миома и бременост

Има много случаи на момичета забременяли с миомен възел, един или няколко. Принципно те не пречат на самото забременяване, по-скоро са проблем след това. Защото обикновено нарастват заедно с бремеността. Предполагам става въпрос за субсерозен възел /от външната страна на матката/, не би трябвало да е проблем. Просто те наблюдават по-често по време на бремеността. Ако вече е субмукозен /отвътре/ тогава е по-сложно защото пречи на бебето.
Но всичко това е според конкретния случай. Ако имаш доверие на лекаря си, продължавай с опитите и не се притеснявай. Спермограма правили ли сте?

да правихме и всичко е в норма,а межу другото ходя при др.Новачков в София Св.Ана
ако имате наблюдения споделете с мен

Здравей миличка! Аз не съм много веща по въпроса , но имам позната която роди преди няколко месеца и по време на секциото и откриха миома , която най вероятно я е имала преди да забременее.Сега е добре и бебчо също е добре. А също така познавам жени , които са оперирани от миома и лекарите ги предупреждават , че ако искат да имат бебе да се оперират след като родят. Така , че мисля че няма да има проблем. Пожелавам ти успех.

Тест за проходимост на тръбите направихте ли? Ако миомата е вътре в матката, вероятността да пречи на имплантирането на евентуалния зародиш е голяма.

На мен ми откриха миома по време на първата бременност - дори две, те доста нарастнаха през бременността, но не са пречили на бебето.
След това имам още две забременявания с миома (след първата бременност се вижда като една), първото веднага (но за съжаление завършило с missed), а второто - след около 5 месеца.
Мисля, че няма от какво да се притесняваш. Пожелавам ти скорошно забременяване, както и на всички момичета във форума 

Скъпа,никакво опериране докато не забременееш!Аз бях на 32г. когато ми откриха миома,но всички специалисти ме съветваха да не ме оперират до като не забременея,защото е било опасно.По време на операцията,ако започне да кърви много може да се наложи да ми отстранят цялата матка и така няма никога да имам деца.Аз ги послушах,въпреки че миомния възел беше доста голям,но друг шанс нямах. След няколко месеца забременях,и всички се притесняваха как ще износя плода Скъпа моя,и до ден днешен като отида в патологична бременност,понеже там беше моят втори дом се обръщат към мен така:Майка-Героиня!Не излязох от там цели 9м.,какви ли болки не изтърпях,но краят на престоя ми беше успешен Бях под постоянно наблюдение.Миомата ми нарастна,стана 15см.Притискаше бебо,но благодарение на Д-Р Ташкова сега имам страхотен син на 1г. и 6м.Когато забелязваше на ехографа,че изостава с растежа бебо,тя веднага ми изписваше лекарства и всичко се нормализирваше.И така тя се нае да ми направи секциото,притеснявахме се за кръвоизлев по време на операцията...И получих,преливаха ми кръв и т. н.,но ТЯ ми спаси ,не само моя живот,но и на синът ми,който едва извадила,претиснат от миомата.Бебо постоя малко в интензивно,защото беше нагълтал околоплодни води ,но се роди 3.350 и 52 см. и ни изписаха живи и здрави след 12дни.Като стана на 5м. ме оперираха от миома,наложи се да ми отстранят матката,оставиха ми яйчниците.Самият възел е бил в самата матка и е нямало как да отстранят само него.Така,че работете и УСПЕХ в правенето и износването на бебо.

Стряшно се притесних като прочетох написаното досега, имам миома, не съм сигурна, но когато я откриха през август беше мисля 2 мм. Гинеколожката ми каза, че е на границата на рацзмер, пир който се смята че при забременяване се стопява. Така вече съм в 10та седмица. Просто се чудя какво да правя, ами ако започне да нараства и има опасност? Имам дете и ако знаех какви са рисковете никога нямаше да се реша...

Аз забременях от раз и успешно износих бебето с 3 миоми, най-голямата беше 70 мм., когато я откриха.
Успех 

Благодаря ти, какво стана с миомите след раждането?

Нищо, не ги махнаха, защото са разположени опасно и не са искали да рискуват матката.
Голямата се сви, сега е 4-5 см., едната от малките изчезна  а третата си стои на 2-3 см.
Ходя профилактично на ехограф, за да следят размера, ако не растат и не правят проблеми, казаха, че няма да ги пипат 

 6 г.с доктора ми откри миома малко по малка от 2 мм разположена на задна маточна стена -това ми е първа бременност , от тогава гинеколожката ми така и не я видя повече има ли я няма ли я незнам , другата семица влизам в 9 месец и до този момент не съм имала никакъв проблем , нито ме е боляло нещо , бебето си е с главично предлежение . Лекарката все ми е казвала ,че размера на миомата е незначителен , а е и далече разположена от мястото където се беше вгнездил зародиша . Не се притеснявай , аз все се притеснявах , ама майче само се товарим с притеснения и товарим и бебока по този начин

Аз също родих с миома. Откриха ми я чак след като забременях, защото нарастна светкавично(в края на бременността ми беше о/о 12см) Прекарах трудна бременност на легло, хапчета, в болницата на системи, но си износих детето. Родих със секцио и лекаря прецени че е по рисковано да остави миомата,отколкото да я махне. Всичко мина успешно без кръвоизливи и т.н. А що се отнася за забременяването - забременях от пърия път. Успех!

