- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 16:59 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
Ако детето е над 3г. направете среща с психолог. Той ще ви ориентира най-добре. Когато дефицитите са леко изразени може да е особеност на възрастта или характера на детето и само специалист би имал нужния опит и познания да определи дали става въпрос за лека форма на състояние в спектъра. Аз заведох детето при психолог защото за възрастта си общуваше лесно с възрастните, които харесва и напълно игнорираше връстниците си и възрастните, които не харесва или го плашат. След като започнахме работа с психолога и изчетох доста мнения в тази тема осъзнах че има и някои други проблеми, които може да са маркери за отклонения в спектъра - болезнено остра реакция на промяна от всякакво естество, силно раздразнение и непоносимост към множество хора на едно място и шума от събирането на много хора на едно място, неразбиране на йерархията на база възраст, опит, вид връзка, например родител - дете. Също така макар че спазва правилата, когато му казвам че има такива не ги разбира. Спазва ги, защото ми вярва. Като беше по-малко имахме ужасно трудно рязане на нокти и подстригване. Колекционира странни неща, например боклучета от улицата, обелките от подострен молив като по-малко, а като по-голямо халкичките по гърлата на бутилките след отварянето им, усукани листове хартия... Наскоро например наряза използваните дозички от Тонимер и отказва да ги изхвърли, защото било много забавно да си ги слага по пръстите. Вече е на 16.5г. Приучи се да общува с връстниците си докато ходеше на училище като за целта в къщи говорехме за разни ситуаци и как би било добре да постъпи, какво да каже, но никога не се вписа напълно сред тях, защото не му идваше отвътре. Имаше период в по-ранното детство, в който изпадаше в кризи, няма никакъв инстинкт за самосъхранение, яде ограничени храни и много трудно хапва готвено ядене, супа, салата, плодове и то само след като сме сключили сделка с какво ще го компенсирам за съответното количество изядени порции. Като малко дете пищеше, ако някой се обади и аз говоря по телефона. И други проблеми е имало, но след толкова години се и забравя. Не е пълзяло изобщо и проходи сравнително късно. За пръв път се пусна за няколко крачки на 13м., но истински проходи на 15.5м. Но пък каза първите си думи на 7м., а на 14м. правеше кратки изречения от по 2-3 думички. Винаги е говорило като възрастен. Още от детската градина се открояваше от другите деца по начина по който говореше. Едната учителка ми се сопна, че затова е изолирано от другите деца, защото не го разбират като им говори като възрастен. Но това е моето дете. Аз знам, че си има някои дефицити, но който не знае няма да си помисли че е дете от спектъра, а по-скоро ще го приеме за леко особено сред негови връстници и възрастни които не харесва и ще бъде много харесвано от възрастните, които то харесва и с които се държи с уважение, но без вътрешно усещане, че не е наравно с тях защото е дете. Но не сравнявай "симптомите" и не си прави изводи на тази основа, защото всяко дете е различно. Може ненужно да се притесниш от това, което ще споделим за нашите деца или пък ако не разпознаеш своето и се успокоиш да пропуснеш ценно време за работа с него. Моят съвет е да го заведеш при психолог на първо време и след това, ако е нужно и на обследване.
не съм медицинско лице, майка съм и искрено смятам - подкрепено и с примери сред познати пък и личен и световен опит - че родителски ориентирания подход е най-ефективния при деца с отклонение в развитието от всякакво естество - от спектъра също .
Вие зададохте този въпрос преди няколко месеца и аз още тогава отговорих че няма код само 83. Винаги има буква преди това която показва в кой раздел е заболяването и попитах каква е буквата. Аз предполагам кой раздел е, но за да бъда коректна трябва да чуя от вас. Знам че не сте в Бг но всички в Европа работят по международния класификатор което означава че кодът е идентичен.
Скрит текст:
Ще се поясня защо. Когато един родител води детето ( норма) си на балет или на кънки или на математика- един два пъти седмично е напълно достатъчно, родителят не е необходими да бъде балетист или математик, детето не е необходимо да стане Майа Плесецка или Л.Фибоначи.
Ако имаме дете с отклонения в развитието това засяга всички сфери на неговия живот и всяка дори малка положителна промяна ( да се научи да ходи в тоалетната или да се облича, да се обува, да си мие зъбите ) оказва огромно влияние върху неговата бъдеща самостоятелност. Като ефекта на пеперудата. Тази работа не е като балета дето детето ходи за хоби, това е борба за бъдеща самостоятелност. И няма как да стане с два часа седмично. нито с 4 часа седмично, някъде си с някой в кабинет при терапевт. Защото изоставането винаги е съставено от много фактори, те са взаимосвързани. Като казах няма как да изостава физически пък другото да върви без работа, паралелно на връстниците, няма как да страда говоренето без да страда разбирането, няма как а страда фината моторика пък рисуването да е добре, щом рисуването страда има отражение и върху въображението и така по една дълга верига. Както и няма как да стане с два часа седмично в кабинет, а от там детето у дома да си "почива". Това "пренасяне, закрепване, обобщаване" на наученото в ежедневни ситуации е дело на родителя. Както и е ясно че няма как едни специалист да обхване всички направления на изоставане за два часа седмично , има неща за които той няма време, Той чертае направление, родителят се налага да работи върху "Детайлите". Има логика нали?
Тези неща обаче никой не ги казва на един родител. Той много често, по подразбиране, смята че като е намерил специалист/или много такива и води детето на терапии вече е свършил своята работа и у дома детето може "да почива" . Обаче не е така. В световен мащаб се говори за т.н. семейно ориентиран модел, в който родителя е равнопоставена част на екипа, той най-добре познава детето, знае силните и слабите му страни, той е единствения който може да "прелее" усвоеното в живота ( груб пример - ако детето е научило да връзва обувки в часа по ерготерапия това не означава че може да го прави и навън - за всяко умение на по -малките деца с дефицити е така колкото и да ви се струва странно. При децата в норма е естествено но при децата с дефицити когато са малки не е. това е също част от проблема. Ако можеха да го правят, всичко да е стихийно естествено нямаше да изостават да са с дефицити нали? ) . Често чувам глупави изказвания от сорта на - родителят трябва да бъде родител а не друго , има си терапевти за това, у дома детето трябва да почива. Това е нонсенс. Все едно да се каже че детето го възпитават в ДГ а у дома то си почива с родителите . Родителят е родител, но родителят като участник в тази тема трябва да е и КО- терапевт, и възпитател. Той е част от отбора на всички които работят с детето и колкото по-бързо се повдигне нагоре в знанията си какво и как се случва с детето, специфики на състоянието какво са му проблемите, къде е изоставането, му толкова по-добре.
Да разбирам че е трудно, да разбирам че е болно, разбирам паниката, желанието да се избяга с писъци, да се запушат уши, очи. Но няма как .Детето е там и то разчита основно на вас, няма друг на кого.
