Много се зарадвах да видя такова раздвижване, Jiema.
Ние сме добре. Нищо кой знае какво интересно при нас, нито за хвалене, нито за оплакване. Децата си ходят на градина и у-ще, майка им също - идилия пълна. Втори клас се оказа много по-хубав от първи (не са толкова драматични вече нещата както миналата година, свикна СашЕто със задълженията си на ученик и всичко е о.к. и много по-спокойно).
Анито все още не се оплаква от ученето в градината (батко й по това време вече ми мрънкаше постоянно, че малко играят), любознателна е, знае повече детски стихчета от мен, постоянно ме изненадва с някакви (последното е "Искам сестричка", казва ми го по 10000 пъти на ден ). Имаше огромно желание да ходи на плуване, което се изпари, когато разбра, че ще трябва да носи шапка в басейна. Няма сила на света, която да я убеди да опита. Суетна е, никак няма като кого... На моменти това ме влудява тотално. Исках да я запиша на пеене, и за това ме отряза категорично (а през лятото искаше, явно изпуснах момента). За танци не ще и да чуе, как ли не я прикотквах... Иска футбол, но аз й казах, че футбол ще види през крив макарон. Изобщо.... разбираме се прекрасно.
Жабче, радвам се за добрите новини при Йоана (пу-пу!). От пчелната терапия аз също съм безкрайно доволна, не знам дали се дължи само на нея, но откакто няколко месеца подсилвахме имунитета на Анята с комбинация от млечице, прашец и прополис рязко се промениха нещата в добра посока.
Олче, много се радвам да чуя за хубавините при Ени и Вели!