Православието като начин на живот-7

Джуд, хубаво е да споделиш.
Беше ми трудно, неприятно, да те изчета, защото и аз изпитвам възмущение, когато чувствам вина от това, че не уважавам конкретен мой близък. Само защото ми е баща съм длъжна да го уважавам. Ами делата му са против мен и против цялото му семейство. Той също натяква и вменява вина.  Бунтувам се. Даже и тук писах преди време.
Мисля, че ще се успокоиш, ако лека-полека се отдалечиш от тази жена.
Продължавай да ходиш на църква и да почиташ празниците и светиите, когато на теб ти идва отвътре.
Още, ти си голяма и не дължиш обяснения нито на нея, нито на майка си дали, защо, кога и къде ще ходиш на църква.
Жената е изиграла своята роля. Оттук насетне твоята връзка с Бог не се нуждае от посредник (не визирам свещенник). За съжаление, често се случва да ни се бъркат с добри намерения разни близки и "загрижени" за нас хора и част от порастването е да разберем кога всъщност ни вредят, и как без грубост да се отстояваме.
Аз изпитвам вина понякога, когато си мисля да отида на черква, само го обмислям, и се случида  не отида. Понякога в мен нахлуват мисли какво да дам/даря и се стряскам, че не трябва да се обещава. Свекърва ми ми е казала в такъв момент да си казвам когато мога, каквото мога. Това ме успокоява.
Аз имам други две терзания и ще споделя, ще се радвам да коментирате.
Притеснява ме целуването на иконите. Понякога се насилвам но винаги с едно неприятно усещане, че са замърсени от хората преди мен. После усещам на устните си парене.
Другото е, че след погребението на дядо се замислям за ритуала (знам, че в различните краища на България има разлики). Примерно родителите ми и вуичовото семейство бяха наели агенция и ... устата му я бяха залепили. Веднага имаше коментари от баби, че това не е добре. Но нали тялото е тленно? Какво значение има то в случая? Още, защо се облича тогава, защо му се слагат разни вещи? Като малка бях видяла труп с монети на очите. Това ? Допустимо ли е кремирането? Такива неща. Дано не разстройвам някого!

Да не забравяме все пак, че тази вечер и утре е православното  Рождество Христово. Празнува се от по-голямата част от православното християнство - най-голямата православна църква - Руската, Сръбската православна църква и най-старата православна църква - Арменската. Да честитим православното Рождество Христово на нашите братя и сестри.
По незнайно какви причини, нашата Българска Църква се отделя от останалите православни църкви и чества Рождество Христово заедно с католиците и протестантите. Те си знаят защо са го направили, ние пък си знаем кога е православното Рождество.

Арменската църква не е Православна, а Апостолическа. Да, Армения е първата държава приела християнството - четвърти век. Арменците празнуват Рождество/Коледа на 06.01.
Пиша това информативно.

Джуд, от вчера мисля какво да напиша и дали да пиша. Моят съвет е постепенно да се отделиш от тази жена. Видно е, че тя не ти влияе добре. Това натякване, вменяване на вина, непрекъснати "добронамерени" съвети от рода на Ела с мен да пееш в еди коя си селска църква, Това не се прави така, Онова се прави иначе и т.н. , тези неща само те товарят излишно. Щом си открила, че имаш нужда да идеш в църква то това е много хубаво. Явно това ти носи някакъв душевен покой. Но присъствието и излишното напътстване от кръстницата ти в този момент могат само да те отдалечат от църквата и в крайна сметка да спреш да посещаваш храма.
Съвета да говориш със свещеник е добър. Обаче дали той ще откликне на твоя проблем? Лично аз не успях да намеря свещеник, който да успее да ме накара да се задържа в църквата. Дано при теб нещата се стекат различно.
Но със сигурност трябва да прекъснеш връзката с тази жена, тя ти влияе негативно в момента. Ако можеш кажи и директно, че не искаш да ти дава съвети, а най-добре иди в друг храм, ако имате такъв, там където живееш.

И мен ме притеснява целуването на иконите. Казвали са ми, че не трябвало да се гнусим от това, че преди нас някой е целувал иконата. Когато съм се навеждала да целувам икона се старая или да целуна рамката иили самото стъкло, но някъде по в края. Всъщност мен ме притеснява самия ритуал на целуването. Защо трябва да се целува иконата? Не е ли достатъчно да се поклоним пред нея? Каква е целта на целуването?
Относно погребението. Тези баби какво намират за нередно? Чисто физиологично тялото започва да се разпада, след като умрем. Явно в случая с твоя дядо устата му не е могла да я задържат затворена, защото мускулите са се отпуснали. Според бабите какво е трябвало да направят - да оставят мъртвеца с отворена уста ли? Извинявам се за откровеността. При нас си спомням, че бяха сложили един шал под брадичката и го бяха вързали отгоре на главата, точно поради тази причина. А пък бабите - те нали винаги всичко знаят. Монетите на очите ги слагат, за да издърпат някакви, не знам точно какви, химически съединения от тялото, докато мине погребението.

