Знаех си че не напразно пише в Ясновидци
- Публикувана: 5 септ. 2010, 22:18 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2010, 16:29 ч.
Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Знаех си че не напразно пише в Ясновидци
Ха, честита ни нова тема... 
Лени !!! 
Десс...ти в друг континент ли си сега?
Аз явно съм упуснала този момент... 
Предполагам е имаше период, когато рядко се вясвах във форума, явно тогава съм изтървала"клюката"... Моите поздравления с пожелание за сбъдване на следващите мечти!
КЛОНКА...тъкмо щях да си лягам, и като видях поста ти, се разсъних!
Като ще говорим за материални придобивки, аз например си мечтаех за къща, е верно не много голяма, но къща да е. Тъй като сме голямо семейство ..с три деца, та простор да има... 
Мечтаех си и си я получих точно такава, като в мечтите- с двор, с камина, с гараж, с много голям хол и с всичките и там и екстри...Цял живот в апартаменти...и исках да видя какво е да се живее в къща! Техниката беше с 'Картата не Желанието". За мен това си е грандиозно нещо, понеже не изглеждаше никак възможно, като се има предвид, че аз нямам постоянна работа, тоест 100% постоянен доход..а това на банките принципно хич не им се нрави, та си е чудо да успееш да ги убедиш, че ще може да си изплащаш къщата, а и като се има предвид, че цените на къщите са такива, че само единия член от семейството с една заплата не би могъл да вземе заем, за да купи цяла къща...но взе че стана! Сега обаче разбрах, какво е да си имаш къща и градина 
тоест -много стаи, което значи много чистене, грижи за градината, косене на тревата, садене, поливане на цветя...а и камина! Тя пък постоянно трябва да се чисти от пепел, а зимата е едно постоянно мъкнене на дърва/ не че аз ги мъкна де, докарват ни ги с превоз/ но и за това трябва да се мисли...но нали исках къща... с всичките и екстри 
Шегувам се, разбира се... Това горе спомененатото не е като оплакване или негативи, а само отметка. Всъщност много се радвам сега , че имам да се грижа за толкова много неща...
Не знам дали спада към грандиозните неща, но неочаквано спечелих сума от тото! Сумата поне беше грандиозна и дойде в момент, в който колата се развали, после печката и бяхме се овътрили с кредитните картите...и в този момент най-много се нуждаехме от финансова помощ...та така запълнихме всички дупки. Но това го отдавам не на някоя техника от тук, а на Фън Шуй, на който съм върла фенка! Убедена съм, че 100% работи!
Иначе други амбиции съм нямала или поне не се сещам в момента за такива... Е, като малка имах грандиозната мечта да пея на сцена,пред публика като Лили Иванова... Е пак пея... и пред публика, но не на сцена, 
а седнала зад пианото, скромно в хотелчета и пиано барове , но и това ми стига и ме прави щастлива, защото работа работата, която ми носи удоволствие! 
Принципно сега съм на етап, че материлание неща не са толкова важни. Наример сега продадохме колата и няма да си купуваме кола. Ей така, не щем кола! Караме колелета до работата, а зимата с автобусите...ииии много разходки с крачката. На това му се казва, съчетаване на полезното с приятното! Също така опазваме околната среда от вредни газове 
Лени !!! Десс...ти в друг континент ли си сега?
Аз явно съм упуснала този момент... Предполагам е имаше период, когато рядко се вясвах във форума, явно тогава съм изтървала"клюката"... Моите поздравления с пожелание за сбъдване на следващите мечти! КЛОНКА...тъкмо щях да си лягам, и като видях поста ти, се разсъних!
Като ще говорим за материални придобивки, аз например си мечтаех за къща, е верно не много голяма, но къща да е. Тъй като сме голямо семейство ..с три деца, та простор да има... Мечтаех си и си я получих точно такава, като в мечтите- с двор, с камина, с гараж, с много голям хол и с всичките и там и екстри...Цял живот в апартаменти...и исках да видя какво е да се живее в къща! Техниката беше с 'Картата не Желанието". За мен това си е грандиозно нещо, понеже не изглеждаше никак възможно, като се има предвид, че аз нямам постоянна работа, тоест 100% постоянен доход..а това на банките принципно хич не им се нрави, та си е чудо да успееш да ги убедиш, че ще може да си изплащаш къщата, а и като се има предвид, че цените на къщите са такива, че само единия член от семейството с една заплата не би могъл да вземе заем, за да купи цяла къща...но взе че стана! Сега обаче разбрах, какво е да си имаш къща и градина тоест -много стаи, което значи много чистене, грижи за градината, косене на тревата, садене, поливане на цветя...а и камина! Тя пък постоянно трябва да се чисти от пепел, а зимата е едно постоянно мъкнене на дърва/ не че аз ги мъкна де, докарват ни ги с превоз/ но и за това трябва да се мисли...но нали исках къща... с всичките и екстри Шегувам се, разбира се...