Здравейте, момичета.
Влязох във форума именно за да потърся тема като тази. Защото от снощи и аз съм в този отбор - откриха ми миома от вътрешната страна на матката, диаметър 5 см. Най-много ме заболя и все не излиза от галава ми мечтата да второ детенце...
Писмата ви ми дават някаква надежда, че все още имам шанс. Дано и аз имам късмета да забременея и успея да износя още едно детенце, още едно слънчице. Смятате ли, че трябва нещо да правя? Според гинеколога ми не може да се направи нищо, ама абсолютно нищо. Освен просто да си живея така, както и до сега...

Ще се радвам, ако някой има какво да добави, и то в позитивна светлина...:о)

Според мен всичко е индивидуално и много зависи от миомата, колко е голяма и къде се намира.
На мен ми откриха миома на когато бях на 21 години, вътре във матката(на задната стена), която беше толкова голяма че многото доктори при които ходих ми казаха че при такава миома изобщо не мога да забременея, камо ли да износя дете.
И така аз реших да я оперирам.Операцията направи доктор Духовников от Шейново.Да е жив и здрав и много му благодаря.Всичко мина добре и без усложнения.
Сега си имаме едно здраво момиченце на 2.4 годинки и живот и здраве през август ще  си имаме още едно детенце.
Така че горе главата и слушай докторите.Каквото кажат - това.
Успех 

Здравейте, момичета!
Крайно време беше и аз да се разровя из темичките във форума и да пиша за моя проблем, та дано някой да е минал по моя път.
Вече съм в 28 г.с. и дано да избутам до края и всичко с бебо да е наред, но в началото на бременността ми откриха миомен възел. Първо беше един. После, при нарастването на матката, ми казаха, че били два - на задната й стена и може би затова досега никой не ги беше открил. Миомните възли били разположени "истмично", но никой не ми обясни какво значи това, а едва по-късно разбрах, че възлите можели да бъдат както вътре, така и по външната стена на матката. Някой има ли представа какво значи "истмично"??
Също така ми обясниха при последния ултразвуков преглед, че по всяка вероятност ще раждам секцио, защото миомните възли не позволявали на матката да се контрахира добре и това би довело до по-трудно раждане, но по всяка вероятност, ако не са се махнали (предвид, че в момента не се виждат), може да се наложи да се отстранят оперативно, но едва след раждането, а не по време на него, за да няма усложнения.
Така, разказах за проблема!
Надявам се да има някой, който да е със сходни проблеми с моя и да сподели досегашния си опит.
Забравих да спомена, че и двата миомни възела са с размери около 5/5 см или поне аз така разчитам написаното от лекаря.

Предварително ви благодаря за отзивите и мненията.

Здравей Тони!
Не знам какво значи "истмично".
Иначе за мнението дали да раждаш секцио, хората са прави, че ако възлите пречат на матката да контрахира, ще трябва да раждаш така. И при мен обсъждаха тази възможност, но моят възел е горе нависоко и няма да пречи.
Ако възлите са за махане, също е правилно да не се пипат при секциото, защото това е свързано с голяма кръвозагуба за теб. По-вероятно е след раждането като ти се свие матката да се свият и те и да не се налага операция.

Преди 2-3 години, когато живо се интересувах от този проблем някои доктори казваха, че по време на бременност(ако възлите не пречат на износването на бебето) е твърде вероятно те да се свият и дори изчезнат.Обяснението беше, че те нарастват защото се хранят от кръвта, която се отделя при цикъла.А понеже през бременността няма цикъл те не се хрянат и изсъхвали и изчезвали.

Аз също родих с миомен възел, откриха го в 6-ти месец, създаваше ми проблеми и адски ме болеше.До края на бременността беше станал мисля 5см диаметър.Като родих спадна до 1,5-2см.
Родих нормално, без никакъв проблем, за махане не е ставало дума до сега.
Надявам се много да не ми пречи при следваща бременност

Здравей, Svetli!

Дано да си права и наистина да не се налага операция на миомните възли, че не стига, че се притеснявам за раждането, ами сега и тези възли
И на мен ми казаха, че е вероятно след раждането те да се свият, но точно как биха могли да се развият нещата, никой не можел да предвиди предварително.
От друга страна, гледам, че в тази темичка момичетата са писали, че и техните доктори казват, че възлите се оперират не по време, а месеци след раждането, но на мен ми се ще въобще да не стигаме дотам. Все пак не се знае кое как ще е с оперирането им, а все пак може пък да искаме да си имаме и следващо детенце
Това е засега от мен.
Ако някой знае нещо друго, нека ми пише, моля

Здравейте момичета,
вчера и на мен ми откриха миомен възел 3,5/3,8 см при това зад плацентата или поне лекарката обясни нещо такова, аз бях толкова шокирана, че не попитах от вътре ли е, отвън ли е, къде е дори незнаех, че може да е на различни места, едва днес прочетох за това. Много съм притеснена, вече имам една неуспешна бременност, но тогава никой не видя миомен възел и казаха просто че е било въпрос на лош късмет да ми изтекат водите, но сега като чета може и да има връзка ако си е бил там и тогава.
Дали на някоя от вас и е бил разположен така и успяла ли е да износ бебето...
До сега се опитвах да убедя себе си че нищо няма да се повтори, а от снощи и малкото ми увереност се изпари.....