Някой може ли да обясни защо в България празнуваме Рождество с католиците, а не с православните?

Здравейте, и аз имам какво да напиша. Имам едно усещане за нещата, че правим ритуалите, а ни липсва самия Бог, за съжаление колкото и да сме набожни. Имам предвид хора, които ходят на църква от поне 10-20 години и това са предимно старото поколение и те се изживяват, че всичко знаят. В крайна сметка Бог ни учи на всичко и на това също как и защо да целуваме иконите. Но трябва да го почувстваме, насила и без желание. Аз също не съм Скай да целувам иконите и се страхувах да не се разболея, както и Св причастие.
Джуд много добре те разбирам и както си писахме и при мен има една такава жена. Успях да и кажа да ме ни говори за това, че ни отблъсква и с течение на времето по-малко ни говори.
Децата и младите са искрени и чувстват лицемерието в църквата. Може би прекалих с поста.
Честит празник и честит имен ден , ако има празнуващи.
Виж постове на тема тщеславие дали щ откриеш нещо е себе си?

Честито рождество на старостилните ни събратя!
Гръцката и румънската православни църкви също празнуват рождество на 25-ти декември. За антиохийската, йерусалимската, александрийската патриаршии не знам, честно казано, трябва да проверя. Просто празуваме по григориански календар, по който отмерваме и светското си време. За мен това е по-естественото и нормалното, отколкото в живота си да отмерваме времето по един календар, а в църквата по друг, но всеки има неговите разбирания.  За Възкресение, отстъпваме пред старостилците, от съображения да празнуваме всички православни заедно, най-големия празник. Словенската православна църква празнува и рождество и възкресение по нов стил. Има старостилна църква и в България.

Хайде да не почваме тази тема?!?! Никога не съм разбирала защо такова голяма  значение има датата? Още повече, че датата на Рождството не е нито на 25 декември нито на 7 януари. Според учените изследвали тези събития, то е било някъде през пролетта. Аз се радвам, че празнуваме на 25 .12. Иначе Честито Рождество на тези, които го празнуват днес!

Малко със закъснение благодаря за споделените песни и статии. Любо много ме трогна, ще си я пускам да я слушам.
Джуд, не ти е лесна ситуацията. Дано Кръстницата ти разбете, че ти имаш други желания и на сила не става, особено във вярата. Не вярвам това да се изисква от теб. Всеки върши различни дела, важното е да са богоугодни.

Джуд, аз мисля, че ти трябва да се помолиш за своята кръстница. Помоли се Бог да работи в сърцето й, да отвори очите й, да й даде мъдрост и смирение, а за теб се моли също да ти помага да постъпваш според Неговата воля. Моли се да съдейства за да оправи вашите отношения. Той си знае как да ги оправи, ти само се моли и вярвай. Ще се изненадаш колко бързо нещата ще станат даже по-добри отколкото си искала. 🤗

Учили са ме да "погалвам" с опакото на ръката (пръстите) иконата и да ги целувам след това. Не целувам самата икона. Не знам дали е правилно.
Много ме вълнува въпросът с кремирането също. Много близък човек почина на 25.12. и семейството ми реши да го кремират. Питаха ме и аз понеже не съм в страната и нямах възможност да участвам лично в подготовката за погребение и прочее, им казах да постъпят както преценят. Още тогава имах колебания и сега пак имам. Дали пък не трябваше да настоявам за погребение? Изобщо имам ли право на претенции като ме няма? Така или иначе човекът е кремиран, вчера са взели и урната. Та какво да правя с нея като се прибера? Изобщо какво е отношението на православието относно кремирането? Чета противоречива информация в нета и ми е интересно вие какво мислите.

Православната църква отхвърля кремирането. Можеш да прочетеш в православни сайтове защо.
Не знам другите деноминации как подхождат, но тъй като в Библията няма изрична забрана за това, предполагам, че при протестантите е разрешено.
Лично аз възприемам кремацията като по добър вариант и праха да бъде разпилян на любимо място на починалия. Не намирам смисъл от паметници, гробове и т.н., свързано с това. Може да е неправилно, но такова е усещането ми.

