Трудно проговаряне - тема 26

Мерси много за съветите. При моят син диагнозата на невролога е "Несъответно за възрастта нервно-психическо развитие, задръжка на речта."

Бяхме на УНГ - там проблем не беше открит.

Разбира чудесно всичко, което му се говори, няма проблем с контакта и социалното общуване, даже бърбори, просто не използва още наши думи.

Късно започна да сочи с пръст (на 2г.) - научихме го след като си обърнахме внимание, че е важно. Това ми дава надежда, че и другото ще научи. В момента е с детегледачка през деня, но явно не се учи достатъчно от нея. През есента тръгва на градина и се надяам да дръпне покрай другите деца.

Ще действаме и ние по-упорито, когато сме с него ще наблягаме още повече на тези изброени от вас неща. Понякога го улавям, че не му е интересно да му чета, или говоря - бута ми брадичката на другата страна. - та и с това ми е трудно понякога да усетя кога прекаляваме с говоренето - все пак и те се уморяат и може да "им се надуе главата".

Общуването не е само говорене, ученето също не е само говорене, картинки и целенасочено занимаване по осем часа на ден. Често се прекалява и на децата им писва. Живей с детето, повече е самонаблюдение, отколкото постоянно говорене и въпроси, книги или пеене. По половин час на ден целенасочено да се занимаваш и себе си повече да контролираш и ще дръпне с времето.

Не знам защо не са го коментирали  още, но този ваш коментар който чета постоянно, че детето си прави нещата когато си поиска ми боде очите...  родителят е този който казва кога и как ще се случват нещата, а не детето. Тази ваша прекалено комфорта , "разглезваща" бих казала среда  ви върши лоша услуга.


Мисля че имате проблеми с разбирането. Когато го попитате нещо като - покажи къде е еди си кой от приказката ( като гледа картинките), или какво яде/пия еди си кой - все неща свързани с картинки по приказката  показва ли?

Да, няма проблем с това, посочва, понякога издава звуци докато посочва, т.е. прави опит да се изкаже.

Изпълнява двустепепни команди, разбира когато му говоря като на възрастен.

Пример от вчера - пазаруваме и аз му казвам "Хайде сега сложи картофки в торбата" и той посяга към щайгата и взима малко картофче и аз му казвам" Не, избери по-голямо" и той оставя малкото картфоче и избира действително по-голям картоф и го пуска в торбичката.

Затова съм на мнение, че ни разбира.



мерси за съвета, честно казано той получава даже повече от час-два концентрирани занимания. още на гърнето сутрин като се събуди го почваме с книжките - и аз си мисля в същото време - на теб добре ли ще ти е да те почнат с работата още преди да си си измила очите и да си си изпила кафето

баланс някакъв трябва да има, но все пак се питах колко ли е максимума/ минимума

На толкова малко дете половин час активна работа му е предостатъчен. А през останалото време самият живот го учи - ходите в магазина и описваш с картофите, обсъждате вкъщи някакви неща възрастните. Дори за телевизията съм скептична - не може съвсем без, това за мен вече е твърде голямо ограничение. Нека има някакви неща да гледа, но да не са от онези затъпяващи бейби тиви.  На тази възраст може да гледате Цар лъв, примерно, защото е добре дублиран на български, песните са на български и е класическа анимация и история.

Тук не става въпрос дали песните са на български език, а за картината, която сменя 24 кадъра в секунда и детската нервна система, която още не е зряла и не може да се справи с обработката на информация. Екранното време за деца от 0-24м е 0 минути, а за деца от 2-5г е максимум час, разделен за целия ден. Телевизията води до промени във функционирането на мозъка и забавяне на детското развитие, особено при деца с проблеми. Мозъкът на дете гледащо телевизия е спящ или полуспящ, едновременно с това се поддържат много високи нива на нервно напрежение, което напрежение се поддържа часове след това,затова се наблюдава тичане,скачане,трудно заспиване,нощен терор,кошмари. Много често екранните деца получават диагнози, като аутизъм,ХАДВ, отключване на епилепсия и мн.др. Едно дете гледащо безразборно телевизия, свиква нещата да се случват много бързо, което свиква самото дете да няма търпение да чака в реалния свят, да му бъде скучно и да не иска да играе с играчки,особено прости, които развиват най-добре детето, също води до по-късно махане на памперс, както и до пристрастяване към сладки неща, и отказ от много храни.

