Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Ето няколко правила как да се научим да прощаваме:

За начало оценете ситуацията,осъзнайте причината за конфликта.Може би не всичко е така зле,както мислите.
Когато емоциите се уталожат,оценете своите действия и действията на този,който ви е обидил.Възможно е да откриете,че първопричината за конфликта са вашите собствени емоции.

Пробвайте да изкажете на глас обидата или напишете на лист всичко,което е на душата ви.Така ще видите ситуацията отстрани.

Намерете си занимание,което да разсее мислите ви,направете генерално почистване или се заемете с творчество.

Ако гневът не иска да си иде,трябва да изпуснете парата чрез физически натоварвания.Например  чрез боксьорска круша или чупене на чинии.

Примирете се със себе си.Помислете защо обидата така дълго не ви пуска?Може би работата се състои във собствената ви неувереност и някакви комплекси?А може би ви е комфортно да сте в ролята на обиден,по този начин прехвърляйки вината за неудачите върху този,който ви е обидил?

Поставете се на мястото на човека,който ви е обидил,постарайте се да го разберете.Действията му от какво са породени-само от желанието да ви обиди или има и други причини?Може би е нямал друг избор?Или е проявил човешка слабост?Ако трябва,съжалете го.Ако човек съзнателно ви е причинил болка и страдание,вие не сте длъжни да оправдавате постъпките му.Става въпрос само за прошката.Дали ще общувате по-нататък решавайте сами.


Представете си ситуацията след известно време.Как ще гледате на нея след  години?А след 10 или 20?Възможно е,това което ви се струва днес  най-важното,след 10 години да няма никакво значение.



Направете първата крачка към помирението.Даже и да сте уверен,че човека не е бил прав.Намерете сили и тръгнете към него първи.

Ако ви е обидил близък човек,не е възможно да се ограничи напълно общуването.А това значи,че колкото по-бързо му простите,толкова по-леко ще градите новите отношения занапред.Спомнете си хубавите моменти,които сте имали в миналото.Съсредоточете се върху положителните му качества.

Не давайте кредит на доверие,ако не идва от сърцето ви прошката.Преди всичко трябва да се разтоварите от тежестта на обидата.


Избавете се от старите емоции,които не ви позволяват адекватно да реагирате в настоящето.Не се ровете в миналото,живейте в настоящето,гледайте в бъдещето.

Учете се да прощавате предварително,повтаряйки си „Никой за нищо не ми е длъжен,затова аз съм съм длъжник пред всички за всичко хубаво”

КЛОНКА И аз съм сложила едно Порше 911 Макадамия на Десктоп-а...да не забравям какво искам... ама все ми се разминава... чакам да паркира пред къщи с панделка... Ей това като стане ще го споделя... за сега техниките са ми слаби... 

Лека нощ момичета!  Обичам ви! 

Лени темата е страхотна, благодаря ти, че се грижиш за нея!   

Мда... как така нямаме големи потребности - те уж би трябвало да се развиват - като постигнеш едно, да се появява друго...  На практика май не става така - или  поне с всички хора не става.

В моя конкретен случай аз мисля, че имам идея защо така се получава - защото от малка съм учена, че материалните неща нямат значение, а другите са по-важни. Резултат - не съм искала много материални неща, или не съм ги искала силно - къде защото съм смятала, че не е добре да се искат такива неща, къде защото съм мислила, че не са възможни - като се замисля, нищо от последната промяна в живота ми, не изглеждаше възможно преди 6 години, да речем...  Последните години се учих да искам, всъщност - между другите неща...

Нямам страх от неизпълнение на мечти - какво толкова - ако не станат, по-лошо няма да стане, нали? Все пак не губим нищо, нали? При мен по-скоро роля играе инерцията. Аз съм плашлива от промените, приемам ги с... уплаха, да го наречем, стресирам се. Прилагам си разни техники, ама си го знам това. Затова и не се х върлям лесно през глава в неизвестното... малко смешно звучи това от моята уста точно, дето захвърлих всичко, което имах и бях досега и отидох да живея в чужда страна, ама...   и това го направих, защото осъзнавах, че ако не последвам мечтата си поне сега - колкото и голяма да е промяната - може би никога няма да го направя и ще съжалявам цял живот. Още повече, че това не ми беше първия подобен шанс в живота... Първият път, просто се уплаших.   Те така...

Иначе, от едно ниво на задоволеност нататък, може би си казваме - защо да се мОрим? Това - по принцип го казвам...

Мда, забравих да добавя - това, което го работя в момента, дойде да ме намери самичко. Моя приятелка все ми казваше - не правиш достатъчно ти - уж искаш да си смениш работата, пък не търсиш - трябва да търсиш непрекъснато, никой няма да дойде да те покани у вас с бъклица. На практика - обадиха ми се по телефона във връзка със СиВи, което бях пуснала в един сайт преди 3 години и бях забравила и ми предложиха да работя за тях. Отначало почнах с малко, сега е доста повече.  На мен ми звучеше невероятно тогава - пък и сега  Май не е достатъчно голямо по твоите критерии? 

