Здравейте. Търся други майки като мен с които мога да си поговоря. Гледаме се вкъщи с моето момче доста защото много боледува като тръгне на градина. Желание имаме за градина и двамата, но уви изкарваме със зор седмица и после вкъщи. Често пневмонии. Детето е на 6г. Аз съм си вкъщи от 7г. и вече ми идва в повечко. Хубаво ми е вкъщи, обичам да го гледам, но вече почваме да се поизнервяме взаимно. Баби нямаме. Знам ще кажете върви на работа. Ами искам да се закрепи дай боже и тогава. То и няма как, ще го докараме до болница ако не е вкъщи. Има напредък де, вече някои вируси ги изкарва и без антибиотик което си е напредък за нас. В хубавото време е по-лесно. Повече контакти, навън разходки. Лошото е че не ми се отразява добре това вече. Имам проблеми със съня и нервите. Съвет не знам дали искам или някой разговор просто.
- Публикувана: 1 фев. 2024, 23:48 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2024, 07:38 ч.
Дълго гледане на дете вкъщи
Не можете ли да наемете някой да го гледа за 4 часа и да тръгнете на работа? Дори и да си давате заплатата,за вас и детето ще е по-полезно.Как ще се адаптира в училище,като е бил само с вас,толкова години? Вие също сте се деквалифицирали и отвикнали да работите.
Опитайте с почасова работа.
Опитайте с почасова работа.
Е, тя му се радва така вече дълго време и й идва в повече. Изтрещява човек, нормално е.
Между другото, училището не е панацея. И там боледуват. Просто не е такава паника като в градините, където да подсмръкна веднъж и веднага викат родителя да си го прибира.
Между другото, училището не е панацея. И там боледуват. Просто не е такава паника като в градините, където да подсмръкна веднъж и веднага викат родителя да си го прибира.
Една комшийка и тя така. Нямат и двамата живи родители(а са млади), детето непрекъснато болно на градина, но не обикновенни настинки, а по цели месеци отсъства. Вика неволята и накрая се хвана да кара такси-единия като работи, другия гледа детето. Някои деца наистина боледуват много тежко. Вариант е ако имате възможност да го карате в някоя селска градина наблизо с малко деца, няма да боледува толкова.
Детето се изнежва така. Знам, че се влиза в омагьосан кръг с тези болести, особено ако лежи в болница. Наплашени сте и не искатв да го пускате, но като тръгне на училище ще го връхлетят всички болести, вируси и бактерии. Детския организъм няма да е свикнал да устоява на масовите вируси/ бактерии, а както казаха в училище няма филтър и всеки си ходи болен... Обърнете съм имунолог, алерголог, ползвайте хомеопатия, ако не сте. Събирайте детето с деца в някой детски център, занималня. Това да седиш у дома до първи клас е ужасна социална изолация.. съчувствам ви и на двамата!
В класа на дъщеря ми има и по-тежък случай. Нейна съученичка беше на училище само на 16.09 и това и беше. Майката я е спряла, защото боледувала много. ( Предполагам вече е на самостоятелна подготовка). Направо горкото детенце, много ми е тъжно за него. До 18 г ли ще го държи изолирано. А за майката думи нямам.
Иначе в нашето училище си връщат болните редовно.
Иначе в нашето училище си връщат болните редовно.
Вкъщи съм от 10години..Имам дъщеря на 10г и син на 3г.И тя тръгна късно на детска (5г) и тя много се разболяваше и повечето си беше в нас.Заради периода на адаптация и разболяванията не тръгнах на работа.Защото 3 дни на детска 2 седмици вкъщи,не знам кой работодател щеше да е съгласен.Както и да е..Към 7годишна разреди болестите и реших да тръгна на работа..Работих 5 месеца (най-хубавите ми дни) И бум....забременях..Трудна бременност,само на легло и пак вкъщи се затворих..Ииии до сега...Разбирам те..
От притеснения и страх не пусках дъщеря си на градина и ето виждам се,че правя същото и със синът ми..Но тази година живот и здраве го записвам и колкото отиде.
Всички тези години използвах времето за самоусъвършенстване и развитие..Четох книги по психология,астрология и езотерика.Практикувах разни неща.Намерих си кръг от хора,които се вълнуват от същите неща и разговаряме,помагаме си.Опитвам се да помогна и на близки с наученото.И нещата вървят една идея по-леко.Не се вторачвам толкова в майчинството и,че децата боледуват.Така ли иначе каката все донася нещо в къщи и малкия се разболява,но да чукна на дърво и двамата вече 6 месеца и сопол нямат.Та така е при мен.
От притеснения и страх не пусках дъщеря си на градина и ето виждам се,че правя същото и със синът ми..Но тази година живот и здраве го записвам и колкото отиде.
Всички тези години използвах времето за самоусъвършенстване и развитие..Четох книги по психология,астрология и езотерика.Практикувах разни неща.Намерих си кръг от хора,които се вълнуват от същите неща и разговаряме,помагаме си.Опитвам се да помогна и на близки с наученото.И нещата вървят една идея по-леко.Не се вторачвам толкова в майчинството и,че децата боледуват.Така ли иначе каката все донася нещо в къщи и малкия се разболява,но да чукна на дърво и двамата вече 6 месеца и сопол нямат.Та така е при мен.
Дъщеря ми боледуваше много в яслата и първа група в детската градина. Правеше жестоки хреми и бронхити. Ходеше максимум седмица и после поне две седмици вкъщи, редувахме се за болнични, отпуски, баби, работа от вкъщи и какво ли не. Тежко е, но минава и заминава. След това, обаче доста разреди, вече е голяма, но в училище доста деца отсъстваха, а тя си ходеше. Разбира се, разболявала се е, но слава Богу в никакъв случай не е било тежко.
