Явно всичко си е до лекарски екип. Когато стигнах 9см разкритие ме попитаха дали усещам напъни, аз си казах, че нищо не усещам. Тогава анестизиологът (шапка му свалям - благодарение на него не разбрах какво е това болка) ми помогна да стана от родилното легло и ме разходи из коридора. Когато се връщахме към родилната зала, точно преди да се кача пак на леглото от мен изтече малко кръв и усетих първия напън. 20 минути по късно родих без никакви вътрешни или външи разкъсвания и интервенции.
- Публикувана: 14 юни 2007, 21:33 ч.
- Последно мнение: 31 март 2008, 20:03 ч.
Раждането: Не бутай реката – тя си тече сама
Аз съм преживяла и двата случая - да ми викат напъвай, и да не ми викат, а напротив - дръж.
И двете си дъщери родих в една и съща зала, в която имаше легло (играещо ролята на предродилно) и магаре. Хубавото беше, че си ходих и с една и съща акушерка и минимална намеса на докторите.
Та на въпроса: При първото ми раждане при пълно разкритие ме помоли да се прехвърля на магарето, след което ми обясни къде да стъпя (хареса ми, че ме посъветва да стъпяя, а не да са ми зад коленето подпорите, не знам как се наричат), после къде да се хвана - положението ми беше по-скоро клекнало леко полегнало, отколкото легнало. Когато беше удобния момент според нея, ми извика прословутото: "Напъвай". И тъй като не си знам силата, така напънах, че изстрелях бебето, което за малко акушерката да изпусне. Резултатът бебе разкъсвания на перинеума и 4 външни шева - мъчително сядане първите дни и огромна загуба на кръв.
При второто раждане, вече бях доста подплътена с информация и бях решила да родя като в "Маймунската тема". Обадих се на акушерката си в последния момент, накара ми се, че нямаме време да попълним документацията, та направо в родилна зала. Когато дойде моментът да се прехвърля на магарето, направо ми премаля. Казвам, че ще родя и не мога да го направя, но някак си успях, а моментът, в който си отворих краката, усетих как бебенцето излиза и ми извикаха: "Дръж, ще скъсаш стария шев." Как да спра реката, тя е по-силана от мен. Тогава се намеси и докторът, който ми беше при главата и ми затвори коленете. Слава Богу всичко свърши бързо и успешно, секундата, в която си отворих коленете, бебето се изхлузи, не ме разкъса, дори не ме заболя, имах минимална загуба на кръв и за първи път изпитах истинско щастие от раждането. ......
Ако реше, живот и здраве, да си родя трето детенце, най-добре си е у дома - не бих отказала минималната помощ на акушерка, но не знам дали би се навила на частно и незаконно, според сегашните ни ограничени закони. Общо взето много ще трябва още да се работи по въпроса в България.
И двете си дъщери родих в една и съща зала, в която имаше легло (играещо ролята на предродилно) и магаре. Хубавото беше, че си ходих и с една и съща акушерка и минимална намеса на докторите.
Та на въпроса: При първото ми раждане при пълно разкритие ме помоли да се прехвърля на магарето, след което ми обясни къде да стъпя (хареса ми, че ме посъветва да стъпяя, а не да са ми зад коленето подпорите, не знам как се наричат), после къде да се хвана - положението ми беше по-скоро клекнало леко полегнало, отколкото легнало. Когато беше удобния момент според нея, ми извика прословутото: "Напъвай". И тъй като не си знам силата, така напънах, че изстрелях бебето, което за малко акушерката да изпусне. Резултатът бебе разкъсвания на перинеума и 4 външни шева - мъчително сядане първите дни и огромна загуба на кръв.
При второто раждане, вече бях доста подплътена с информация и бях решила да родя като в "Маймунската тема". Обадих се на акушерката си в последния момент, накара ми се, че нямаме време да попълним документацията, та направо в родилна зала. Когато дойде моментът да се прехвърля на магарето, направо ми премаля. Казвам, че ще родя и не мога да го направя, но някак си успях, а моментът, в който си отворих краката, усетих как бебенцето излиза и ми извикаха: "Дръж, ще скъсаш стария шев." Как да спра реката, тя е по-силана от мен. Тогава се намеси и докторът, който ми беше при главата и ми затвори коленете. Слава Богу всичко свърши бързо и успешно, секундата, в която си отворих коленете, бебето се изхлузи, не ме разкъса, дори не ме заболя, имах минимална загуба на кръв и за първи път изпитах истинско щастие от раждането. ......
Ако реше, живот и здраве, да си родя трето детенце, най-добре си е у дома - не бих отказала минималната помощ на акушерка, но не знам дали би се навила на частно и незаконно, според сегашните ни ограничени закони. Общо взето много ще трябва още да се работи по въпроса в България.
Много интересна статия наистина-благодаря 
Всичко звучи правилно и логично,така както е с всички естествени неща.