За да се случат изброените от теб проблеми, детето трябва денонощно само пред екрана да седи и никой никакво внимание да не му обръща, да бъде едва ли не изолирано пред монитора. Да, зная я тази мода в момента, много колеги са екстремисти в това отношение и ако питаш тях, трябва изобщо никое дете никакъв екран да не вижда, а само да рови в пръстта на двора. Да не говорим за разнобоя, който се създава в обичайната среда и между родителите и децата - родителят винаги с телефон и лаптоп под ръка, а на детето нищо. Как става тази работа? Децата са достатъчно умни, за да усетят несправедливостта - за мама и тати може, а за мен не може. Дори като родител не бих подложила и не съм подлагала децата си на такова нещо, защото го смятам за несправедливо, освен това, че ужасно изнервя родителите и децата - родителят забил поглед в телефона, детето посяга по съвсем естествен път да изучи предмета и да се възползва от него, или да подражава на майка си или баща си, и хоп, не можело!

Един добре съставен дневен режим на едно малко дете позволява детето да се развива по обичайния начин - да има време за взаимодествие с хората от семейството в бита (когато също се учи на всичко), с други хора и деца извън семейството (роднини, хора от детската площадка, градина, ясла, магазина), време за самостоятелна игра с играчки, споделена игра с друго дете в семейството или с някого от възрастните вкъщи, както и време за гледане на някакви детски програми, разбира се подбрани от родителя според възрастта на детето.

Не мога да се съглася. По нито една точка.

Това са пълни глупости, остарели твърдения. Де да беше телевизията виновна за проблемите при децата, никой нямаше да я пуска, щяха да я забранят със закон....но за жалост не е!
24 кадъра са в киното, а 25 бяха при старите телевизори (с кинескоп). Съвременните телевизори са около 100 Hz и повече. Това означава, че смяната на кадрите е толкова плавна, че мозъкът  възприема всичко като един кадър (почти все едно гледа картина на живо). Пак са 25 кадъра в секунда, но има едно опресняване, което ги прави много повече, макар и да се повтарят едни и същи. Да не говорим, че детските телевизии дават забавени кадри, което допълнително облагодетелства нещата. Също и детските клипове, които са направени с вкус и разбиране, са бавни и с ясна реч - могат да са само от полза. Никой не говори да го оставиш цял ден пред телевизора. МЯРКАТА е голяма работа. Дишайте спокойно, без крайности.

Аз пък напълно подкрепям мнението на логопед и не го смятам за крайно. Както и съм на мнение, че е много по-полезно родителя да прочете на детето "Цар лъв", прекарвайки време заедно, усвиявайки на живо... Но ми е ясно и внушението  на обратната теза - докато детето гледа като зомбирано, родителя е предоставен сам на себе си - какво удобство. И докато има такива специалисти  като Андариел, съветващи подобни дейности - нещата ще си вървят по този начин и родителите ще го смятат за правилно. А факта че детето може да гледа ограничено количество време нещо образователно, единствено и само след като  бъде повдигнато нивото му на усвояване и разбиране ( което НЕ ГО преценя родител! Защото родител без опит и познания не може да преценя кое е полезно), се размива някъде...
Смятам, че много деца имат проблеми именно защото родителя му пуска телевизията, дава му таблета и го оставя да се спасява. Съгласна съм че има деца израснали с бейби ТВ и без "видими"(!) дефицити. Подчертавам "видими" защото техните дефицити, нанесени от това безразборно гледане ще бъдат видими много по-нататък, а отчетени - може би никога, но ще си ги има. Затова е по- добре да се каже без телевизия, защото липсата на телевизия  не може да вредна. Но Всеки родител сам си преценя какво ще нанесе като щета на детето си. Пък и всяко дете си избира родителя.

Логопед, радвам се че уима все още хора като вас! При все критика която отнасяте за кадри и други, никой не прозира и едно зрънце разумност в написаното от вас , което е твърде жалко.