Това горе спомененатото не е като оплакване или негативи, а само отметка. Всъщност много се радвам сега , че имам да се грижа за толкова много неща...Не знам дали спада към грандиозните неща, но неочаквано спечелих сума от тото! Сумата поне беше грандиозна и дойде в момент, в който колата се развали, после печката и бяхме се овътрили с кредитните картите...и в този момент най-много се нуждаехме от финансова помощ...та така запълнихме всички дупки. Но това го отдавам не на някоя техника от тук, а на Фън Шуй, на който съм върла фенка! Убедена съм, че 100% работи!
Иначе други амбиции съм нямала или поне не се сещам в момента за такива...
Е, като малка имах грандиозната мечта да пея на сцена,пред публика като Лили Иванова... Е пак пея... и пред публика, но не на сцена, а седнала зад пианото, скромно в хотелчета и пиано барове , но и това ми стига и ме прави щастлива, защото работа работата, която ми носи удоволствие! Принципно сега съм на етап, че материлание неща не са толкова важни. Наример сега продадохме колата и няма да си купуваме кола. Ей така, не щем кола! Караме колелета до работата, а зимата с автобусите...ииии много разходки с крачката. На това му се казва, съчетаване на полезното с приятното!
Също така опазваме околната среда от вредни газове 
Лени 
"Поне две трети от мизерията в света е плод на човешката глупост, безумно поведение
и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически догми, на които хората робуват
и с които приспиват собствения си разсъдък."
Aldous Huxley
Вселената е едно битие изтъкано от противоположности и установено върху баланса между тях. Началото и края, живота и смъртта, вдишването и издишването вкопчени в цикъла на хармонията. Цикличност, симетрия, противоположност.
Противоположна симетрия в цикличността. Като чели всяко нещо, за което можем да си помислим има своето противоположно състояние - тишината и шумът, движението и неподвижността, тъмнината и светлината, плюсът и минуса. Симетрията е универсална. Лявото има своето дясно, сферата се състои от две половини. Огледалният принцип е всеприсъстващ. Такава е природата на многоизмерното пространство, в което се намираме.
И сред цялата двойственост на вселената, сякаш най-ярко изразени са противоположните елементи в душата на човека. А именно човешките емоции, афекти, чувства и настроения. Изобщо двойствеността на човешката природа като примитивно, агресивно и жестоко същество, което същевременно е и духовно извисено, способно на съчувствие, изкуство и самоконтрол.
Човека е същество изтъкано от емоции и емоционални противоречия. Любов и омраза, щастие и тъга, жестокост и съчувствие, страх и смелост, безразличие и привързаност, егоизъм и жертвоготовност, увереност и обезсърченост, надежда и отчаяние, прошка и мъст, приятелство и вражда.
Изглежда няма аспект от човешката душевност, който да няма своето противоположно състояние. И прекалено често хората прекарваме живота си в един нестабилен баланс между противоречията в себе си, лавиращи от положителните към отрицателните и обратно, като една неизбежна емоционална цикличност, в чиито плен сме попаднали и която ни преследва и обгръща в семейството, приятелствата и познанствата ни през целия живот. Една непрестанна цикличност между положителни и негативни моменти и периоди в отношенията ни с другите хора, дори в протичането на самия ни живот.
Като бялото и черното, светлината и мрака, доброто и злото също са неразделно обвързани като две основни, човешки морални категорий.
Във философските и религиозни системи на всички култури през историята е отразено това разделение между добрите и злите духове, джинове, ангели, демони и всякакви любопитни същества населяващи митологичната вселена.
Така сме оформили представата си за злото като универсална черна сила, чиято единствена цел и роля е да разрушава сътвореното и да носи мизерия на хората. Древните ни предци, с инструмента на интуицията и съзерцанието са прониквали в дълбочината на битието като неговата двойствена природа не е убягнала от мистичния им взор. Така божествата-творци винаги са съпътствани от други божества на хаоса, което е и основната обща черта между поли и моно-теизма.
