Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Освен консултация с психолог по повод притесненията ви свързани с евентуални дефицити в спектъра, посетете и невролог. Възможно ли е детето да изпитва някакви болки или други неразположения в областта на главата и затова да се държи така. Разпитайте го как се чувства физически. Дишането му леко ли е? Има ли болки някъде по тялото, замайване и т.н. Добре ли спи? Да не сънува кошмари. Как се разбира с децата? Има ли такива които го притесняват и тормозят под някаква форма? Дали може това което наблюдавате да е външен израз на стрес и нервност?

Ами оплаква се много често от кошмари,сънят му е проблемен от бебе. С децата се оплаква понякога от тормоз но по скоро и той провокира и като му отвърнат все другите са виновни. Като цяло е буйно хлапе. Като ги прави тези неща мисля че се нарича стиминг, почва  да диша учестено. Определено е нервно дете от малък но май покрай едно филмче Соник взе да ги прави тези неща не съм сигурна. Опитвам се да му ограничавам телевизията но колкото повече порастват е все по трудно.

Може ли да задавам въпроси защото нещата са малко извадени от контекста.
1, на каква възраст сте
2. има ли екранно време и колко е на ден, какво гледа
3. от спектъра ли е детето, което сте пропуснала да ни кажете или просто с гугъл стиминг го свързават с аутизъм и затова пишете тук.

Искам да почна да качвам една книга която предполагам ще ви бъде интересна. Става въпрос за книга с наименование W@rk Ahead, написана от двама сътрудници на Ивар Ловаас - Дж@н Макейкън и Р@н Лииф и тя е посветена на така да се каже подготвителната , бих казала дори възпитателна работа за деца от спектъра пък и не само. Става въпрос за прил@жния п@веденчески анализ и от там с поведението - големия препъни камък на децата с дефицити по принцип ( и децата с РАС в това число) . Книгата е родителски ориентирана. В нея се разказва как да се работи  над различни поведенчески проблеми -  с проблеми като като неприемливо поведение, контролиране на тазово -резервоарните функции, хранене, сън, непослушание, стийминги, тантруми  като част от поведението и т.н.

Предисловие и глава първа.
Какво е интензивна поведенческа терапия.

   
 
 
 
 
 

Имате ли мнение за тази книга

Продължавам с Глава 2 на W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
ГЛАВА 2
ЕФЕКТИВНА ТЕРАПИЯ за ДЕЦА  В ПРЕДУЧИЛИЩНА  И РАННА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ















Книгата се продава само на едно място и то онлайн - не може да бъде разлистена прегледана, затова трудно ще намерите отзиви . Книгата се води авторска. Името на авторката ми е напълно непознато и в гугъл сърче излизат няколко книги подобни като тематика само на едно издателство. Намерих някакви видеа на дамата в интернет. Докато говори за трудностите в ученето чете - вижда се по очите й -  за мен е голям възклицателен знак. В общи линии някой нещо намерил да напише, някой го издал, доколко е полезно ...

ето Видеа. Едното видео  е направено от издателството на книгите.

https://www.youtube.com/watch?v=KaMludLw3Vc

https://www.facebook.com/watch/?v=311772240489360

Празен пост.

Здравейте детето ми е на 7 г. Екранното време гледам да го ограничавам че ако гледа много после става доста агресивен, уморен и хленчещ. Не е знам дали е от спектъра, но никой не е изказвал съмнение досега че е. Да, пиша тук защото навсякъде се свързва стиминга с аутизъм и мен доста ме притесни. Преди мислех че е игра но като видях някакъв клип с дечица които правят същите движения и се притесних. Определено ги свързвам с преумора. Прави ги насаме и като ме види спира. Казва че не го прави в училище и пред други хора. Буйно хлапе е пълно с адреналин и няма спирачка докато не се изтощи тотално.Моля ви дайте съвет при кой лекар да отидем да разбера за какво се касае. Благодаря

Глава 3 е нещо изключително важно за всички родители. Трябва да се прави разлика между подкуп, дресировка и стимул/подкрепа в смисъла на Приложния поведенчески анализ. Стимулирането е основата на поведенческата терапия. Както и масово допускана грешка - не че детето няма стимули, родителят не ги е правилно  подбрал/изградил.