Извинявай, но все пак не разбрах как е разположен твоят възел 
По принцип когато възелът е от външната страна основната опасност е плацентата да е по същата стена. Тогава, при евентуални контракции, можело възелът (който също е от мускулна маса както цялата матка) да контрахира и да предизвика отлепване на плацентата. Затова аз пия профилактично магнезий, с цел предотвратяване на силни контракции.
Когато възелът е от вътрешната страна, не знам какво става.
Според мен или говори пак с лекарката да ти обясни какво точно ти е, или потърси още едно мнение.
И не бързай да се шашкаш 

Привет! На 28 февруари тази година преживях миомектомия. Имах миома, открита преди 6 години. Надявах се да забременея през всичките тези години, но не се получи. Лекарите все ме съветваха да чакам и да не се оперирам. А сега при операцията едва ми спасиха матката, защото съм чакала твърде дълго.
Моят съвет е ако имате миома и бременност не се получава - не чакайте твърде дълго. Големи притеснения бяха, защото още при прегледа лекаря, който щеше да ме оперира не ми даваше гаранция за спасение на матката. Но слава Богу след 3.5 часова операция всичко е наред.
И естествено хиляди благодарности на д-р Тюфекчиева от МД - голям майстор е!!!

Здравей Кънчева, защо не можеш да задържиш бебето?  

Здравейте мамчета някой знае ли нещо за д-р Славчев от "Майчин дом" ?

За д-р Божидар Славчев съм чувала само хубави неща. Скоро ме оперираха в МД (д-р Тюфекчиева) - точно в отделението, където работи. Слави се като невероятен специалист - особено в по-сложните операции. И аз смятах да го търся, но много бързах (понеже имах тежки кръвоизливи), а той е доста натоварен.
Но доколкото разбрах в отделението(не е сигурна информацията) извършва само коремни операции. Не се занимава със щадящите операции през влагалището.

Какво точно е щадяща операция през влагалището, когато става въпрос за голяма миома

Здравейте!!
Garganel - видях съобщението - отговарям ти тук.
Тези - по-леките операции (хистероскопия мисля се казва) се правят, когато миомата е в кухината на матката.
Моята миома беше 7 см - на външната задна страна на матката. Затова единстеван възможност беше коремната операция - както и стана.
Аз 6 години чаках и се чудек какво да правя. Всички лекари тук в провинцията ми казваха да изчакам и да се опитвам да забременея. Да ама не ставаше (забравих да кажа, че нямам деца). В същото време (особено последните 6 месеца) започнах да получавам тежки менструални кръвоизливи, които ги спираха с инжекции.
Последната лекарка, която тук ме наблюдаваше ми каза задължително операция. И така потърсих помощ в София - МД. При прегледа ми казаха, че миомата не е голяма, но е на кофти място - до най-големите кръвоносни съдове и вече много е навлезнала към кухината на матката. Каза лекарката, че не ми дава гаранция, че ще ми спаси матката, но ще направи всичко възможно. Рискувах - всъщност нямах избор - операцията беше 3 часа. На косъм са ми спасили матката - но я спасиха, което е най-важното. Не искам да те плаша, но на мен ми се караха, че съм чакала толкова много. Невероятно много съм благодарна на лекарката, която ми спаси матката и ми даде нова надежда.
Съветвам те да вземеш бързо решение. Ако бебето не става от доста време не чакай дълго, че става по-зле. Напълно разбирам ужаса, който преживяваш, но действай. Има добри специалисти, а и те малко се презастраховат. Операцията не е толкова страшна - по страшно е очакването и притеснението. Аз като се събудих - 4 часа не ми казаха какво е станало. Но като разбрах бях на седмото небе от радост и забравих за всичко - лесно преживях и болките и гадната болница. Много съм щастлива. Сега съм добре.

Благодаря, Мира. Следващата седмица мисля да отида на окончателен преглед, но не мога да се ориентирам в тази джунгла от лекари!Моля,препоръчайте добър специалист в София

Специалистите от Майчин дом са добри - ти самата пита за Божидар Славчев. Аз съм безрайно доволна от д-р Тюфекчиева - те са от 6 етаж на МД. Чела съм добри отзиви и за лекарите от 9 етаж - но не им знам имената.
Координати на Тюфекчиева мога да оставя ако искаш. Аз ще идвам на 2 април на контролен преглед при нея.
Чувала съм страхотни отзиви за д-р Попова (мисля от V градска).
Ти си от София - по-лесно е. Аз съм от провинцията и пак успях да се добера до добър лекар. Действай и това е! Успех! И пиши! И знай че не е страшно.
Днес е 18 ден от операцията - и се чувствам много добре. Вече започвам да я забравям. Не се страхувай - лесно се преживява. А резултата когато е добър (в което съм сигурна) просто си на седмото небе и всичко ще бъде ок.

Ако имаш още въпроси за операцията - не се притеснявай да питаш. С радост ще ти отговоря. Аз съм много благодарна на момичетата, които отговориха предварително на толкова мои въпроси.