Трябва да се започне да се чете, много да се чете за това какво се случва с детето, за да може да сте адекватни. Отначало и само натрупване, иска време и обем на натрупаните знания за д аможе количественото д апреминава в качествено. Да разбирате какво става, какви са проблемите, дефицитите, кои са много важни и кои второстепенни. когато специалиста ви каже - виждам че той не разбора количественост - трябва да работите вкъщи или виждам че той трудно следва многостепенни команди - трябва да търсите механизми за запомняне и следване, виждам че сортира добре по главен признак но не по второстепенен - вие трябва да сте наясно какво ви казва. Това не са някакви сложни неща и те касаят вашето дете, освен това и да са сложни- пак касят вашето дете ... . Познавам десетки родители станали част от екипа. Тук, в бг мама, преди хиляди години имаше хора които са поели цели течения с терапевтични процедури реалност в БГ по понастоящем - и тацитус и стъпки за невидими деца и барокамерата ( къде беше) и хапчето за проговаряне и томатис за бг - това са все течения организирани от родители били в бг мама, с които сме "комуникирали ", такива като мен и вас. Такива които са направили много и сега са на друго ниво.
Такива като тях такива като мен - могат да помогнат. Това е помощ, но няма как някой да свърши цялата работа вместо вас.
НАскоро говорих с една дама която работи в един център на деца с проблеми и я попитах, как поддържат връзка родителите. Като им пращаме видео от сеансите ми каза тя. Какво целите с това пращане питах, не им ли давате домашни? А не - каза тя - ние не можем да накараме никого да направи нещо което не иска да направи. Пращаме им видео да видят какво правим ние че има напредък и може би (!!! три удивителни тук) те ще поискат да направят нещо подобно у дома... no comment.
Ако имаме дете с отклонения в развитието това засяга всички сфери на неговия живот и всяка дори малка положителна промяна ( да се научи да ходи в тоалетната или да се облича, да се обува, да си мие зъбите ) оказва огромно влияние върху неговата бъдеща самостоятелност. Като ефекта на пеперудата. Тази работа не е като балета дето детето ходи за хоби, това е борба за бъдеща самостоятелност. И няма как да стане с два часа седмично. нито с 4 часа седмично, някъде си с някой в кабинет при терапевт. Защото изоставането винаги е съставено от много фактори, те са взаимосвързани. Като казах няма как да изостава физически пък другото да върви без работа, паралелно на връстниците, няма как да страда говоренето без да страда разбирането, няма как а страда фината моторика пък рисуването да е добре, щом рисуването страда има отражение и върху въображението и така по една дълга верига. Както и няма как да стане с два часа седмично в кабинет, а от там детето у дома да си "почива". Това "пренасяне, закрепване, обобщаване" на наученото в ежедневни ситуации е дело на родителя. Както и е ясно че няма как едни специалист да обхване всички направления на изоставане за два часа седмично , има неща за които той няма време, Той чертае направление, родителят се налага да работи върху "Детайлите". Има логика нали?
Тези неща обаче никой не ги казва на един родител. Той много често, по подразбиране, смята че като е намерил специалист/или много такива и води детето на терапии вече е свършил своята работа и у дома детето може "да почива" . Обаче не е така. В световен мащаб се говори за т.н. семейно ориентиран модел, в който родителя е равнопоставена част на екипа, той най-добре познава детето, знае силните и слабите му страни, той е единствения който може да "прелее" усвоеното в живота ( груб пример - ако детето е научило да връзва обувки в часа по ерготерапия това не означава че може да го прави и навън - за всяко умение на по -малките деца с дефицити е така колкото и да ви се струва странно. При децата в норма е естествено но при децата с дефицити когато са малки не е. това е също част от проблема. Ако можеха да го правят, всичко да е стихийно естествено нямаше да изостават да са с дефицити нали? ) . Често чувам глупави изказвания от сорта на - родителят трябва да бъде родител а не друго , има си терапевти за това, у дома детето трябва да почива. Това е нонсенс. Все едно да се каже че детето го възпитават в ДГ а у дома то си почива с родителите . Родителят е родител, но родителят като участник в тази тема трябва да е и КО- терапевт, и възпитател. Той е част от отбора на всички които работят с детето и колкото по-бързо се повдигне нагоре в знанията си какво и как се случва с детето, специфики на състоянието какво са му проблемите, къде е изоставането, му толкова по-добре.
Да разбирам че е трудно, да разбирам че е болно, разбирам паниката, желанието да се избяга с писъци, да се запушат уши, очи. Но няма как .Детето е там и то разчита основно на вас, няма друг на кого.
Трябва да се започне да се чете, много да се чете за това какво се случва с детето, за да може да сте адекватни. Отначало и само натрупване, иска време и обем на натрупаните знания за д аможе количественото д апреминава в качествено. Да разбирате какво става, какви са проблемите, дефицитите, кои са много важни и кои второстепенни. когато специалиста ви каже - виждам че той не разбора количественост - трябва да работите вкъщи или виждам че той трудно следва многостепенни команди - трябва да търсите механизми за запомняне и следване, виждам че сортира добре по главен признак но не по второстепенен - вие трябва да сте наясно какво ви казва. Това не са някакви сложни неща и те касаят вашето дете, освен това и да са сложни- пак касят вашето дете ... . Познавам десетки родители станали част от екипа. Тук, в бг мама, преди хиляди години имаше хора които са поели цели течения с терапевтични процедури реалност в БГ по понастоящем - и тацитус и стъпки за невидими деца и барокамерата ( къде беше) и хапчето за проговаряне и томатис за бг - това са все течения организирани от родители били в бг мама, с които сме "комуникирали ", такива като мен и вас. Такива които са направили много и сега са на друго ниво.
Такива като тях такива като мен - могат да помогнат. Това е помощ, но няма как някой да свърши цялата работа вместо вас.
НАскоро говорих с една дама която работи в един център на деца с проблеми и я попитах, как поддържат връзка родителите. Като им пращаме видео от сеансите ми каза тя. Какво целите с това пращане питах, не им ли давате домашни? А не - каза тя - ние не можем да накараме никого да направи нещо което не иска да направи. Пращаме им видео да видят какво правим ние че има напредък и може би (!!! три удивителни тук) те ще поискат да направят нещо подобно у дома... no comment.
Февруари месец на сина ми - 4 години и 3 месеца, беше поставена диагноза с код 83. В документа пише "Детето все още е твърде водено от собствените си интереси". Имаш ли някакво научно обяснение, какво значи това и от чии интереси трябва да бъде водено детето? По време на диагностиката правиха някакви пъзели, и той видя една количка, с който много искаше да си играе. Въпреки всичко 50 минути стоя и прави тестове, а в почивките, докато психоложката прибираше пъзелите и редеше новите си играеше с количката. Имаше нужда от малко подканяне, но смятам, че 50 минути за съсредоточаване е доста добре за детето на тази възраст какво ще кажете?
Вие зададохте този въпрос преди няколко месеца и аз още тогава отговорих че няма код само 83. Винаги има буква преди това която показва в кой раздел е заболяването и попитах каква е буквата. Аз предполагам кой раздел е, но за да бъда коректна трябва да чуя от вас. Знам че не сте в Бг но всички в Европа работят по международния класификатор което означава че кодът е идентичен.
Скрит текст:
Вие в момента се лашкате между това детето има ли проблеми или не и какво са те. Аз ви разбирам защото отричането на проблемите е част от приемането на състоянието. Знам че вие пишете и тук и в темата за трудното проговаряне , имам някаква бегла представа , но ,за съжаление не знам подробности за вашето дете, а за да може да съм обективна трябва да знам цялостната картина - на памперс ли е вербално ли е, знам че имахте и специфични преживявания , че сте в двуезична среда а тя често е голям препъни камък.