Искам да кажа, че може би организмът се мобилизира, а и децата растат и имунната система се развива, като растат децата боледуват по-рядко, с по-малко усложения и се лекуват по-лесно. Пробвайте имуностимуланти, лятото море и планина, каляване. Аз давах прополис, имунобор и я водихме на море и планина+Сандански.
Моят съвет е да го давате на градина, колкото ходи толкова, вие и без това сте вкъщи и ако се разболее ще си го гледате, може пък вече по-леко да ги кара вирусите. А вие може да почнете нещо почасово или по проект. Ако ходи до обяд ще ходи повече време, то и без това до обяд учат, после обядват, спят и играят. Може пък да се закрепи и да тръгне и цял ден.
Моето мнение е, че детето се изнежва по този начин, стискате зъби. Знам, че е тежко, но е период, ще отмине.
Искам да кажа, че може би организмът се мобилизира, а и децата растат и имунната система се развива, като растат децата боледуват по-рядко, с по-малко усложения и се лекуват по-лесно. Пробвайте имуностимуланти, лятото море и планина, каляване. Аз давах прополис, имунобор и я водихме на море и планина+Сандански.
Моят съвет е да го давате на градина, колкото ходи толкова, вие и без това сте вкъщи и ако се разболее ще си го гледате, може пък вече по-леко да ги кара вирусите. А вие може да почнете нещо почасово или по проект. Ако ходи до обяд ще ходи повече време, то и без това до обяд учат, после обядват, спят и играят. Може пък да се закрепи и да тръгне и цял ден.
Моето мнение е, че детето се изнежва по този начин, стискате зъби. Знам, че е тежко, но е период, ще отмине.
Докато се гледате вкъщи, наблегнете на повишаване на имунитета.
Пишеш, че в хубавото време излизате навън. А в лошото?
Почнете да излизате - първо за кратко, после постепенно удължавайте времето навън. Движение, въздух, спорт, правилно хранене, минимум лекарства и постепенно детето ще се закрепи и ще израсте проблемите.
Пишеш, че в хубавото време излизате навън. А в лошото?
Почнете да излизате - първо за кратко, после постепенно удължавайте времето навън. Движение, въздух, спорт, правилно хранене, минимум лекарства и постепенно детето ще се закрепи и ще израсте проблемите.
Сега, детето ходи на градина, но просто е рядко защото е болно. Като направи две пневмонии една след друга нали разбирате че не мога да го хвърля веднага там. Задържам го месец и пак го пускам. Аз знам че няма да е така, порастват и на това се надявам. За лечение се лекуваме добре. Доктора ни е чудесен и алерголог. Пие и за имунитета, просто си е такъв. Аз обичам много да го гледам и времето заедно, но идва в повече някакси, защото аз не се занимавам с нищо. А и е трудно с него до главата ти. Той постоянно дърдори и трябва да го слушаш. Иначе е много самостоятелен, но му е скучно. Търся варианти за онлайн работа ама не знам как ще я върша с него. С градината няма проблем. Адаптиран си е, ходи си всичко нормално. Имаме и кака, която също боледуваше, е не чак така. В училище нещата се промениха. Не че там е различно, просто порастват.
HENA 👍👍👍 Аз книги чета също такива, трудно ми задържат вниманието. Хора като мен за съжаление не намирам...имам си приятелки с които излизам от време на време с децата или без, толкоз.
HENA 👍👍👍 Аз книги чета също такива, трудно ми задържат вниманието. Хора като мен за съжаление не намирам...имам си приятелки с които излизам от време на време с децата или без, толкоз.
Съчувствам! Моя син го спрях за година от детската градина, добре, че майка ми се съгласи да го гледа. После се оправи, пратих го на училище с година по-късно, за да укрепне. И укрепна!
УНГ-докторката ми беше казала, че към 7 годинки заради порастването нещо се променя в носоглътката и се надраства това боледуване.
Така и стана.
Дано и при вас е така.
УНГ-докторката ми беше казала, че към 7 годинки заради порастването нещо се променя в носоглътката и се надраства това боледуване.
Така и стана.
Дано и при вас е така.
В подобна ситуация съм, макар и не точно. Гледах дъщеря ми до 3 години вкъщи, след това тръгна на ДГ, където изкарваше от 3 до 10 работни дни и после поне 2-3 седмици вкъщи. Втората година дойде пандемията, извънредно положение и реално втора и трета група изкара повече време вкъщи, отколкото на ДГ, а през останалото време е била може би 30% от времето на градина. Гледала съм я изцяло и само аз. Опитвах се да работя от вкъщи, но беше доста трудно. Социалния ми живот клони към нула последните години. Сега имам бебе на 3.5 месеца и не се очертава скоро да тръгна на работа. След проблемна бременност с опасност за живота ми и тежко възстановяване след раждането (още не съм съвсем добре) съм и със следродилна депресия.
Иначе дъщеря ми в първи клас боледува повече отколкото в ДГ, ужасно беше, спряхме я от занималня, поне да бъде само 4 часа на училище, а не по цял ден. Сега е втори клас, и да чукна на дърво, е много по-добре, задържа се на училище.
Ако искаш пиши ми на ЛС да си поговорим защото знам за какво говориш.
Иначе дъщеря ми в първи клас боледува повече отколкото в ДГ, ужасно беше, спряхме я от занималня, поне да бъде само 4 часа на училище, а не по цял ден. Сега е втори клас, и да чукна на дърво, е много по-добре, задържа се на училище.
Ако искаш пиши ми на ЛС да си поговорим защото знам за какво говориш.