 Колко дена се лежи в болница и как стои въпросът с ходенето до WC/доколкото разбрах май не е нещо приятно /?Разглеждах списъците на лекарите в София/белия и черния/ и мисля да отида в частния кабинет на д-р Гунев отМД. Всъщност забравих да спомена че не съм правила опити за забременяване, защото мислех,че миомата пречи.

Постъпих в болница на 27.02 (вторник). Оперираха ме в сряда - 28.02. След това се стои 24 часа в реанимацията - тя е на третия етаж в МД. На другия ден те качват в отделението. Изписаха ме в понеделник - на 05.02. Но тези, които са от София и се чувстват добре ги пускат на третия или четвъртия ден, а по-късно ходят само да им се свалят конците.
Тоалетните в МД са отвратителни. Човек трябва да има един тон мокри кърпи- с рязан корем не може да се клечи, трябва да седнеш. Иначе самото ходене по малка нужда не е кой знае какво. В началото има лека болка. По скоро при мен се получи, че не чувствах нормален позив за уриниране. Просто не усещах кога ми се пишка. Познавах по това, че ми се втвърдяваше корема и ми ставаше малко тежко. И сама просто реших да ходя на всеки 2-3 часа.
Измъчи ме рициновото масло - преди операцията задължително вместо клизма. Дават някакъв x-prepa. Но на мен решиха да ми кажат в 16 часа следобяд, че трябва да пия разхлабително и ми набутаха рициновото - щото по-бързо действа. До тук добре - изпих го лесно, не е чак толкова гадно.
На третия ден след операцията, ако не си ходил до тоалетна по-голяма нужда - пак рициново. Преди това не можеш нищо да ядеш. Е това малко ме изтормози - че имах и дренаж, който си го разнасях. И през 20 минути на тоалетна - която беше доста далече. Но аз му намерих цаката - взех си тоалетното руло хартия и мокрите кърпи - и на диванчето пред тоалетната. То се уморих да тичам.

Аз се оперирах там, както по-горе съм писала - на 28 февруари. Упойката е пълна - спиш си и нищо не усещаш. Когато се събудиш има болка, но ти слагат обезболяващи - не е толкова страшно. Аз лично излезнах много лесно от упойка - в 11.30 са ме изкарали от операционната, в 11.40 аз се събудих в пълно съзнание, че операцията е приключила. Не съм повръщала - само леко ми се гадеше. Гърлото (след интубацията) ми беше наред.
Ако имаш въпроси - питай.

Здраве elbi, аз също не съм от София, моля те опиши как се стига до д-р Славчев.

Чаршафи не е необходимо да носиш - даже е забранено. И аз бях замъкнала. При постъпване минаваш през приемно-консултативен кабинет - 207. Предварително трябва да си си взела от ОПЛ - Направление бланка № 7 за хоспитализация, направление бланка № 3 за консултация с интернист и направление № 3А за консултация с анестезиолог. Може ОПЛ-то да ти направи и кардиограма - за да не те пращат в още един кабинет в МД, но не е задължително. При консултацаията с анестезиолога първо попълваш един доста обстоен въпросник и после доста те разпитва - не се притеснявай за това. Нощница си вземи. Всъщност в болницата задължително ти дават тяхна, с която е задължително да те оперират. Но на 2-3 ден може да си я смениш с твоята. Носи си и пижама - аз си я сложих на четвъртия ден. ВИП стая има - доколкото разбрах струва 35 лева на ден. Но според мен не е много подходящо - по - луксозна е, но пък си сам. А в отделението няма много персонал и аз предпочитах да не съм сама, както и доста други жени там споделиха същото. Първите дни си слаб, има шанс да ти стане лошо и като си сам няма кой да извика лекар. Носете си превръзки - аз доста време кървих след операцията - около 10 дни - по - малко но все пак. Мното мокри кърпи, за да се забърсват тоалетните; интимни мокри кърпички - за тоалет - не можеш да се измиеш първите дни; доста тоалетна хартия;Дълбоки гащи, които да не стягат  - на втория ден, ако нямате дренажи можете да си ги сложите. Не много тежка чаша; вестици и списания; Когато ви свалят в операционната можете да си вземете някои неща в една торбичка - чаша задължително (сипват ви чай на сутринта), кърпички, мобилния телефон - но трябва да е изключен; В реанимацията някой от персонала ви изважда нещата и там можете да го включите. В 16 часа пускат в реанимацията някой да ви види ако иска за 10-15 минути. Но не по-рано.
Можете да си вземете обезболяващо за отделението- аз си бях взела аулин на прахчета. Иначе трябва да си просиш, което аз не можех да правя. Пък и дават само течен аналгин, от който на мен лично ми пада кръвното. Вземете си термометър.
В реанимацията обезболяват с Морфин и е добре.
За сега не се сещам още какво да напиша. Но питайте спокойно ако мога с още нещо да помогна.
Когато минете през частните кабинети става бързо. Аз на единия ден постъпих, на другия ме оперираха. Имаше жени, които чакат по една седмица, че и повече някой лекар да се освободи. Д-р Тюфекчиева държеше да ме оперира първия чист ден от менструацията. Затова и се обадих по телефона първия ден, когато ми дойде, постъпих в последния ден от менструацията и на другия бях първа за операция.
А като постъпвах (беше вторник) старшата сестра, която приема, ми каза, че вчера са постъпили 10 жени и сигурно много ще чакам - до петък. Аз се паникьосах, но всичко беше ок.

