Благо-даря за прекрасната тема!
- Публикувана: 27 ян. 2010, 11:12 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2010, 19:52 ч.
Подсъзнанието може всичко 21 /Линкове за всички техники има на първа стр./
Искам да споделя сън или по точно поредица от сънища,записвам си ги,но аз ужасно много сънувам и ужасно бързо ги забравям.
Напоследък обаче един сън го сънувам в различни интерпретации.
Обстоятелствата са различни,но елементът и чувството е едно и също.
Та сънувам море.
Само да кажа,че една от най големите ми любови е морето(мисля че това е важно за тълкуването).
Та море,чакам с нетърпение да го зърна...
Обаче морето все не е морето което обичам,а една мръсна и кална река,миризлива,малка и отвратителна.
Гадно ми е.
В единият сън реших да се потопя в това мръсно нещо,вътре плуваха бухали...два или три и идваха към мен по течението,аз го заобикалях със страх и погнуса.
Другият сън със морето пак така...с малкия сме...ходим уж по брега,а то няма море,мръсотия дето се казва до шия,воня,разочарована съм...
Намираме на едно място някаква си кална локва и решаваме да си потопим поне краката ,сядаме,наоколо хора,усмихнати,потапяме си краката,усещам нещо ,вадим си краката от локвата ,а на тях някой ни обул красиви изплетени ботушки,черни и им се радваме
Всички казват,че в тая локва каквото си вкараш(част от тялото) ти обличали или обували нещо...
Имате ли идея с какво са свързани сънищата ми?
Извинявам се за дългият пост
Напоследък обаче един сън го сънувам в различни интерпретации.
Обстоятелствата са различни,но елементът и чувството е едно и също.
Та сънувам море.
Само да кажа,че една от най големите ми любови е морето(мисля че това е важно за тълкуването).
Та море,чакам с нетърпение да го зърна...
Обаче морето все не е морето което обичам,а една мръсна и кална река,миризлива,малка и отвратителна.
Гадно ми е.
В единият сън реших да се потопя в това мръсно нещо,вътре плуваха бухали...два или три и идваха към мен по течението,аз го заобикалях със страх и погнуса.
Другият сън със морето пак така...с малкия сме...ходим уж по брега,а то няма море,мръсотия дето се казва до шия,воня,разочарована съм...
Намираме на едно място някаква си кална локва и решаваме да си потопим поне краката ,сядаме,наоколо хора,усмихнати,потапяме си краката,усещам нещо ,вадим си краката от локвата ,а на тях някой ни обул красиви изплетени ботушки,черни и им се радваме
Всички казват,че в тая локва каквото си вкараш(част от тялото) ти обличали или обували нещо...
Имате ли идея с какво са свързани сънищата ми?
Извинявам се за дългият пост
Изпратих ти на лични списък от думите от съня, както си го разказала, за да си го прочетеш и изтълкуваш сама. Аз поне за себе си така правя - всяка дума я възприемам като символ - цвят, предмет, настроение, мисъл, отношения... За всяка чета описанието и го интерпретирам за себе си. Изключвам всичко, което ми напомня за изминали събития от предишния ден и това, което остане, би трябвало да е насока за бъдещото развитие на нещата. Станаха около 3 страници, затова се въздържам да го пусна в общия форум.
Моята интерпретация на този сън е, че ще живееш в очакване, предстоят ти промени, ще имаш доста проблеми, дори здравословни, но ще се справиш и накрая ще постигнеш успех. (Така си тълкувам списъка с думи, които ти изпратих). Предполагам, че сънят ти се опитва да те предупреди за предстоящите проблеми - да си силна, за да ги посрещнеш и да знаеш, че накрая все пак ще постигнеш целите си и най-вече финансово благополучие и успех. Ще ти бъде много трудно, вероятно ще ти пречат други хора, но накрая всичко ще свърши добре за теб. Според мен е хубав сън. Все пак си прочети сама тълкуванията, може твоето виждане да е различно. Всеки сам си тълкува сънищата.
Днес не ми е ден. Напоследък влизам в повече конфликти от обикновено. По принцип не бягам от тях и те винаги продължават кратко.Не задържам негативна емоция. Но напоследък се чувствам като чаша с вода - кристална, отразяваща нещо изкривено в бистрата вода и разлата, готова да се плисне при всеки наклон.