Колкото повече време минава от моето раждане,толкова повече разбирам колко погрешно е протекло всичко.Аз самата съм била изключително неподготвена,а за екипа явно това е практика .Влязох в болницата с 4 см разкритие и след като бях порядъчно натъпкана с окситоцин(лекаря минаваше периодично и увеличаваше капката) получих пълно изглаждане на шийката за 2 часа.Следващите два прекарах в напъни през 3 минути.Беше кошмарно и изтощително.Нищо не разбрах от тази епидурална,напъни така и не усетих....
За следващото вече ще знам
Всичко звучи правилно и логично,така както е с всички естествени неща.
Колкото повече време минава от моето раждане,толкова повече разбирам колко погрешно е протекло всичко.Аз самата съм била изключително неподготвена,а за екипа явно това е практика .Влязох в болницата с 4 см разкритие и след като бях порядъчно натъпкана с окситоцин(лекаря минаваше периодично и увеличаваше капката) получих пълно изглаждане на шийката за 2 часа.Следващите два прекарах в напъни през 3 минути.Беше кошмарно и изтощително.Нищо не разбрах от тази епидурална,напъни така и не усетих....
За следващото вече ще знам
Първият път раждах 12часа, защото: бях преносила 6 дни, беше понеделник, нямах нито контракции, нито разкритие, просто така бяха решили. Последните 3-4 часа имах напъни, а не трябваше да напъвам, но не успявах да се сдържа. Най-накрая като се качих на магарето с 4 напъна точно по време на контракциите си родих с 3 външни шева бебе 4200, но с много хемороиди.
Вторият път беше в 37г.с. имах 3-4 см разкритие. Контролирах си много успешно дишането по време на контракциите /бавно и дълбоко/, само 2-3 пъти ме прегледаха за разкритието, и след 2 часа родих две бебета по 3 кг с 3 вътрешни шева и пак хемороиди.
Затова абсолютно подкрепям, че трябва да се слуша тялото. Но за съжаление първият път не винаги можеш да разчетеш посланията му.
Леко раждане на всички, на които им предстои!
Вторият път беше в 37г.с. имах 3-4 см разкритие. Контролирах си много успешно дишането по време на контракциите /бавно и дълбоко/, само 2-3 пъти ме прегледаха за разкритието, и след 2 часа родих две бебета по 3 кг с 3 вътрешни шева и пак хемороиди.
Затова абсолютно подкрепям, че трябва да се слуша тялото. Но за съжаление първият път не винаги можеш да разчетеш посланията му.
Леко раждане на всички, на които им предстои!
Подновявам стара тема, защото смятам, че е от изключителна важност! И аз благодаря, но за съжаление- късно стигнах до познанството ми с Мери и тези очевидни истини.
И двете ми раждания бяха насилствени, както и ме разделиха от бебетата ми, както и не ми даваха да са при мен. Ще дойде ден, вкойто това ще се промени! Дори и в Шейново! Но няма да е скоро. Търсете, майки! Плащайте колкото и да е за да не се пречи на инстинктите ни с криворазбрана помощ!
И двете ми раждания бяха насилствени, както и ме разделиха от бебетата ми, както и не ми даваха да са при мен. Ще дойде ден, вкойто това ще се промени! Дори и в Шейново! Но няма да е скоро. Търсете, майки! Плащайте колкото и да е за да не се пречи на инстинктите ни с криворазбрана помощ!
Много интересна статия и много вярна. Казвам го от личен опит. Първото ми раждане протече така както лекарите ми диктуваха, система, обезболяващи венозно, силни напъни за получаване на разкритие, силни напъни за раждане, следователно зверска умора за мен и адски мъки... С второто реших, че ще сведа участието на лекарите до минимум. Така и стана. Детето ми се роди 28 дни преди термина, по нормален начин ( вагинално) като аз диктувах нещата. Дойде моментът, всяка майка го разпознава безпогрешно. Контракциите ми започнаха в 10 часа сутринта, бяха безболезнени, но аз знаех, че това са контракции, предизвестващи раждането ми. Нарочно не им обърнах внимание, а продължин да се занимава с нещата, които бях запланувала - ходих до съседния град по работа, бях цялата сутрин там, върнах се, пазарувах, готвих после, погрижих се за другото ми дете...контакциите продължава да са чести и безболезнени. Към 21 часа вече се появи и болката, но казах, че е рано да се ходи в болницата, чувствах, че не настъпил момента бебчето да излиза. Така че продължих да стоя вкъщи, да гледам телевизия, изкъпах се най-спокойно, приспах детето. Контракциите и болката се усилваха, през нощта положението стана трагично, получих треска, повръщах от болки, не можех да се мръдна от мястото, което бях избрала, но не отидох в болницата, беше излишно. Накрая в 6 часа сутринта на другия ден вече знаех, че моментът е настъпил и бебчето ми ще се появи на бял свят. Повиках мъжа си, който се наложи да ме облече, занесе ме до болницата, понеже живеем точно срещу нея... Приеха ме, прегледаха ме - разкритието беше пълно, сложиха ме в предродилна, като искаха да ми включат все пак система, но отказах. 5 минути след това бях в родилна зала и бебето само си излизаше без никакви усилия от моя страна, раждането траеше точно 10 мин. Без лекарства, без лекари, без напъни!!!
