Лени, и на мен линка не ми се отваря, когато искам да сваля книгата показва ме, че е непознат file! Аз обаче я имам в книжен вариант 
humanis, не бива да чувстваш лична вина ...също и да свързваш подсъзнателно двете събития. Ние не знаем причините , защо душата на нашия близък решава да напусне тялото и кога го решава, но това едва ли е свързано с твоя личен успех... макар и така да изглежда. Освен това какво знаем ние за смъртта...? За нас загубата на близък е голяма болка, а какво ли е за самия него...?
...
Всички познаваме хора, които казват - "аре бе, какво толкова се е случило - голяма работа! Я виж какво време е навън - я да излезем на разходка, (да отидем на парти, да хапнем, да отидем на кино и т.н.) не го мисли толкова!" Свикнали сме да оценяваме подобен подход като лекомислен, несериозен и повърхностен.
Да, наистина за някои такъв начин на мислене изглежда лекомислен и се смята за непукизъм. Хората се чудят се се на такива, как може такова лекомислено отношение да премахне проблемите от живота им...? А всъщност тези хора наистина премахват проблемите в живота си с лека ръка, не заради "лекомислието и непукизма си" , както се предполага, а заради съзнателното намаляване на важността на проблема. Повишената важност създава напрежение и излишен потенциал, който трябва да се изразходва във вид на енергия, която равновесните сили се опитват да отстранят...и се получава една безплодна борба с вътрешните и външните проблеми и в крайна сметка резултата не е такъв, какъвто сме очаквали. Ето и разочарованието....
За това изглежда , че при непукистите всичко сякаш им е ок , а всъщност работатата е там ,че те не се затормозяват излишно , защото не се борят с проблемите си. Точно както Мilla е казала, не фокусират върху проблема...Те знаят и приемат , че това е временна ситуация...и не и придават важност. Когато намаляваме важността не нещо, то постепенно изчезва.
Така че , има какво да научим от непукистите 
Много искам да стана непукист ...
humanis, не бива да чувстваш лична вина ...също и да свързваш подсъзнателно двете събития. Ние не знаем причините , защо душата на нашия близък решава да напусне тялото и кога го решава, но това едва ли е свързано с твоя личен успех... макар и така да изглежда. Освен това какво знаем ние за смъртта...? За нас загубата на близък е голяма болка, а какво ли е за самия него...?
...
Всички познаваме хора, които казват - "аре бе, какво толкова се е случило - голяма работа! Я виж какво време е навън - я да излезем на разходка, (да отидем на парти, да хапнем, да отидем на кино и т.н.) не го мисли толкова!" Свикнали сме да оценяваме подобен подход като лекомислен, несериозен и повърхностен.
Да, наистина за някои такъв начин на мислене изглежда лекомислен и се смята за непукизъм. Хората се чудят се се на такива, как може такова лекомислено отношение да премахне проблемите от живота им...? А всъщност тези хора наистина премахват проблемите в живота си с лека ръка, не заради "лекомислието и непукизма си" , както се предполага, а заради съзнателното намаляване на важността на проблема. Повишената важност създава напрежение и излишен потенциал, който трябва да се изразходва във вид на енергия, която равновесните сили се опитват да отстранят...и се получава една безплодна борба с вътрешните и външните проблеми и в крайна сметка резултата не е такъв, какъвто сме очаквали. Ето и разочарованието....
За това изглежда , че при непукистите всичко сякаш им е ок , а всъщност работатата е там ,че те не се затормозяват излишно , защото не се борят с проблемите си. Точно както Мilla е казала, не фокусират върху проблема...Те знаят и приемат , че това е временна ситуация...и не и придават важност. Когато намаляваме важността не нещо, то постепенно изчезва.
Така че , има какво да научим от непукистите Много искам да стана непукист ...
много ми помогна 
и за какво да се ражда тогава 
