Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

fastuche сигурно си права  , но докато не ме "отреже" директно аз ще продължавам с опитите си. Всъщност това което правя е да споделям с нея нещата които научавам и тайничко наблюдавам дали нещо от това не разпалва интереса й.

mamka mimka, едно мъничко съветче - изпробвай най-напред върху себе си новите неща и демонстрирай успеха си радостно Няма нищо по-увличащо от това според мен. 

Верно си е това!
Можем да "повлияем" само с личен пример, но без да го натрапваме! 

Да се вмъкна в разговора някак  и да попитам доколко човек, раздавайки съвети на близки и далечни, поема непредвидена или нежелана или въобще някаква  отговорност за чуждата съдба?
Наблюдавам себе си и от известно време забелязвам промени, които не знам дали трябва да ми харесват, засега по-скоро ме притесняват. Винаги и за всичко  отнякъде ми изниква готов отговор, който звучи категорично и съм готова да "раздавам акъл" на всеки. Аз съм човек изпълнен със съмнения и тази категоричност ми е неприсъща, гледам я засега като чуждо тяло в ума си. Но тя се заседя вече доста време. А и отговорността - откъде накъде ще знам накъде вървят човешките съдби?
Не знам стана ли ясно, или само хвърлих мрежа във водата?
Обаче, вие сте умни момичета и ще усетите какво питам. Всъщност, ето и тук раздаваме съвети една на друга - сигурно правилни или поне пълни с разбиране. Но чия е отговорността за лавината от последващи събития, които се случват  в резултат на всяко действие?
То е ясно, че сърцето на всеки му подсказва дали да приеме съвета или не. Но въпросът ми е за даващия!

Вия, смятам, че всеки сам и само за себе си носи отговорност. В смисъл, колкото и съвети да раздаваш все тая, ако никой не ги спазва. Няма лошо да даваш съвети, да споделяш нещата, но единствено човека отсреща е отговорен за това дали ще приеме или отхвърли съвета, дали ще постъпи така както му предлагаш или не...

Има и една друга приказка: "Непоискано добро не е добро!"

Via31 , много добре те разбрах За себе си съм усетила, че раздавам ли съвети за сложни житейски ситуации  се налага скоро да ги преживея съвсем същите. Говорих по този въпрос с хора работещи върху себе си и те са установили същото. Това го наблюдавах до момента в който не се синхронизирах със Вселената. След този момент, вече мога да съветвам без да пия горчивите чаши на опитността, защото идва момент в който и горчилката свършва

Относно натрапването на информация, хората около мен не са готови и аз само демонстрирам добри резултати и ако искат да питат ще им отговоря

Благодаря за книгата на Нина Ничева   сега я свалям

mamka mimka , права си за майчето ти , но хубаво че се е махнала. Забелязвам, че мой близки като отворят магазинче и по цял ден се превръщат в психо терапевти на близките си :Lil: Скоро след това или фалират или се разболяват тежко. Това може да се избегне ако се вземат енергийни мерки и се спазват стриктно.

Е, да - това съм го изпитвала и аз на времето. Като дадеш съвет - и те постига същото веднага. Даже си спомням един познат ме пита как се пере мастило. Аз набързо предположих две три стратегии, без да съм пробвала нито една от тях. Още на другия ден, отваряйки пералнята, виждам, че някак си е попаднала химикалка и познайте как изглеждаха дрехите...  Но това са дребни неща.
Днес ме притеснява повече факта, че знам отговори, защото може би си въобразявам, че ги знам. Колко е лесно да си въобразиш, че си ...знаещ. Някой иска да сподели с тебе, а ти веднага му даваш акъл как да си оправи живота. А всеки знае само парченце от себе си и предполага останалото.

Ох, заяде ме вечното съмнение - че пак търся на на ряпата корена. Всъщност, всичко си е чудесно и нищо няма нужда от обяснение. Обясненията са "тлъстините на езика" и ако едно нещо не е ясно като самото себе си, едва ли обясненията ще го направят по-видимо.
Пожелавам ви една вълнуваща нощ и един неописуемо изразителен утрешен ден!