Раждането завърши и без шевове!
Раждането завърши и без шевове!
Статията наистина е страхотна!
Защо не я изкопахте преди осем месеца?!
Аз имах пълно разкритие,но никакви напъни.Така в продължение на три часа "напъвах",всички капиляри на лицето ми се напукаха,страшна гледка бях после!Двама лекари скачаха върху мен около два часа!Лора се роди с асфиксия!
Статията е страшно вярна!
Защо не я изкопахте преди осем месеца?!
Аз имах пълно разкритие,но никакви напъни.Така в продължение на три часа "напъвах",всички капиляри на лицето ми се напукаха,страшна гледка бях после!Двама лекари скачаха върху мен около два часа!Лора се роди с асфиксия!
Статията е страшно вярна!
Наистина невероятна статия. Все повече се убеждавам, че нещатата трябва да се случват естествено.При мен болките започнаха вечерта, през ноща си ме болеше, но поносимо. В 5 контракциите станаха на 5 минути и отидох в болницата. Естествено с почти никакво разкритие. В 8 ми сложиха система, изтекоха ми и водите, в 13 часа вече с пълно разкритие, започнаха леки напъни. И запо4наха "напъвай"-напътствията. След 4 часа напъни, един скок на акушерката върху корема ми, решеха че няма да стана естествено и е време да ме отрежат. После имах повече болки от напъването, откокото от операцията.
Слава богу, детенцето ми се роди живо и здраво.
Идеята на объркания ми пост е,че може би не трябва да се използват системи за стимулиране на разкритието и т.н. При мен може би нещата щяха да финишират по по-различен начин, но идваха празници, а доктора беше поел ангажимент да ми води раждането
(не финансов)
Слава богу, детенцето ми се роди живо и здраво.
Идеята на объркания ми пост е,че може би не трябва да се използват системи за стимулиране на разкритието и т.н. При мен може би нещата щяха да финишират по по-различен начин, но идваха празници, а доктора беше поел ангажимент да ми води раждането
(не финансов) 
Искам пак да повдигна тази стара тема, защото смятам, че е много важна.
Моето раждане вървеше идеално до момента, в който стигнах пълно разкритие. Тогава ме качиха на магарето и започнаха да викат "Напъвай!", при което акушерката ми бърникаше отдолу, а лекарката ми натискаше корема. Беше страшно болезнено и колкото и да се мъчех да напъвам, ефекта беше минимален, защото напъни все още нямах. Започнаха да падат тоновете и се стигна до секцио по спешност.
Когато вече ме караха към операционната с поставен катетър и система, усетих истинските напъни. Усещането е толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш по никакъв начин. Тялото ми просто само напъваше, без да полагам никакви усилия за това. Но решението за секцио вече беше взето и сега вече ми крещяха "Не напъвай! Дишай!"
Това е моят опит с напъването.
Моето раждане вървеше идеално до момента, в който стигнах пълно разкритие. Тогава ме качиха на магарето и започнаха да викат "Напъвай!", при което акушерката ми бърникаше отдолу, а лекарката ми натискаше корема. Беше страшно болезнено и колкото и да се мъчех да напъвам, ефекта беше минимален, защото напъни все още нямах. Започнаха да падат тоновете и се стигна до секцио по спешност.
Когато вече ме караха към операционната с поставен катетър и система, усетих истинските напъни. Усещането е толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш по никакъв начин. Тялото ми просто само напъваше, без да полагам никакви усилия за това. Но решението за секцио вече беше взето и сега вече ми крещяха "Не напъвай! Дишай!"
Това е моят опит с напъването.
Когато вече ме караха към операционната с поставен катетър и система, усетих истинските напъни. Усещането е толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш по никакъв начин. Тялото ми просто само напъваше, без да полагам никакви усилия за това. Но решението за секцио вече беше взето и сега вече ми крещяха "Не напъвай! Дишай!"
Това е моят опит с напъването.
Аз си усещах напъните и при двете раждания и нямах никакви проблеми.
Надявам се и сега да е така.
Много хубава статия. По принцип всичко е сьвсем логично и вярно, но като всяко правило и тук има изключения. Понякога трябва да се "побутне" реката за да потече, след като това не става от само себе си. Има бебета, които нямат никакво намерение да излизат и да се напьват, може да ги чакате колкото си искате... но може и да стане кьсно. Така че, според мен като цяло нещата не са толкова лесни за обобщаване.