Май условията в МД никак не са добри?! Момичета благодаря ви за изчерпателната информация 

В деня след операцията около 10 часа в реанимацията идва рехабилитатор. Правят се едни упражнения, които тя показва за около 10 минути и после ставаш - тя ще ти каже как и ще ти помогне - много е готина. Правиш няколко крачки и те връщат обратно да полежиш. След около 1 час идва санитарка от отделението с една количка, в която трябва да седнеш и те качва на 6-ия етаж. Тогава на мен ми се наложи да стана сама, санитарката не се трогна да ми помогне, но й се наложи да ме изчака - хич да не ти пука, когато се справиш тогава ще тръгне. Никакви лекарства не ми изписаха. Аз всъщност пих антибиотик, но той беше, защото имам пролабс на клапата на сърцето. Другите млади хора не пият антибиотик по принцип. На по-възрастните им бият някакви инжекции за разреждане на кръвта, за да не се получат тромбчета.
Преди операцията моята лекарка ми даде рецепта за конци, които си купих - обясни ми, че е много важно с какви конци ще ме зашият. Външния шеф е перфектен - козметичен. Накрая ще остане само една тънка линия. Изписаха ме на 5 -ия ден от операцията без да ми свалят конците. А свалянето на конците се състоеше в отрязването на 2 възелчета от двата края на раната - нищо не се дърпа и тегли - на седмия ден. Нищо не усетих. В това отношение са страхотни. А аз дори не бях предявила никакви претенции за хоризонтален разрез и т.н.
Пътуването до вкъщи не беше чак толкова страшно - пътувах 250 -300 км. без проблем. Не беше приятно, особено дупките, но беше много по-добре отколкото очаквах.
Условията не са чак толкова добри в болницата - мизерийка е, но на фона на резултата се преживяват. Персонала с малки изключения е много мил и отзивчив. Проблема е, че на смяна има по една акушерка и една санитарка и не смогват със работата. Лекарите са страхотни специалисти - това е важното според мен - 5 дни се изтрайва.
И там няма как да скучаеш - намираш си компания - има доста млади хора. Тези миоми са като епидемия. Аз си имам 3 приятелки, с които постоянно се чуваме по телефона. Бях си взела 2 книги, които дори не започнах да чета.
Условията са ви най-малкия проблем - не ги мислете толкова. Лекарите са важни!!!

Хей, и пишете какво е станало. Ще ви чакам. Много успех и късмет!!! Не се притеснявайте - не е толкова гадно, колкото си мислите!!!

Не се пие нищо в деня на операцията. Това е защото ако пиеш ще предизвикаш поврщане, което е заради упойката. Дават ти вода и чай на другата сутрин. Всъщност не се пие от 22 часа вечерта преди операцията. А не се яде от обяд на деня преди операцията.

Привет отново. Вземи си ги тези направления, за да не плащаш - задължителни са консултациите с интернист и анестезиолог. Просто Славчев не ти е казал. Ако ги нямаш направленията всеки от тях ще ти вземе по 15-20 лв. Не се притеснявай за хемоглобина - не е толкова лошо. Моя беше 122 (и то след лудите кръвоизливи). Проблем е под 100.
Аз изпих рициновото масло около 4 часа следобяд и ми подейства чак в 9 вечерта. До 12 часа ходих около 7-8 пъти, но след това спрях. Дори успях да поспя 3-4 часа. Другите като им дадат разхлабителното около 12 свършват по-бързо с разходките до тоалетната.
На мен превръзката ми я смениха на третия ден и то защото имах дренаж, който махнаха тогава и от нямай как. Другите, които нямаха дренаж им смениха превръзката на 5 ден - при изписването. След това на седмия ден отидох при моята гинеколожка тук (може и при ОПЛ по принцип) за да ми махне конците (т.е. отреже възелчетата). Но тя предложи да изчакаме още 2 дни и тогава ми я смени - всъщност аз си бях купила готови превръзки от аптеката - почисти ми раната със спирт и залепи една готова - изобщо не боли и раната не е страшна. Аз лично се притеснявах от гледката, но се оказа че не е страшно. Шева е козметичен - все едно са ти залепили кожата.След това на деветия ден като ми отряза възелчетата ми каза, че няма нужда от превръзка и не ми сложи. Дори каза, че вечерта мога да се къпя. Но мен ме беше шубе и се изкъпах след още 2 дни.
Elbi_28 ти кога постъпваш. Остави ако искаш телефон на лично съобщение, ако се притесняваш.И аз ще ти оставя моя. Аз първо ще мина през МД да си взема епикризата и ако си там ще се кача да те видя.Ще се радвам да се запознаем. Ще има ли някой с теб. С мен беше мъжът ми и доста време си прекарваше при мен - не е чак такъв проблем. Стояхме в коридора. Вземи си нещо като анурак, че не е много топло (особено на коридора, където ще прекараш доста време), когато и на вън е студено. Топли чорапки - аз си бях взела такива до коляното, че то с тази нощница...Чехли - с малко по-дебела подметка - в тоалетните все е мокро, има нещо като локви. Също така и курсажи - за под нощницата. Мен по принцип много ме е страх да не измръзна... В реанимацията исках да ми сложат чорапи (бях си взела - пълно кукуригу) и ми се караха и ми се смяха - голям майтап.