Точно това правя, но явно не го обясних правилно  . За малко да се почувствам психо терорист, но не съм. Не смятам, че като споделям с възторг пред майка ми как живота ми се промени след като прогоних всички негативни мисли от ума си и започнах да утвърждавам положителни неща, как си намерих камъче на благодарността, как се сбъдват желания от списъка ми с 25-те желания, как светът ми се променя когато утвърждавам нещо по 21 пъти за 21 дни и й разказвам книгите които чета е нещо лошо или непоискано добро. Това, че всеки прави сам избора си е абсолютна истина за мен. Тя няма от къде да научи за всичко това ако аз не споделям тези неща с нея. По-назад в темата raliko беше написала, че любовта е и споделяне, и аз мисля така. Не искам да се оправдавам, защото не се чувствам виновна, но нямам спомени да съм давала съвети на някой как да живее живота си освен ако преди това той не е поискал моето мнение. Нямам претенции да знам всичко, напротив аз сега започвам да уча. На мен много често ми се случва да ми натрапват съвети и препоръки как и какво и защо трябва да правя и честно казано преди да започна да вярвам в себе си винаги съм се съгласявала с чуждото мнение. Аз нямаше да започна да се интересувам от тези философии, ако една приятелка не ми беше споделила как живота й се променил след като прочела "Силата на твоето подсъзнание" от Д-р Джоузеф Мърфи. Страшно много неща научавам от споделянето тук и направо не ми се мисли ако решите, че това не е правилно и спрете да го правите. Може да се каже, че съм станала "зависима" от тази тема. А що се отнася до съветите, които съм искала от вас винаги съм ги приемала с много благодарност защото съм сигурна, че са дадени от сърце и те също много ми помагат   
Стана доста дълго и объркано, но в момента явно преливам от разни чувства и както обикновено май не се изказвам точно.
Пожелавам ви спокойна нощ     

Любовта е и споделяне.


Малко късно се включвам-относно съветите и непоисканото добро-естествено е,че щом не е поискано,то няма как да е добро.А споделянето - то е част от същността ни,от любовта ни - да споделиш нещо хубаво е като да му направиш най-големият подарък от цялото си сърце.А щом е от сърце,няма как да е лошо.Остава обаче избора-всеки има свободата да чуе и види хубавите неща от живота.Но е въпрос на личен избор дали ще ги последва,дали ще ги приеме в живота си.Ето защо тук споменатите техники за едни са по-добри и по-действащи и правят точно тях-защото това е техният избор,а всеки има свободата да влезе в темата и да попита и да се запознае. В живота не е по-различно-всеки пита и разпитва кое и как да стори,та да получи желаното.Получавайки отговорите от околните обаче,всеки сам прави избор кое му пасва най-добре и го приема със сърцето си.
Ето защо вярвам,че споделянето е любов,но дори и любовта всеки има право на избор дали да я приеме или не.Човек трябва да е готов да отвори сърцето си за любовта,за да я приеме и да и се наслади напълно-независимо как е изразена,любовта си остава любов,било под формата на прошка,на приемане,на споделяне ,на свобода..на всичко,що идва от сърцето.

Любовта е първоизточник на безкрайния свят и негов властелин.
Кнут Хамсун

И отново да споделя един прекрасен сайт,днешният ден не е случаен,а Ден за намисляне на желания!  

http://www.kalen-dar.ru/calendar/07/28

mamka mimka, приеми че това е изборът на душата й. Много хора преминават през живота ни, споделят проблемите си. Първият ми подтик винаги е да помогна . Според ситуацията споменавам, какви книги чета, или подарявам някоя книга, а понякога само казвам нещо от наученото. Не мисля,че това е натрапване или непоискано добро. старая се да дам толкова колкото отсрещната страна може да приеме. В случая с майките и с близките ни е много по-трудно, защото не ни е безразлично как се чувстват те и тогава желанието да помогнеш може малко или повече да попремине границата. Да се научим да живеем  по-добре не е никак лесно и се изисква определена зрялост на душата, може би. Не е дошъл момента...

преди време когато говорихте за индиговите деца и за сигурния признак по който се различават, исках да се включа и да кажа, че се познават по това,че в хороскопа им планетите са разположени само от едната страна т.е само  в шестте дома отляво или отдясно. Научих го като правих хороскоп на сина ми, за да си обесня някои странни неща в поведението му. Оказа се, че аз съм индиго,а  не той.

включвам се рядко, но се страя поне да намирам време да изчета темичката. така,че тук съм    И Благодаря на всички за споделеното! 

darena    много добре си го казала. Точно определя моят случай.

Усмихнат и прекрасен ден на всички   

Аз мисля,че когато дадена душа се нуждае от помощ, тя сама започва да я търси и намира. "Когато ученикът е готов, се появява учителя". Затова- ако не са ми поискали съвет и помощ-се старая да не давам такива, не го смятам за добро от моя страна. Приемам,че душата може да си е избрала трудния път, коя съм аз, че да и го променям?

Аз пък мисля че нищо в живота не е случайно, ако някой нещо те е попитал, срещнал се е с теб по един или друг начин, знчи така е трябвало да стане и ти трябва да оставиш отпечатъка си в живота на този човек 

monda, Маргало

Според мен може да помогнеш и без да са ти поискали помощ , правиш го без очаквания и продължаваш напред  ......останалото зависи от другата страна дали ще приеме или отхвърли помоща 


Ако помагате от любов, това значи, че няма да натрапвате помощта си, няма да се ядосвате, ако тя не бъде приета, няма да съдите, ако ви обидят и оскърбят, след като са се възползвали от помощта ви. И понеже когато тръгвате от любовта, а не от духовността, няма да сте зависими от човешките ценности, желанието ви да помогнете няма да навреди нито на вас, нито на другите.




Прекрасен ден