Многодетни мами - тема 67

  • 106 009
  • 735
  •   2
Отговори
# 690
  • София
  • Мнения: 6 258
И при нас като бебета номер 1 най-кротък, спеше си по цяла нощ, играеше си сам; номер 2 - пискаше, разнасях го в слинг (и сега е най-гушлив); номер 3 първата година ми разказа играта с това ставане на всеки час нощем, но пък сега е много самостоятелно детенце.

# 691
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
При нас номер едно е вече на 8 и стана много добричък в последната половин година, рязка промяна. Иначе за всичко е инат и винаги против ( най-особен по характер). Второто на 5 години -уникална душичка от бебе - винаги е в добро настроение, а като му се скарам ( което рядко става) -се извинява и иска прошка  Shocked Третото е майко мила! Най-накрая момиче, обаче е шефката вкъщи. Нищо не става без тя да присъства, залепено за нас с баща и и най-голямо егоистче  Mr. Green Всичко е "мойто"!

# 692
  • Мнения: 5 250
При нас № 2 е много добричък, чувствителен, но и с толкова много енергия, че понякога направо ме подлудява. А като бебе беше толкова спокоен, ядеше и спеше, возеше се в количката..докато не проходи. Даже проходи не е точната дума той бягаше, непрекъснато....НО това не ме отказа от идеята за трето, още повече, че си мечтаех да е момиченце.
№ 1 вече е по-голям, той е добър, може да разчита човек на него, от малък е отговорен, това, което не ми харесва в него е, че е несигурен в себе си, сега го тресе пубертета и почна и да мрънка..
А № 3 е и аз не не знам какво да кажа за нея. добричка, внимателна, но умееща и да пищи, опитва се да се налага понякога. Но не ми създава грижи, заиграва се, много е лесна за гледане, като изключим това, че вечер е многоо трудна със заспиването.

Общо взето не мога да се оплача от децата, че като гледам заобикалящите ни за какво чудо става въпрос...

# 693
  • Варна
  • Мнения: 11 340
да ви кажа, ако номера 1 и 2 бяха толкова проклети като номер 3 (у дома, де) номер 3 нямаше да го има.
Та, стигнах до извода, че сигурно са много повече семействата, които биха искали да имат повече деца, но номер 1 или 2 ги отказват.

До неотдавна, и аз не се бях отказала от идеята един ден да си имаме четвърто. Но сега вече - забрави! Моето е на 1 г и 8 м., става сутринта в 7, заспа ми преди малко - в 1,20. през деня е спал точно половин час.

Та, исках да ви попитам, забелязвате ли някаква такава закономерност: при нас:
Номер 1 - най-послушен
Номер 2 - послушен, но инат - голям.
Номер 3 - няма такъв инат - тръшка се за всяко нещо, вътгаля се като за последно по земята само и само да стане на неговата ...

rumka833
, това все едно за нашите си го писала! Shocked
Вече няколко пъти си го казвам и аз - ако първите двама бяха като третото чудо, Лора, едва ли щях да се навия на три деца. Mr. Green Не спи, мрънка почти постоянно, особено в присъствието на татко си, когото върти на малкото си пръстче. Колкото е сладка, толкова е и инатлива, и пакостлива. Белите, дето ги измисля и прави, не са хрумвали на нито един от другите двама. Чудя се дали е такава, заради вниманието, което получава от всички вкъщи, като най-малка...

Симона, като най-голяма, е много отговорна и послушна, общителна (макар че вече я затресе пубертета и взе да се самоизолира в стаята си и да ни се троска, често викайки).

Филип, бидейки прословутото "средно дете", е доста често пренебрегван откъм внимание - най-често заради характера му - много е уравновесен, спокоен, занимава се сам - такъв е от бебе, няма нужда да споделя особено и си е самодостатъчен. Като се залепи за някое електронно устройство, може и да не се разбере, че има дете вкъщи. Като беше на 3 г., кака му замина на почивка с баба и дядо, при което установихме, че чудо! той бил разговорлив. Оказа се, че просто не е можел да вземе думата от бъбривката Симона, а ние си мислехме, че не може да говори много... ooooh!

# 694
  • Мнения: 9 876
Wink И моят средният е такъв! Докопа ли телефона - докато не му потрябва зарядно, не го чуваш и виждаш. Ама аз ги държа всички зарядни "под ключ", за да мога да си виждам отвреме-навреме децата  Joy hahaha Peace

# 695
  • Варна
  • Мнения: 11 340
И аз държа зарядните пред погледа си, но хитрецът преди време разбрал за какво служи външната батерия - докато го изловя, че си е в леглото с телефона и външната батерия, а не спи, мина месец. Joy