Забравих да те предупредя да се избръснеш, непосредствено преди да постъпиш - хубаво - долу, около ануса, не забравяй корема. Иначе ще се наложи да те бръснат там, а пък сигурно няма да е приятно.
Хубаво е да имаш определена кръвна група.
Ако се сетя за още нещо ще пиша

  Uтре ще си запиша при д-р Славчев, но мисля да се консултирам с него дали не мога да износя бебе с тая  миома.

Записах си час при д-р Славчев за 23 април.Дотогава мисля че няма да съм с нищо полезна в този форум, освен да задам някой въпрос. Всъщност тел. на д-р Славчев е 02/8596071 а не 17/на края/ . 

Скъпа Elbi, в деня преди операцията ти казват в колко часа да чакаш във фоайето - т.е. в колко часа ще те оперират. Това е така, защото д-р Славчев може да има три операции за деня. Започват с коремните - така че предполагам, че ти ще си първа. На мен ми казаха в 8.30 на коридора. Трябва да си само по нощница - без бельо, и то тяхната, коато ще ти дадат от гардероба още преди да се качиш в отделението като постъпваш. В 8 без 15 ни взе акушерката и ни заведе до 3-ия етаж. Там се чака малко( аз чаках около 30 минути - поне така ми се стори) в една стая и после идва друга акешерка и те води в самата операционна.
Там действат по-бързо. Слагат абокат на ръката и включват система. Слагат катетър (изобщо не боли - аз много се притеснявах). Даже на някои им го слагат като им подейства упойката, но с мен не беше така. Връзват ти ръцете. Завиват ти краката с едни чаршафи до коляното и ти става топличко. След това идва анестезиолога. Моя беше много внимателен. И започнаха да ми слагат някакви неща в абоката със спринцовки. Той ми говореше през цялото време или ме разпитваше. от първото нещо, което ми го сложиха ми изтръпнаха ръцете и краката, но не ми се доспа, ни то ми се замъгли съзнанието. След това ми сложиха още 2-3 неща и тогава анестециолога каза "сега ти слагаме упойката и след малко ще заспиш". Като ми го каза това Д-р Тюфекчиева се приближи към мене и след малко (може би 10 секунди) ми се изгуби от хоризонта. След това не знам какво са ме правили. Събудих се в реанимацията - там разни сестри ме връзваха към разните му там апаратури. Много лесно излезнах от упойка - не се притеснявай - много точно ги дозират.
Моята операция продължи 3 часа, но е била със усложнения - едва са ми спасили матката. По принцип продължават по кратко 1,5 - 2 часа.
В реанимацията вечерта и на сутринта ти правят тоалет - мият те там с един препарат- много са внимателни. На мен на сутринта ми махнаха катетъра. На по-възрастните не им го махат бързо. После дойде рехабилитаторкта - и по-горе съм ти писала.
Лично съобщение е - след всеки отговор има едно бутонче - ЛС- там можеш да пишеш неща, които да видя само аз - не излизат тук във форума. Но ще ти пиша на пощата - моята е mira_m66@abv.bg.
След операцията веднага ти правят превръзка. За там не ти трябва да си купуваш нищо. Това, което ти го писах е за когато те изпишат. При изписването пак ще ти направят превръзка.
От болницата те питат искаш ли болничен и колко. Аз си поисках колкото могат да ми дадат - а то е 36 дни - влизат при теб от 26 март - дните на болничния престой + още 30 дни. След това ще си взема още. А това става, като с епикризата се отиде при ОПЛ и той ще ти обясни - и аз точно не знам сега - ОПЛ ли може направо да ти даде или ще те прати с талон на лекарска комирия. Аз смятам да ползвам 3 месеца, ако ми ги дадат де. Но някои, които искат по-малко им пишат по-малко, но после не можеш да искаш повече - прецени си добре.
Като се опитвам да си направя сметка, ще те изпишат точно на 2 април, а може би и по-рано. Но аз ще ти се обадя. Аз ще съм в болницата около 9-9,30. Епикризата става един месец след операцията - ще ти се наложи пак да се разхождаш до София. А и д-р Тюфекчиева ми каза, че е хубаво да отида при нея на преглед, както и ще направя.
Секс не се прави 2 месеца. На мен ми казаха, че селд 6 месеца мога да започна опити за бременност. Но при всички е различно - според положението. За опитите ще питаш след операцията д-р Славчев - кога можеш да започнеш - на някои казват 3 или 4 месеца. При мен положението беше по-тежко.
И аз съм чувала за тези лепенки - струват около 100 лева доколкото разбрах. Аз си купих един крем - уж чисто натурален, който се маже от 15 ден от операцията - но той е за самата рана. Но ми станаха пъпчици и го спрях. Сега с нищо не се мажа. А за самия белег съм си купила друг - Контратубех - 17 лв., но той се почва месец и половина след операцията. Според мен той ще е достатъчен, защото шева е козметичен. Пък и както моята гинеколожка каза, че като забременея ще раждам със секцио задължително - пак ще се реже корема и матката, пак ще се шие (и то не толкова хубаво, ако раждам тук). Така че не хвърляй толкова средства - пък и шева е точно над окосмената част - няма да се вижда в никакъв случай, каквото и бельо да носиш.

kancheva съжалявам

kanchewa, съжалявам за случилото се, била съм в тази ситуация и познавам усещането, но човек трябва да гледа напред с позитивна мисъл

Искрено съжалявам. Отърви се от това проклето нещо - миомата. На мен ми съсипа нервите, но сега съм супер. Смело напред и кураж!!!

