Въпроса ми е, как избрахте породата, подходяща за вашия дом и деца?
И, на колко години беше детето, когато е решихте да вземете куче?
В моето семейство, откакто се помня, винаги сме имали куче(та).
И дъщеря ми отрасна със старото ми куче, което за съжаление почина (от старост), когато тя беше малка и го прие сравнително тежко. Известно време не искаше дума да стане за друго куче, но след това сама пожела да вземем ново. И започна едно мислене. Живеем в апартамент, който не е подходящ за голяма порода. Тя много искаше да вземем ротвайлер, и ако не живеехме в апартамент, нямаше да се замисля даже. Но знаех, че ще му е тясно на животинчето. После обмисляхме Дого Аржентино, но ми се сториха прекалено скъпи, и отново едри.
Накрая, тя ама пожела да вземем кокер шпаниол. Кучето на нейна съученичка тъкмо беше родило. Та, след кратък разговор за изясняване колко е чистокръвно кучето, взехме едно малко пухче.
Та, успях да задоволя и нейния каприз, и бебето ни порасна много щастливо кученце Малката ни красавица вече е по-голяма, няма проблеми нито със сина ми, нито с дъщеря ми, а те се надпреварват кой да я води навън
Та, така Вие как процедирахте?