Има още 1 такъв лекар за Варна - д-р Балев, при който ходих аз 
- Публикувана: 28 дек. 2010, 21:51 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2013, 21:36 ч.
СЕПТЕМВРИйчето расте и не млъква то въобще!
Брех, Кали, как го постигнахте това, браво на вас! Аз само поглеждам към нея и в зависимост от настроението на госпожицата или се налга да кажа какво трябва да се направи или тя се сеща отива за моп-а. Ама по-често е първото... 
Благодаря ви за милите думи за моето диваче
Да са ни живи и здрави всички септемврийчета, братчета и сестричета и ние, техните родители! Както каза и Вив, всички са страхотни! Просто съм впечатлена колко са хубави и умни всичките! Пу-пу! не знам дали, защото са си наши, но така го усещам 
Веси, ама ти много строго към това с четенето
Като знам как по принцип не й се занимава много много с 'учене' на Деси поне засега, това са си големи постижения за нас 
Преди успявахме да я залъжем под формата на игра да учи буквите, цифрите, смятането, но вече е почти невъзможно. Усеща, че става въпрос за писане или четене и веднага отклонява офертата. Но пък когато съм й много сърдита, идва при мен и ми казва "Мамо, искаш ли да смятаме?" Представяте ли си? Подкупва ме със смятане 
Друг вариант за омилостивяване на мама е картичка, на която пише "Мамо сжалявам! че не слушах". Въобще изкуството да омилостивим мама го е овладяла мноооого добре
Саморасличе, как вървят нещата при вас, в смисъл, ако можем с нещо да помогнем, само кажи? Гледам онзи ден снимки на Ема, толкова е пораснала и така красиво голяма изглежда
Бегби, поздравления за търпението и здравите нерви да се хванеш да учиш пак! Аз още след дипломирането реших, че повече не ми се занимава с тъпанари. На нашата защита се наложи на моя рецензент да му чета дипломната си работа, защото горкият не я беше чел и беше написал такава рецензия, че ум да ти зайде. Та така, заради един тъпанар може да ти се провали целият труд. Но ние (защото дипломната ми работа беше съвместна с още една колежка) имахме късмет, че зад нас застанаха всички наши преподаватели, други членовве на изпитната комисия, работодателката ни (вече бяхме на стаж тогава) и дори студенти от същия и от по-малките курсове
Та така, изкарахме си заслужено 6-те на защита, но на дипломна работа имахме 5-ца. Не че е кой знае какво, но след като виждаш как трудът ти е омаловажен от някой, който се мисли за важен, просто те отказва от подобни напъни в бъдеще. Поне при мен стана така
Аня, страхотна идея за книжките, но тук не съм чувала да има такива прояви...
Лекси, хайде вече да си направиш фейс, че кажи-речи само ти остана извън тази мрежа, а пък ще е хубаво да поддържаме по-активна връзка. Имаме си група само наша и можеш да пишеш само там, ако искаш 
А за колелото, ние просто махнаме помощните колела и един следобед отидохме на площадката долу пред блока и за около половин час вече успяваше да задържи равновесие на колелото. Разбира се, тръгването и спирането станаха мноого по-трудно и бавно ги научи, но и това стана. Важното е да го окуражавате през цялото време и да му казвате колко добре се справя и че всъщност успява да кара съвсем сам. Той ще започне да го вярва и без да иска ще го направи
А пък тези от вас, които се страхуват, че децата са разсеяни и не гледат къде карат, искам да ви кажа, че го правят само заради помощните колела. В момента, в който разберат, че няма как да карат, ако не внимават, този проблем изчезва от само себе си веднага
Благодаря ви за милите думи за моето диваче
Да са ни живи и здрави всички септемврийчета, братчета и сестричета и ние, техните родители! Както каза и Вив, всички са страхотни! Просто съм впечатлена колко са хубави и умни всичките! Пу-пу! не знам дали, защото са си наши, но така го усещам Веси, ама ти много строго към това с четенето
Като знам как по принцип не й се занимава много много с 'учене' на Деси поне засега, това са си големи постижения за нас Преди успявахме да я залъжем под формата на игра да учи буквите, цифрите, смятането, но вече е почти невъзможно. Усеща, че става въпрос за писане или четене и веднага отклонява офертата. Но пък когато съм й много сърдита, идва при мен и ми казва "Мамо, искаш ли да смятаме?" Представяте ли си? Подкупва ме със смятане Друг вариант за омилостивяване на мама е картичка, на която пише "Мамо сжалявам! че не слушах". Въобще изкуството да омилостивим мама го е овладяла мноооого добре Саморасличе, как вървят нещата при вас, в смисъл, ако можем с нещо да помогнем, само кажи? Гледам онзи ден снимки на Ема, толкова е пораснала и така красиво голяма изглежда
Бегби, поздравления за търпението и здравите нерви да се хванеш да учиш пак! Аз още след дипломирането реших, че повече не ми се занимава с тъпанари. На нашата защита се наложи на моя рецензент да му чета дипломната си работа, защото горкият не я беше чел и беше написал такава рецензия, че ум да ти зайде. Та така, заради един тъпанар може да ти се провали целият труд. Но ние (защото дипломната ми работа беше съвместна с още една колежка) имахме късмет, че зад нас застанаха всички наши преподаватели, други членовве на изпитната комисия, работодателката ни (вече бяхме на стаж тогава) и дори студенти от същия и от по-малките курсове
Та така, изкарахме си заслужено 6-те на защита, но на дипломна работа имахме 5-ца. Не че е кой знае какво, но след като виждаш как трудът ти е омаловажен от някой, който се мисли за важен, просто те отказва от подобни напъни в бъдеще. Поне при мен стана така Аня, страхотна идея за книжките, но тук не съм чувала да има такива прояви...
