Прераждане, карма и живот след смъртта...

Копирам от една друга тема, в която бях писала:

"Сънувам много,а също и повечето от предчувствията ми в несънено състояние са се сбъдвали!
Точно седмица преди да почине детенцето ми сънувах  такъв сън.
Бях го извела на разходка,по едно време реших да влезна в магазин и оставих количката навън близо до строеж,където имаше много работници(това в действителност никога не бих направила).После се виждах как го търся и не мога никъде да го открия.Започнах да плача,търсех,като обезумяла.Най-накрая видях количката.Беше в един ъгъл на някакъв гараж.Зарадвах се,отидох бързо,но него го нямаше там.Огледах се и го видях.Беше под количката,но счупен на много парченца,все едно е порцеланова кукла.В съня си крещях и плачех,беше толкова истинско,че събуждайки се,продължих да плача.Разказах съня на мъжа ми и толкова много се радвах,че е само сън.За съжаление обаче не съм прочела правилно знаците на съдбата!"

************************************************
След като почина Калоянчо,много хора ми се обаждат да ми кажат,че са го сънували,от форума ми писаха даже непознати майки.Но преди няколко месеца една позната ми сподели,че го е сънувала и казал:"Мама ще си има момиченце и то ще се казва Камена!"Това което ми направи впечатление е името,което не е често срещано.Когато Калоянчо се роди,аз се колебаех между двете имена-Камен и Калоян и най-накрая избрах Калоян.Но това го знаехме само аз и мъжа ми.
За сега нямам намерение да имам друго дете, но аз мога само да предполагам, а Господ разполага.

************************************************
Сънувах, че сме с Коки в прекрасен парк с много растителност, която беше  ярко зелена. Беше слънчево, красиво и спокойно. Седяхме си на една пейка и той си играеше до мен, закачаше ме. По едно време до нас се приближиха трима мъже в дълги бели роби(като нощници). Не можех да видя лицата им, бяха като в мъгла. Седнаха и започнаха да си говорят с Калоянчо, а на мен даже не ми обърнаха внимание. Говореха на някакъв непознат език и аз нищо не можех да разбера. На Коки обаче му беше много интересно и по едно време започна да се смее, смее... смехът му беше, като звън от хиляди камбанки...

************************************************
На тринадесетия ден, след смъртта, бяхме на вилата в Рибарица. Вечерта лежахме на леглото с мъжа ми, аз плачех и мислих за Коки. Телевизора беши включен на БТВ, но никой не го гледаше. Дистанционното отдавна е счупено и не работи. Изведнъж програмите се смениха без никой да пипа каквото и да било. От 5-ти канал се прехвърли на 1-ви, където е програма с детски филмчета. И двамата с мъжа ми се погледнахме и си казахме, че това е Калоянчо. Змаех го.
А след малко големият ми син, който вече беше отишъл да си легне в другата стая, дойде и каза, че тъкмо заспивал и изведнъж усетил как някой му духва в лицето. Помислил, че е Пиер, но като отворил очи нямало никой. Каза ми: "Мамо, това беше Коки, сигурен съм. Точно както аз го закачах и му духвах лекичко в лицето, точно така стана и сега."

************************************************
На другия ден мъжа ми замина с децата в Плевен, а аз останах в къщата. Исках да съм сама с мислите си. Лежах на една страна, когато усетих как някой сяда отзад до мен на леглото. В същото време знаех, че освен мен нямаше никой в къщата. Но пък токова реално си се наклони тази страна на леглото, на която би трябвало да е седнал този някой, че въпреки всичко си помислих, че мъжа ми може да се е върнал и да е влезнал без да го чуя, улисана в мислите си. Веднага ми мина мисълта, че е Калоянчо, все едно някой ми го внушаваше, а аз се опитвах да прогоня тази мисъл, като ирационална. Въпреки това, усещах как този който седна до мен, ляга и се приближава към мен. Честно казано тогава просто не издържах на напрежението и се обърнах рязко. Нямаше никой.Но аз знаех, че той беше до мен тогава.