Аз също малко се бях поизплашила.
При прегледа преди 2 месеца ми откриха миомен възел - 25/23мм.
Каза ми "интрамурален маточен възел на задна маточна стена".
Интрамурален не знам какво значи.
Не съм раждала, но си мисля и това да направя близките години. И се надявам.

Пожелавам на всички положителни мисли и оптимизъм!   

Аз имам една книга - "Ефикасна помощ при миома" - на д-р Доротее Щрук. Там по-достъпно са обяснени доста неща. Сега ще ти препиша за "Интрамурален възел".
Матката се състои от 3 слоя:най-отвътре е лигавицата (ендометриум), която образува леглото за една възможна бременност. Тя се изгражда наново по време на всеки цикъл и ако няма оплождане, част от нея се изхвърля периодично като менструация.
Средния слой се състои от спираловидно увити мускулни влакна, които преминават от дъното на матката (фундус) до маточната шийка (цервикс). Посредбата им е важна за родилния процес: чрез тях силата на напъните може да се използва оптимално.
Отвън матката е обвита от тънък слой коремна ципа (перитонеум). Тя функционира като "буфер" между органите в коремната кухина.
Интрамуралните миоми са разположени дълбоко в мускулния слой на матката.  Докато са малки, те рядко предизвикват оплаквания, но въпреки това след време менструацията може да стане по-болезнена. Причината е следната: миомата възпрепятства контракциите на матката при разрушаването на лигавицата по време на менструален цикъл. За да компенсират това, мускулните влакна се свиват още по-силно в близост до миомата и така възникват болките.
В случай, че интрамуралната миома силво увеличи размера си, матката също нараства, а заедно с нея и повърхността на лигавицата й. В резултат на това менструацията става по-силна и често трае по-дълго, тъй като миомата пречи на свиването и съответно - на затварянето на кръвоносните съдове, водещи към лигавицата.
Дано да съм ти била полезна. Наблюдавай миомата.

Мерси много за информацията. Да, ще я следя!   

Не прочетах цялата тема, но да споделя опит. Имах миома 5 см и много болезнен и обилен цикъл. Откриха ми я в 14 г.с. \преди това никой не ми е казвал за нея, а не знам дали са я виждали\, заедно с киста на жълтото тяло. До края на бременността не се увеличи повече. Нямах проблеми с износването на плода. Кистата се спука и изчизна, а миомата ми я отстраниха по време на секциото. Въпреки, че имам наследствена анемия и по някое време на бременността хемоглобина ми беше стигнал 78 я оперираха и всичко беше наред. Много съм благодарна на д-р Дочев и д-р Гриорова от Тина Киркова, които се навиха да я отстранят заедно със секциото. Сега вече нямам обилен цикъл и болки, но незнам дали е от миомата или от раждането.

Радвам се, че сега всичко е наред. А обилния цикъл сигурно е бил заради миомата.  Моят също беше невероятно обилен, особено последните месеци - спирахме го с инжекции.
Сега чакам първия цикъл след операцията. Притеснявам се, че закъсвяна.
Някой знае ли дали е нормално това след операция?
Моят цикъл е на 28-30 дни. Днес е 35 ден от предишната менструация и не ми идва. Но аз след операцията кървих около 10 дни. Ако може някой да сподели, моля!!!

Нормално е. Изчакай до 40 - 45  дни и ако не ти дойде, отиди на лекар.

Благодаря за отговора, Lali. Сега съм спокойна.

Здравейте момичета,

Искам да попитам, някой от вас правил ли е инвитро с миома? До сега никъде не срещнах такава информация. Аз имам миома от външната страна на матката 3-3.50мм. Док. каза, че ще пробваме инвитро и ако не стане, тогава ще я махаме. Нямам никакви оплаквания от нея за сега. Пък и на мен не ми се иска сега да я махам. Това си е още един стрес и ще е необходимо и време за възстановяване. Ние сме с мъжки фактор. 

danydany, аз съм с един неуспешен опит ИКСИ и имам миомен възел от външната страна на матката - субсерозен, горе-долу колкото твоя, малко по-малък може би.
Нито при стимулациите, нито след това се е променил. Следим го, не е мръднал вече 1 година, да чукам на дърво
Причината за неуспеха не е във възела.
Сега ми предстои втори опит и да ти кажа, най-малкия ми дерт е този възел.
Действай си спокойно по процедурата

Успех от мен и много късмет, стискам палци 

Danydany,

Извинявай за глупавия въпрос, но какво означава с "мъжки фактор"?
Срещам го за втори път из форумчето и не мога да разбера.

