Православието като начин на живот-7

Миличкия Джони, дано се съберат пари и да се оправи трайно! Откакто е започнала кампанията час по час рефрешфам хелпкарма да видя до къде са стигнали нещата.

Джуд, някои неща, мисля че идват с течение на времето. Да даде Бог да имаме достатъчно време и да осъзнаем истински важните неща за християнския живот и да ги обикнем. Защото ако е без любов, а по задължение, не се ли превръщат просто в магически ритуали, за които искаме нещо в замяна?
Категорично като по-млада се страхувах от болести при целуване на иконите и внимавах след кого заставам в опашката за причастие Сега си целувам иконите с искрена любов, както бих си целунала детенцето дори да е цялото омазано с мърсотия. Но някак нещата се промениха с времето, не станаха изведнъж. Би било хубаво да кажа, че не ме е страх дали ще се разболея, защото вярвам, че ще ми се случи точно това, което е за спасение на душата ми (не на тялото), но няма да е истина. Но пък се надявам, че съм започнала да вярвам по-силно и ми се струва нелепо, Господ да ме разболее посредством лъжичката за причастие или целувка. Подобно развитие претърпях с постите, забежките ми по астрология и най-вече с молитвите. Там нещата са много лични. Пожелавам на всеки да усети божията любов когато по невероятен начин се сбъдват искрените му молитви. И не желая на никого да се сблъсква с мълчанието на Бог, когато е безкрайно очаян, уморен и самотен.
С други неща още не мога да се примиря и вътрешно се съпротивлявам. Споделяла съм тук за стоенето прав, за панталоните, забрадките, църковнославянският... Надявам се да ми се отворят очите за истината. Знам, че има канон, но не искам да вярвам по шаблон, търся живата вяра. Дано всички я намерим!

Кремирането ми е наистина една загадка. Нали някои мъченици са били изгаряни на клада и това не ги прави по-малко мъченици? Mama_Nana, ще съм благодарна за линкове по темата. Аз имам някакво загадъчно влечение към това да ходя на гробища и съм така от дете. Успокоява ме. Рядко плача там, да не кажа никога. Ако мога бих почистила всички паметници от бурени. ММ се шегува с мен, че трябва да работя в погребална агенция, защото много обичам да правя жито и погачи за помен.

Благодаря, M_I_A! Много хубави думи! И аз да добавя още за кремирането. Бях чела, че в православието се стремим да "съхраним" тялото от уважение към паметта на покойника чрез погребването му, а при изгарянето се случва точно обратното - тялото се унищожава. Може би не го обяснявам много добре, но ми хареса този аргумент. И все пак... когато хората са опечалени не мисля, че могат да бъдат упреквани за нещо или да им се оказва натиск. Според мен филмите са малко виновни за това кремацията и разпръскването на прахта да изглеждат романтично.
Сега се сетих и за нещо друго да ви питам. Случвало ли ви се е в разговор с някого той да ви каже, че не е кръщаван и че може би се чуди дали да го направи и какво би му донесло кръщението? Какво чувствате и какво си мислите в такива случаи? Чувствате ли се все едно трябва да влезете в ролята на мисионер и да убедите този човек да се кръсти? Аз наскоро имах подобна ситуация и се опитах да изтъкна пред човека моите доводи защо обичам християнството, но отново усетих думите си тромави и недостатъчно въздействащи, затова си казах, че отново всичко зависи от конкретния човек и от Господ и тази връзка ще се създаде между тях, а аз няма какво да направя по въпроса. А при моята кръстница имаше друг случай. Нейна далечна позната беше тежко болна и за съжаление си замина от болестта. Но малко преди да почине се бяха чули и кръстницата ми разбрала, че жената не е кръстена. Много се притеснила за нея и веднага почнала да й говори колко е важно да е кръстена. В крайна сметка жената прие кръщението седмици преди да почине и кръстницата ми обясняваше какво невероятно чувство е изпитала, което никога преди не е усещала. Не знам... явно просто аз съм друг тип темперамент и не мога така екзалтирано или притеснено да се отнеса към някой, който не се е кръстил. Но определено лошите мисли ме навестяват и почват тайничко да ме човъркат и да питат: "Ами той/тя сега като не е кръстена... какво ще стане с душата й"

