Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Има линк на първа страничка към книгата, в нея е описана основната техника. Иначе явно има и обучаващи семинари от време на време в по-големите градове. Аз едва вчера приключих с четенето на книгата, така че тепърва започвам с изпробването. От разните по-дребни тестчета за разни моментни болежки ми се струва, че имаше ефект. Общо взето съм ентусиазирана да продължа по-системно "чистене", ама нещо взе да се натрупва сериозен списък, така че много постоянство ще трябва май.  Но във форума към цитирания сайт има невероятни истории, за съжаление нямам време да ги изчета по-обстойно в момента.

за ТЕС има тема тук в алтернативния под форум от много време. На мен ми помага винаги  мързеливо метод че с перфектни резултати 

  Да,за книгата и аз си я изтеглих ....просто се поровичках и исках малко повечко инфо за всичко това
  за сега съм се спряла на техниката на Дейвид Чилдърли-струва ми се универсална, т.е не се "атакува " определен проблем ,а се работи върху всичко като цяло

А самият Петъртишки  в началото пишеше в темата за подсъзнанието  

   П.П. Лиз Бурбо - ПEТ ТРАВМИ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ  
С благодарност към Dani Avramova 

И аз с един глас „ЗА“ ТЕС 
Действа!-а относно простотата й...просто приемам,че лесното е по-логично от сложното 

Едно голямо Благо-даря от мен, връщам се да ви чета 

Тази сутрин в "На кафе" ще гостува Иван Петърнишки.

Благодаря за инфото!!!
Ще се гледа..

Определено Във всеки случай в коментарите има някои верни неща, но това си е прост психологически тест. Не знам какво връзка има с аурата. Дори по модела на структурирането изглежда точно така - и  с повтарящите се въпроси, и с обратните въпроси. Естествено с малката бройка отговори няма как да даде изчерпателност, а и тези тестове винаги са само отправна точка за разговор, а не окончателна квалификация.

Напоследък ме измъчват мисли за "вината и прошката", как да не се
чувствам виновна и как да си простя?  Трудно ми е да си простя...
Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим, за начина
ще се погрижи Вселената. Е, явно закъснява с прошката при мен.
Мога да простя на другите, но на мен самата ми е трудно, точно
тук се сблъсквам с вината...Опитвам да игнорирам това чувство с
оправданието в себе си, че така е трябвало да стане. Друг път -
обаче, не се получават нещата и все повече се забивам в тъмното.
Само лоша карма трупам .

И аз мисля абсолютно същото.  Каква аура, какви 5 лева.... Даже някои въпроси са толкова противоречиво зададени, че да им се чудиш как са ги турили...

evil, като знаеш в коя тема се намираме, сети се защо подчертавам този цитат...

По въпроса за освобождаване от чувството за вина, когато бях на 14 години прочетох книгата на Уейн Дайър "Вашите слаби места". Оттогава подобно чувство не изпитвам и иронизирам всеки, който се опита да ми го вмени. Едно е отговорност за поведението и поправяне на грешките, съвсем друго е самоунищожителното самонаказание, че си "виновен". Вина няма. Никой не е виновен, защото когато е допуснал някакво поведение, което друг изкарва "виновно", всъщност е постъпил според собствените си преценки, желания, ценностна система. Вменяването на чувство за вина е само един от методите за манипулация и контрол. А ти не искаш другите да те контролират, изкарвайки те непрекъснато виновна, т.е. задължена към тях до гроб, нали?!

Между другото, в доста книги се казва, че каквото и да правиш (не говорим за убийства и изнасилвания, а за нормални житейски избори), 50% от хората по света биха го одобрили, другите 50% не (идеята е, че за въпроса "Харесва ли ви това, съгласни ли сте с него?" има два отговора, с равна вероятност "Да" или "Не").

Един мой познат, собственик на малък бизнес, с който общувах по времето, когато и аз имах малък бизнес веднъж ми разказа следната история, накратко: във фирмата му работеха двайсетина човека, производствения процес изисква участието на поне половината от тях. Объркали са поръчка на голям клиент за голяма сума пари. Събират се всички след работа и започват да се карат ("обсъждат") кой е виновен. И така часове наред, докато на един човек му писва и казва "Аз съм виновен". Тогава всички се успокояват, преминава се към приятелски покани да отидат да пийнат по нещо, разбързват се всеки към къщи и... шефа остава сам да си бие у главата сбърканите изделия... Никой не го вълнува как ще се реши проблема, за всички е напълно достатъчно да се намери КОЙ Е ВИНОВЕН. Та като ми разказваше тази история, я обобщи за цялостното дередже на българина - ние не търсим решение на проблемите си, а търсим кой е виновен. Като ни го посочат медиите, всички се кротваме щастливи, че виновника е намерен. Не, че проблемите са решени.

По въпроса за прошката има цяла тема, а и тук сме обсъждали доста. Виж тази притча, много е хубава, но не искам да я копирам в темата - вече сме я имали копирана. В общи линии да простиш не означава да одобриш и да се съгласиш с агресивните и некоректни действия на някого или да го поощриш да продължава така. Означава да освободиш себе си от гнева, който те разяжда и да останеш спокойна и отворена за хубавите неща в живота ти. Съответния екземпляр може да бъде наказан по някакъв начин или не, но това не бива да те вълнува, ти няма да си тровиш живота въртейки се в леглото, неспособна да заспиш, с мисли как да му отмъстиш, дали не си го предизвикала ти, как може Господ да допусне това и т.н.

Като ви чета и постоянно откривам нови неща     Благодаря за книжката за ТЕС, звучи интересно и ще я прочета! 

x-x-x,

страхотен пост. Много ми е полезен. 

.♥.Петя.♥.,

и аз съм на ТЕС вълна. В момента съм на работа и няма как точно да изпробвам, но се подготвям довечера да направя първият си опит с ТЕС Ще споделя след това....

Не ми се отварят всички страници на книгата за ТЕС