Искам да споделя сън или по точно поредица от сънища,записвам си ги,но аз ужасно много сънувам и ужасно бързо ги забравям.
Напоследък обаче един сън го сънувам в различни интерпретации.
Обстоятелствата са различни,но елементът и чувството е едно и също.
Та сънувам море.
Само да кажа,че една от най големите ми любови е морето(мисля че това е важно за тълкуването).
Та море,чакам с нетърпение да го зърна...
Обаче морето все не е морето което обичам,а една мръсна и кална река,миризлива,малка и отвратителна.
Гадно ми е.
В единият сън реших да се потопя в това мръсно нещо,вътре плуваха бухали...два или три и идваха към мен по течението,аз го заобикалях със страх и погнуса.
Другият сън със морето пак така...с малкия сме...ходим уж по брега,а то няма море,мръсотия дето се казва до шия,воня,разочарована съм...
Намираме на едно място някаква си кална локва и решаваме да си потопим поне краката ,сядаме,наоколо хора,усмихнати,потапяме си краката,усещам нещо ,вадим си краката от локвата ,а на тях някой ни обул красиви изплетени ботушки,черни и им се радваме
Всички казват,че в тая локва каквото си вкараш(част от тялото) ти обличали или обували нещо...
Имате ли идея с какво са свързани сънищата ми?
Извинявам се за дългият пост
Напоследък обаче един сън го сънувам в различни интерпретации.
Обстоятелствата са различни,но елементът и чувството е едно и също.
Та сънувам море.
Само да кажа,че една от най големите ми любови е морето(мисля че това е важно за тълкуването).
Та море,чакам с нетърпение да го зърна...
Обаче морето все не е морето което обичам,а една мръсна и кална река,миризлива,малка и отвратителна.
Гадно ми е.
В единият сън реших да се потопя в това мръсно нещо,вътре плуваха бухали...два или три и идваха към мен по течението,аз го заобикалях със страх и погнуса.
Другият сън със морето пак така...с малкия сме...ходим уж по брега,а то няма море,мръсотия дето се казва до шия,воня,разочарована съм...
Намираме на едно място някаква си кална локва и решаваме да си потопим поне краката ,сядаме,наоколо хора,усмихнати,потапяме си краката,усещам нещо ,вадим си краката от локвата ,а на тях някой ни обул красиви изплетени ботушки,черни и им се радваме
Всички казват,че в тая локва каквото си вкараш(част от тялото) ти обличали или обували нещо...
Имате ли идея с какво са свързани сънищата ми?
Извинявам се за дългият пост
Изпратих ти на лични списък от думите от съня, както си го разказала, за да си го прочетеш и изтълкуваш сама. Аз поне за себе си така правя - всяка дума я възприемам като символ - цвят, предмет, настроение, мисъл, отношения... За всяка чета описанието и го интерпретирам за себе си. Изключвам всичко, което ми напомня за изминали събития от предишния ден и това, което остане, би трябвало да е насока за бъдещото развитие на нещата. Станаха около 3 страници, затова се въздържам да го пусна в общия форум.
Моята интерпретация на този сън е, че ще живееш в очакване, предстоят ти промени, ще имаш доста проблеми, дори здравословни, но ще се справиш и накрая ще постигнеш успех. (Така си тълкувам списъка с думи, които ти изпратих). Предполагам, че сънят ти се опитва да те предупреди за предстоящите проблеми - да си силна, за да ги посрещнеш и да знаеш, че накрая все пак ще постигнеш целите си и най-вече финансово благополучие и успех. Ще ти бъде много трудно, вероятно ще ти пречат други хора, но накрая всичко ще свърши добре за теб. Според мен е хубав сън. Все пак си прочети сама тълкуванията, може твоето виждане да е различно. Всеки сам си тълкува сънищата.
Благодарих ти на лични,но искам и тук пред всички да кажа,че си страхотна!
Пожелавам ти само усмивки!!!
