Извинявай Олдич,
помислих, че не знаеш, че е преведена на български. Моя грешка!!!
помислих, че не знаеш, че е преведена на български. Моя грешка!!!
- Публикувана: 5 апр. 2009, 04:00 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2009, 00:43 ч.
108 миндерчета на сянка, чаровните арабки са отново на седянка
Old Sport 
Нашият брак е официален, регистриран е навсякъде- първо сключихме религиозен, после го заверихме в "гражданското", и сега го регистрирах и тук, в България. Като подписвахме и ме питаха за изискванията ми аз казах, че нямам, (досрамя ме да поискам да впишат, че ако мъжо се ожени за следваща съпруга, аз ще се считам за разведена..., което ми го каза самият той), пък и с такъв зор се оженихме, че изобщо не мислех за тия неща. За културния шок- права си, няма как да скоча от червения килим в къща с водна помпа и да не 
. Аз видях само Кайро, и за един ден селото, в което се предполага, че ще живеем- наистина не е за всеки 
Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 5 нови отговора- ама какво става днеска, ще стигнем 20-а страница за ден 
Нашият брак е официален, регистриран е навсякъде- първо сключихме религиозен, после го заверихме в "гражданското", и сега го регистрирах и тук, в България. Като подписвахме и ме питаха за изискванията ми аз казах, че нямам, (досрамя ме да поискам да впишат, че ако мъжо се ожени за следваща съпруга, аз ще се считам за разведена..., което ми го каза самият той), пък и с такъв зор се оженихме, че изобщо не мислех за тия неща. За културния шок- права си, няма как да скоча от червения килим в къща с водна помпа и да не . Аз видях само Кайро, и за един ден селото, в което се предполага, че ще живеем- наистина не е за всеки Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 5 нови отговора- ама какво става днеска, ще стигнем 20-а страница за ден
Анди, ти стюардеса ли си? Поне така разбрах от поседния ти постинг. Ако е така разказвай отвреме на време за екзотични места, които си посетила, да си попътуваме виртуално.
Ягодке и Файма, искрено ви се възхищавам за готовността да живеете 'там'. Аз бях пълен провал в това отношение, и то не съвсем заради битовите несгоди, а по-скоро заради отношенията между хората...Обществото функционира по съвсем друг начин и не мога да се нагодя към това, По-лесно бих се нагодила към водни помпи и режим на тока, но не и гости по всяко време, не и към снахата, която ме кани да спя в нейното легло...Между другото била съм в египетско село...вълшебно е...поне ако си там в ролята на турист
Кате Мар, пропуснах да ти благодаря, че сподели за работата си. Хареса ми и казаното и недоизказаното в разказа ти...Дано няма сътресения предвид присъствието на половинката ти...
Ягодке и Файма, искрено ви се възхищавам за готовността да живеете 'там'. Аз бях пълен провал в това отношение, и то не съвсем заради битовите несгоди, а по-скоро заради отношенията между хората...Обществото функционира по съвсем друг начин и не мога да се нагодя към това, По-лесно бих се нагодила към водни помпи и режим на тока, но не и гости по всяко време, не и към снахата, която ме кани да спя в нейното легло...Между другото била съм в египетско село...вълшебно е...поне ако си там в ролята на турист
Кате Мар, пропуснах да ти благодаря, че сподели за работата си. Хареса ми и казаното и недоизказаното в разказа ти...Дано няма сътресения предвид присъствието на половинката ти...
Делтич, няма проблеми. 
Фаима, ами тя скромността краси човека, обаче едната красота не стига, нали знаеш. Моят съвет е все пак да обсъдите тези неща и евентуално да ги запишете. Може да не е съвсем договор, но поне е нещо черно на бяло и един ден може да ти свърши работа. Ако трябва да избираш между селото и Кайро, стой си в Кайро
Рейн, то и пещерите са красиви, обаче да не трябва да живееш в тях
Фаима, ами тя скромността краси човека, обаче едната красота не стига, нали знаеш. Моят съвет е все пак да обсъдите тези неща и евентуално да ги запишете. Може да не е съвсем договор, но поне е нещо черно на бяло и един ден може да ти свърши работа. Ако трябва да избираш между селото и Кайро, стой си в Кайро
Рейн, то и пещерите са красиви, обаче да не трябва да живееш в тях
Ей, сега допълзяха гости. Хубавото време ги изкара от леговищата 
От зор изчистих 2 найлонови торби с коприва със скоростта на светлината Вчера брах млада, току-що поникнала, екстра, за който обича де. Те мойте гости не си падат по постното
Тия дни доста размишлявам над отношенията майка-дете и най-накрая заявих на мама " искам да престанеш да бъдеш българска майка, научи се да бъдеш като арабските" и тя така
Не ме разбра какво имах предвид, пред нея доста неща от ежедневието си съм премълчала.