Иначе по темата - Много често родителят смята че щом детето се справя с някаква задача на ниво както сте написали "доста добре" това е достатъчно.
Нормалността е съвкупност. тя не е само човек да може да смята или да чете, да прави пъзели . това е комплекс от интелигентност, поведение, емоции, начин на държане в обществото, начин на комуникация.
Представете си човек на който всичко му е наред, но когато говори с вас гледа настрани - това веднага се вхръля в очи нали?. Представете си човек, който уж всичко му е наред но ходи на пръсти и чупи палци - ще ви направи впечатление нали? Представете си човек който е суперинтелигентен и решава нерешими задачи, но в момента в който нещо нему се получава побеснява и почва да мята нещата на пода. Или дете което чете, но е на памперс. или човек който в сладкарницата като му кажат че няма боза почва да плаче. Казвам го за да стане по-ясно защо нормалността е комплекс.
Това че вашето дете е решило направило пъзела не е достатъчно. Има друго направление по което то е в изоставане - интерес към количка, подканяне - ето това са ключовите думи които чертаят за мен в какво може би се състои изоставането на фона на връстниците което детето демонстрира.
"Детето е все още водено от собствени интереси" означава, че децата в норма вече са надраснали етапа на егоцентризма ( естествен при много малко деца) на възрастта на вашето дете, те вече са обществено ориентирани - разбират какво е възрастен, какво е авторитет, какво е чужд авторитет, какво трябва да изпълнят когато се иска от тях, да бъдат мотивирани да го направят без съпротивление, да бъдат социално а не материално мотивирани , как да се справят с разочарованието че няма да играят с тази количката тук и сега.
Вашето дете поведенчески , емоционално, социално изостава от връстниците си. Дори да подрежда пъзел с подканяне.
Иначе по темата - Много често родителят смята че щом детето се справя с някаква задача на ниво както сте написали "доста добре" това е достатъчно.
Нормалността е съвкупност. тя не е само човек да може да смята или да чете, да прави пъзели . това е комплекс от интелигентност, поведение, емоции, начин на държане в обществото, начин на комуникация.
Представете си човек на който всичко му е наред, но когато говори с вас гледа настрани - това веднага се вхръля в очи нали?. Представете си човек, който уж всичко му е наред но ходи на пръсти и чупи палци - ще ви направи впечатление нали? Представете си човек който е суперинтелигентен и решава нерешими задачи, но в момента в който нещо нему се получава побеснява и почва да мята нещата на пода. Или дете което чете, но е на памперс. или човек който в сладкарницата като му кажат че няма боза почва да плаче. Казвам го за да стане по-ясно защо нормалността е комплекс.
Това че вашето дете е решило направило пъзела не е достатъчно. Има друго направление по което то е в изоставане - интерес към количка, подканяне - ето това са ключовите думи които чертаят за мен в какво може би се състои изоставането на фона на връстниците което детето демонстрира.
"Детето е все още водено от собствени интереси" означава, че децата в норма вече са надраснали етапа на егоцентризма ( естествен при много малко деца) на възрастта на вашето дете, те вече са обществено ориентирани - разбират какво е възрастен, какво е авторитет, какво е чужд авторитет, какво трябва да изпълнят когато се иска от тях, да бъдат мотивирани да го направят без съпротивление, да бъдат социално а не материално мотивирани , как да се справят с разочарованието че няма да играят с тази количката тук и сега.
Вашето дете поведенчески , емоционално, социално изостава от връстниците си. Дори да подрежда пъзел с подканяне.
Само да попитам, без да се заяждам, искате да ми кажете, че дете на 4 години и 3 месеца, трябва да може да стои 50 минути без да става от стола, да решава пъзели, които и за възрастен ще са скучни и да не показва/или да няма интерес да играе с количката? Моля ви помогнете ми да разбера
Децата, които са на неговата възраст и срещам на детската площадка също няма да стоят мирно, децата в детската градина също ... всичките ли са с проблеми?
Децата, които са на неговата възраст и срещам на детската площадка също няма да стоят мирно, децата в детската градина също ... всичките ли са с проблеми?
След поста на Реге разбрах, че ви обърква това, че детето се справя добре с поставени задачи. На 6г. при обследването беше определен много висок коефицент на интелигентност на детето. Психоложката каза, че е съвсем малко под границата над която хората се определят като гении. Не получава оценки различни от 6 и затова си мисли, че 5 е лоша оценка. Обаче на тестовете при психоложката много се затрудни и бъркаше на въпросите свързани с поведението на хората и израженията на лицата им и очевидно си има свои дефицити.
Моето дете от съвсем малко обичаше и редеше пъзели и искаше да са по-сложни, като за възрастни и да ги правим заедно.
Зависи си от детето дали ще стои 50 мин. и ще прави пъзели. А самото редене на пъзели и играта с конструктури тип лего бяха силно препоръчвани от психолога, защото малките парченца в ръцете на детето били някакъв вид стимулация полезна за развитието му.
Моето беше много шавливо, не заставаше и за миг на едно място, но с удоволствие редеше пъзели дълго време без да се отегчава и разсейва с други дейности още от градинска възраст.
Моето дете от съвсем малко обичаше и редеше пъзели и искаше да са по-сложни, като за възрастни и да ги правим заедно.
Зависи си от детето дали ще стои 50 мин. и ще прави пъзели. А самото редене на пъзели и играта с конструктури тип лего бяха силно препоръчвани от психолога, защото малките парченца в ръцете на детето били някакъв вид стимулация полезна за развитието му.
Моето беше много шавливо, не заставаше и за миг на едно място, но с удоволствие редеше пъзели дълго време без да се отегчава и разсейва с други дейности още от градинска възраст.
Ре ге както винаги е прекрасна! Обаче само човек минал много, много дълъг път може да я разбере напълно.Аз съм такъв човек, минал с детето си дълъг път. Стигнахме до място, което дава на синът ми пожизнена сигурност и спокойствие, но идеята детето ми да работи това цял живот без никакво развитие никак не ми харесва. Затова за пореден път ще започна да се занимавам с него. Някой да знае освен "Уча се" друга добра възможност за изучаване на английски? Немският го научи добре, обаче без английски ще завинтва болтове до пенсия, а аз може и да имам нереалистична оценка, но си мисля, че той има потенциал за нещо повече.
Общо взето искам да потвърдя написаното по-горе, почти всичко е във вашите ръце и борбата никога не свършва и нашата работа никой няма да я свърши.
Общо взето искам да потвърдя написаното по-горе, почти всичко е във вашите ръце и борбата никога не свършва и нашата работа никой няма да я свърши.
Веселина, не съм сигурна за коя диагноза питаш. В спектъра беше диагностицирано когато беше на 6г. с ГРР - други, високо функциониращ. По отношение на проблемите с опорно - двигателния апарат официалната диагноза е миастения гравис, но нещата са твърде сложни и тази диагноза е по-скоро ориентировъчна. Сега е на 16.5г., а проблемите довели до инвалидизацията му започнаха на 9г., като на 5г. се появиха проблеми и диагноза, която може би също има отношение към сегашното състояние, но лекарите напълно я игнорират.