Какво е да простиш истински
януари 24th, 2010 Росица Вакъвчиева
Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, освобождаване, изчистване на мъчителните чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, освобождаване от миналото, приемането на действителността, на другите, на себе си и поемане за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. Прошката е нужна по-скоро на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простим. В някои случаи той може изобщо да не се интересува от нашите чувства и дори да не се интересува дали сме му простили, но този, който страда, си Ти.
Защото, когато отказваш да простиш и да приемеш, ти се наказваш заради грешките на другите. Когато задържаш в себе си разяждащи чувства, когато се самосъжаляваш и негодуваш, тогава всъщност проблемът е твой. Тогава ти несъзнателното се отказваш от свободата, като се вживяваш в ролята на жертва. Когато отказваш да простиш, ти се съгласяваш да се чувстваш безсилен, наранен, жалък и се лишаваш от правото си на избор, от правото да се освободиш и да продължиш на чисто.
Често обаче бъркаме прошката с нещо друго.
Прошката не е да оправдаваш действиятa на другия, не е залъгване и надежда, че той/тя ще се поправи. Когато не виждаме действителността и си създаваме илюзия, че следващият път ще е по-различно, когато се оставяме да ни манипулират, това не е прошка.
В случаите, когато постоянно сме наранявани от някого и се чувстване предадени, излъгани, ограбени, недостатъчно ценени, но продължаваме да бъдем с него/нея и му/и „прощаваме“ , това прошка ли е?
Аз мисля, че не. Това е по-скоро залъгване, отказ да се види реалността и да се поеме отговорност. Това е доброволно съгласяване да ни манупулират. Такава „прошка“ е свързана със страха да останеш сам, със страха от загуба, от непознатото, с неувереността в собствените способности, със зависимостта от другите. В такива случаи човек доброволно се принася в жертва и се залъгва, че го прави от любов, но това, което изпитва всъщност е зависимост.
Това не е точно прошка, защото той продължава да таи в себе си болка, но търпи. Това е по-скоро примирение, залъгване, мъчение.
Истинската прошката е освобождаването от негативните чувства, при което се усещаш по-леко, свободен, силен.
Много добре го е казал Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“ :
„Много по-разумно е да прекратите едностранните отношения, преди да са ви ощетили. Знам, че звучи много трезво. Още по-отрезвяващ е в повечето случаи краят на едностранчивите емоционални връзки, изградени върху надеждата, че другият все някога ще се промени.
Той няма да се промени, защото за него не съществува причина да го стори. След като веднъж му се хареса да използва чувствата ви, без да е необходимо да се лишава от нищо, той ще утъпче добре този път за извличане на полза.“
Каквото и решим да направим, дали ще останем с човека, който ни е наранил или не, истинската прошка е освобождаването от чувствата, които ни измъчват, а не привидно прощаване, при което отвътре продължава да ни боли.
Понякога си мислим, че сме простили, но вътре в себе си негодуваме срещу човека, който ни е ощетил и дори срещу себе си, че сме му простили. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е, без да се залъгваме и да поемем отговорност за своето отношение.
Трябва да приемем, че някой е постъпил не както ни се е искало. Да приемем означава да се освободим от чувствата на негодувание, гняв, вина, безсилие, да се освободим от „призрака“ на този човек, да го пуснем да си иде и да продължим.
В някои случаи изпитваме раздразнение, обида, негодувание, защото не можем да простим на себе си. Но ако не си простим, тези чувства ще се задълбочават и ще ни съсипват, ще ни пречат в отношенията с другите, ще ни спъват навсякъде.
Затова – приемете себе си такъв, какъвто сте – с всичките си недостатъци, грешки, слабости. Вие сте такъв, какъвто сте. Помнете, че вие винаги сте правили най-доброто на което сте били способен в дадения момент. А грешките ни са това, което ни учи. Слабостите ни, недостъците ни са това, което ни тласка да се развиваме.
За да можем да простим, трябва да излеем всичко, което е в нас, за да може да се освободи място за новото. Ако не можем да говорим с човека, които ни е наранил, Луиз Хей препоръчва да говорим пред огледалото -да си представим ,че този човек е срещу нас, да се оставим чувствата да ни завладеят и да кажем всичко, което ни се иска да му кажем и ни измъчва. Когато всички чувства излязат, ще можем да простим и да се освободим…Тогава надрастваме болката, преодоляваме егото и сме истнски свободни.
