам да я забравям. Не се страхувай - лесно се преживява. А резултата когато е добър (в което съм сигурна) просто си на седмото небе и всичко ще бъде ок.

Ако имаш още въпроси за операцията - не се притеснявай да питаш. С радост ще ти отговоря. Аз съм много благодарна на момичетата, които отговориха предварително на толкова мои въпроси.

 Колко дена се лежи в болница и как стои въпросът с ходенето до WC/доколкото разбрах май не е нещо приятно /?Разглеждах списъците на лекарите в София/белия и черния/ и мисля да отида в частния кабинет на д-р Гунев отМД. Всъщност забравих да спомена че не съм правила опити за забременяване, защото мислех,че миомата пречи.

Постъпих в болница на 27.02 (вторник). Оперираха ме в сряда - 28.02. След това се стои 24 часа в реанимацията - тя е на третия етаж в МД. На другия ден те качват в отделението. Изписаха ме в понеделник - на 05.02. Но тези, които са от София и се чувстват добре ги пускат на третия или четвъртия ден, а по-късно ходят само да им се свалят конците.
Тоалетните в МД са отвратителни. Човек трябва да има един тон мокри кърпи- с рязан корем не може да се клечи, трябва да седнеш. Иначе самото ходене по малка нужда не е кой знае какво. В началото има лека болка. По скоро при мен се получи, че не чувствах нормален позив за уриниране. Просто не усещах кога ми се пишка. Познавах по това, че ми се втвърдяваше корема и ми ставаше малко тежко. И сама просто реших да ходя на всеки 2-3 часа.
Измъчи ме рициновото масло - преди операцията задължително вместо клизма. Дават някакъв x-prepa. Но на мен решиха да ми кажат в 16 часа следобяд, че трябва да пия разхлабително и ми набутаха рициновото - щото по-бързо действа. До тук добре - изпих го лесно, не е чак толкова гадно.
На третия ден след операцията, ако не си ходил до тоалетна по-голяма нужда - пак рициново. Преди това не можеш нищо да ядеш. Е това малко ме изтормози - че имах и дренаж, който си го разнасях. И през 20 минути на тоалетна - която беше доста далече. Но аз му намерих цаката - взех си тоалетното руло хартия и мокрите кърпи - и на диванчето пред тоалетната. То се уморих да тичам.

Аз се оперирах там, както по-горе съм писала - на 28 февруари. Упойката е пълна - спиш си и нищо не усещаш. Когато се събудиш има болка, но ти слагат обезболяващи - не е толкова страшно. Аз лично излезнах много лесно от упойка - в 11.30 са ме изкарали от операционната, в 11.40 аз се събудих в пълно съзнание, че операцията е приключила. Не съм повръщала - само леко ми се гадеше. Гърлото (след интубацията) ми беше наред.
Ако имаш въпроси - питай.

Здраве elbi, аз също не съм от София, моля те опиши как се стига до д-р Славчев.