Това с работата може да е голямо, може и да не е, зависи. Въпросът е, че ти не си го отработвала с някакви техники, доколкото разбирам, не е било някаква мечта.
Аз за смели и неразумни, даже АЛЧНИ мечти говоря. Така, де, в този смисъл, да видим доколко работи нещото. Разбираш какво имам предвид, аре, не ме карайте да се правя на ощипана и да се оправдавам тук, че омаловажавам това или онова. Не е това идейката ми.

Имам такива лепки на картата  т.е. мечти 
като станат ще докладвам 



....на следващото новолуние ще си харесам и ще си лепна яхта  КЛОНКА , мерси 

КЛОНКА - недей така... АЛЧНИ мечти... ние сме духовни хора  ама все пак моето Поршенце си го искам и чакам ... 

Аз от яхта се отказах.... освен ако не гостувам на приятели Като видях що грижи има по една такава яхта ... И що пари се хвърлят за глупости... Dess като се изпълни догодина ще ни каниш на твоята, хем и Щатите ще видим Гуш и да знаеш много се радвам за теб!

Тая карта много трудоемка, бе
Напомня ми за часовете по труд и техника в училище. Признавам, че даже нелепите задачи по физика, в които не виждах никакъв здрав смисъл да решавам, ми се получаваха по-добре от безплодните усилия да се докарам пред даскала по трудово. Приложните изкуства затова ме изгубиха мен, бях обезсърчена...

Не може ли вместо да лепя картинки, да си напиша - ЛЕКСУС, Яхта...МЕЗОНЕТ

Може, може... всичко може... ще цитирам Дани Аврамова - " Енергията следва мисълта " 

Не ме плаши!
НЯмаш представа какви мисли ми минават...
Вероятно затова са измислени тези карти, да ни озаптяват мислите, докато ги правим, че иначе...

http://deti.mail.ru/beremennosty_i_rody/news_obyyatiya_materi 
Има чудеса!

raliko - Тя КЛОНКА е на друга вълна... чуди се в Лондон ли да отиде на пазар или в Милано.... но бърза да гледа мезонети в Ню Йорк  Аз я разбирам... тия мисли са страшни... мъка... 

Иначе чудеса винаги е имало... стига да ги забележиш...

Да, бе дойде време за сезонните пазарувания, ама Милано тая година го пропускам. Малкият тръгва на училище. Много съм емоционално завладяна от тая работа, не ми е до шопинг. А в Лондон рядко пазарувам, моля, моля...

Мацки, не отричам чудесата в духовната сфера/не мога да отворя линка, но предполагам нещо такова ще да е/, ама викам да си говорим и за други неща от време на време, че то все пак...лошо няма, мисля аз. Ако ще се отдаваме изцяло на някакви духовно-аскетични практики, мисля, няма какво да правим карти и т.п.

Lilian_V Човек може да има целия свят,но да е изгубил душата си,тогава пак няма да е доволен и ще изпитва неудовлетвореност.Истината е,че истинското щастие се състои не да имаме повече,а да сме щастливи и удовлетворени с малкото,което имаме.

Мертвый младенец ожил в объятиях матери
 
2 Сентября 2010



Жительница Австралии Кейт Огг родила двойняшек - мальчика и девочку. Малыши были недоношенные и появились на свет всего на 27 неделе беременности. После родов младенцы были помещены в отделение интенсивной терапии, причем девочка, которую назвали Эмми, оказалась полностью здоровой, а мальчика, названного Джейми, врачи пытались реанимировать, после чего были вынуждены признать его мертвым.

Ребенка принесли матери, чтобы она с ним попрощалась. «Мы потеряли Джейми, он не выжил, мне жаль, - вспоминает Кейт слова врача - Это было самое ужасное, что я когда-либо чувствовала». Кейт прижала Джейми к груди и два часа разговаривала с ним. «Мы с мужем сказали сыну, как его зовут, и что у него есть сестра, мы рассказали о том, что мы хотели бы сделать вместе с ним за его жизнь», - вспоминает Кейт.

Внезапно мальчик вздохнул - врачи сначала подумали, что это просто рефлекс, но когда Кейт попыталась его покормить, обмакнув палец в грудное молоко, дыхание Джейми выровнялось. «Вскоре он открыл глаза, - вспоминает Кейт. - Это было чудо. Тогда он протянул ручку и схватил меня за палец. Доктор продолжал качать головой и говорить: «Я не верю, не верю».

Об этом случае стало известно только теперь, когда Келл Огг рассказала свою историю в одном из телешоу. Сейчас Джейми уже 5 месяцев и он совершенно здоров.

Медики объясняют этот случай интенсивным контактом матери и ребенка «кожа к коже», или, как его называют в Австралии, «метод кенгуру». Ведь непосредственный контакт ребенка с телом матери очень важен, поскольку позволяет матери выступать в качестве «человеческого инкубатора», одновременно согревая, стимулируя и кормя малыша.
http://deti.mail.ru/beremennosty_i_rody/news_obyyatiya_materi

Това с оживялото детенце сме го обсъдили в ДиС

Ралико, няма нужда човек да губи душата си, нито трябва да е нещастен с това, което има, за да му се иска повече, мисля аз.
Аз самата хич не съм пощелива. Решена съм да променя това, затова и съм тук, да работя по въпроса.
Лексуса мисля, че изобщо няма да ми навреди. НА първо време. Не че не си харесвам БМВ-то