# 696
  • Мнения: 9 876
ей, човек, тези малките по въздуха си предават информацията! И у нас с външната батерия беше драма - защпото аз с целия си акъл не знаех що е това чудо. Мислех си, че е някакъв неработещ стар телефон, и дори не осъзнавах за какво го влачат с тях си. Но сега и "стария неработещ тел." е в чекмеджето ми  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 697
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
При нас пък е обратното, номер 1 е най-трудното дете, с най-тежък характер. И тук не става въпрос за палавост, а за нещо съвсем различно. Защото с палавост ще се справиш някак, но с обсебващо дете е доста трудно. Аз даже именно с това си обяснявах желанието да имам и друго дете, малко ако може да се откопча от нея, легитимно Laughing. Разбира се, тя вече не е такава, „олекна“ с времето и на 10 е все по-самостоятелна, но взе да го избива пък в друга посока - започна да го раздава малко нещо гаменче. Е, в много начален стадий, но не спирам да си представям (в най-черни краски) какво би могло да е в пубертета Joy. Става дума за изключително, на моменти истерично, нежелание да участва в семейните задължения (аз държа най-вече да държи в ред нещата си, останалото е моя грижа), стремеж винаги когато може да се скатае и да си спести усилия, както и изключителна пресметливост, винаги мисли какво ще ѝ се купи, какво ще получи, даже ако много иска нещо, се стига и до истерии, което, на тази възраст е малко... хм. Crossing Arms Иначе в очите на околните е нежно и добре възпитано момиче. Много е оправна и с това ме учудва, защото аз съм по-скоро смотана в отношенията си с околните. Е, има и срамежливост, но в разумни вече граници. И другото положително е, че обича животните, с добро сърце е, жалостива. Като че ли друго не ми хрумва на този етап. Дано скоро да заровим томахавките, че не се виждам да преживея нейния точно пуберИтет.

Средното е най-ларж, най-мекичко и любвеобилно, но е подивяло напоследък, истерии, беляджийство, понякога се ядосвам, но по-скоро ми е забавно и приятно да наблюдавам какво ми е диваче. За съжаление някой ѝ беше внушил, че била дебела, а тя е по-скоро слабичка, та опитах, но не съм сигурна дали успях да ѝ дам увереност по въпроса, че хората са различни и че не бива да съдим за другите по външния вид и разни такива. А тя е само на 7, откъде по дяволите, се е заразила с тези простотии?! Имам усещането, че онова приятелче за което ви разказвах по-рано я обсебва и ѝ влияе негативно. Напоследък самата тя казва, че се била уморила от въпросната приятелка и избягва да я вижда, също така ходи с огромно нежелание на ДГ, което никога не е било (тя си беше и яслениче, редовна посетителка на ДГ от годинка и осем м.)

Третия дзвер още не мога да го преценя, но за мен той в момента е въздух и вода, в смисъл че колкото и енергия да ми гълта отглеждането му покрай другите тегоби, той ми дава и най-много, може би защото все още ми мирише на бебе. Напоследък е започнал да ми казва, „Обичам те, мамо!“ и това вече окончателно ме разтопи. Laughing Вижте колко лесно се давам аз. Иначе и той си истерясва редовно, но и Калина, и Люся на тая възраст къдреха редици тантруми. Така че от 1 до 3 за мен това си е обичайно явление и не го отдавам на поредността.

И продължавам да искам още едно бебе, което естествено най-вероятно няма да се случи, просто мисълта ми е, че трудностите не убиват желанието ми, а даже нищо чудно и да го подклаждат на подсъзнателно ниво, защото аз, като виден авантУрист, явно си обичам да си ми е трудно и това си е. hahaha

По отношение на устройствата аз съм много уоша майка, непрекъснато вървя и ги събирам директно от ръцете и пр. Защото считам, че докато се усетя, те вече са ги използвали достатъчно дълго. Та един такъв лимит имат, докато ги спипам, бачкат на смартфони/таблети. Защото с правила у нас не става - силна е законодателната власт (аз), но слаба изпълнителната (пак аз). Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 698
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
И мен номер 3 ме отказа от четвърто. Бесен е за 3-ма - нетърпелив, инатлив, некооперативен, изискващ цялото внимание на всички връз себе си. А ако види, че се занимаваме с брат му или сестра му, веднага се намърдва между нас.
Девойката в средата е много мило същество - енергична, упорита в постигане на целите си без да е инатлива, с лекота се общува с нея.
Първородният си е характерче, но с него винаги сме се разбирали лесно, защото и той като нас с мъжа ми е Козирогче и ни е много близък като поведение и настроения.

# 699
  • Мнения: 108
Ооо колко ми беше любопитно да прочета за деца номер 1,2,3  Laughing Много се забавлявах!
Ами моя бъдещ батко е супер общителен, много весело и енергично дете, много ми е послушен. Ревнив е обаче, затова много се притеснявам все още как да му съобщим голямата новина..

Скабиела, радвам се, че виждам тук и бременееща мама и то с близнаци! Ако е удобно да попитам, как се развиват дечицата при теб, всичко наред ли е, как се чувстваш? И кога ги очакваш Simple Smile

Аз да се похваля, че моите 3 тупкащи сърчица вече имат ръчички и краченца и се развиват прекрасно. Никакви редукции няма да правим, всичко ще бъде наред, знам аз.  