Та й разясних "Мамо, престани да бъдеш всеотдайна и жертвоготовна. Престани постоянно да мислиш как да угодиш на мен, на брат ми и на снахата. Престани постоянно да мислиш как да ни помогнеш и какво още да ни дадеш. Престани да се раздаваш за нас. Престани да живееш само заради нас , с нашите мъки или радости. Престани да ни прощаваш и да преглъщаш , когато волно или неволно сме те наранили. Престани да премълчаваш, когато си обидена от нас. Престани да търпиш капризите ни. ".
И тя милата ме гледа тъжно и казва "ами нали съм майка". За нея всичко се изчерпава с тези думи. За нея не представлява трудност да направи, каквото и да е за нас, не го чувства като жертва, не ни втълпява,че сме й задължени. Тя НЕ ИЗСИКВА уважение, присъствието й е мълчаливо, но винаги усещаме, че е насреща.
Казвам й, а тя се смее, пита ме, а какви са арабските майки. Казвам й , те седят на трон, не гълтат обиди, а изискват уважение и подчинение. Те не се чувстват длъжни да правят каквото и да е за децата си, но им втълпяват, че те децата са длъжни да се жертват заради майка си. Те царуват над децата си, а не им слугуват.
Деси, твоята майка чете тук. От тебе знам как ти е помагала, когато свекърва ти е отказала помощ. И съм сигурна , че майка ти не съжалява за нищо, което е строила за теб. Защото българската майка обича безвъзмездно.
айде, отивам да си порева.
П.П. само глупости надрънках, ама нещо съм се разкиснала
От зор изчистих 2 найлонови торби с коприва със скоростта на светлината Вчера брах млада, току-що поникнала, екстра, за който обича де. Те мойте гости не си падат по постното Тия дни доста размишлявам над отношенията майка-дете и най-накрая заявих на мама " искам да престанеш да бъдеш българска майка, научи се да бъдеш като арабските" и тя така
Не ме разбра какво имах предвид, пред нея доста неща от ежедневието си съм премълчала.
Та й разясних "Мамо, престани да бъдеш всеотдайна и жертвоготовна. Престани постоянно да мислиш как да угодиш на мен, на брат ми и на снахата. Престани постоянно да мислиш как да ни помогнеш и какво още да ни дадеш. Престани да се раздаваш за нас. Престани да живееш само заради нас , с нашите мъки или радости. Престани да ни прощаваш и да преглъщаш , когато волно или неволно сме те наранили. Престани да премълчаваш, когато си обидена от нас. Престани да търпиш капризите ни. ".
И тя милата ме гледа тъжно и казва "ами нали съм майка". За нея всичко се изчерпава с тези думи. За нея не представлява трудност да направи, каквото и да е за нас, не го чувства като жертва, не ни втълпява,че сме й задължени. Тя НЕ ИЗСИКВА уважение, присъствието й е мълчаливо, но винаги усещаме, че е насреща.
Казвам й, а тя се смее, пита ме, а какви са арабските майки. Казвам й , те седят на трон, не гълтат обиди, а изискват уважение и подчинение. Те не се чувстват длъжни да правят каквото и да е за децата си, но им втълпяват, че те децата са длъжни да се жертват заради майка си. Те царуват над децата си, а не им слугуват.
Деси, твоята майка чете тук. От тебе знам как ти е помагала, когато свекърва ти е отказала помощ. И съм сигурна , че майка ти не съжалява за нищо, което е строила за теб. Защото българската майка обича безвъзмездно.
айде, отивам да си порева.
П.П. само глупости надрънках, ама нещо съм се разкиснала
Ох, 
Викам на хабибито- я дай да напишем в един договор черно на бяло тия работи, дето говорихме и дето не написах в брачното свидетелство. Той- много късно, бейби, аз нали те питах сто пъти тогава, ама ако държиш може да се разведем и пак да се оженим и да си напишеш каквото искаш За живеенето на село- да, имам избор, той и за това ме заведе там, да видя за какво става въпрос, и да реша.
Шилан, не плачи мила, не всички български майки са така...техните дъщери трябва да плачат.