Като знам как се отрази войтата на моето дете, което обаче си каза че не се чувства добре и я спряха се замислих как това се прилага на кърмачета, които не могат да кажат ако не се чувстват добре. Даже не мога да си представя как се прилага това върху толкова крехко човече каквото е бебето. Чавдаров как установи слабия мускулен тонус и как неврологът установи, че няма проблем в това отношение?
Като знам как се отрази войтата на моето дете, което обаче си каза че не се чувства добре и я спряха се замислих как това се прилага на кърмачета, които не могат да кажат ако не се чувстват добре. Даже не мога да си представя как се прилага това върху толкова крехко човече каквото е бебето. Чавдаров как установи слабия мускулен тонус и как неврологът установи, че няма проблем в това отношение?
А относно това как прилагат Войтата върху толкова крехко същество като бебето... бих казала,че наистина изглеждаше доста жестоко. Моето буквално се задавяше от рев и не само моето. Докато чакахме реда си при рехабилитаторите се чуваше такъв зверски рев от всички стаи,където правеха процедурите.. като във филм на ужасите буквално. Все още се чудя ,ако не бях причинила това на детето си дали то нямаше да си пролази, да се изправи и проходи без външна намеса.
Иначе да, при много заболявания има отклонения в мускулния тонус още от раждането- генетични,неврологични и т.н.
Но да не товарим темата повече с това, тук се обсъждат проблеми от друго естество.
В процес на допълване ! Веселина99 , малко по-късно ще си надградя мнението с неща насочени конкретно към вашата ситуация с детето.
Mims&Teo
Не съм сигурна че в случая за ТЕЛК ще ви разгледат само със становище от психиатър. В повечето случаи обследването се прави с болничен "престой" три дена ( във ВН мисля че правят в Св.МАрина, а в Сф в Св.Никола или Александровска по спомен ) , където с детето се занимава екип от няколко специалисти и които издават накрая Епикриза, която е най-аргиументираното за ТЕЛК становище. ТЕЛК е документ със финансова облага и държавата много внимава начина, по който я отпуска. С документите, които вие сте представили държавата предполага че може да се случват злоупотреби ( не от ваша страна а от страна на маргиналните общности) и затова налага такива строги изисквания. В краен случай могат да ви дадат пчужда помощ с много нисък процент. Аз обаче трудно се ориентирам от написаното от вас за какво ви е този ТЕЛК. Ако е заради финансово подпомагане ще трябва да направите каквото изисква комисията и по този начин да влезете в регистрите на децата с заболявания по психично направление и да получаване финансовата помощ. В противен случай може и да не се случи.
The Game, благодаря за подкрепата!
Мисля че това с английския е много ограничено като възможности за да е безплатно. Но и в уча се не е безплатно а доста сериозна такса.
Може би Кан академия https://www.khanacademy.org/test-prep/digital-sat
Моят е на индивидуални уроци втора година. Преди това беше в група от трима, но сега повечето деца са в езикови гимназии и затова няма голям наплив за обикновени курсове. Не мисля да му причинявам дискомфорта да е в група в маститите еизкови школи, с деца които десети клас се готвят за профишънси. Така че с учителката по англ со кротце со благо къде 12 клас да вземе някой сертификат.
Това което трябва да обмислиш е англо-български или англо-немски е по-подходящо да учи. Защото във вашата ситуация сякаш второто е много по за предпочитане. Казвам го като билингва, който осъзнава че е учил английския обвързан само с единия език. Радвам се че хващаш бика за рогата, защото вярвам че твоето дете е доказателство че децата от спектъра могат много повече от това , което се очаква от тях.
Noris Dimitrov
Няма лека форма на аутизъм и тежка форма на аутизъм каквото и да са ви казали. Има деца с аутизъм и има деца които демонстрират симптоми на аутизъм без да са аутисти. Има и деца с други диагнози първични ( епилепсия, хидроцефалия, умствено изоставане) И вторичен аутизъм. В самият аутизъм пък се подразделят на няколко нива от такива с вербални проблеми и интелектуални затруднения ( нискофункциониращите) и до такива с интелектуално и езиково много на високо ниво ( високофукциониращите и вече тук спада и Аспергер) но с проблеми в социализация и комуникация като съдържание /не като форма/.
Слагам на който му е интересно новата класификация според МКБ 11
Като чуете лека форма на аутизъм веднага трябва да ви светва червена лампа ( какво се случва с моето дете и защо се случва ) и че тази алое вера няма да ви помогне особено освен може би да го подкрепи здравословно. Няма да го накара да говори, нито да развие хигиенни навици, нито да го накара да пожелае да престане да се изолира ( не знам какви са симптомите ви , само спекулирам с най-често срещаните симптоми когато казват - лека форма ) само приемът на която и да е добавка е повече с плацебо ефект. До сега не съм чувала някой да проговори от брейн бустер примерно.
Написах го така, защото ми върнаха писмо от ТЕЛК, че искат обследване от психиатрия, което аз отказах да направя и настоях да ни разгледат само по документите, които сме представили - обследване от клиничен психолог, диагноза от психиатър, мнения на специалистите, при които ходи и оценка от детската градина. Ще е щастие, ако се окаже ,че няма нужда от диагноза и ТЕЛК след време.
Mims&Teo
Не съм сигурна че в случая за ТЕЛК ще ви разгледат само със становище от психиатър. В повечето случаи обследването се прави с болничен "престой" три дена ( във ВН мисля че правят в Св.МАрина, а в Сф в Св.Никола или Александровска по спомен ) , където с детето се занимава екип от няколко специалисти и които издават накрая Епикриза, която е най-аргиументираното за ТЕЛК становище. ТЕЛК е документ със финансова облага и държавата много внимава начина, по който я отпуска. С документите, които вие сте представили държавата предполага че може да се случват злоупотреби ( не от ваша страна а от страна на маргиналните общности) и затова налага такива строги изисквания. В краен случай могат да ви дадат пчужда помощ с много нисък процент. Аз обаче трудно се ориентирам от написаното от вас за какво ви е този ТЕЛК. Ако е заради финансово подпомагане ще трябва да направите каквото изисква комисията и по този начин да влезете в регистрите на децата с заболявания по психично направление и да получаване финансовата помощ. В противен случай може и да не се случи.
The Game, благодаря за подкрепата!
Мисля че това с английския е много ограничено като възможности за да е безплатно. Но и в уча се не е безплатно а доста сериозна такса.
Може би Кан академия https://www.khanacademy.org/test-prep/digital-sat
Моят е на индивидуални уроци втора година. Преди това беше в група от трима, но сега повечето деца са в езикови гимназии и затова няма голям наплив за обикновени курсове. Не мисля да му причинявам дискомфорта да е в група в маститите еизкови школи, с деца които десети клас се готвят за профишънси. Така че с учителката по англ со кротце со благо къде 12 клас да вземе някой сертификат.
Това което трябва да обмислиш е англо-български или англо-немски е по-подходящо да учи. Защото във вашата ситуация сякаш второто е много по за предпочитане. Казвам го като билингва, който осъзнава че е учил английския обвързан само с единия език. Радвам се че хващаш бика за рогата, защото вярвам че твоето дете е доказателство че децата от спектъра могат много повече от това , което се очаква от тях.