Когато започнах да чета на дълбоко за православието, се потрисах от заплахите, от правилата, канона.. Казах си....ами че аз съм тотално и отвсякъде грешна. Колкото повече четях, толкова повече се потрисвах.
Накаря стигнах до абсолютното убеждение, че самото ми желание да живея вече е грях.
Постоянно четях как трябва смирено да понасяме червеите, да търпим, да страдаме... ако аз бях търпяла всичко до сега, а не се бях опитвала да преодолявам трудностите, да се развивам, да се боря с агресия към мен, с болести...по- правилно щеше да бъде? Явно, да...
Постоянно четях за това, как трябва да помня смъртта, как  "безумецо, тази нощ ще дойдат да ти поискат душата".. и аз се спичах и се чудех за кого по- напред да се моля.....за майка си ли, за детето си ли, за мъжа си ли  за себе си ли.... или за починалите си близки. Чудех се как да ходя на работа, как да възпитвам детето си, след като имам заплахата, че всеки момент може да умра.
Божкеее.... добре че, когато бременеех не бях прочела тези слова.
Чудех се и се маех, как изобщо са погребвани моите близки, за които почнах да се моля, дали са били опяти... как да се моля за всеки един от тях... та аз имам различни чувства към тях..Чудех се и колко да се моля за тях? Колкото повече се молех, толкова повече виждах, че трябва още да се моля... че години наред никой не се е молел за тях и сега трябва да наваксвам. Добре, ама как се наваксва с това?  
Почвах да се обвинявам, че не ги обичам еднакво......да... различно обичам... няма как да обичам "Сталин" и съседа от горния етаж, дето винаги е мил и поздравява детето ми за празниците еднакво...Исках да си изясня тази обич??  Как се обича по еднакъв начин човек, който те е пребивал  и човек, който ти е превързвал раните?
А Господ всъщност това иска от нас - да имаме Любов в сърцата си. Сърца чисти, дрехата ни да е бяла....
А аз се бях забатачила с това, че нося панталони, че не знам дори какво е евхаристия, че не знам какво е пост..
Научих и че има рикащ  лъв и някакъв супер изобретателен зъл демон, със свои слуги... дето ми дебнат душата, записват в тефтери и ще се пазарят за нея като се отдели от тялото ми...
Ей за това пазарене, се почудих! Защо не се изучава това в училище? Защо не се преподава как да се подготвим за  митарствата, с тестове, с курсове, с изпитни работи?
Така де, 20 митарства не  са шега работа. Че и несвършени грехове и непомислени помисли щяло да ни се вменяват?!
Та нали те са толкова решаващи за истинския ни живот! А не дали имам двойка или шестица по физика!
Трябва да се знае Символа на вярата наизуст , а не стихотворението на Ботев или колко прави 2 по 2....
Помня като малка, как се молех... свивах се в леглото, слагах си ръцете под одялото пред гърдите и си се молех на Господ (тази Велика сила, дето си знаех/вярвах, че ме пази) с мои си думи. Винаги съм имала потребност да Му се моля. Нямах представа, че има отци, че има икони, на които можем да се молим......... аз се молих в сърцето си... и не, не съм се молила в покаяние... не съм се молила като грешница.... а като беззащитно момиченце, което има нужда от помощ и защита, за да оцелее...да оцелее в света... колко наивно..бих казала сега. Та нали трябва да се спасим не в света, а от него!...  за бъдещия век....
Откакто започнах да се образовам във вярата, вече тази чистота на молитвата  я нямам.
Вече се чудя дали правилно се моля... дали молитвата ми е богоугодна.. дали не съм забравила нещо, някой.. не си позволявам спонтанна молитва... гледам да чета молитвените правила..
И едно от най- страшните неща, които ми даде обучението ми в православието....
Сега вече знам нещо зловещо, което отказвам да приема , че е истина.... Знам, че има ад...препълнен ад.. и се чудя, трябва ли да спасявам мои починали близки с грешните си молитви от там? И това ме съкрушава и отчайва...

Катерица, ако приемаш съвет от много назаднал по тия теми. Когато се почувстваш така, чети нещо друго. Иначе се стресираш, защото за малко време поемаш много информация.