# 700
  • Мнения: 743
При мен номер 1 си затвърди славата от детската градина на палаво момче и в училище. Даже твърди, че за някои неща нарочно го набеждават. Но пък показа, че е умно и способно дете, стига да имат към него подход и да го мотивират. Доста е своенравен, според мен, не се стреми към самостоятелност, непрекъснато ме търси да му помагам за домашните. На всяка стъпка. Номер 2 и 3 са много по-самостоятелни от него, макар и да са малки(сравнявам ги спрямо това, което батко им е можел и искал да прави сам на тяхната възраст). Номер 2 е кротка кукличка, докато й откажеш нещо. При отказ надува гайдата(рев без сълзи, ама направо като мучене) и спира като го получи(от татко си) или като установи, че няма начин да пречупи мама. Номер 3 ми е малка чаровница, но с характер. Влиза то под кожата и винаги получава това, което иска. При нея просто няма празно. За сега е малка и се справяме, но не знам какво ще правим като порасне. И трите деца обаче си знаят добре кой е добрият и кой е лошият у нас. Когато мама не дава нещо, се тича при тате. Joy

# 701
  • Асеновград
  • Мнения: 3 067
Номер две и три бяха кротки и послушни според всички, не че не са се дърлили и били двете но и не са създавали проблеми.Изтърсака е страшен чаровник, както се изразява дядо:Още като те погледне и те е купил. Осъзнал е това и определено налага характер. Почти не създава проблеми освен тръскане съвсем по детски когато иска нещо. В момента ми е проблем,че вчера хапал деца в детската градина, разговарях с учителката тази вечер като се опитах да разбера причината или какво тя е видяла.За съжаление нищо не ми каза.Според нея понякога се биели, реагирали и така нататък...... Само че за всяка реакция има причина а явно покрай многото деца те не успяват да наблюдават всички.Според нея е много умен , любвеобилен и послушен и изпълнителен, а защо би хапал не може да каже. Давайте съвети ако някой е имал такъв проблем. Лошото е че на 3 още е трудно да изкопчиш истината от него.Докато го разпитвам казва извинявай аз нема повече но не обяснява защо го е направил.
Иначе да се похваля пак ще ставам баба.Голямата ми дъщеря очаква втора дъщеря.А вуйчо само пита кога щяло да дойде бебето . Преди час свалях от тавана бебешки дрешки за да ги сортирам и приготвя за изпращане , а той пита.За количката ли отиваш, да я приготвиш за бебето .  Joy Joy Joy
С тия негови приказки за бебе и на мен пак започват да ми се въртят едни идеи .

# 702
  • Мнения: 9 876
И мен номер 3 ме отказа от четвърто. Бесен е за 3-ма - нетърпелив, инатлив, некооперативен, изискващ цялото внимание на всички връз себе си. А ако види, че се занимаваме с брат му или сестра му, веднага се намърдва между нас.
Девойката в средата е много мило същество - енергична, упорита в постигане на целите си без да е инатлива, с лекота се общува с нея.
Първородният си е характерче, но с него винаги сме се разбирали лесно, защото и той като нас с мъжа ми е Козирогче и ни е много близък като поведение и настроения.

това == на моя номер 3!
Като нещо не му отговоря веднага на изискването - се тръшка на земята и почва едно въртене, крещене, мятане - ейй, все едно го коли някой, и се бори за живота си!

# 703
  • Мнения: 8 077
За хапането - малкия ми син много ме хапеше от... радост! В изблик на любов забиваше двата долни зъба в бузата ми или на рамото ми, ходех си маркирана... та това докъм 2 годишен.
Но тръгна на градина на 3г5м с настроение и желание. Седмица след което ми казват, че захапал дете  newsm78 учителката ми казва, че видяла следи от зъби на рамото, но не и случката... А моя беше един ситнеж... дребен, кльощав... само очичките му големи Simple Smile Много малко говореше, та информация не получих. На следващия ден видях майката с детето (на ръст един път и половина по-висок, на килограми 3 пъти сигурно), която ме нахока, е извиних се, но видях захапаното малко над лакътя и никаква информация какво се е случило. Две седмици по-късно видях батко му да посяга, като да го удари, малкия моментално го захапа по ръката. Говирих пак с учителката и два дни по-късно имало двама наказани, които сгащили моя, той захапал единия, втория не успял... счела (правилно) ситуацията за самозащита и моя дребосък спря да се прибира дъс синки от щипане Whistling

# 704
  • Асеновград
  • Мнения: 3 067
И аз имам подобни съмнения ,защото е по малък тръгна на 2,6 г. на градина и е по дребен от останалите. Но учителката се кълне че не била забелязала някой да го закача или удря преди това. Смятам да продължа да я питам всеки ден за да си изостри вниманието  и да не смята че съм забравила случката.Така вероятно ще забележи какво става.Те са 30 деца 2/3 от групата сега навършват 3г. и вероятно няма как да следят всички непрекъснато.Но сега се замислям,че доста често има синки по краката мислех че се е ударил но може и някой да го щипе.

Общи условия

Активация на акаунт