Рейн, за мой късмет аз не живях и няма да живея с неговото семейство, никакви отношения нямаме нито с неговите, нито с моите роднини, и за мен е лесно в тоя случай.
Викам на хабибито- я дай да напишем в един договор черно на бяло тия работи, дето говорихме и дето не написах в брачното свидетелство. Той- много късно, бейби, аз нали те питах сто пъти тогава, ама ако държиш може да се разведем и пак да се оженим и да си напишеш каквото искаш За живеенето на село- да, имам избор, той и за това ме заведе там, да видя за какво става въпрос, и да реша. Шилан, не плачи мила, не всички български майки са така...техните дъщери трябва да плачат.
Рейн, за мой късмет аз не живях и няма да живея с неговото семейство, никакви отношения нямаме нито с неговите, нито с моите роднини, и за мен е лесно в тоя случай.
Добър вечер, бърборанки
Поднасям ви по една карамелена ябълка, в синхрон с настроението ми и новото ми форумско амплоа.
Спорти, тук съм, нямам муза да пиша. За сметка на това чистих цял ден, даже една боя ударих на един перваз. Вие как сте? Виждам разведрявате се с планински разходки
Близначкова, как беше рожденият ден? Радвам се, че сте харесали франзелките. Аз днес пак правих, сложих и яйце в тестото.
Подхванали сте доста важни теми. И аз уж си размишлявам над тях. Най-честите ми мисли са свързани с това къде е собствената ми граница на приемане на различното. Най-много се боя да не се надценя, заслепена от розови мисли. Не искам да се хващам с много дини под една мишница, а после да не мога да ги нося.. и те да се търкалят по надолнището без да мога да направя нищо. (Май твърде абстрактно и фруктово се изказах, но се надявам ме разбрахте). Т.е. колкото ми е тъжно, че разстоянието ни дели, така и оценявам даденото ми време да си мисля. Аз гледам всичко под лупа, мисля, чудя се на всичко. Не съм предубедена, никак даже. Но не искам да се надценя и да си патя от собствената си наивност. Не че има застраховка за тези неща.
П.С. Като написах, прочетох на Катето поста. Кате, разстрои ме. Нямаш милост, заседна ми нещо в гърлото. Все едно за моята майка четях, а така ми се свива сърцето, като я знам как всичко за мен дава... пък на мен така ми се иска повече да си живее живота..
Поднасям ви по една карамелена ябълка, в синхрон с настроението ми и новото ми форумско амплоа.
Спорти, тук съм, нямам муза да пиша. За сметка на това чистих цял ден, даже една боя ударих на един перваз.
Вие как сте? Виждам разведрявате се с планински разходки Близначкова, как беше рожденият ден? Радвам се, че сте харесали франзелките. Аз днес пак правих, сложих и яйце в тестото.
Подхванали сте доста важни теми. И аз уж си размишлявам над тях. Най-честите ми мисли са свързани с това къде е собствената ми граница на приемане на различното. Най-много се боя да не се надценя, заслепена от розови мисли. Не искам да се хващам с много дини под една мишница, а после да не мога да ги нося.. и те да се търкалят по надолнището без да мога да направя нищо. (Май твърде абстрактно и фруктово се изказах, но се надявам ме разбрахте). Т.е. колкото ми е тъжно, че разстоянието ни дели, така и оценявам даденото ми време да си мисля. Аз гледам всичко под лупа, мисля, чудя се на всичко. Не съм предубедена, никак даже. Но не искам да се надценя и да си патя от собствената си наивност. Не че има застраховка за тези неща.
П.С. Като написах, прочетох на Катето поста. Кате, разстрои ме. Нямаш милост, заседна ми нещо в гърлото. Все едно за моята майка четях, а така ми се свива сърцето, като я знам как всичко за мен дава... пък на мен така ми се иска повече да си живее живота..
Все едно за моята майка четях, а така ми се свива сърцето, като я знам как всичко за мен дава... пък на мен така ми се иска повече да си живее живота..
Латеа, ами те така си живеят живота нашите майки- чрез нас и за нас
ние сме живота имФаима, 100% не всички са така, но аз съм заобиколена само от такива случаи, комшийки, роднини, познати.
Видяхте ли по новините преди няколко дни, едно момиченце на 1.6м. изоставено пред полицията. Сладуранка малка, и накрая прати въздушна целувка към камерата. Невинна душица, дано Аллах й изпрати по-добри родители от тези, които са я изоставили
Да можеше, бих отишла да кажа, че е моя и да си я везма 
Честит Рожден Ден, Махмуд!