Това е истинската прошка, която има Сила, която е ключ към свободата.
Помнете, че никой не може да ви наранява ако вие не му позволите. Никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. И всеки постъпва най-добре според своето ниво на развитие в момента. Разбира се, всеки човек греши, така, както и вие.
Да простиш не значи да одобриш постъпката, а да престанеш да се наказваш заради грешките на другите.
За да простите на някого, на когото не сте могли досега, Сюзън Джефърс препоръчва да направим едно упражнение :
Да се отпуснем, да релаксираме и да „извикаме“ в съзнанието си някой, които предзвиква у нас гняв и болка. Представете си го обвит в целебна светлина. Благодарете му за всичко, което ви е дал и му пожелайте всичко най-хубаво.
Ще се изненадате колко гняв, съпротива и болка ще предизвика у вас това упражнение. Този гняв може да премине и към вас. Оставете го да излезе, излейте всичко, което изпитвате или го напишете. Но продължавайте с това упражнение, докато не излязат навън всички чувства, които сте таили. Докато най-накрая не изпитате облекчение и можете да гледате на себе си и на другия като на хора, които са направили каквото са смятали за добре.
Не забравяйте, че прошката е най-вече заради самите нас.
януари 24th, 2010 Росица Вакъвчиева
Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, освобождаване, изчистване на мъчителните чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, освобождаване от миналото, приемането на действителността, на другите, на себе си и поемане за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. Прошката е нужна по-скоро на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простим. В някои случаи той може изобщо да не се интересува от нашите чувства и дори да не се интересува дали сме му простили, но този, който страда, си Ти.
Защото, когато отказваш да простиш и да приемеш, ти се наказваш заради грешките на другите. Когато задържаш в себе си разяждащи чувства, когато се самосъжаляваш и негодуваш, тогава всъщност проблемът е твой. Тогава ти несъзнателното се отказваш от свободата, като се вживяваш в ролята на жертва. Когато отказваш да простиш, ти се съгласяваш да се чувстваш безсилен, наранен, жалък и се лишаваш от правото си на избор, от правото да се освободиш и да продължиш на чисто.
Често обаче бъркаме прошката с нещо друго.
Прошката не е да оправдаваш действиятa на другия, не е залъгване и надежда, че той/тя ще се поправи. Когато не виждаме действителността и си създаваме илюзия, че следващият път ще е по-различно, когато се оставяме да ни манипулират, това не е прошка.
В случаите, когато постоянно сме наранявани от някого и се чувстване предадени, излъгани, ограбени, недостатъчно ценени, но продължаваме да бъдем с него/нея и му/и „прощаваме“ , това прошка ли е?
Аз мисля, че не. Това е по-скоро залъгване, отказ да се види реалността и да се поеме отговорност. Това е доброволно съгласяване да ни манупулират. Такава „прошка“ е свързана със страха да останеш сам, със страха от загуба, от непознатото, с неувереността в собствените способности, със зависимостта от другите. В такива случаи човек доброволно се принася в жертва и се залъгва, че го прави от любов, но това, което изпитва всъщност е зависимост.
Това не е точно прошка, защото той продължава да таи в себе си болка, но търпи. Това е по-скоро примирение, залъгване, мъчение.
Истинската прошката е освобождаването от негативните чувства, при което се усещаш по-леко, свободен, силен.
Много добре го е казал Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“ :
„Много по-разумно е да прекратите едностранните отношения, преди да са ви ощетили. Знам, че звучи много трезво. Още по-отрезвяващ е в повечето случаи краят на едностранчивите емоционални връзки, изградени върху надеждата, че другият все някога ще се промени.
Той няма да се промени, защото за него не съществува причина да го стори. След като веднъж му се хареса да използва чувствата ви, без да е необходимо да се лишава от нищо, той ще утъпче добре този път за извличане на полза.“
Каквото и решим да направим, дали ще останем с човека, който ни е наранил или не, истинската прошка е освобождаването от чувствата, които ни измъчват, а не привидно прощаване, при което отвътре продължава да ни боли.
