Не помня да съм падала с Борил, но съм сигурна, че е ужасно изживяване...да не ви се случва повече! Сега предстоят техните лични падания от дървета и катерушки, доколкото си спомням себе си и като си гледам белезите по краката. Най-ужасния ми спомен е как падам от върха на едно дърво по дупе и така ми изскача въздуха, че и аз и приятелката, с която бях не знаехме какво да направим. Само ми се насълзиха очите и чаках, имам чувството цяла вечност да мога да си напълня пак дробчетата. Още си го спомняме и двете с ужас. Другото е как си счупих двата предни зъба в един стълб във втори клас тичайки за загрявка по физическо. Още съм с един изкуствен.
Нека да минат без големи бели веселите детски години на нашите деца!
Колело без педали пробвахме това лято един път по магазините, но толкова дребно не намерихме. Само едно на кетлер му ставаше горе-долу, ама беше с пластмасови гуми и се отказахме. Много е дребчо Борил. Мерихме дължини на бедрото , най-ниски положения на седалки но уви... Един Макси от градината му вече кара колело с педали направо без помощни колела, защото цяло лято кара такова баланс колело и явно много му е помогнало. Има много смисъл в тях според мен.
И аз подпитвам за подаръци и изкопчих без много убеденост в думите му един "робот", така че търся робот...купих една дъска за рисуване/писане, магнитна/черна и едни паянтови барабани колкото да мирне баща му и Борил да ни понадуе главата и това ще е за двата празника.
Аз съм гледала-недогледала...Оска, да ти е жив и здрав Емил много весело да си изкара и да разкажеш как сте празнували, какво му подарихте, коко се зарадва и т.н ))! Също така и Михаил на Милена 1976 - да е радостен и весел!