Темата за стимулирането не е достатъчно добре разяснявана на родителите. Често те самите не правят усилие да разберат за какво става дума, набързо заклеймявайки стимулирането с различни епитети. Много често чувам коментари на родители - не мога да позволя детето ми да бъде "дресирано", не мога да приема, че храната може да е стимул, стимулирането е подкуп, аз му купих най-хубавата играчка, но тя не мога да го накара да направи това, което исках да изпълни, или "любимото" ми - нещата не са толкова зле че да прилагам такава методика. Уви, това от една страна показва пълното незнание на принципите на стимулиране и доколко те са навлезли в нашия живот на нормални хора така, че да не си даваме отчет че самите ние използваме ежедневно принципите на стимулната система. Незнанието често подвежда, за да съдиш или критикуваш нещо трябва да го опознаеш. Когато детето стане на 6-7 г. и родителят започва ясно вижда че то има поведенчески девиации, няма изградена система за комуникация ( не говоря за реч защото наистина не всички деца започват да ползват реч), не се самообслужва, родителят започва да осъзнава, че нещата са зле. За съжаление е вече е много късно да се изкоренява проблемно поведение закрепвано с години, да се усвояват базови умения за самообслужване, да се работи над навици, нужни за автономия. Имало е шанс това да бъде избегнато но уви, поведенческа терапия на тази възраст от 6-7 г.  би довела по -скоро до проблеми отколкото до напредък.

Важно е да се запомнят няколко неща:
1. При децата в норма стимулната система работи естествено, за стимули говорим още при бебета - усмивката на майката, прегръдката, похвалата - това са техни естествени стимули, преминаването от материални към нематериални стимули също става естествено. При децата с отклонение в развитието стимулирането не следва общи принципи за съжаление.
2. Трябва да се прави ясна разлика между стимул в смисъла на ППА и подкупа, наградата или моркова зад който тича магарето.
3. За да има подобряване винаги се минава през влошаване. Няма как детето да било в система на отглеждане в която винаги е печелило борбата за надмощие, било е подлагано на варианти родителски стилове на възпитание, нямало е авторитети и изведнъж, без да се съпротивлява да стане послушно, да почне да изпълнява, да признава авторитета на родител или учител. Това е своеобразно "пречупване" подобно на "Укротяването на опърничевата". Дори Щекспир е каза - "укротяване" а не "дресиране.
4. Често родителите погрешно си представят, че системата за подобно материално стимулирате е за цял живот. Дали на вас родители ви обещават банан, ако измиете чиниите? Ами не. Вие се водите от нематериални стимули. Това става и в методите на ППА, само че за да се стигне до нематериални стимули, децата с отклонения в развитието трябва да преминат през материални, защото така ще можете да ги накарате в началото  да направят нещо, което нямат желание нито интерес да направят. Паралелно с това, системата предвижда и нематериални стимули и последващата замяна на бонбон с похвала. Но да, представете си че за някои деца бонбонът е много желан стимул/подкрепа. Трябва да разберете, че даването на Бонбон е "загубената битка" - в името на спечелената война.

Глава 3
СТИМУЛИРАНЕ, СТИМУЛИ, ПОДКРЕПА

























P.S. Prembg- благодаря за празния пост!

Здравейте! Следя темата от известно време, включвам се с въпрос.
Кратко представяне: синът ми е невербален аутист на 14 г., комуникира чрез карти PECS, софтуер за невербални, снимки и жестове. Отскоро ЕЕГ показа фокална епилепсия, отделно пубертет и последиците от локдауна отключиха също тикове.
Въпросът ми е имате ли опит с т.нар. виртуални очила? През май имаме насрочена консултация с детския психиатър и невролог, но исках и тук да попитам за мнения от родители.

Можете ли да обясните по-подробно за тези виртуални очила?

В момента проучвам информацията в интернет. Днес следобед от у-щето на детето неговият асистент ми каза, че са поръчали такива и ме пита дали искаме да опитаме. Сега чета статия от миналата година, че по някакъв начин облекчават ежедневието на аутистите, регулирайки стимулите от външната среда и подобрявайки концентрацията върху определена цел.
Преди няколко години чух за първи път от позната в Африка, че са правили експеримент с такива в нейната държава, но досега не бях търсила повече информация.

Мама XXL добре дошла! адмирации че сте въвели алтернативни средства  на комуникация, вие сте един много мъдър родител. За фокалната епилепсия, потърсих, на мен ми е позната като парциална. Имам много далечни познати с дете, които дълго време не са били забелязвали това "отплесване" за минута две с отворени очи, което се оказа такава епилепсия. От там знам че може да "споходи" всеки.
На запитването ви - предполагам че става въпрос за очила тип виртуална реалност? тези, с която се обиграват ситуации, които целят да подготвят детето към различени непредвидени или очаквани случаи в живота, да понижат напрежение, стрес и формират нормални реакции в тези ситуации?

Продължавам с Глава 4  от книгата  W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
НЕПРИЕМЛИВИ ФОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Благодаря за милото посрещане и големия труд да подберете и качвате полезна информация!
За въпросните очила ще споделя, когато от училището започнат работа с тях и ни ги демонстрират.

Глава 5 от книгата  W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
ПРИЧИНИ ЗА НЕПРИЕМЛИВО ПОВЕДЕНИЕ

Благодаря много! С интерес очаквам продължението.
Пиша също, за да не се натоварва предишния коментар и да не се затрудни намирането на главата от книгата.