Понякога си мислим, че сме простили, но вътре в себе си негодуваме срещу човека, който ни е ощетил и дори срещу себе си, че сме му простили. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е, без да се залъгваме и да поемем отговорност за своето отношение.
Трябва да приемем, че някой е постъпил не както ни се е искало. Да приемем означава да се освободим от чувствата на негодувание, гняв, вина, безсилие, да се освободим от „призрака“ на този човек, да го пуснем да си иде и да продължим.
В някои случаи изпитваме раздразнение, обида, негодувание, защото не можем да простим на себе си. Но ако не си простим, тези чувства ще се задълбочават и ще ни съсипват, ще ни пречат в отношенията с другите, ще ни спъват навсякъде.
Затова – приемете себе си такъв, какъвто сте – с всичките си недостатъци, грешки, слабости. Вие сте такъв, какъвто сте. Помнете, че вие винаги сте правили най-доброто на което сте били способен в дадения момент. А грешките ни са това, което ни учи. Слабостите ни, недостъците ни са това, което ни тласка да се развиваме.
За да можем да простим, трябва да излеем всичко, което е в нас, за да може да се освободи място за новото. Ако не можем да говорим с човека, които ни е наранил, Луиз Хей препоръчва да говорим пред огледалото -да си представим ,че този човек е срещу нас, да се оставим чувствата да ни завладеят и да кажем всичко, което ни се иска да му кажем и ни измъчва. Когато всички чувства излязат, ще можем да простим и да се освободим…Тогава надрастваме болката, преодоляваме егото и сме истнски свободни.
Това е истинската прошка, която има Сила, която е ключ към свободата.
Помнете, че никой не може да ви наранява ако вие не му позволите. Никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. И всеки постъпва най-добре според своето ниво на развитие в момента. Разбира се, всеки човек греши, така, както и вие.
Да простиш не значи да одобриш постъпката, а да престанеш да се наказваш заради грешките на другите.
За да простите на някого, на когото не сте могли досега, Сюзън Джефърс препоръчва да направим едно упражнение :
Да се отпуснем, да релаксираме и да „извикаме“ в съзнанието си някой, които предзвиква у нас гняв и болка. Представете си го обвит в целебна светлина. Благодарете му за всичко, което ви е дал и му пожелайте всичко най-хубаво.
Ще се изненадате колко гняв, съпротива и болка ще предизвика у вас това упражнение. Този гняв може да премине и към вас. Оставете го да излезе, излейте всичко, което изпитвате или го напишете. Но продължавайте с това упражнение, докато не излязат навън всички чувства, които сте таили. Докато най-накрая не изпитате облекчение и можете да гледате на себе си и на другия като на хора, които са направили каквото са смятали за добре.
Не забравяйте, че прошката е най-вече заради самите нас.
Момичета, току що успях да изгледам филма "Селестинското пророчество", след като отдавна се каня и стои свален на компютъра ми, както и книгите. Въпреки че е американски филм, към което си имам своите предубеждения, ме впечатли много. Виденията и интуицията на главния герой ми напомнят мои собствени, когато съм знаела правилното решение и съм намирала правилния път без да има откъде (примерно да търся почти непознат човек в непознат град, без да знам дори фамилното му име и да го открия в едно от околните села, вземайки такси с последните си пари, т.е. ако сгрешах, нямах средства дори да се върна). Случвало ми се е няколко пъти да намеря човек, който ми трябва, без да знам къде да го търся - просто интуитивно намирах посоката в съвсем непознати за мен населени места. Започвам да чета книгите, както много хора досега са ме посъветвали и все отлагах.
Аз някъде се изгубих по пътя.
Мога ли да помоля да влезем повече в конкретика относно "прошката". Преди време бях питала пак, но продължавам да не мога да усетя нещата.
Както разказах и преди имам един човек, който понякога дори физически не мога да понасям. Всяко действие или дума води до негативни изблици в душата ми, понякога буквално имам чувството че нещо в мен се надига, дори като че ли буквално излизам от кожата си. В такива моменти само с воля се удържам да не кажа нещо, което ще е породено от въпросния гняв. Единственото ми желание е да спре да се държи надзирателно по принцип, но изричайки го като неща, които прави "само" за мен и с цел да ми помогне, съобразявайки се изцяло с мен.
