За изчезващото Л в българския език

Скоро видях един билборд, рекламиращ дискотека в Пловдив, на който пишеше "СкандаУът".
Сетих се за темата и ми се затвърди подозрението, че е някаква мода и превземки.

Джоко Росич е сърбин, доколкото помня, та при него е предвидимо да има нюанси.

Не прочетох всичко, така че може и да е казано вече, но при правилното произношение на звук Л езикът е активен, подвижен, не е отпуснат, застава зад горните предни зъби. Всъщност и при Р, и при Л езикът трябва да е доста подвижен, а не мързелив и от тази гледна точка е важно артикулаторната мускулатура да е пъргава (и двата звука са трудни, неслучайно нормата за поява на Р е най-късно - 5-6 годинки, при него има вибрация, и създава и проход, и преграда, за да се получи хубавото Р, а пък малките деца често казват "Еа", "Йейа" вместо "ЛеЛя". Затова при дечицата дъвченето на храната и постепенното намаляване на пасираните храни има голямо значение.) При неправилно произношение на Л устните правят едно хоботче като за У, докато езикът стои спокоен и неподвижен, а при правилно се движи езикът.

При думи като вафла, пилот, кола, слон, лук, лък... замяната на Л с У (Уъ) и според мен не прави впечатление, а също съм на мнение, че Л в норма особено при тези звукове (А, Ъ, О и У) се среща по-рядко.
Преди години един познат се пошегува, че в Софийско е много типично да се произнася вместо "Лук" - "Уук" - направо не зная как да го напиша това...

Обаче пък често ми прави впечатление в "една коУа", при тийнейджърите се среща доста.

А като регионална особеност произношението на Л при Е и И е проблем в Пернишко, Панагюрище и кой знае къде още, но за София не е типично да се чуе "едно биУетче" или МиУена или пък УиУи (Лили).

Та така. Според мен нормата за Л се е променила в ежедневието, затова и на малко хора прави впечатление и нищо чудно един ден да отпадне и като произношение да си остане Уъ.

Очевидно се отразява на писането, имаше примери по-нагоре.
А що се отнася до произношението - ако го няма правилно поставено и автоматизирано, човек може и да не обръща внимание, че самият той или някой друг казва мързеливо Л - Уъ.

Ако го има пък, може да разпознава Уъ, когато го чуе или дори когато сам го произнесе така, но да може произнася Л правилно, когато се старае.

Ще дам и друг пример - имах една състудентка, която казваше Уъ вместо Л, та при нея това се виждаше много ясно, включително при думи на английски, при които едно такова произношение променяше смисъла - произнася lock, но то звучи като walk и е подобен случай щеш - не щеш, обръщаш внимание.

Сравнително късно разбрах, че не произнасям "л" правилно. Спомням си, че четях Лолита и авторът описваше как при произнасянето на името езикът прави два удара по небцето, преди да се плесне в зъбите - ло-ли-та. Тогава ми просветна, че при първото л при мен има нещо гнило. Не забелязвам, когато другите казват уъ вместо л, но интересното е, че винаги съм разграничавал двата звука, когато ги произнасям, т.е. по различен начин си нагласям устата като казвам л и английското w, въпреки че звукът, който се получава, е един и същ.

Казвам и френско р, но това винаги съм го знаел, за ралика от случая с л, както и винаги забелязвам, когато другите го произнасят така.

Ето нещо забавно, което ме подсети за темата.  Когато lawfully стане на waffle... Вижте, ако ви е интересно: https://9gag.com/gag/agLPv7g.

Аз от малка не казвам "Л" правилно. Сигурно, ако нон стоп се наблюдавам и коригирам - ще успея, но не съм си го поставила за цел. Думи като луна, лъв...от този вид. Не всички с "Л".

Напоследък обаче се забелязват нови говорни дефекти и то на водещи. Малко бият на гръцко "Тц", "ч". Едно такова шумящо говорят.

Щерката като малка имаше проблеми с "л"-то - думите, завършващи на "л" звучаха умопомрачително.
Водих я на логопед - "какво толкова". Била софианка и било нормално да говори на пернишки 
Сега говори бързо и това "л" във формата на "ау" не го чувам