************************************************

Сигурно ще се сетя и още.

Никога не съм го хващала отначало, но ще се помъча да се сетя и ще се поровя в Замунда.

Ники, странно, останалата част от моя разказ също е свързана със златно синджирче и сърчице обаче. Ще се учудиш колко идентични са ни преживявянията. Следобед на спокойствие ще пиша.

Този филм и аз съм го гледала ,но и аз не мога да се сетя как се казваше.
Скоро гледах този  http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=114928 ,филма е за това ,че наистина има ангели ,които бдят над нас.

Аз Вики много рядко я сънувам,незнам защо е така ,а много искам да я сънувам и да ми каже нещо.Но пък за това я усещам .Една вечер ,точно заспивах .,като чух как се натиска дръжката на вратата на стаята ми .Звука беше точно същия който се издаваше от тази врата когато се отваря.Първоначално се стреснах,но после се успокоих ,защото знаех ,че е Вики.
Друг случай -щорите ми без да има вятър  или да работи климатик започват да се мърдат,все едно става течение.
Друг-на 24.12. ,Митко беше измил стъклото на вратичката на камината.Стъклото беше чисто и прозрачно.На другия ден ,на коледа вечерта се прибираме (камината гореше) и виждаме как на стъклото е изписана буквата В.Бях сигурна ,че това е Вики ,която е дошла да е с нас на коледа.
Майка ми ,много често усеща полъх по ръката.

Като се сетя още ще допълвам.

Извинявам се за спама, но понеже зная историята на Аги, не се сдържам да не комнтирам. Настръхнах като четох написаното от Ники - направо настръхнах. Аги ще разкаже и нейната история и ще разберете всички защо. Само ще си позволя и тук да си кажа мнението за повторните сцени със синджирчетата - и за двете ви: мисля че, тове е категоричен знак, че Лъчи и Бела са си ваши завинаги и винаги ще са покрай вас. Ох, направо нямам думи. Такова съвпадение! Как да не вярвам...

Случвало ми се е в просъница да усетя има някой в стаята.Много реално и на определено място. Или пък, че някой излиза от стаята, когато се събуждам.Това 2-3 пъти.
Друг път(беше починала съседка същия или предния ден)-лежа в стаята си, в унес, но всичко чувам от другата стая, знам къде съм и т. н.Някой седна до мен на леглото, усетих как се огъна. Естествено, че бях сама реално. Дали е била тя или друг?

И аз имам едно "съвпадение" - толкова е странно, че не вярвам да е просто случайно.

Миналата година в началото на април ми правиха кюртажа. Сега терминът ми беше за края на април, не чувствах признаци за раждане, знаех, че има още време.

Отидох в болницата на рутинно изследване - бяха ми правили такива предните две седмици, щяха да ме следят до края. Но нещо не беше наред. Тоновете не бяха добри, бебето риташе много силно, а после известно време нищо. Докторът реши, че ще прави секцио по спешност. Че бебето трябва да се роди точно в този ден - точно една година след това, в същата болница. Знаех, че някак ми връщат това, което ми взеха година по-рано. И с целия си болен и притеснителен мозък (мисля, че държа втора почетна позиция след едно мило тукашно мамче  ), бях изключително спокойна.

Преди операцията трябваше да попълня въпросник. За по-бързо една сестра ми четеше въпросите, а пък аз отговарях с "да" и "не". Когато стигна до въпроса "Правена ли ви е операция, манипулация ...и т.н. в последната една година в тази болница?" и чу отговора, просто отпусна листите, които държеше, усмихна се и ме помилва по ръката. Знаех, че и тя си помисли същото...