И аз съм чувала, че кремирането не е прието в православието. Защо - не знам.
Когато има гроб останалите хора могат да ходят, за да почетат близикия, да се помолят за душата. Ако прахът е разпръскан на някое специално място - смятам, че рядко ще се посещава от роднини и близки. Починалите могат да се надяват само на молитвите но живите. За жалост болката и тъгата в началото са големи, но после свикваме с липсата на обичани хора. По рядко се сещаме да се помолим за душите.
Не съм наясно с правилата след смъртта, пускат ли душите в някакви дни да виждат любими хора, да посещават земята - винаги ми е било много абстрактно. Как тече животът на душите след смъртта на тялото - в Рая, в ада?

Благодаря много на всички, които откликнаха толкова сериозно и задълбочено по моя казус! Не мога да прекъсна връзка с жената, ще я търпя, колкото мога и няма да позволявам да ми влияят отрицателно нейните думи, колкото мога. За съжаление не обичам да се моля много, въпреки че се пиша християнка. Мисля да приема себе си и да не се затормозявам повече със страховете от типа, "Какво ли ще стане, ако не изпълнявам еди какво си или не се моля". Не изпитвам потребност да се моля насила.
И последно ще си позволя да споделя нещо. Говорила съм със свещеник, който ми каза, че огромна част от т.нар. "правила" в църквата са добавка в по-късни години. Той лично е на достолепна възраст и си спомня, че по негово време са се вършили други, по-нормални според него неща. Този разговор доста ме освободи от всякакви тежки мисли, които имах преди. Може и някой друг да успокои. В крайна сметка, ако Господ ни обича, защо му е да вършим еди какво си по някакъв определен начин? Отказвам се от тези правила. Пък нека да ме низвергнат или каквото там ще да става. Нито мога да живея като в 18 век, нито ще се съобразявам с всичко. Единственото, което не приемам в съвременния живот са абортите (* поправям се - не одобрявам схващането, че абортът е изконно право на жената и че ембрионът не е човек и може да бъде пречка нечий живот да бъде по-качествен) и донякъде гей браковете и сурогатното майчинство. Но всичко останало - секс извън брака, обличане в дънки и без забрадка в храма, неспазване на пости и т.н. го приемам и не смятам да се тормозя повече с чувство за вина. Всичко е личен избор и човек живее чрез собствения си опит. Не разбирам защо трябва дотам да се докарваме, че да се притесняваме за някакви правила, които изобщо не помагат според мен... В какво ли не съм се вторачвала. Като стана въпрос за погребения... и аз съм си мислила дали кремацията е нещо лошо, дали това пречи на душата да отиде в рая и т.н. Може би е нормално да изникват такива мисли, но аз не искам животът ми да се управлява от това какво е казала църквата и аз как ще го впиша в собствения си живот. Аман наистина от такива подробности..

Ох, дано не ви прозвуча враждебно, моля, не го приемайте като заяждане. Просто съм натрупала много, много разочарование от религиозния живот. Но обичам Господ и това няма кой да ми го отнеме или да ме зачеркне.
Не се ли казваше в Библията, че Бога никой никога не е видял? Ако не бъркам точния цитат, де. Мен лично това ме успокоява. Значи Той е толкова всемогъщ и над всички и всичко, че Той ще прецени кое е правилно и кое как трябва да бъде. А човешката съвест изобличава и сърцето усеща доброто и злото. Какво повече от това е нужно... Хората можем да извършим какви ли не неща... Примерно, самоубийци не се опяват. Ами добре... Нека е така, но това означава ли, че тази душа непременно е за ада и този човек е ужасен грешник, понеже е отнел живота си, вероятно под влияние на голямо отчаяние и болка? Лично на мен такъв човек ми прилича и на мъченик.
А относно целуването и погалването на икони. И аз в началото се тормозех, защото виждах другите хора как целуват, как се прекланят и т.н. Ето още безсмислени правила лично за мен. Защо изобщо да целувам икона? Ми аз като отида в църква и вместо да се успокоя и да почувствам нещо лично, почвам да мисля как да се държа, как да стоя, да седна ли, да стоя права ли, да се забрадя ли, отляво ли да отивам, отдясно ли, да се прекръствам ли и какъв е смисълът от това, непременно ли да купувам свещи и да паля. И за съжаление това чудене не можа да премине вече няколко години в мен. Не съм от вчера в църквата, а още не съм се почувствала напълно на място.
Въобще... много проблеми имам аз с възприемането на религията и така ще си остана явно, но вече почвам да се примирявам.

Джуд,  радвам се,че си по- спокойна.
 Като писах за празника на 7- ми имах предвид Иванов ден

Извинявайте, че измествам темата.
Но моля сърдечно да се помолите за Джони, да споделите и който има възможност да помогне.

https://www.facebook.com/2861895590518275/photos/a.2870002539707 … ype=3&theater
Детенцето е на наша съфорумка, познавам я от 12 години.
Благодаря