Така постепенно в колективните ни монотеистични представи се оформили два основни божествени персонажа - добрият главен бог и неговия зъл съперник - всеки от които командващ съответната армада от по-низши добри и зли божества в небесната йерархия.
Хората започнали да възприемат представата, че зад добрите или користни деяния на човека стоят съответно ангели и демони като мотиватори. Всъщност, в основата на тази идея е залегнала мистерията и необяснимата магия на човешките емоции и настроения. За примитивния човек е било необяснимо защо в един момент се чувства щастлив, доволен и с положителна нагласа, а в друг - сякаш небето го притиска и света се замъглява в нюансите на негативните настроения. Това положение довело до фразеологични концепции като "Обсеби ме лошо настроение/гняв/възбуда" или "Превзе ме любовта, изпълни ме вдъхновението" и т.н.
Основното възприятие на емоцията е като нещо, което обсебва мислите ни и ни превзема отвътре подчинявайки ни на неговата воля. Като нещо, което има свой собствен живот и отделна от нашата воля - сякаш някакво невидимо същество ни управлява. Именно това усещане, заедно с непредвидимостта и често неконтролируемостта на емоциите е довело впоследствие до идеята за духовете, добри и зли, които се вселяват в човека и направляват неговото поведение.
Така, хората намерили решение на проблемът си с липсата на самоконтрол - създали злите духове, дяволите и демоните, които да им служат за оправдание и изкупителна жертва винаги, когато човека не можел да поеме отговорност за действията си.
Но в създаването на сатаничния образ има и още нещо, в психологически аспект, това е акта на проекцията.
Когато не харесваме нещо в себе си, често го проектираме върху хората около нас - един вид като отчаян опит да го изхвърлим от себе си. Във връзка с този универсален принцип на човешката психика, Карл Юнг е казал в заключение
"Това, което ни дразни и провокира в другите е сигурен белег за наличието на същото в нас самите."
Ако човек вникне в това прозрение и започне да го прилага на практика в живота си ще бъде наистина впечатлен от нещата, които ще открие и осъзнае за себе си.
Под въздействието на все същия принцип, хората проектирали злото в себе си навън и го персонифицирали в образа на демона. Дявола, като общ представител на злите сили, е колективния образ на тъмната, примитивна и непълноценна страна на човечеството.
И така, хората лишени от чувството за отговорност и живеещи с представата, че са просто пионки в ръцете на по-висши сили, които си играят на "Не се сърди, човече" с тях, започнали да сочат с пръст към адските изчадия и да ридаят с пресипнали от невинност гласове "Дявола ме накара да съгреша, отче!", "Не съм аз виновен че съм безволево мекотело!". Нима това не е вярно?
Дори подобни аргументи били сериозно обмисляни от органите на правосъдната власт, да не би несправедливо да обвинят в убийство, кражба, изнасилване или друг вид насилие горкия човечец, който хитрия сатана използвал като инструмент на волята си. А църквата, за да демонстрира своята вселенска власт, космически авторитет и неизчерпаема благослонност предложила услугите си на всички невинни грешници като им обещала безвъзмездно опрощение на греховете в изповедалнята на всяка църква близо до вас.
Как да се научи човека да носи отговорност за собствените си действия, когато самата религия го поощрява да не го прави?!
Самия факт на грехоопрощението като повсеместна ритуална практика е по-красноречив и от най-надарения с дар слово свещеник. Ала никой човек и никоя институция няма авторитета да опрощава нечий грехове, греховете не се опрощават отвън за да се повтарят отново и отново до безкрай. Греховете се опрощават единствено отвътре, когато самия човек ги осъзнае и направи усилие в себе си да се промени, когато отсъства лицемерието и цинизма на парадната религиозност.
Човек сам носи отговорност за своите действия и никоя религия няма право да служи за приют и оправдание на тези, които търсят прошка всяка седмица, година след година, до безкрай. Това не е вътрешно развитие, това е вътрешен застой и възпрепятствие на активната съзнателност, тъй като хората се приучават към мисловна пасивност и прошката на попа.
А на съвременния човек вече не му отива да обвинява дявола като виновник за безумието в собствените си действия, нито наивността и бягането от отговорност на предшествениците ни се връзва с образа на съзнателния индивид на новото време. Като цяло, хората си мислят, че злото идва някъде отвън, а доброто е работа на Бога - затова, хората трябва да се пазят от първото чрез молитви към второто. Ние сме на мнението, че времето за духовна революция е настъпило и следващия етап в самоосъзнаването на човека се изразява именно в разширяването на радиуса и обхвата на средната човешка съзнателност.