Препоръчвам неправославна литература, макар и християнска. Сьорен Киркегор на мене ми е любим:

https://m.helikon.bg/author/1114-%D0%A1%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B5% … %D0%BE%D1%80.html

Той е абсолютния антипод на Ницше. Християнски философ и много много уважаван.

Катерица, защо се въздържаш от спонтанна молитва?

Защото осъзнах, че често тя е била пълна със страсти, че едва ли е православна.
Самото разпознаване на страстите е процес, който иска време, воля Божия,  страдание и труд.
Изобщо, сичтам, че да се научим да се молим по- православно му е дар и милост Божия.

Ама нали трябва да станем чисти като децата. А и нали когато се нагърбваме с изпитания, за които още не сме дорасли това също е грях. И трето все си мисля, че и по-простичко могат да се случат нещата ако не ни се получават по сложния начин.
За съжаление не мога да изнамеря една история, която бях чела по православните сайтове. Дали измислица, дали истина, но звучеше много приятно и беше нещо такова:
Беден и неграмотен гръцки рибар. Всяка сутрин преди да излезе за риба минава през църквата, застава пред иконата на Христос и казва: "Добро утро, Христе! Обичам те!" и толкоз. Вечер като се прибирал към вкъщи, пак минава през църквата, застава пред иконата и казва "Добра вечер, Христе! Обичам те!" и си се прибирал. Така цял живот. Остарял, легнал на смъртен одър и в някакъв момент до леглото му се появил сам Иисус Христос, усмихнал му се и му казал: "Добър ден Х! Обичам те!"

Да.....много съм мислела по този въпрос....Кои деца по- точно?
Та нали ние самите сме били деца?
Излиза, че когато като дете с чисто сърце искам да заколя еди кой си, е ОК? Защото съм била беззащитна и съм търсела спасение и за  "спонтанно" решение  на проблема по друг начин не съм се сещала?
Наблюдавали ли сте децата, примерно, в детската градина, тези, които са в група с вашето дете?
Колко са различни? Не сте ли виждали агресивни деца?
Историята за рибаря е много тиха и мирна.....
Явно това е била волята Божия за него.....обаче за горния пример с лъвовете, волята е била съвсем различна....
Има една молитва , за даруване на спокойна смърт....ами ако не е това волята Божия за мен, богоугодно ли е да се моля за това?
И как да разберем с какво изпитание сме се нагърбили...и дали сме дорасли до него или не?
Че аз и без нарочно да ги търся и преднамерено да ги искам, съм връхлитана от изпитания нон стоп....

Аз съм чувала, че кремацията е неприемлива за християните заради Второто пришествие и възкръсването и изменението на телата ни. Не знам какво става тогава с кремираните? Така или иначе аз държа като дойде времето да си заема моите два метра на тази Земя Искам децата ми и близките ми да знаят къде съм погребана и ако искат да идват. Не ми пречи ако граба обрасне. И приживе не съм суетна А това супер модерното напоследък кремиране и разпръсване на праха над морета, планини и океани истински ме развеселява. Дори и в смъртта, която трябва да ни смири искаме да сме оригинални и неповторими. А и не е честно спрямо живите, защото морето не е гробище. По повод правилата, част от тях и мен ме натоварват, а имам майка която е много ритуална и силно държи на тях. Вечно сме в спор. Целувам иконите без притеснение, но съм възпитана така от дете, но истински, ама истински, полудявам, когато някой си държи дланта върху иконата. Черпели енергия??? Каква енергия черпят, не знам! Лошото е, че после тези които целуват, целуват опипани с най мръсната част на ръцете икони. Както се сещате, това се случва, когато се черкувам и добрите ми намерения и молитвен дух си отиват. Понякога и аз правя така с опакото на ръката, както описа MaNishma.
M_I_A, притчата много ми хареса!

Чувала съм, че иконите редовно се почистват от това постоянно целуване...
Не знам дали е истина, защото не помня да съм виждала.
Мен ме е гнус. Не съм стигнала още до негнусливост от общите лъжици, целувания на икони и пр.

M_I_A,

Заповядай:

Какво е отношението на Църквата към кремацията на мъртвите?
Кремиране на починалите

Този сайт не знам какъв е, но често чета в него. Ако имам някакви съмнения относно отговорите  питам или търся и друга информация.