Noris Dimitrov
Здравейте мами 🤗 имам дъщеричка на 3 годиники тя има лека форма на аутизъм, та въпроса ми е за хомеопатия от алое Вера ЛР ако сте чували ако някоя от вас я използвала моля да каже мнения и опит. Аз съм доста скиптично настроена, събирам мнения 
Няма лека форма на аутизъм и тежка форма на аутизъм каквото и да са ви казали. Има деца с аутизъм и има деца които демонстрират симптоми на аутизъм без да са аутисти. Има и деца с други диагнози първични ( епилепсия, хидроцефалия, умствено изоставане) И вторичен аутизъм. В самият аутизъм пък се подразделят на няколко нива от такива с вербални проблеми и интелектуални затруднения ( нискофункциониращите) и до такива с интелектуално и езиково много на високо ниво ( високофукциониращите и вече тук спада и Аспергер) но с проблеми в социализация и комуникация като съдържание /не като форма/.
Слагам на който му е интересно новата класификация според МКБ 11
Скрит текст:
РАС - Разстройство от аутистичния спектър
• РАС с нормативно интелектуалното развитие и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС с нормативно интелектуално развитие и с нарушен функционален език (умерена, тежка степен);
• РАС с нормативно интелектуално развитие и с липсващ функционален език
• РАС с интелектуално затруднение и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС с интелектуално затруднение и с нарушен функционален език (умерена, тежка степен);
• Други специфични РАС
• Неспецифични РАС
Така като се гледа коя според вас е леката форма ...
• РАС с нормативно интелектуалното развитие и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС с нормативно интелектуално развитие и с нарушен функционален език (умерена, тежка степен);
• РАС с нормативно интелектуално развитие и с липсващ функционален език
• РАС с интелектуално затруднение и без (или леко) нарушение на функционалния език;
• РАС с интелектуално затруднение и с нарушен функционален език (умерена, тежка степен);
• Други специфични РАС
• Неспецифични РАС
Така като се гледа коя според вас е леката форма ...
Като чуете лека форма на аутизъм веднага трябва да ви светва червена лампа ( какво се случва с моето дете и защо се случва ) и че тази алое вера няма да ви помогне особено освен може би да го подкрепи здравословно. Няма да го накара да говори, нито да развие хигиенни навици, нито да го накара да пожелае да престане да се изолира ( не знам какви са симптомите ви , само спекулирам с най-често срещаните симптоми когато казват - лека форма ) само приемът на която и да е добавка е повече с плацебо ефект. До сега не съм чувала някой да проговори от брейн бустер примерно.
Ре ге, благодаря! Ше я видя тази академия, аз в нея само задачи съм гледала, не знаех, че има английски. В Уча се имах дълги години абонамент, още съм на кантар за тях. Немски-английски е чудесна опция, но тъй като аз мисля да се занимавам с него не съм съвсем сигурна, че ще се справя, защото немският ми забуксува напоследък.
Ще го измисля, отново благодаря.
Ще го измисля, отново благодаря. 
_re_ge напълно съм съгласна с написаното от Вас и може би ще дадат ТЕЛК не повече от 65%. Направихме го така, защото съветът на психиатъра беше такъв. Наясно съм обаче, че може и изобщо да го откажат и ще трябва да посетим психиатричната клиника в София за обследване. Не чувам добри отзиви за тази във Варна. Определено целта е финансовото подпомагане, тъй като всичко знаем, колко са скъпи всички частни терапии, на които водим децата си ежедневно.
Noris Dimitrov на нас в амбулаторния лист ни е написано точно така "Аутизъм - лека форма" И макар вероятно да няма такива разграничения, а просто диагнозата на този етап да не е 100%, тъй като детето е малко, ето че самите лекари си позволяват да пишат такива разграничения и по този начин се объркват и самите родители, които и без това не могат да приемат диагнозата и масово предпочитат да не обследват децата си и да се правят, че им няма нищо и че просто ще го израстат. Такова дете имаме в групата в детската градина, по-зле е от нашето, но според родителите му, то има само хранителни алергии...
Noris Dimitrov на нас в амбулаторния лист ни е написано точно така "Аутизъм - лека форма" И макар вероятно да няма такива разграничения, а просто диагнозата на този етап да не е 100%, тъй като детето е малко, ето че самите лекари си позволяват да пишат такива разграничения и по този начин се объркват и самите родители, които и без това не могат да приемат диагнозата и масово предпочитат да не обследват децата си и да се правят, че им няма нищо и че просто ще го израстат. Такова дете имаме в групата в детската градина, по-зле е от нашето, но според родителите му, то има само хранителни алергии...
VESELINA99
Напротив тук е много подходящо място и въобще не е товарене. Много често децата имат някаква първична диагноза и тя често е съпътствана от разстройство от спектъра. Смята се, че състоянието на проблеми и дефицити, сензорната дезинтеграция продуцират аутистично поведение по един или друг начин. Тъй че всичко е комплекс. Няма как да извадим "спектъра" от тази картина.
Лично смятам че въобще не трябва да се чудите, със сигурност адекватната ви намеса е била точно това от което детето е имало нужда. За което ви поздравявам!
Пак малко отклонение за това какво и как се прави при рехабилитация и за болката в конкретика
Прочетох какво е ТФЕ, ЕМГ и ми беше много любопитно, не бях ги чувала.
Дали можете да поясните с какво познанието че детето е точно с ДЦП но няма видими симптоми подпомага един родител. Специални медикаменти, лечение, помощ ли се предоставя - нямам представа извинявам се за въпроса. Случи се на няколко пъти да срещам деца, около които се говори именно за вероятност от ДЦП , но заболяването/състоянието не се е потвърдило При все децата видимо имат някакъв лек двигателен проблем на ниво функция на крайниците на не на строеж.
Какво мисля аз във вашия случай.
Задължително трябва да продължите с някаква физическа терапия. Не знам под каква форма - кинезитерапия, ерготерапия, някаква лечебна гимнастика, друг вид рехабилитация - извинявам се че нямам какво конкретно да предложа. Не съм лекар но обхващайки цялостната картина мисля че вас това е много важно за да не повлича след себе си други проблеми.Мога да ви изпратя брайн джим на денисън и книгата за задържаните примитивни рефлекси. Всяка една информация ще ви е полезна. Особено втората, но пък и първата много за синхронизацията на работата на мозъчните полукълба.
И по този повод имам какво да ви предложа за четене. Трябва да почнете от Приложен поведенчески анализ и това е добра възраст и добър момент. Когато установите контакт, споделено внимание, детето почне да се концентрира и да изпълнява (разбира се че в книгите е засегната и темата за мотивацията) ще можете да сте по-полезна във всякаква друга работа с него. По принцип това, което ще направите ще е с много много бъдещи ползи защото детето ще се научи какво е авторитет, какво задание, че трябва да го изпълни, че ще го похвалят, може би ше преминете от материални към социални стимули по-лесно и много други. И когато тръгне да се занимава с него И някои друг - примерно логопед ако с еналожи или специален педагого - моментът на преход и сработване ще стане много по-лесно, това би бил огромен плюс. След като прочете каквото съм ви дала мога да ви напътствам по всяка една стъпка защото имам много опит и като наблюдател и като участник ( както казах родителски ориентирания подход). Пишете ми на лични.
...Сега като върна лентата назад си мисля колко много неща можеха да включат като изследвания - ТФЕ, ЕЕГ,ЕМГ... за да се установи има ли някъде отклонения наистина. ...