Лекси, хайде вече да си направиш фейс, че кажи-речи само ти остана извън тази мрежа, а пък ще е хубаво да поддържаме по-активна връзка. Имаме си група само наша и можеш да пишеш само там, ако искаш
А за колелото, ние просто махнаме помощните колела и един следобед отидохме на площадката долу пред блока и за около половин час вече успяваше да задържи равновесие на колелото. Разбира се, тръгването и спирането станаха мноого по-трудно и бавно ги научи, но и това стана. Важното е да го окуражавате през цялото време и да му казвате колко добре се справя и че всъщност успява да кара съвсем сам. Той ще започне да го вярва и без да иска ще го направи А пък тези от вас, които се страхуват, че децата са разсеяни и не гледат къде карат, искам да ви кажа, че го правят само заради помощните колела. В момента, в който разберат, че няма как да карат, ако не внимават, този проблем изчезва от само себе си веднага
Здравейте на всички - да взема да бутна и аз малко в темата,че да свърши и да почнем нова
Ески, добре сме - доколкото е възможно, но тъй като доста семейства са в нашето положение, няма да се оплаквам,защото нищо ново няма да кажа
Откакто Ема порастна и се движим в различна среда, почнах да виждам света по доста по различен начин; покрай всички трудности,се запознах с много интересни хора,за които всеки ден е борба....И вълненията ми за училищата са различни и така...Да не натоварвам темата с емоции
Купихме и колело 18-ка вече и е много щастливаХоди си занималня, вечер игри навън...Едно и също...Мила и тя расте- като попивателна гъба е за всичко. С нея преживявам целия бебешки период по съвсем нов и непознат начин.
- да взема да бутна и аз малко в темата,че да свърши и да почнем нова Ески, добре сме - доколкото е възможно, но тъй като доста семейства са в нашето положение, няма да се оплаквам,защото нищо ново няма да кажа
Откакто Ема порастна и се движим в различна среда, почнах да виждам света по доста по различен начин; покрай всички трудности,се запознах с много интересни хора,за които всеки ден е борба....И вълненията ми за училищата са различни и така...Да не натоварвам темата с емоции
Купихме и колело 18-ка вече и е много щастлива
Ходи си занималня, вечер игри навън...Едно и също...Мила и тя расте- като попивателна гъба е за всичко. С нея преживявам целия бебешки период по съвсем нов и непознат начин.
Момичета от Варна и Бургас, до 20-ти юли сме на морето - точно между двата града. Ако искате да се видим през идващия уикенд, казвайте! С кола сме и пътуването не е проблем.
Лекси, днес дори бяхме в Бургас и обядвахме в същото Хепи, в което се видяхме с вас .
Не можахме да се сетим обаче за адреса на детското клубче, където заведохме Тони, че адресът му остана в стария ни GPS.
Поспаланке, Ани-Бани - срещичка в Нивеляшка (нали не бъркам името на клубчето
, помня че беше между улиците "Кестен" и "Прилеп")...?
Пишете! Ще се радвам да се видим и децата да поиграят заедно !
Лекси, днес дори бяхме в Бургас и обядвахме в същото Хепи, в което се видяхме с вас
.Не можахме да се сетим обаче за адреса на детското клубче, където заведохме Тони, че адресът му остана в стария ни GPS.