Което е тясно свързано с коефициента на интелигентност, който също подлежи на преоценка като настоящ стандарт.
Защото злото не е религиозно понятие, а е състояние на човешкия ум. Едно съвсем актуално състояние, което се изразява в трагично занижените степени на осъзнато поведение.
http://prozrachno.hit.bg/privatioboni.htm
"Поне две трети от мизерията в света е плод на човешката глупост, безумно поведение
и онези примитивни мотиватори като религиозните и политически догми, на които хората робуват
и с които приспиват собствения си разсъдък."
Aldous Huxley
Вселената е едно битие изтъкано от противоположности и установено върху баланса между тях. Началото и края, живота и смъртта, вдишването и издишването вкопчени в цикъла на хармонията. Цикличност, симетрия, противоположност.
Противоположна симетрия в цикличността. Като чели всяко нещо, за което можем да си помислим има своето противоположно състояние - тишината и шумът, движението и неподвижността, тъмнината и светлината, плюсът и минуса. Симетрията е универсална. Лявото има своето дясно, сферата се състои от две половини. Огледалният принцип е всеприсъстващ. Такава е природата на многоизмерното пространство, в което се намираме.
И сред цялата двойственост на вселената, сякаш най-ярко изразени са противоположните елементи в душата на човека. А именно човешките емоции, афекти, чувства и настроения. Изобщо двойствеността на човешката природа като примитивно, агресивно и жестоко същество, което същевременно е и духовно извисено, способно на съчувствие, изкуство и самоконтрол.
Човека е същество изтъкано от емоции и емоционални противоречия. Любов и омраза, щастие и тъга, жестокост и съчувствие, страх и смелост, безразличие и привързаност, егоизъм и жертвоготовност, увереност и обезсърченост, надежда и отчаяние, прошка и мъст, приятелство и вражда.
Изглежда няма аспект от човешката душевност, който да няма своето противоположно състояние. И прекалено често хората прекарваме живота си в един нестабилен баланс между противоречията в себе си, лавиращи от положителните към отрицателните и обратно, като една неизбежна емоционална цикличност, в чиито плен сме попаднали и която ни преследва и обгръща в семейството, приятелствата и познанствата ни през целия живот. Една непрестанна цикличност между положителни и негативни моменти и периоди в отношенията ни с другите хора, дори в протичането на самия ни живот.
Като бялото и черното, светлината и мрака, доброто и злото също са неразделно обвързани като две основни, човешки морални категорий.
Във философските и религиозни системи на всички култури през историята е отразено това разделение между добрите и злите духове, джинове, ангели, демони и всякакви любопитни същества населяващи митологичната вселена.
Така сме оформили представата си за злото като универсална черна сила, чиято единствена цел и роля е да разрушава сътвореното и да носи мизерия на хората. Древните ни предци, с инструмента на интуицията и съзерцанието са прониквали в дълбочината на битието като неговата двойствена природа не е убягнала от мистичния им взор. Така божествата-творци винаги са съпътствани от други божества на хаоса, което е и основната обща черта между поли и моно-теизма.
Така постепенно в колективните ни монотеистични представи се оформили два основни божествени персонажа - добрият главен бог и неговия зъл съперник - всеки от които командващ съответната армада от по-низши добри и зли божества в небесната йерархия.
Хората започнали да възприемат представата, че зад добрите или користни деяния на човека стоят съответно ангели и демони като мотиватори. Всъщност, в основата на тази идея е залегнала мистерията и необяснимата магия на човешките емоции и настроения. За примитивния човек е било необяснимо защо в един момент се чувства щастлив, доволен и с положителна нагласа, а в друг - сякаш небето го притиска и света се замъглява в нюансите на негативните настроения. Това положение довело до фразеологични концепции като "Обсеби ме лошо настроение/гняв/възбуда" или "Превзе ме любовта, изпълни ме вдъхновението" и т.н.
Основното възприятие на емоцията е като нещо, което обсебва мислите ни и ни превзема отвътре подчинявайки ни на неговата воля. Като нещо, което има свой собствен живот и отделна от нашата воля - сякаш някакво невидимо същество ни управлява. Именно това усещане, заедно с непредвидимостта и често неконтролируемостта на емоциите е довело впоследствие до идеята за духовете, добри и зли, които се вселяват в човека и направляват неговото поведение.
