Раждане на 62 г. - Анкетата

Аз гласувах с 2 опции: 45 и 50, защото ми се струва, че за първи опит и 45 много, но все пак съм и против нарушаването на права. Но за хора, опитаващи от по-рано и с добре преценени обещаващи перспективи, нека и 50 да е, ама без "вратички". В тези рамки мисля, че е по-добре да бъде индивидуалната преценка, а не извън тях.

За протокола: на 38 съм, родих на 30 и НЕ се чувствам вече способна да се справя с новородено, а умирах за бебета откак се помня, та до скоро. И си бленувах за 3-4 дечица - откак се помня, та до скоро Сега клоня по-скоро към идеята, ако се решим на второ дете, да обсъдим осиновяване на по-голямо детенце. Никога не съм копняла да съм бременна, да раждам. Сега, когато знам какво е - още по-малко. Раждането и отглеждането съвсем не са едно и също. Копнежът да съм майка разграничавам строго от първичната необходимост от размножаване. Всичко казано е БЕЗ всякакви претенции да важи друг, освен за МЕН самата.

 добре, всички сме за някакво "ограничение" на възрастта за зачеване,но....,какво се случва с децата на 62 годишната майка(дано всичко да е наред с тях и да се оправят миличките) след ...да кажем 10години?40 годишните не ги коментирам-тогава "започва животът" на много дами изградили кариера и им е време да имат наследници,но тук май става в-с за "раждане на 62г.", а не на 40.
някой каза по-нагоре,че трябва да има условия за попечителство на тези деца,да ,а кой ще ги гледа миличките? или това са още едни душички за детските домове?
та на тая жена не са и дали да осинови заради въз растта....ало, , госпожо докторке нали сте разумна жена,макар и на 62 години къде ви е разума? или вече сте ... не ми се казва какво кой ще ги гледа тия малки душички, защо мъчите децата?как ще ги гледате с пенсийкат Ви?извинете ме дами,но в крайна сметка нямаше ли кой да и "светне" една на тая "баба"?знам,че много ще ме критикуват за мнението ми ,но това е то.
и за баса-родих на 27, сега съм на 30 и пак малко се замислям дали ще имам сили за второ

Ограничение е неетично да има. Това нарушава правата на човека, в случая жената. Но би следвало всяка жена, която става майка, да си направи сметка на колко години ще е, когато детето й е в първи клас и на колко - когато е абитуриент.
Не е редно да обречеш едно малко същество да сменя старчески памперси и да разпределя в чашки разноцветни хапченца, вместо да пише старателно лулички и ченгелчета в клас.
Децата трябва да имат здрави и млади родители /е, превратностите на съдбата не могат да се предвидят, но по-вероятно е да си в кондиция през по-дълъг период от живота на детето, ако родиш в по-млада възраст/.

Смятам, че е редно горната граница да съвпада до някъде с възрастта на навлизане в менопауза. Щом естествено в организма на здрава жена настъпва време, в което тя не може да забременее, значи има защо. Всички органи се амортизират и износват. Менопаузата дава своето отражение също. Като това отражение обхваща:
    *   Сърдечно-съдови заболявания. При намаляване на нивото на естрогените, вашият риск за сърдечно-съдови заболявания се увеличава.
    *   Остеопороза. През първите няколко години след менопаузата, вие губите калций от костите с по-голяма скорост, което увеличава риска ви за остеопороза. Остеопорозата отслабва костите, те стават крехки, което води до счупвания при минимални травми. Жените след менопаузата са особено склонни към счупвания на шийката на бедрената кост, китката и гръбнака.
И това е минимума. Като знаем и една бременност как влияе значи стават много неща на куп.
От друга страна след като изкуствено ще се прави всичко е редно да е регламентирано. След като се уповаваме на науката в този случай е добре да не се уповаваме на шанса да се роди здраво детето. Тоест ако има определен риск, който е по - голям да не се предприема нищо.
Случая с бабата за мен е успешно оплождане, завършило с аборт. Буквално. Двете дечица не ги отричам. Не ме разбирайте грешно. Дано да се оправят. Всеки ден поглеждам малката жабка в кувиоза и ми се плаче. И се моля да преживее този кошмар.

