Побой срещу политзатворник номер едно в България

Остава да ни обясниш кой се вживява в ролята на крайна инстанция, както и кой тук прави политическа агитация. Вчера аз обясних защо е пусната темата. Въпроси? Това, че на теб тази тема не ти харесва, го разбрахме. Тогава не я чети!

Клюкарника е Място за мнения и дискусии по теми, които не се засягат в останалите форуми. Общи приказки, клюки, спорове, актуални събития и проблеми, несвързани с бременността и майчинството..

Влязах, за да прочета кой е този. Нищо не ми говори името. И да е писано нещо във вестници, нямаше да му обърна внимание. 

Всъщност само ТВ СКАТ докладва за побоя над проф. Янков.

нали Илия Минев беше политзатворник номер едно , сега друг номер едно се появи ...

Да, него го позабравихме. Като че ли той е бил най-дълго време в затвора през комунистическия режим. Той първи основава дружество за защита на правата на човека. Обаче от "Амнести интернешънъл" не са определили него за затворник номер едно. Дали не са имали достатъчно информация, не зная.

http://www.bg-history.info/3581/Iliia-Minev-zhivot-zaguben-za-Bulgariia.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0% … D0%BD%D0%B5%D0%B2

http://angeligdb.wordpress.com/2009/07/31/1-359/

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0% … D0%BD%D0%B5%D0%B2

http://www.stancianegra.com/2007/12/blog-post_14.html

http://www.glasove.com/article-6512.php

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=12538

Днес е 18 юли  2010 г. Да си припомним истината за този ден - проф.Янко Н. Янков-Вельовски в книгата си "Българският тероризъм" казва нещо, което няма да хареса на мнозина, които ще кажат (подобно на героя от "Приказка за стълбата": "-Това не се отнася за мене!"

„...Васил Левски успява да проумее заблудите си относно дълбоката вътрешна същност на организираните от него “революционери” едва съвсем непосредствено преди смъртта си – едва тогава той проумява, че напразно е жертвувал живота си за хора, които не заслужават това, и изцяло и категорично се отрича от апостолската си дейност. Така, когато преди обесването му свещеникът Поп Тодор го попитал как да го споменава в молитвите си, Васил Левски ясно и категорично поискал да бъде споменаван не като революционер, а като дякон (разкайващ се и отдаден на Бога монах).

...Истината за живота и смъртта на членовете на семейството на Васил Левски е била скривана прекалено дълго време.

Иван Кунчев и Гина Караиванова са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата Иван Кунчев е бил преуспяващ бояджия и гайтанджия, но се разболял, разорил се напълно и умрял на 38-годишна възраст през 1851 г.

За да отгледа децата си, майката Гина Кунчева работила като слугиня при богати хора в Карлово. На 60-годишна възраст, няколко месеци след Освобождението, след като вече е погребала три от децата си и в продължение на целия си живот е била жестоко притисната от безизходицата и непосилната мизерия, през декември 1878 г. тя се самоубива, като се хвърля в махленския кладенец.

На другия ден тя е била извадена от кладенеца и е погребана набързо, без каквито и да са християнски ритуали и встрани от карловските гробища, тъй като българската православна християнска църква забранява самоубийството; и така, тя е била официално и публично прокълната не само от “правоверните” „божии” служители, но и от цялото “християнско” население на града.
На погребението е присъствувала само обезумялата от скръб дъщеря Яна и две дрипави комшийки, а синът й Петър се е бил напил до безсъзнание от мъка и въобще не видял погребението. Гробът не е запазен; днес никой не знае къде точно е бил.

Мария Иванова Кунчева е родена през 1847 г. и е починала на 6-годишна възраст през 1852 г.
Христо Иванов Кунчев е роден през 1840 г.; подгонен от турските власти, емигрирал във Влашко, където станал хъш, но заболял от туберкулоза и умрял в Букурещ през 1870 г. на 30-годишна възраст.
Яна Иванова Кунчева е родена през 1833 г.; овдовява рано с четири деца.

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г.; бил е хъш във Влашко, участник в четата на Христо Ботев, тежко ранен при сраженията във врачанския Балкан. После е участник в дружините на Българското опълчение по време на Руско-турската война, където е бил редник в І и в ІІІ Опълченска дружина, сражавал се в боевете при Шипка и Стара Загора; първо е бил награден с военен орден на руската армия, а после и с авторитетния Георгиевски кръст за храброст. През септември 1877 г. е уволнен от Опълчението за една година поради болест, а през юли 1878 г. е уволнен завинаги с право на пенсия от 10 копейки дневно.Тъй като не само е бил тежко ранен и осакатен с ампутиран десен крак, но и заболял от туберкулоза, в края на войната той се завърнал в Карлово, където изпаднал в отчайваща бедност и тръгнал да проси, за да оцелява и да издържа децата на сестра си. През 1881 г. умрял на 37-годишна възраст и в прослава на освободена България, в която никой - нито от съгражданите, нито от неговите или на брат му съратници – не пожелал да му помогне с абсолютно нищо.”


(Стр. 14, 16-18 от книгата на проф. Янко Янков Българският тероризъм. /Трето, преработено и допълнено издание/. – С., „Огледало”, 2006. – 222 с.).