Така, хората намерили решение на проблемът си с липсата на самоконтрол - създали злите духове, дяволите и демоните, които да им служат за оправдание и изкупителна жертва винаги, когато човека не можел да поеме отговорност за действията си.
Но в създаването на сатаничния образ има и още нещо, в психологически аспект, това е акта на проекцията.
Когато не харесваме нещо в себе си, често го проектираме върху хората около нас - един вид като отчаян опит да го изхвърлим от себе си. Във връзка с този универсален принцип на човешката психика, Карл Юнг е казал в заключение
"Това, което ни дразни и провокира в другите е сигурен белег за наличието на същото в нас самите."
Ако човек вникне в това прозрение и започне да го прилага на практика в живота си ще бъде наистина впечатлен от нещата, които ще открие и осъзнае за себе си.
Под въздействието на все същия принцип, хората проектирали злото в себе си навън и го персонифицирали в образа на демона. Дявола, като общ представител на злите сили, е колективния образ на тъмната, примитивна и непълноценна страна на човечеството.
И така, хората лишени от чувството за отговорност и живеещи с представата, че са просто пионки в ръцете на по-висши сили, които си играят на "Не се сърди, човече" с тях, започнали да сочат с пръст към адските изчадия и да ридаят с пресипнали от невинност гласове "Дявола ме накара да съгреша, отче!", "Не съм аз виновен че съм безволево мекотело!". Нима това не е вярно?
Дори подобни аргументи били сериозно обмисляни от органите на правосъдната власт, да не би несправедливо да обвинят в убийство, кражба, изнасилване или друг вид насилие горкия човечец, който хитрия сатана използвал като инструмент на волята си. А църквата, за да демонстрира своята вселенска власт, космически авторитет и неизчерпаема благослонност предложила услугите си на всички невинни грешници като им обещала безвъзмездно опрощение на греховете в изповедалнята на всяка църква близо до вас.
Как да се научи човека да носи отговорност за собствените си действия, когато самата религия го поощрява да не го прави?!
Самия факт на грехоопрощението като повсеместна ритуална практика е по-красноречив и от най-надарения с дар слово свещеник. Ала никой човек и никоя институция няма авторитета да опрощава нечий грехове, греховете не се опрощават отвън за да се повтарят отново и отново до безкрай. Греховете се опрощават единствено отвътре, когато самия човек ги осъзнае и направи усилие в себе си да се промени, когато отсъства лицемерието и цинизма на парадната религиозност.
Човек сам носи отговорност за своите действия и никоя религия няма право да служи за приют и оправдание на тези, които търсят прошка всяка седмица, година след година, до безкрай. Това не е вътрешно развитие, това е вътрешен застой и възпрепятствие на активната съзнателност, тъй като хората се приучават към мисловна пасивност и прошката на попа.
А на съвременния човек вече не му отива да обвинява дявола като виновник за безумието в собствените си действия, нито наивността и бягането от отговорност на предшествениците ни се връзва с образа на съзнателния индивид на новото време. Като цяло, хората си мислят, че злото идва някъде отвън, а доброто е работа на Бога - затова, хората трябва да се пазят от първото чрез молитви към второто. Ние сме на мнението, че времето за духовна революция е настъпило и следващия етап в самоосъзнаването на човека се изразява именно в разширяването на радиуса и обхвата на средната човешка съзнателност.
Което е тясно свързано с коефициента на интелигентност, който също подлежи на преоценка като настоящ стандарт.
Защото злото не е религиозно понятие, а е състояние на човешкия ум. Едно съвсем актуално състояние, което се изразява в трагично занижените степени на осъзнато поведение.
http://prozrachno.hit.bg/privatioboni.htm
Е , КЛОНКА твоите са все маретиални вЕ , яхти , тризонети, амолети баааа
(хайко сега ще сътворя от рими)
баааа (хайко сега ще сътворя от рими)
Клонка... нещо отдолно, както би казал Мечо Пух усещам в твоя въпрос (ми тук съм, отдолу - рече Мечо с "отдолен" глас
). Отдолно - щото - на Дес не било кой знае какво постижението, това не било голямо, онова не било... Някакси човек си вика - сега ще споделя какво съм постигнала, дето ми преобърна целия живот, ама ще дойде Клонка и с големия клон ще ми го бръсне на земята и ще ми го омаловажи... 