Опитвах си да си повтарям че прощавам че е такъв човек. Че това е неговия, а не моя свят, но не успявам.
При всяка наша среща се насилвам да се усмихвам, опитвам се да водя макар и трудно някакъв разговор.... и в същото време все едно че не съм там, а че се наблюдавам от страни. Толкова съм смешна и жалка. При други обстоятелства бих преустановила контакти с този човек и бих забравила, простила. Лесно е да простиш когато дразнителя го няма. Как да простиш когато е тук.
Мислих и над темата за енергийния вампиризъм. Но не смятам че е такъв човек. Аз съм доста затворена и определям себе си като "скучна" и "асоциална". Това да завържа приказка с непознат е ..... пълен ЪбсурД. (то и затова само ви чета, не говоря много много) А моя дразнител е точно обратното - веднага привлича хора, на които да говори. Определено не е от хората, които са интересни, повтаря едно и също изречение поне три пъти. Дори начина на общуване му дразни.
Срещала съм много по плямпащи хора, но които не ти запълват времето със спам...
Мислех си че това е урок, да се науча да съм по общителна.... И този урок го уча от малка. Но пък от друга страна АЗ СЪМ ТОВА. Приятелите ми ме смятат за забавна, обичам да си се разхождам сама..... Трябва ли да умея да говора с часове за времето?
От друга страна е една ситуация в офиса. Там хората си мълчат. Дори повече от мен. А определено не са такива хора. Тогава пък аз се опитвам да ги заговарям от време навреме, за да не е толкова тягостно...
И след като описах ситуацията какво ще ме посъветвате? Над какво да работя? Питах и ангелите. Не мога да разчитам сигналите и знаците им. Знам че Вие сте моите ангели и ще ме насочите.
Лени, страхотна си! Благодаря ти за труда
Мога ли да помоля да влезем повече в конкретика относно "прошката". Преди време бях питала пак, но продължавам да не мога да усетя нещата.
Както разказах и преди имам един човек, който понякога дори физически не мога да понасям. Всяко действие или дума води до негативни изблици в душата ми, понякога буквално имам чувството че нещо в мен се надига, дори като че ли буквално излизам от кожата си. В такива моменти само с воля се удържам да не кажа нещо, което ще е породено от въпросния гняв. Единственото ми желание е да спре да се държи надзирателно по принцип, но изричайки го като неща, които прави "само" за мен и с цел да ми помогне, съобразявайки се изцяло с мен.
Опитвах си да си повтарям че прощавам че е такъв човек. Че това е неговия, а не моя свят, но не успявам.
При всяка наша среща се насилвам да се усмихвам, опитвам се да водя макар и трудно някакъв разговор.... и в същото време все едно че не съм там, а че се наблюдавам от страни. Толкова съм смешна и жалка. При други обстоятелства бих преустановила контакти с този човек и бих забравила, простила. Лесно е да простиш когато дразнителя го няма. Как да простиш когато е тук.
Мислих и над темата за енергийния вампиризъм. Но не смятам че е такъв човек. Аз съм доста затворена и определям себе си като "скучна" и "асоциална". Това да завържа приказка с непознат е ..... пълен ЪбсурД. (то и затова само ви чета, не говоря много много) А моя дразнител е точно обратното - веднага привлича хора, на които да говори. Определено не е от хората, които са интересни, повтаря едно и също изречение поне три пъти. Дори начина на общуване му дразни.
Срещала съм много по плямпащи хора, но които не ти запълват времето със спам...Мислех си че това е урок, да се науча да съм по общителна.... И този урок го уча от малка
. Но пък от друга страна АЗ СЪМ ТОВА. Приятелите ми ме смятат за забавна, обичам да си се разхождам сама..... Трябва ли да умея да говора с часове за времето?От друга страна е една ситуация в офиса. Там хората си мълчат. Дори повече от мен. А определено не са такива хора. Тогава пък аз се опитвам да ги заговарям от време навреме, за да не е толкова тягостно...
И след като описах ситуацията какво ще ме посъветвате? Над какво да работя? Питах и ангелите. Не мога да разчитам сигналите и знаците им. Знам че Вие сте моите ангели и ще ме насочите.