Ами и аз мога да кажа нещо по тази тема.Сестра ми беше сънувала много страшен сън две седмици преди да родя така и не ми го разказа но и тя се беше уплашила доста а преди това кукумявка беше кацнала на терасата й.Връзката помежду ни е много силна тя много се радваше на бремеността ми заедно с мен,но уви.Надявам се сега с новата ми бременност да не сънува такива неща.Последния път когато ангелчето ми ме посети в съня ми се сърдеше не ме искаше защото съм отново бременна-това е голяма горчилка

Сега кагато чета всичко написано от вас се сещам
че аз  усетих кончината на моето бебче но не
знаех че е това·
получих много силно сърцебиене и задух а малко
пради това бебко прерита много силно
разбрах че става нещо но не знаех какво!Явно
тогава е свършил  земният път на  моето ангелче
Усещането беше ужасно и не искам да го изпитвам никога повече·

И аз имам какво да напиша тук, но ще е по-късно.

Тръпки ме побиват като ви чета. Как всичко е толкова реално, и такива съвпадения........
И аз сънувах моя дядо, на 2 пъти преди да родя. Но как да се сетя тогава,, че е идвал да ми подскаже, че ще ми вземе бебето.
И аз като нефертити в деня преди секциото много плаках, чувствах едно безпокойство, и се чудех защо рева, нали утре ще си го гушна...............
Ох, като се връщам назад , и всичко отново и отново ми минава през главата.
И се сещам още неща, които са били знак. В деня след сватбата ни, точно на другия ден почина леля ми.

Аз плаках когато видях двете чертички на теста, въпреки че много исках бебе. Плаках и когато го видях за първи път на видеозона и когато разбрах, че е момиче. Все едно знаех, че никога няма да го гушна

Мили мами, може би тук има и такива, които са имали знак че  с другото им бебе всичко ще е наред и то е станало. Аз с втората бременост сънувах два пъти Дева Мария.Колко горещо се молех и на чудотворната Й икона!. После там, в тази църква, кръстихме бебето.А в ноща преди да родя- папа Йоан- Павел II, лека му пръст.A въобще не се надявах, че ще родя в този ден.
Не знам защо понякога ми минава през ум , че в това дете може би е преродено първото.
Сега , тези дни докато често се отбивам в тази тема, тя изтърси 1-2 пъти: аз съм ангелче, без повод.Телепатия ли е ? И сега ми досажда зад гърба: какво пишеш?

 Сънищата са много показателни стига да знаем как да ги тълкуваме. Въпреки всичко нищо не може да се направи ако трябва да се случи нещо (хубави или лошо).
 - Преди 4 години на 21-ви май беше бала ми, 7 дена по- късно имаше кукумявка до блока. Бабата над нас я събори кучето и и си счупи крака. След 3 дена мен ме приеха по- спешност в болницата. Молех майка ми да се обадим на един наш близък хирург, но тогава бяхме зле финансово а за избор на лекар се плаща не малко. Когато ме приеха и чакахме лекаря който е дежурен да ме прегледа разбрах от м. сестра, че е този който аз желаех с цялото си съществуване. Беше  вече към края на смяната му, но когато ми видя симптомите и реакциите реши да ме оперира веднага за да не чакам до сутринта. Това ми е спасило живота, в корема ми е имало огромно количество кръв която си е изтичала в мен и ако не ме бил отворил до 2 часа нямало да могат да ме спасят. Аз съм имала късмет. След като ме изписаха бабата под нас умира внезапно, след 6 дена умира и бабата със счупения крак, само аз съм се спасила. Кукумявката се премести на 2 пресечки от нас и след няколко дена минах от там и видях некролог на малко момиченце починало преди 2 дена 

 - сънувах съвсем скоро човек който обичах много преди години който беше жестоко убит пред една дискотека в Бургас преди 2 месеца. От съня си аз помислих, че нещо не е наред с него, майка ми после ми обясни, че начина по- който съм го сънувала означава, че не ми мисли лошо.

 - при загубата ми на бебенцето ми не съм сънувала нищо. В интерес на истината и през последната си бременност 9 месеца не съм сънувала абсолютно нищо, започнах едва няколко месеца след раждането на сина ми.

Някой ми беше казал, че като чуеш кукумявка значи, че някой ще умре, но не съм вярвала особено. До тук заедно с мен стават три случая, вярно или не... факт

Аз съм четвъртата...Не ми се пише за другото...Моля се само повече да не ми се случва...