Тогава и за възрастните да спрем всякакви визуални забавления. Когато родителите започнат да се стремят да стават твърде правилни и твърде праведни, децата започват да се невротизират. Животът не е само четене на книги и "образователни игри". Не можеш да си представиш колко пъти съм гледала Цар Лъв и други техни любими филми! Да не мислиш, че ми е било интересно всеки път, особено след втория път? Обаче ги гледах с тях и ги обсъждахме, възклицавах с тях, пеех с тях. Това е същото както и възрастните гледат заедно филм - съпреживяват някаква история, обсъждат я, комуникират помежду си, имат обща тема на интерес и разговор, някакви емоции.
Знаеш ли защо децата обичат да гледат с бабите си сапунени сериали? Защото бабите им освен всичко друго, общуват с тях, вълнуват се заедно с детето от историята. Давам го само като пример, че няма нужда родителите да са светци като поведение и всичко с децата да е само полезно и правилно. Какъв живот е това?!

Определено аз и ММ не сме светци. Пускали сме тв вечерно време, но понеже детето има забавяне в говора съвета беше без екрани. И няма екрани, вече тв се пуска след 22 часа, когато детето спи. Не разбирам коментара "ама как може да се спира забавлението за възрастните" ами ей така - спира се. Макар че всеки сам преценява.

Твоите деца са в норма и с това се изчерпва всичко Андариел. Не мога да приема съвет от теб даден от личен пример. А за съжаление явно дори като специалист не можеш да надскочиш личния си опит.
Не можеш да си ми мерило, както и никога не.можеш да  разбереш нито да усетиш какво е да си родител на дете на дефицити.

Абсолютно съгласна съм с теб мис Чичи. Когато човек има брада има и гребенче. Като имаш дете с проблеми си пренастройваш целия живот спрямо него, но явно според някои е обратното-детето трябва да се настройва детето спрямо живота на родителя. Ако примерно един член на семеството трябва да не яде нещо естествено се получава  всички друго да се съобразяват с него, а не да си ядат на свобода. Поне аз така ги разбирам нещата. Мис Чичи е права всеки си преценя сам. Аз.съм си преценила, имам успешен  личен опит мога да го споделя. Я вече кой как и дали ще ме чете с разбиране си е негова работа.

Дадох пример за моите деца единствено за илюстрация от личен характер. Твърденията за проява на симптоми като описаните от потребителката са силно преувеличени. Но да речем, че все едно не съм го дала и ще представя нещата от професионална гледна точка.
В практиката си вече съм видяла достатъчно много деца с всякаква история, семеен профил, медицински епикризи и всичко, каквото се сетиш като характеристики, за да си направя някаква извадка и някои изводи. До момента всички твърдения как екраните са причина за  проблемите на децата  се разбиват на пух и прах. За да се получат описаните ефекти при децата, трябва наистина детето да е неглижирано. Буквално неглижирано по цял ден - грижите за него да се изчерпват с осигуряване на храна и спане, родителите да са апатични към детето и най-лесното за тях е именно да му бутнат телефона в ръцете. Тогава наистина детето не само не проговаря, а се и пристрастява към телефона или телевизора, защото това са единствените неща, които са някакъв стимул. Но това са редки случаи.

В обичайния случай не са устройствата причината - нито телевизията, нито телефоните с игрите. Дори не са сериалите. Първо някъде нещо се е случило, има си предистория със или без електронни устройства. Такива неща са се случвали и преди изобретяването на телевизията и интернета, просто понякога нещо се случва в процеса на развитие на организма. При нормални условия едно дете има предостатъчно стимули от външната среда - то от раждането си общува с майка си и другите членове на семейството, общува и с други хора - роднини, съседи, приятели. Дори в магазина продавачките обичат да закачат децата, в градския транспорт винаги ще се намери някоя лелка, баба или дядо или какичка, които като видят бебе или малко дете, намират нещо да му кажат, да го закачат, да потърсят комуникация. Обичайно бебетата и малките деца реагират на този стимул. Дори да не ходят децата на ясла или на градина, пак имат външни и семейни стимули. Телевизията и подобните са последният проблем, ако изобщо са проблем. Все пак, децата не седят по цял ден пред телевизора и компютъра. Но и цялото залитане непременно да бъдат лишени от тях вече идва като някакъв псевдопуризъм, като био-еко-движенията, в които сакън, детето да не изяде едно парченце шоколад. И колкото повече родители и специалисти се фиксират върху идеята "без екрани", толкова повече се невротизират всички и най вече родителите и децата. Така че всяко нещо си има мярка и място в живота. Дори мач да гледа детето с баща си, пак ще му е интересно, защото ще общува с баща си, ще има усещане за заедност.