Лени, страхотна си! Благодаря ти за труда
Крен, аз успявам да простя когато се поставя на мястото на дразнителя и се опитам да разбера защо се държи така.
Ако ще ти е по-лесно, представи си, че си му майка - какво би изпитвала към твоето дете, ако се държеше така към хората? Как би му помогнала да го преодолее? Ако този човек беше неизлечимо болен, пак ли би те дразнил или би ти било жал и би изпитала състрадание към него?
Вероятно ще продължи да те дразни в моменти на контакт, освен ако не се научиш спокойно и толерантно да съжителстваш със смутители на спокойствието. Но поне няма да си му ядосана и да носиш непрекъснато в себе си агресия към него.
Опитай се да го съжалиш - той не знае, че има тези дефекти, опитай се да отговаряш по начин, по който да го накараш да спре.
Моят мъж, например, има гадния навик, за каквото и да говори, да го драматизира, да ръкомаха, да преувеличава и да прави от мухата слон... Преди се дразнех и крещях и аз, опитах да му обясня колко е неприятно и стресиращо поведението му, но не ме разбра, веднъж ми хрумна да го имитирам. Стана му смешно и спря да го прави. Осъзна как изглежда от страни. Засега му държи влага.
Не ти давам такъв съвет за в службата, но все пак би могла да измислиш как да промениш човека. Например да станаш по-досадна от него. Какво би станало ако изведнъж започнеш да се престараваш в загрижеността си към него. Като повтори нещо три пъти, ти го накарай да го повтори поне още два. Разпитвай го за нещата, които са ти досадни, докато на него му стане досадно. Стани толкова прилепчива, че сам да търси начин да те избягва. После само като му се усмихнеш, ще се изнася... А на теб вече ще ти е смешно от ситуацията и последното, което би изпитвала към него, ще е раздразнение...
Ако ще ти е по-лесно, представи си, че си му майка - какво би изпитвала към твоето дете, ако се държеше така към хората? Как би му помогнала да го преодолее? Ако този човек беше неизлечимо болен, пак ли би те дразнил или би ти било жал и би изпитала състрадание към него?
Вероятно ще продължи да те дразни в моменти на контакт, освен ако не се научиш спокойно и толерантно да съжителстваш със смутители на спокойствието. Но поне няма да си му ядосана и да носиш непрекъснато в себе си агресия към него.
Опитай се да го съжалиш - той не знае, че има тези дефекти, опитай се да отговаряш по начин, по който да го накараш да спре.
Моят мъж, например, има гадния навик, за каквото и да говори, да го драматизира, да ръкомаха, да преувеличава и да прави от мухата слон... Преди се дразнех и крещях и аз, опитах да му обясня колко е неприятно и стресиращо поведението му, но не ме разбра, веднъж ми хрумна да го имитирам. Стана му смешно и спря да го прави. Осъзна как изглежда от страни. Засега му държи влага.
Не ти давам такъв съвет за в службата, но все пак би могла да измислиш как да промениш човека. Например да станаш по-досадна от него. Какво би станало ако изведнъж започнеш да се престараваш в загрижеността си към него. Като повтори нещо три пъти, ти го накарай да го повтори поне още два. Разпитвай го за нещата, които са ти досадни, докато на него му стане досадно. Стани толкова прилепчива, че сам да търси начин да те избягва. После само като му се усмихнеш, ще се изнася... А на теб вече ще ти е смешно от ситуацията и последното, което би изпитвала към него, ще е раздразнение...
Вместо запис:
Внимавайте какво мислите- мислите определят действията ви. Внимавайте какво вършите- действията ви се превръщат в навици. Внимавайте какви навици изграждате- навиците определят характера ви. А вашият характер определя съдбата ви. - Свами Шивананда
Внимавайте какво мислите- мислите определят действията ви. Внимавайте какво вършите- действията ви се превръщат в навици. Внимавайте какви навици изграждате- навиците определят характера ви. А вашият характер определя съдбата ви. - Свами Шивананда
Крен, аз успявам да простя когато се поставя на мястото на дразнителя и се опитам да разбера защо се държи така.
...
...
Препоръчани теми