А относно това как прилагат Войтата върху толкова крехко същество като бебето... бих казала,че наистина изглеждаше доста жестоко. Моето буквално се задавяше от рев и не само моето. Докато чакахме реда си при рехабилитаторите се чуваше такъв зверски рев от всички стаи,където правеха процедурите.. като във филм на ужасите буквално. Все още се чудя ,ако не бях причинила това на детето си дали то нямаше да си пролази, да се изправи и проходи без външна намеса.
...
Но да не товарим темата повече с това, тук се обсъждат проблеми от друго естество.
А относно това как прилагат Войтата върху толкова крехко същество като бебето... бих казала,че наистина изглеждаше доста жестоко. Моето буквално се задавяше от рев и не само моето. Докато чакахме реда си при рехабилитаторите се чуваше такъв зверски рев от всички стаи,където правеха процедурите.. като във филм на ужасите буквално. Все още се чудя ,ако не бях причинила това на детето си дали то нямаше да си пролази, да се изправи и проходи без външна намеса.
...
Но да не товарим темата повече с това, тук се обсъждат проблеми от друго естество.
Напротив тук е много подходящо място и въобще не е товарене. Много често децата имат някаква първична диагноза и тя често е съпътствана от разстройство от спектъра. Смята се, че състоянието на проблеми и дефицити, сензорната дезинтеграция продуцират аутистично поведение по един или друг начин. Тъй че всичко е комплекс. Няма как да извадим "спектъра" от тази картина.
Лично смятам че въобще не трябва да се чудите, със сигурност адекватната ви намеса е била точно това от което детето е имало нужда. За което ви поздравявам!
Пак малко отклонение за това какво и как се прави при рехабилитация и за болката в конкретика
Скрит текст:
Ако погледнем рехабилитацията като една голяма наука свързана с физическото възстановяване или подобряване на физическото състояние , то в нея са наблъскани и физиотерапията и лечебната физкултура и кинезитерапията и даже ерготерапията като отделен клон. Докато Лечебната физкултура е изпълнение на естествени за човека движения дори и в домашна обстановка то останалото е свързано с процедура или движенията които се извършват под надзора на специалист. Нито физиотерапията нито кинезитерапията са приятни. Както четох наскоро за кинезитерапията- тялото се поставя в неестествени болезнени пози .
Цитирам от източник
"Кинезитерапията „кара“ мускулите и ставите да се застават в „неестествени“, рядко използвани, на моменти болезнени положения и да извършват подобни „неестествени“ движения. Затова ЛФК може да се практикува и у дома, докато Кинезитерапевтичните упражнения се прилагат на индивидуални сеанси, могат да ползват тренажори, засягат болевите ( за състоянието) зони, но целят обезболяване по естествен път и се правят задължително под надзора на специалист." Физиотерапията също не е много приятно преживяване. Както ми казаха на последните процедури - увеличавам мощността докато не ви заболи, трябва да ви боли но да е в рамките на търпимото... Колко е в рамките на търпимото.
Същото е с Войта, Бобат. Моят син е ходил на Кинези и никак не му харесваше това, което правеха и ние трябваше да правим у дома , но перспективата беше скъсени сухожилия на прасците, от там изкривяване на гръбнака и много други проблеми по редичката.
Както казват лекарите, по-добре да ви направим малко болно сега за да не ви е много болно после. Ние възрастните го осъзнаваме, сами се подлагаме на тези "мъчения" ако се налага , децата няма как да го осъзнават, разбират, приемат и е естествено да плачат да се съпротивляват.
Цитирам от източник
"Кинезитерапията „кара“ мускулите и ставите да се застават в „неестествени“, рядко използвани, на моменти болезнени положения и да извършват подобни „неестествени“ движения. Затова ЛФК може да се практикува и у дома, докато Кинезитерапевтичните упражнения се прилагат на индивидуални сеанси, могат да ползват тренажори, засягат болевите ( за състоянието) зони, но целят обезболяване по естествен път и се правят задължително под надзора на специалист." Физиотерапията също не е много приятно преживяване. Както ми казаха на последните процедури - увеличавам мощността докато не ви заболи, трябва да ви боли но да е в рамките на търпимото... Колко е в рамките на търпимото.
Същото е с Войта, Бобат. Моят син е ходил на Кинези и никак не му харесваше това, което правеха и ние трябваше да правим у дома , но перспективата беше скъсени сухожилия на прасците, от там изкривяване на гръбнака и много други проблеми по редичката.
Както казват лекарите, по-добре да ви направим малко болно сега за да не ви е много болно после. Ние възрастните го осъзнаваме, сами се подлагаме на тези "мъчения" ако се налага , децата няма как да го осъзнават, разбират, приемат и е естествено да плачат да се съпротивляват.
Прочетох какво е ТФЕ, ЕМГ и ми беше много любопитно, не бях ги чувала.
Дали можете да поясните с какво познанието че детето е точно с ДЦП но няма видими симптоми подпомага един родител. Специални медикаменти, лечение, помощ ли се предоставя - нямам представа извинявам се за въпроса. Случи се на няколко пъти да срещам деца, около които се говори именно за вероятност от ДЦП , но заболяването/състоянието не се е потвърдило При все децата видимо имат някакъв лек двигателен проблем на ниво функция на крайниците на не на строеж.
Какво мисля аз във вашия случай.
Задължително трябва да продължите с някаква физическа терапия. Не знам под каква форма - кинезитерапия, ерготерапия, някаква лечебна гимнастика, друг вид рехабилитация - извинявам се че нямам какво конкретно да предложа. Не съм лекар но обхващайки цялостната картина мисля че вас това е много важно за да не повлича след себе си други проблеми.Мога да ви изпратя брайн джим на денисън и книгата за задържаните примитивни рефлекси. Всяка една информация ще ви е полезна. Особено втората, но пък и първата много за синхронизацията на работата на мозъчните полукълба.
Скрит текст:
За съжаление в момента с моето детето не се работи. С Войтата приключихме, тя е предназначена само за кърмачета и е доста агресивен метод,за който се твърди дори,че оказва неблагоприятно действие върху психическото развитие и дори може да нанесе доста по-сериозни щети-като отключване на епилепсия например.
Но ще се взема в ръце и ще действам. До момента се опитвах аз да работя с него, понеже му виждам дефицитите. Търсила съм информация в интернет, включително и във вашите теми за аутистичния спектър. Но за съжаление не е досатъчно като резултат. Определено,когато на лице не е естествения процес детето да взаимства, да има стихийна имитационна дейност,да е трудно да му се привлече вниманието- стандартните методи като четене на книжки, редене на пъзели и т.н. не дават ефект. А пък относно самостоятелност и самообслужване също е доста трудно, а също е толкова важно... Аз удрям на камък навсякъде. Единственото,което съм постигнала като прогрес е посочването с пръст. Прилагах горе долу това,което сте дала в отговор на shanel.
Но ще се взема в ръце и ще действам. До момента се опитвах аз да работя с него, понеже му виждам дефицитите. Търсила съм информация в интернет, включително и във вашите теми за аутистичния спектър. Но за съжаление не е досатъчно като резултат. Определено,когато на лице не е естествения процес детето да взаимства, да има стихийна имитационна дейност,да е трудно да му се привлече вниманието- стандартните методи като четене на книжки, редене на пъзели и т.н. не дават ефект. А пък относно самостоятелност и самообслужване също е доста трудно, а също е толкова важно... Аз удрям на камък навсякъде. Единственото,което съм постигнала като прогрес е посочването с пръст. Прилагах горе долу това,което сте дала в отговор на shanel.