Не разбирам опцията с дискриминацията. Това е все едно да кажеш, че мъжете са дискриминирани защото не могат да забременеят и раждат. Или пък, че има менопаузи. Както и това, че една 16 дама не може да ползва инвитро ако пожелае.
Всяка жена има право да стане майка когато.... Това е абсолютно не верно. Извинете, че намесвам  природата но тя си е казала думата. Не разбирам как можем сами да противоречим на собствената си природа. И не говоря за индивидуални случай имащи нужда от помощ. Говоря за модела по - който всички остаряваме.
В случая с бабата бих разбрала единствено сурогатна майка. Но не и това, че тя е забременяла.

Гласувах 45 години, аз съм на 41 и родих дъщеря си на 39 - това за баса. Но точно поради тази причина смятам, че 45 години следва да бъда горната граница.

45 години горна граница. Всеки има право да бъде родител, но това не се изчерпва с раждането на дете. Може да си осиновиш такова, не е задължително да раждаш. Това, че не отглеждаш собствено дете, не те прави по-малко родител. След 45 си е експеримен за мен с организма на майката и здравето на детето. Все пак носиш отговорност не само за своя собствен живот, а и за живота на още едно същество, което няма свободен избор. 

Гласувах 45 години. Мисля, че ако стане човек родител на по-късна възраст просто няма да може да си отгледа детето/децата - все по-често умират хората на възраст около 60-70-те години и после кой ще поеме грижите за тях. Тази 62-годишна майка, ако не дай си Боже, и се случи нещо с нея, ми тя няма съпруг, няма родители, брат, сестра и тези деца ще трябва да отидат в дом. Много егоистично от нейна страна.

до 40г.
Няма такъв отговор в анкетата.

Да се определя строго индивидуално в зависимост от състоянието на конкретната жена от квалифицирани специалисти, но с горна граница 50 г.

това е и моят отговор.

45г може би, в краен случай 50г, съобразено със състоянието на жената.  

Гласувам за горна граница 45г., но подчертавам, че става въпрос за изкуствено оплождане.

За естествено забременяване смятам, че природата си знае най-добре и една жена ако може и иска да забременне на 50 годишна възраст е в пълното си право да го направи.

Трябва да има закон, който да ограничава възраста при изкуственото оплождане, иначе (извинявам се за израза) всяка откачена бабичка с пари, може да поиска да става майка.

Да, трябва да има горна граница. 50 години, ако здравето на жената позволява.
Какво значи дискриминация?
Има нещо, наречено отговорност за направения житейски избор. Щом една жена не е направила всичко възможно да стане майка до 50 години, значи такъв е бил нейният избор. Има много възможности да си полезен на млади хора и след тази възраст, да си до тях, да помагаш, да възпитаваш, да насърчаваш, да сбъдваш мечти или просто да им държиш ръката. И никак не е изключено и заветното "майко" да чуеш.

Гласувах до 45 години, но моето лично мнение е, че за АРТ инвитро и ИКСИ възрасттта трябва да е 40 години. Агресивни хормонални стимулации при жени над тази възраст са много опасни за отключване на всякакъв вид заболявания, на първо място онкологични в следващите години. Да, вярно е, че има фертилни жени дори до и над средата на шестото си десетилетие от живота си, но когато забременяване стане по естествен начин е по-различно от гледна точка на запазване на хормоналния баланс на жена, на която й предстои навлизане в менопауза.

За двойки с доказани проблеми само при мъжа може да се предвидят инсеминации до към 50-годишната възраст на жената, при положение че при нея не се налага сериозно разбърникване на хормоналния баланс.

Трябва да има възрастово ограничение. Над определена възраст бремеността е твърде рискована както за жената, но и най-вече за децата. и Граница от 50 години.

Свободата и правата, дадени в ръцете на хора незрели (а ние всички сме такива), водят до големи проблеми.
За никаква дискриминация не може и реч да иде.
Границата от 50 години е - при средна продължителност на живота от 72 години (нали толкова беше?), има
точно аванс от 21години +1 година, за да е налична (поне като средностатистическо очакване) до детето си.