Шегувам се, естествено...Рози и рози се похвали преди ден - една диагноза е оставила в миналото си. Сега е на път да пребори втора. Това как ти се струва?
Аз, като се замисля, всичко, което съм посмяла да си го пожелая, съм го получила (не казвам постигнала, щото заслуга някаква май не усещам много...). Въпросът е, че не съм посмяла да си пожелая мезонети-тризонети-баронети... май само амулети-байганети и др. подобни. Е, и един принц без бял кон да дойде и да ме спаси - той си дойде, както си му е редът... виж, него си го получих по каталожна поръчка - от-до - всичко каквото бях поръчала - си го има. Да бях поръчала повечко материалности около него, ама на хехе - тогава още смятах, че това не е толкова важно! Иначе кво - ще кажеш, обикновени работи. Къщи-мъщи, коли-моли..кучета-мучета,. смяна на амплоато... Любов.... щастие... дреболии, санким.
Обаче, като се замисля, си права... при мен зорът е да измисля желанието...
Да си повярвам, че това го искам наистина... Един Лексус го приказвам от едно известно време, ама напоследък май друга кола ще си искам - слаба работа с моите желания - една яхта не мога да си харесам, ей на, и в Монакското пристанище ходих да ги гледам, че уж имало по-избор - ми не ме влекат... кво да правя Замисли ме, Клонка... Абе имам си едно желание аз, ама все ме възпира онова "как"... пък по книжките пише други работи - че "как" не трябва да те интересува... Мда. 
Знаех си че не напразно пише в Ясновидци
Хе хе хе Защото не сме им дали да прочетат как ориса половината форум оня ден
Между другото малко оф... И аз познавам Роберт Йовчевич ... той ми каза една умна приказка дето ме накара да се замисля преди време много... Той каза, че КАРЪКА е заразен! Иначе имахме една доста солидна дискусия с него на тема НЛО и ангели...
Е, моят, пък, ако е бил същият тоя Роберт, след като му разказах идиотските си сънища с дракони и странни земи, ме увери, че пребивавам в паралелни светове
Изобщо, изгубена връзка с кораба майка, така да се каже
Изобщо, изгубена връзка с кораба майка, така да се каже
Знаех си аз, че ходиш някъде, където е по-интересно...
Именно
трябва да знаем какво искаме а има ли цел, няма провал
*подписа ми
Е, моят, пък, ако е бил същият тоя Роберт, след като му разказах идиотските си сънища с дракони и странни земи, ме увери, че пребивавам в паралелни светове
Изобщо, изгубена връзка с кораба майка, така да се каже
Изобщо, изгубена връзка с кораба майка, така да се каже
Знаех си аз, че ходиш някъде, където е по-интересно...
Скици...
Аз също като КЛОНКА в сънищата си пребивавам накъде в паралените светове , ама лошото е, че не поВна в кои точно... Почти не си помня сънищата
Мила, естествено, че да пребориш диагноза, си е голяма работа. Когато човек опре до такива неща, разбира, че всичко друго няма значение.
Но!!!
Аз се замислих именно по тоя въпрос, за който ти си ме разбрала - някак си дотолкова си казвам - всичко си ми е О.К., че се "спъвам" в мечтите си. Големи и излишни ми се струват. Даже не са мечти, не ги оформям като такива, прогонвам ги като досадни мисли, сякаш не ги ща.
Дали това е страх? Или леност? Какво ни спира? Усещането, че не е възможно и ако не стане, може да се разколебаем в метода?
Аз, признавам си, никога не съм правила такива неща - нито съм визуализирала, нито нищо. Просто не зная какво.
Явно съм скромна душа аз
Хуманис, от оная тема никой не ме е полазвал на лични. Не им вдъхвам доверие, явно трябва да се разгърна по-мащабно. Да ги респектирам някак си
Лилиан, аз пребродих Братя Грим една година насън, какво говориш ти
Но!!!
Аз се замислих именно по тоя въпрос, за който ти си ме разбрала - някак си дотолкова си казвам - всичко си ми е О.К., че се "спъвам" в мечтите си. Големи и излишни ми се струват. Даже не са мечти, не ги оформям като такива, прогонвам ги като досадни мисли, сякаш не ги ща.
Дали това е страх? Или леност? Какво ни спира? Усещането, че не е възможно и ако не стане, може да се разколебаем в метода?