И по този повод имам какво да ви предложа за четене. Трябва да почнете от Приложен поведенчески анализ и това е добра възраст и добър момент. Когато установите контакт, споделено внимание, детето почне да се концентрира и да изпълнява (разбира се че в книгите е засегната и темата за мотивацията) ще можете да сте по-полезна във всякаква друга работа с него. По принцип това, което ще направите ще е с много много бъдещи ползи защото детето ще се научи какво е авторитет, какво задание, че трябва да го изпълни, че ще го похвалят, може би ше преминете от материални към социални стимули по-лесно и много други. И когато тръгне да се занимава с него И някои друг - примерно логопед ако с еналожи или специален педагого - моментът на преход и сработване ще стане много по-лесно, това би бил огромен плюс. След като прочете каквото съм ви дала мога да ви напътствам по всяка една стъпка защото имам много опит и като наблюдател и като участник ( както казах родителски ориентирания подход). Пишете ми на лични.
re_ge пиша Ви на лични.
"Дали можете да поясните с какво познанието че детето е точно с ДЦП но няма видими симптоми подпомага един родител. Специални медикаменти, лечение, помощ ли се предоставя - нямам представа извинявам се за въпроса. Случи се на няколко пъти да срещам деца, около които се говори именно за вероятност от ДЦП , но заболяването/състоянието не се е потвърдило При все децата видимо имат някакъв лек двигателен проблем на ниво функция на крайниците на не на строеж. "
Отговарям тук само на този въпрос. ДЦП винаги има външни проявления. Видимите симптоми обаче се появяват едва след 18-тия месец.Това е и причината тази диагноза да се поставя след навършването на определена възраст.(Само при тежките форми е възможно по-рано)Преди това се наблюдават само отклонения в мускулния тонус и рефлекси на детето,съпроводени със съответното забавяне на моторни умения. За мен беше важно да съм предприела необходимите терапии възможно най-рано,ако детето ми се окаже с тази диагноза и за това регулярно си водех детето на прегледи при невролог, физиотерапевт. Чувала ли сте за невропластичността? През първата година от живота мозъка е най-пластичен и една навременна намеса в този период на едно дете с диагноза ДЦП според проучванията е ключова,за да се подпомогне да се придвижва
самостоятелно. Иначе специални медикаменти,лечение и помощ- няма. Просто ранната намеса е важна, също като при аутизма.
"Дали можете да поясните с какво познанието че детето е точно с ДЦП но няма видими симптоми подпомага един родител. Специални медикаменти, лечение, помощ ли се предоставя - нямам представа извинявам се за въпроса. Случи се на няколко пъти да срещам деца, около които се говори именно за вероятност от ДЦП , но заболяването/състоянието не се е потвърдило При все децата видимо имат някакъв лек двигателен проблем на ниво функция на крайниците на не на строеж. "
Отговарям тук само на този въпрос. ДЦП винаги има външни проявления. Видимите симптоми обаче се появяват едва след 18-тия месец.Това е и причината тази диагноза да се поставя след навършването на определена възраст.(Само при тежките форми е възможно по-рано)Преди това се наблюдават само отклонения в мускулния тонус и рефлекси на детето,съпроводени със съответното забавяне на моторни умения. За мен беше важно да съм предприела необходимите терапии възможно най-рано,ако детето ми се окаже с тази диагноза и за това регулярно си водех детето на прегледи при невролог, физиотерапевт. Чувала ли сте за невропластичността? През първата година от живота мозъка е най-пластичен и една навременна намеса в този период на едно дете с диагноза ДЦП според проучванията е ключова,за да се подпомогне да се придвижва
самостоятелно. Иначе специални медикаменти,лечение и помощ- няма. Просто ранната намеса е важна, също като при аутизма.
Редактирам си мнението и отговарям на ЛитлХАрт
Както казах не съм в състояние от написаното от вас код 83 и "Детето все още е твърде водено от собствените си интереси". да направя заключение. Вие искахте пояснение и аз го написах, но понеже моето заключение не е положително,можете просто да не го приемете , защото наистина аз съм никой. Вашето дете е ваше, вижданията за състоянието му е ваше, вие сте му майка, аз страничен човек.
Психиатърът е видял картината в цялост. Аз не мога, нямам как да я видя - както казах, не съм и психиатър. Написах за комплексната нормалност, но това не е очакваното от вас. За съжаление не мога да заклеймя становището на психиатъра - човек медик, учил 6 години и практикувал много по-толкова, затова и не мога и да се съглася с вас че всички в норма за извън нормата защото не могат да седят 50 минути, а вашето дете може да се счита за норма, защото може да решава безинтересни пъзели за 50.
Относно кода, Както казах предполагам че е F.83, което означава следното. Цитат на превод с гугълтранслейт
F80-F89 Нарушения в развитието Информация: Разстройствата, обобщени в този раздел, имат следните прилики:
1.Начало неизменно в ранна детска възраст;
2. ограничение в развитието или забавяне на функции, тясно свързани с биологичното съзряване на централната нервна система;
3. стабилен курс без ремисии и рецидиви
....
F83
Комбинирани ограничени нарушения на развитието
Информация: Това е остатъчна категория за разстройства, при които има някаква комбинация от определени нарушения в развитието на речта и езика, академичните умения и двигателната функция, но нито едно от тях не е толкова доминиращо, че да оправдае първична диагноза. Тази смесена категория трябва да се използва само ако има широко припокриване с всички тези описани разстройства на развитието. Нарушенията обикновено са свързани с известна степен на общо увреждане на когнитивните функции. Следователно трябва да се използва, когато има функционални нарушения, които отговарят на критериите на две или повече категории F80.- , F81.- и F82 .
Край на цитата , Източник на немски тук : https://www.icd-code.de/icd/code/F83.html#google_vignette
Моя бележка от кодовете по МКБ
F80 - разстройства в развитието на речта и езика.
F81 - специфични нарушения в ученето ( дислексия, дисграфия , дикалкулия и други)
F.82 - диспраксии и други координационно двигателни нарушения.
Аз лично, разстройство от аутистичния спектър не виждам сред нито едно от гореизброените. Т.Е ако говорим за затруднения , които психиатъра е видял у вашето дете - те не са ВЪВ осъшествяване на връзка с обкръжаващите, а развитийни, двигателни, поведенчески, обучителни, интелектуални.
Ако това което е написал психиатъра не ви допада и не сте съгласни с него, просто скъсайте неговото заключение и продължавайте нататък.
Е вече ставаме двама с това за невропластичността
Това го повтарям вече толкова години, даже съм досадна ...
Трябва с червени букви да стои "прозорецът с невропластичност" на заглавната страница, защото каквото и да казваме за повечето родители на деца с видими дефицити на възраст от 2-3-4 г. това са само думи.
