- Публикувана: 21 май 2013, 16:24 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2013, 08:30 ч.
Ревността - доказателство за обич или чист егоизъм?
И веднага обяснавам:) По принцип съм от хората които смятат че когато обичаш малко или много ревнуваш, с или без повод, просто от чувства. Но има хора, които мислят,че това е егоизъм и его като цяло и следователно доказателство за по-малка обич. Мнения всякакви. Та, ще се радвам да чуя и вашите:)
И веднага обяснавам:) По принцип съм от хората които смятат че когато обичаш малко или много ревнуваш, с или без повод, просто от чувства. Но има хора, които мислят,че това е егоизъм и его като цяло и следователно доказателство за по-малка обич. Мнения всякакви. Та, ще се радвам да чуя и вашите:)
Темата ти ще е поредната в която ще ти обяснят , че ревността е палотологично чувство за собственост и доказателството , че обичаш. Тук средно положение няма, поне не го приемат - не им е интерсно.
Инак ревността е част от нас, но е редно да я контролираме с повече любов и доверие по между си. Не я намирам за патология като цяло освен редките и проявления като такава у някои индивиди.
хахаха, ясно 
ок, значи имаме двете крайности - егоизъм или доказателство за обич. Според теб е част от нас, но какво мислиш за хората които много обичат но просто не ревнуват? И обратното, такива които си ревнуват защото моето си е мое, но иначе не им дреме особено?
ок, значи имаме двете крайности - егоизъм или доказателство за обич. Според теб е част от нас, но какво мислиш за хората които много обичат но просто не ревнуват? И обратното, такива които си ревнуват защото моето си е мое, но иначе не им дреме особено?Мисля, че просто доверието и любовта им по-между им са достатъчни, за да се прояви ревността като чувство. Ревността не е егоизъм, тя е чувство съвсем реално като любовта. Виж, когато някой вижда в ревността чувството за собственост и го проявява по този начин, тогава може да се мисли и за егоизъм.
п.п. не съм крайна и не отричам ревността като вид "тъмно" чувство. Изкривените призми и интерпретации я превръщат в патология. Един спокен човек, обичащ себе си/забележете, а не близжния
/ може да види границите.
Ревността не е нито от обич,нито от егоизъм.
Чисто и просто от страх да не загубиш партньора си или от страх да не започнеш да получаваш от него по-малко ,отколкото дава на друг/а ,като чувства ,време и внимание,материални средства и т. н.
tobina ,ти ревнуваш ли партньора си и кое провокира тази ревност?
Чисто и просто от страх да не загубиш партньора си или от страх да не започнеш да получаваш от него по-малко ,отколкото дава на друг/а ,като чувства ,време и внимание,материални средства и т. н.
tobina ,ти ревнуваш ли партньора си и кое провокира тази ревност?
Та колко хора са в състояние да дадат такава свобода, м?
Свободата е относително понятие и като възприятие. Знаеш го много добре. Този , който обича, не мисли за ревност , той вижда само красивото и е спокоен - този дава свобода.
Руми, ревността е просто чувство на страх , породено от несигурност.
Руми, ревността е просто чувство на страх , породено от несигурност. [/i]
), но ако си уверен в себе си НЕ ревнуваш ! Цитат
егизъмът не е любов
.Руми, да, и такъв вариант има.
Да обичаш себе си и да си егоист въобще не е едно и също. Любовта към себе си е задължителна основа за това да можеш да обичаш и друг. Неспособните да обичат себе си и необичащите себе си не могат да обичат когото и да било. Мъчат и себе си, и другите.
Цитат
Да обичаш себе си и да си егоист въобще не е едно и също. Любовта към себе си е задължителна основа за това да можеш да обичаш и друг. Неспособните да обичат себе си и необичащите себе си не могат да обичат когото и да било. Мъчат и себе си, и другите.
Съгласна
. Но това не пречи егоизмът да е пак вид любов към себе си. Препоръчани теми