Tony Bonbony, "мъжки фактор" означава, че причината за стерилитета е в мъжа. 

Да се включа и аз, по принцип малките външни възли не са проблем при забременяването. Ако изобщо направят проблем, то е в процеса на бременността при нарастването на матката. Евентуалната опасност се състои в по-висок риск от контракции защото възелът малко или много ще порастне. За което се пият лекарства  Моят възел нарастна от 2/3 см на 4/5 см, спря и не ми е пречел хич. Пия магнезий и съм наред.
Така че действайте спокойно, момичета!

Цветке, стискам ти палци до посиняване, само кажи кои 2 седмици 

zdravei skupa.predi okolo 2god.i polovina mi otkriha mioma na matkata i az kato teb se ujasih,no ginekologut mi preporu4a da piq pone 2 m.protivoza4atu4ni:janin: mislq se kazvaha.o6te kato izpih purvata opakovka nemi doide tzikul i se okaza 4e sum bremenna,miomata mi be6e4,5sm.dokatobremeneeh gadnoto ne6to raste6e i 2 oputi bqh v bolnitza,rodih sus sekcio i sega du6terq mi e na po4ti 2 god.davai nqma stra6no 6te si ima6 beb4e

Благодаря за отговорите!  
И успех на всички!

Операцията на Elbi_28 e минала успешно (чух я по телефона). Чакаме я тук с нетърпение, за да разкаже колко е добре! Късмет на всички!!!

Аз забременях безпроблемно, без изобщо да съм знаела, че имам миома, и то 2 възела. Научих го, когато отидох на ехограф за установяване на бременността, защото бях сигурна, че съм бременна и тогава започнаха да ме психират с глупости. Първата докторка, на която попаднах ме шашна много, като ми каза, че имам или миомен възел или двурога матка и че въобще може би няма да изкарам до 3-я месец! Да не говорим за тона, с който ми го съобщи, успя много да ме разстрои и плаках цял ден след това. Като ме наплаши хубаво, тръгнах по лекари и мога да кажа, че можеш да полудееш, аз поне се наслушах на глупости за цял живот напред.
След като смених още 3-ма, единият от които беше убеден, че имам двурога матка, а другите, че е миомен възел /забележeте само между какви неща не се прави разлика/,накрая след няколкомесечно обикаляне попаднах на специалист, който ме успокои, оказа се, че имам 2 миомни възела - единият, субсерозен, се намираше по предна стена на матката в истмуса, нарастна до 7.5 см до 25-тата седмица през бремеността, а по-малкият стана 4 см., той е по задна стена. Възлите нарастват обикновено до 25-та седмица, после матката изтънява, вече не е толкова кръвоснабдена и растежът им спира. Докторът, при който накрая ходих на консултации, каза че и двата възела не са никакъв проблем да износя и родя нормално и наистина си изкарах безпроблемна бременност.  Раждах със секцио заради висок диоптър, който през последните 6 месеца на бремеността се увеличи от -4.7 на -6.5, а и поради лоши записи ми изместиха плановото секцио с цяла седмица напред. При операцията докторът ми махма субсерозният възел, който и без това се падаше на мястото, където се прави разрезът на матката, другият ми го остави и каза, че ще се свие и наистина 6 месеца след секциото беше станал 2 см. От моя опит мога да кажа, че миомата ти може да се окаже нещо съвсем безобидно. 
Моя приятелка пък, научи, че имала миома при изписването от болницата, след като роди нормално. 
Пропуснах да кажа, че аз забременях на 30 г. от раз, още първия месец, в който пробвахме и родих на 31 г.
Секциото ми го прави д-р Минев /аз съм от Пловдив/ той ми махна и субсерозния възел, защото се падаше там, където режат матката, след като извади бебето. Операцията ми мина перфектно, без никакви усложнения, тръгнах си на 4-я ден от болницата.
В 5-я месец ходих и до МД София и се консултирах с д-р Дяволов от патологична бременност, той ми обясни, че възлите са такива, че няма да ми създават проблеми, а след бременността може и да изчезнат и се оказа прав.
По-малкият ми възел, който беше по задна стена и навътре в матката, по-време на бременността нарастна от 2 на 4 см., а 6 месеца след секциото пак се сви на 2 см, а като бях на контролен преглед 1 год. след секциото вече го нямаше изобщо, имам само леко удебелена задна стена на матката.
Единственото нещо, което съм пила е това, не по лекарско предписание, а от това, което прочетох в книгата на Тян Ши - там пише, че една от причините за появата на миомите е недостигът на калций в организма. После казах на доктора ми за тази хранителна добавка и той ми отговори, че не е запознат, но може и да ми е помогнала:
http://tiens.hit.bg/kidscalcium.html
Направих 2 курса, един по време на бременността - след 27-ма седмица и един 3 месеца след раждането. Но не пиех цяло пакетче на ден, а само по 1/3, така 1 опаковка ми стигаше за цял месец, не знам дали този калций е помогнал, но вече нямам миома!
От хранителните добавки на Тян Ши има специално за миоми, но са противопоказни при бременност, затова аз взимах от детския калций.