Общо взето прозорецът на невропластичност на работа на ЦНС/мозък като цяло се смята за отворен някъде до 7 годишна възраст, като с всяка година до седмата година той става все по-тесен и тесен и накрая се затваря ... Не че след 7 нищо не може да бъде постигнато и всичко е загубено но ефективността е много пъти, в пъти по-ниска. И да понякога закъснението е фатално. Някъде до 7 г се създават компенсаторни механизми, нервната система на детето може да го прави - компенсира връзки, компенсира проблеми с функционирането . В мозъка се създават алтернативни връзки и маршрути, начин на работа. По-нататък ефективността пада... като си представим как върви физическото развитие на едно дете , че първата година две то е най- активно и че най-важното в развитието му като цялостност до 5-6 година е именно физиката а не психиката ( тук ме четете с разбиране! важи за децата в норма, до седмата година те са вече малки възрастни в общомоторни двигателни умения и шаблони. За децата с дефицити психическото развитие е също толкова важно защото при тях се движи СЪС изоставане ! ), то тогава разбирам защо откриването на маркери за ДЦП в макс ранна възраст е също много важно.
Благодаря за обяснението. Мислех си, че има тестове за много малки бебета, които лесно показват проблемите на работа в ЦНС или поне в по-голяматга им част . Все пак в повечето случаи те са ориентирани върху примитивните рефлекси които са чисто физикални явления, а парезата или парализата винаги съм ги свързвала именно с видими физически отклонения при бебетата - ако детето има проблеми със сученето дори , понижен повишен тонус, реакция на одраскване по буза или краче все трябва да си личи. Но може би не отчитам тежестта на състоянието. т.е. колкото е по-леко толкова по-нататък ще бъдат видими някакви затруднения.
Само да попитам, без да се заяждам, искате да ми кажете, че дете на 4 години и 3 месеца, трябва да може да стои 50 минути без да става от стола, да решава пъзели, които и за възрастен ще са скучни и да не показва/или да няма интерес да играе с количката? Моля ви помогнете ми да разбера
Децата, които са на неговата възраст и срещам на детската площадка също няма да стоят мирно, децата в детската градина също ... всичките ли са с проблеми?
Децата, които са на неговата възраст и срещам на детската площадка също няма да стоят мирно, децата в детската градина също ... всичките ли са с проблеми?
Психиатърът е видял картината в цялост. Аз не мога, нямам как да я видя - както казах, не съм и психиатър. Написах за комплексната нормалност, но това не е очакваното от вас. За съжаление не мога да заклеймя становището на психиатъра - човек медик, учил 6 години и практикувал много по-толкова, затова и не мога и да се съглася с вас че всички в норма за извън нормата защото не могат да седят 50 минути, а вашето дете може да се счита за норма, защото може да решава безинтересни пъзели за 50.
Относно кода, Както казах предполагам че е F.83, което означава следното. Цитат на превод с гугълтранслейт
F80-F89 Нарушения в развитието Информация: Разстройствата, обобщени в този раздел, имат следните прилики:
1.Начало неизменно в ранна детска възраст;
2. ограничение в развитието или забавяне на функции, тясно свързани с биологичното съзряване на централната нервна система;
3. стабилен курс без ремисии и рецидиви
....
F83
Комбинирани ограничени нарушения на развитието
Информация: Това е остатъчна категория за разстройства, при които има някаква комбинация от определени нарушения в развитието на речта и езика, академичните умения и двигателната функция, но нито едно от тях не е толкова доминиращо, че да оправдае първична диагноза. Тази смесена категория трябва да се използва само ако има широко припокриване с всички тези описани разстройства на развитието. Нарушенията обикновено са свързани с известна степен на общо увреждане на когнитивните функции. Следователно трябва да се използва, когато има функционални нарушения, които отговарят на критериите на две или повече категории F80.- , F81.- и F82 .
Край на цитата , Източник на немски тук : https://www.icd-code.de/icd/code/F83.html#google_vignette
Моя бележка от кодовете по МКБ
F80 - разстройства в развитието на речта и езика.
F81 - специфични нарушения в ученето ( дислексия, дисграфия , дикалкулия и други)
F.82 - диспраксии и други координационно двигателни нарушения.
Аз лично, разстройство от аутистичния спектър не виждам сред нито едно от гореизброените. Т.Е ако говорим за затруднения , които психиатъра е видял у вашето дете - те не са ВЪВ осъшествяване на връзка с обкръжаващите, а развитийни, двигателни, поведенчески, обучителни, интелектуални.
Ако това което е написал психиатъра не ви допада и не сте съгласни с него, просто скъсайте неговото заключение и продължавайте нататък.
Чувала ли сте за невропластичността? През първата година от живота мозъка е най-пластичен и една навременна намеса в този период на едно дете с диагноза ДЦП според проучванията е ключова,за да се подпомогне да се придвижва самостоятелно. Иначе специални медикаменти,лечение и помощ- няма. Просто ранната намеса е важна, също като при аутизма.
Е вече ставаме двама с това за невропластичността
Това го повтарям вече толкова години, даже съм досадна ...Трябва с червени букви да стои "прозорецът с невропластичност" на заглавната страница, защото каквото и да казваме за повечето родители на деца с видими дефицити на възраст от 2-3-4 г. това са само думи.
Общо взето прозорецът на невропластичност на работа на ЦНС/мозък като цяло се смята за отворен някъде до 7 годишна възраст, като с всяка година до седмата година той става все по-тесен и тесен и накрая се затваря ... Не че след 7 нищо не може да бъде постигнато и всичко е загубено но ефективността е много пъти, в пъти по-ниска. И да понякога закъснението е фатално. Някъде до 7 г се създават компенсаторни механизми, нервната система на детето може да го прави - компенсира връзки, компенсира проблеми с функционирането . В мозъка се създават алтернативни връзки и маршрути, начин на работа. По-нататък ефективността пада... като си представим как върви физическото развитие на едно дете , че първата година две то е най- активно и че най-важното в развитието му като цялостност до 5-6 година е именно физиката а не психиката ( тук ме четете с разбиране! важи за децата в норма, до седмата година те са вече малки възрастни в общомоторни двигателни умения и шаблони. За децата с дефицити психическото развитие е също толкова важно защото при тях се движи СЪС изоставане ! ), то тогава разбирам защо откриването на маркери за ДЦП в макс ранна възраст е също много важно.
Благодаря за обяснението. Мислех си, че има тестове за много малки бебета, които лесно показват проблемите на работа в ЦНС или поне в по-голяматга им част . Все пак в повечето случаи те са ориентирани върху примитивните рефлекси които са чисто физикални явления, а парезата или парализата винаги съм ги свързвала именно с видими физически отклонения при бебетата - ако детето има проблеми със сученето дори , понижен повишен тонус, реакция на одраскване по буза или краче все трябва да си личи. Но може би не отчитам тежестта на състоянието. т.е. колкото е по-леко толкова по-нататък ще бъдат видими някакви затруднения.
Здравейте не знам дали съм за темата но ако може да ме насочите какъв специалист да посетим. Детето ми доста често отива в стаята си и там почна да обикаля напред назад кършейки пръсти и издава звучи все едно бучи и си тресе главата. Като види спира да го прави пред хора не го прави. Като че ли се случва от преумора когато е бил след много хора. От два дена го гледам че го прави и сутрин от ставането. Според мъжът ми просто влиза в роля и като някаква игра но според мен не е . Няма проблем с развитието си много е умен и сега в първи клас се очертава като отличника на класа без да има амбиция от моя страна да е такъв.Насочете ме моля ви къде да отидем на преглед. Мога ли да направя онлайн консултация като изпратя клипчета.