Какво казва Библията за кремацията? Трябва ли християните да бъдат кремирани?

milmich,
Вярно, че има някаква мода, но точно тези два кубика пръст и камъни ми идват в повече. След около 20 години от нас остават една торбичка кости /около двайсетина парчета/, защото повечето просто са изгнили.
Предварително казвам, че не съм убедена в правилността на мислите си, но пред това, дали ще гния в земята години или ще наторя някоя ливада, определено предпочитам второто.
По ред причини, ходя на гробища много рядко. Когато обаче усетя нужда да си "поговоря" с някой от починалите, отивам в църквата, паля свещ на пясъка и си казвам това, което ме мъчи.

За иконите: Нямам предубеденост за целуването, докосването, но на защитени със стъкло. Когато видя, някой да слага ръка на рисуваните пред олтара, ами усещам как се надига гняв в душата ми от чисто практична гледна точка. И без това от свещите се окадяват и периодично трябва да се реставрират, защо трябва да ги пипат с ръце и целуват.  

Катерица,

Благодаря, за последния пост, и аз съм с такова усещане.
Катерица, аз, прости ми, мисля, че ти е много трудно да намериш покой и дори мисля, че си вредиш задълбавайки толкова. Ти си човек и разбира се не знаеш какво Бог е решил за теб, но защо задълбаваш в най - страшното? Аз и без това не съм много псих.устойчива и честно бих се побъркала от подобни мисли.

Честита нова 2020 година! Да бъде мирна и Господ да ни даде да имаме покаяние!

Джуд, тези неща трябва да се спазват: "Но всичко останало - секс извън брака, обличане в дънки и без забрадка в храма, неспазване на пости и т.н. го приемам и не смятам да се тормозя повече с чувство за вина. ".
Православието има правила, които трябва да се спазват...не може да се правим на по-знаещи от светите отци, от съборността на църквата и да си казваме аз ще си правя каквото знам, аз обичам Господа, не го чувствам така, както църквата казва, остаряли са правилата и т.н. Ние може да опитаме себе си да излъжем, да се успокояваме, да намерим съмишленици, които да ни казват - да, да, точно така, но Господ няма да излъжем. Всеки един от нас ще отговаря за действията си (бездействията си) пред Господа. Той ни е надарил със свободна воля и ние можем да избираме дали да бъдем с Него или не. Просто в православието няма такова остаряли са правилата, защо да се моля и т.н.
Мат. 11:12
А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
 кои са тези насилници - това са хората, които насилват себе си да изпълняват Божията воля.

За кремацията:
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6892101

Ще се върна и малко по-назад в темата,  отново за астрологията:
http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=artic … 58&Itemid=346

"В днешно време науката и знанията са колосално напреднали, трудно е да не вярваш в доказани неща." - науката не противоречи на Библията, само псевдонауката 
В Стария Завет някъде беше написано, че земята е като сфера (съжелявам, че не помня точно в коя книга)
Ето че и науката казва, че земята е кръгла какво са правили еретиците и защо са го правили не знам, това няма отношение към Църквата.
Имаше една статия, в която се казва, че учени са открили, че всички минерали и съставки на пръстта ги има в човека. Библията казва, че Адам е създаден от пръст.
Когато Господ е с теб не ти трябва да оскверняваш трупове, за да развиваш медицината. Прочетете за св. Лука Кримски
"миналото знанието е започнало като комбинация от знахарство, вещерство, чародейство, оскверняване на трупове и прочие" - откъде черпиш тази информация, аз не съм съгласна. Много ясно, че Създателят на всичко
е показал/казал на хората кои билки за какво и как да се използват.

Извинявам се за начина по-който съм поставила цитатите.

Mama_Nana, NOVA NADEJDA, благодаря ви!!!!
Имате право, съгласна съм с всяка ваша дума.

Обърках се в интерпретирането на цитата:
това означава , че когато се стремя да спазвам Божията воля( каквото и да означава това), аз насилвам и грабя Царството небесно?

Ти насилваш себе си, тоест насилваш се да правиш добро, да гониш зли помисли, да прощаваш, да бъдеш послушна на Църквата и т.н.  Правиш неща, които не искаш да правиш, но знаеш че са правилни и трябва да ги изпълниш, отричаш се от себе си, от твоята воля, за да изпълняваш Божията воля, Неговите заповеди.
По този начин ти придобиваш Царството Небесно.