Чаршафи не е необходимо да носиш - даже е забранено. И аз бях замъкнала. При постъпване минаваш през приемно-консултативен кабинет - 207. Предварително трябва да си си взела от ОПЛ - Направление бланка № 7 за хоспитализация, направление бланка № 3 за консултация с интернист и направление № 3А за консултация с анестезиолог. Може ОПЛ-то да ти направи и кардиограма - за да не те пращат в още един кабинет в МД, но не е задължително. При консултацаията с анестезиолога първо попълваш един доста обстоен въпросник и после доста те разпитва - не се притеснявай за това. Нощница си вземи. Всъщност в болницата задължително ти дават тяхна, с която е задължително да те оперират. Но на 2-3 ден може да си я смениш с твоята. Носи си и пижама - аз си я сложих на четвъртия ден. ВИП стая има - доколкото разбрах струва 35 лева на ден. Но според мен не е много подходящо - по - луксозна е, но пък си сам. А в отделението няма много персонал и аз предпочитах да не съм сама, както и доста други жени там споделиха същото. Първите дни си слаб, има шанс да ти стане лошо и като си сам няма кой да извика лекар. Носете си превръзки - аз доста време кървих след операцията - около 10 дни - по - малко но все пак. Мното мокри кърпи, за да се забърсват тоалетните; интимни мокри кърпички - за тоалет - не можеш да се измиеш първите дни; доста тоалетна хартия;Дълбоки гащи, които да не стягат  - на втория ден, ако нямате дренажи можете да си ги сложите. Не много тежка чаша; вестици и списания; Когато ви свалят в операционната можете да си вземете някои неща в една торбичка - чаша задължително (сипват ви чай на сутринта), кърпички, мобилния телефон - но трябва да е изключен; В реанимацията някой от персонала ви изважда нещата и там можете да го включите. В 16 часа пускат в реанимацията някой да ви види ако иска за 10-15 минути. Но не по-рано.
Можете да си вземете обезболяващо за отделението- аз си бях взела аулин на прахчета. Иначе трябва да си просиш, което аз не можех да правя. Пък и дават само течен аналгин, от който на мен лично ми пада кръвното. Вземете си термометър.
В реанимацията обезболяват с Морфин и е добре.
За сега не се сещам още какво да напиша. Но питайте спокойно ако мога с още нещо да помогна.
Когато минете през частните кабинети става бързо. Аз на единия ден постъпих, на другия ме оперираха. Имаше жени, които чакат по една седмица, че и повече някой лекар да се освободи. Д-р Тюфекчиева държеше да ме оперира първия чист ден от менструацията. Затова и се обадих по телефона първия ден, когато ми дойде, постъпих в последния ден от менструацията и на другия бях първа за операция.
А като постъпвах (беше вторник) старшата сестра, която приема, ми каза, че вчера са постъпили 10 жени и сигурно много ще чакам - до петък. Аз се паникьосах, но всичко беше ок.

Май условията в МД никак не са добри?! Момичета благодаря ви за изчерпателната информация 

В деня след операцията около 10 часа в реанимацията идва рехабилитатор. Правят се едни упражнения, които тя показва за около 10 минути и после ставаш - тя ще ти каже как и ще ти помогне - много е готина. Правиш няколко крачки и те връщат обратно да полежиш. След около 1 час идва санитарка от отделението с една количка, в която трябва да седнеш и те качва на 6-ия етаж. Тогава на мен ми се наложи да стана сама, санитарката не се трогна да ми помогне, но й се наложи да ме изчака - хич да не ти пука, когато се справиш тогава ще тръгне. Никакви лекарства не ми изписаха. Аз всъщност пих антибиотик, но той беше, защото имам пролабс на клапата на сърцето. Другите млади хора не пият антибиотик по принцип. На по-възрастните им бият някакви инжекции за разреждане на кръвта, за да не се получат тромбчета.
Преди операцията моята лекарка ми даде рецепта за конци, които си купих - обясни ми, че е много важно с какви конци ще ме зашият. Външния шеф е перфектен - козметичен. Накрая ще остане само една тънка линия. Изписаха ме на 5 -ия ден от операцията без да ми свалят конците. А свалянето на конците се състоеше в отрязването на 2 възелчета от двата края на раната - нищо не се дърпа и тегли - на седмия ден. Нищо не усетих. В това отношение са страхотни. А аз дори не бях предявила никакви претенции за хоризонтален разрез и т.н.
Пътуването до вкъщи не беше чак толкова страшно - пътувах 250 -300 км. без проблем. Не беше приятно, особено дупките, но беше много по-добре отколкото очаквах.
Условията не са чак толкова добри в болницата - мизерийка е, но на фона на резултата се преживяват. Персонала с малки изключения е много мил и отзивчив. Проблема е, че на смяна има по една акушерка и една санитарка и не смогват със работата. Лекарите са страхотни специалисти - това е важното според мен - 5 дни се изтрайва.
И там няма как да скучаеш - намираш си компания - има доста млади хора. Тези миоми са като епидемия. Аз си имам 3 приятелки, с които постоянно се чуваме по телефона. Бях си взела 2 книги, които дори не започнах да чета.
Условията са ви най-малкия проблем - не ги мислете толкова. Лекарите са важни!!!

Хей, и пишете какво е станало. Ще ви чакам. Много успех и късмет!!! Не се притеснявайте - не е толкова гадно, колкото си мислите!!!