Поспаланке, Ани-Бани - срещичка в Нивеляшка (нали не бъркам името на клубчето
, помня че беше между улиците "Кестен" и "Прилеп")...?Пишете! Ще се радвам да се видим и децата да поиграят заедно
! 
По света и доста по-странни неща са се случвали, но сигурно доста ще ви изненадам с появата си тук.
Попрочетох и аз по "широкия диагонал", както се беше изказал някой по-рано. Много се радвам, че повечето мами са вече и с второ детенце. При мен тази част е все още пожелателно-неизпълнима, но се надявам, че някой ден - преди да съм остаряла съвсем - току виж ми излязъл късметът. 
Междувременно Алекс си расте и през септември ще е 1-ви клас. Не мога да повярвам, че след по-малко от месец става на 6! Повечето деца на неговата възраст ще са в предучилищна, но при нас се получи непланирано така. Направиха му през януари обследване за предучилищна и се оказа, че чете и смята прекалено добре (аз не съм го учила, той сам проявява интерес от малък), за да си губи още цяла година. Така директно започна от втория срок в предучилищната, която вече завърши, и сега ще бъде 1-ви клас. Дано не съм сбъркала с избора си и е готов и психически за това. Че то да седиш в клас и да внимаваш не си е работа за диванета, пък моят човек е като шило в торба - нон стоп щъка. Същевременно досега дори не му се е разклатил и един зъб, в това отношение май изоставаме...
А утре най-сетне заминаваме на море и е голямо вълнение! Сигурно затова и аз вися из нета по нощите вместо да си лягам. Но вече се самосритвам по Д-то и поемам към леглото, че ще се става (сравнително) рано.
Прекрасно и весело лято на всички ви, момичета!
Попрочетох и аз по "широкия диагонал", както се беше изказал някой по-рано. Много се радвам, че повечето мами са вече и с второ детенце.
При мен тази част е все още пожелателно-неизпълнима, но се надявам, че някой ден - преди да съм остаряла съвсем - току виж ми излязъл късметът. Междувременно Алекс си расте и през септември ще е 1-ви клас. Не мога да повярвам, че след по-малко от месец става на 6! Повечето деца на неговата възраст ще са в предучилищна, но при нас се получи непланирано така. Направиха му през януари обследване за предучилищна и се оказа, че чете и смята прекалено добре (аз не съм го учила, той сам проявява интерес от малък), за да си губи още цяла година. Така директно започна от втория срок в предучилищната, която вече завърши, и сега ще бъде 1-ви клас. Дано не съм сбъркала с избора си и е готов и психически за това. Че то да седиш в клас и да внимаваш не си е работа за диванета, пък моят човек е като шило в торба - нон стоп щъка.
Същевременно досега дори не му се е разклатил и един зъб, в това отношение май изоставаме...А утре най-сетне заминаваме на море и е голямо вълнение! Сигурно затова и аз вися из нета по нощите вместо да си лягам.
Но вече се самосритвам по Д-то и поемам към леглото, че ще се става (сравнително) рано. Прекрасно и весело лято на всички ви, момичета!
С повечето се засичаме във фейса, но да се похваля и тук с новата си лентичка на приемната ни дъщеричка. Отдавна имахме желание, преди малко повече от година започнахме с обучение и т.н. и от вчера сме петима в къщи. Засега няма яснота колко дълго ще остане при нас, наслаждаваме се на момента. Батковците са много щастливи и грижовни.
на приемната ни дъщеричка. Отдавна имахме желание, преди малко повече от година започнахме с обучение и т.н. и от вчера сме петима в къщи. Засега няма яснота колко дълго ще остане при нас, наслаждаваме се на момента. Батковците са много щастливи и грижовни. 
С повечето се засичаме във фейса, но да се похваля и тук с новата си лентичка на приемната ни дъщеричка. Отдавна имахме желание, преди малко повече от година започнахме с обучение и т.н. и от вчера сме петима в къщи. Засега няма яснота колко дълго ще остане при нас, наслаждаваме се на момента. Батковците са много щастливи и грижовни.
на приемната ни дъщеричка. Отдавна имахме желание, преди малко повече от година започнахме с обучение и т.н. и от вчера сме петима в къщи. Засега няма яснота колко дълго ще остане при нас, наслаждаваме се на момента. Батковците са много щастливи и грижовни.
Прекрасно решение и много смелост се изсква,за да се приведе в действие..Аз също съм го обмисляла,но с оглед характера ми,не мисля,че бих имала силата да се справя...Не мога да си представя дори как бих се разделила с човечето и как бих го преживяла,да не го видя никога вече след като съм вложила душата си в отглеждането му:ooooh:
Наслаждавайте се на момента
Наслаждавайте се на момента