Аз, признавам си, никога не съм правила такива неща - нито съм визуализирала, нито нищо. Просто не зная какво.
Явно съм скромна душа аз
Хуманис, от оная тема никой не ме е полазвал на лични. Не им вдъхвам доверие, явно трябва да се разгърна по-мащабно. Да ги респектирам някак си
Лилиан, аз пребродих Братя Грим една година насън, какво говориш ти
Скици...
Аз също като КЛОНКА в сънищата си пребивавам накъде в паралените светове , ама лошото е, че не поВна в кои точно... Почти не си помня сънищата
Скици...
Аз също като КЛОНКА в сънищата си пребивавам накъде в паралените светове , ама лошото е, че не поВна в кои точно... Почти не си помня сънищата Може, може...ох, само дано не съм била някой дракон, че лошо...
...
Аз се замислих именно по тоя въпрос, за който ти си ме разбрала - някак си дотолкова си казвам - всичко си ми е О.К., че се "спъвам" в мечтите си. Големи и излишни ми се струват. Даже не са мечти, не ги оформям като такива, прогонвам ги като досадни мисли, сякаш не ги ща.
Дали това е страх? Или леност? Какво ни спира? Усещането, че не е възможно и ако не стане, може да се разколебаем в метода?
Аз се замислих именно по тоя въпрос, за който ти си ме разбрала - някак си дотолкова си казвам - всичко си ми е О.К., че се "спъвам" в мечтите си. Големи и излишни ми се струват. Даже не са мечти, не ги оформям като такива, прогонвам ги като досадни мисли, сякаш не ги ща.
Дали това е страх? Или леност? Какво ни спира? Усещането, че не е възможно и ако не стане, може да се разколебаем в метода?
Ти си казваш, че всичко е О.К. и ако това те задоволява, значи прекрасно! Някъде нсакоро четох, че колкото повече желания и мечти, толкова повече тежести...тоест желанията били като монетите в джоба. Колкото повече, толкова по тежък ставал джоба. Но пък може ли човек да няма мечти и желания? Може и да има такива хора, но аз не съм срещала...
Определено се замислям,че напоследък имам само едно, много голямо желание, което не е материално, но пък много искам да се сбъдне! А то е, един ден да се завърна и да заживеем в България!!! И смятам да го осъществя...рано или късно...
Винце, аз драконите в тоя сън ги яздех. Не ще да си била ти, аз толкова алкохол да изпия, че да ти се метна, не съм способна даже и насън
Значи, водя си аз бележки:
Хуманис: офис в центъра на София. Подарък.
Винцето - къща с всички екстри.
Мила - някакви неясни, но прекрасни неща, включващи принц на бял кон, което си е яко.
Мацката с диагнозата, забравих ника...
Дес - Прелетяла голямата вода.
Лилиан - някакви разни безобразни, дето са за роман...
Хъм
ДОбре, де, откъде да почна. С един Лексус??? Да изпреваря Мила. Ха-ха...
Това с картата на желанията ми изглежда много трудоемко. Трябва ми нещо, което не изисква физически и творчески усилия
А, да...и един апартамент на марината в Ла Валета...ах, сетих се за него. Да и той! И него го искам.
И един в Ню Йорк, точно срещу Сентръл Парк, на пето авеню. Нищо материално няма в тези неща, искам ги за кеф...ей така, за гледката
А колко време ви отне, впрочем, че ако трябва да чакам години, отиде ми меракът...
Значи, водя си аз бележки:
Хуманис: офис в центъра на София. Подарък.
Винцето - къща с всички екстри.
Мила - някакви неясни, но прекрасни неща, включващи принц на бял кон, което си е яко.
Мацката с диагнозата, забравих ника...
Дес - Прелетяла голямата вода.
Лилиан - някакви разни безобразни, дето са за роман...
Хъм
ДОбре, де, откъде да почна. С един Лексус??? Да изпреваря Мила. Ха-ха...
Това с картата на желанията ми изглежда много трудоемко. Трябва ми нещо, което не изисква физически и творчески усилия
А, да...и един апартамент на марината в Ла Валета...ах, сетих се за него. Да и той! И него го искам.
И един в Ню Йорк, точно срещу Сентръл Парк, на пето авеню. Нищо материално няма в тези неща, искам ги за кеф...ей така, за гледката
А колко време ви отне, впрочем, че ако трябва да чакам години, отиде ми меракът...