Бъди весел, безгрижен и здрав!Бъди гордостта на мама и тати, примерът за подражание на по-малките братлета!
И съумей да накараш всички да те слушат! Шегувам се.. Желая най-сърдечно на младежа всичко най! 
Какви теми сте забистрили само...Сега станах, за да ходя да видя как е майка ми в другата стая, дали пак е качила температурата или спи по-спокойно.. 
Дадох й хапче, а тя ми се извинява, че била, видите ли, повод посред нощ да стана, при положение че утре съм на работа.. Казвам го по повод дискусията на тема майка.Аз лично мисля, че каквото и да говорим, майките по нашите ширини /като цяло, винаги има изключения/, ще си останат същите, едва ли могат да се променят в някаква посока..Този тип поведение си е типично за тях, отдаването им на деца, внуци и пр. - също.И не мисля, че ще се чувстват в кожата си, ако станат други..А истината е, че и ние в ролята на майки се държим подобно..По-забързани в ежедневието сме от нашите, по-изнервени сме от битието, но все пак в общи линии сме същите - водим лапетата насам-натам, висим им над главата, правим и невъзможното за добруването им.. Т.е малко или повече сме по-различни от майките в арабския свят, от тези в западноевропейския, от американските мами и т.н...Къде за лошо може би, къде за по-добро..Но пораснали с подобно отношение отстрана на майката и ние самите трудно ще се адаптираме към по-хладно държание от тяхна страна... Поне така си мисля и дори да ви звучи егоистично, искам майка си такава, каквато е, не желая да се променя.. 
Не за да продължава да ми помага до безкрайност, а защото чувствам, че така връзката ни е по-дълбока и здрава, по-истинска...Арабският тип отношения родител-дете и отраснало отроче-родителско тяло ми идва малко протоколен и резервиран... Лично мнение,разбира се!
Бъди весел, безгрижен и здрав!Бъди гордостта на мама и тати, примерът за подражание на по-малките братлета!
И съумей да накараш всички да те слушат! Шегувам се.. Желая най-сърдечно на младежа всичко най! Какви теми сте забистрили само...
Сега станах, за да ходя да видя как е майка ми в другата стая, дали пак е качила температурата или спи по-спокойно.. Дадох й хапче, а тя ми се извинява, че била, видите ли, повод посред нощ да стана, при положение че утре съм на работа.. Казвам го по повод дискусията на тема майка.Аз лично мисля, че каквото и да говорим, майките по нашите ширини /като цяло, винаги има изключения/, ще си останат същите, едва ли могат да се променят в някаква посока..Този тип поведение си е типично за тях, отдаването им на деца, внуци и пр. - също.И не мисля, че ще се чувстват в кожата си, ако станат други..А истината е, че и ние в ролята на майки се държим подобно..По-забързани в ежедневието сме от нашите, по-изнервени сме от битието, но все пак в общи линии сме същите - водим лапетата насам-натам, висим им над главата, правим и невъзможното за добруването им.. Т.е малко или повече сме по-различни от майките в арабския свят, от тези в западноевропейския, от американските мами и т.н...Къде за лошо може би, къде за по-добро..Но пораснали с подобно отношение отстрана на майката и ние самите трудно ще се адаптираме към по-хладно държание от тяхна страна... Поне така си мисля и дори да ви звучи егоистично, искам майка си такава, каквато е, не желая да се променя.. Не за да продължава да ми помага до безкрайност, а защото чувствам, че така връзката ни е по-дълбока и здрава, по-истинска...Арабският тип отношения родител-дете и отраснало отроче-родителско тяло ми идва малко протоколен и резервиран... Лично мнение,разбира се!
Теди, ние с теб май се състезаваме кой по-късно да си ляга.
Шиланско Кате, хич не говориш глупости, ами си направила виртуозно описание на майките в региона. (мисля че освен БГ, няколко държави в региона са подобни в това отношение). Ти си голяма щастливка, че си и го казала, някои твърдоглави индивиди като мен никога не могат да изрекат подобни слова, макар и да ги мислят mot-a-mot. Бъди сигурна, че това и е сгряло сърцето и тя до края на дните си ще си се е щастлива, че е чула тези думи...
Често говорим за това и с приятелката ми (тази дето е разведена за англичанин, споменавала съм за нея), за съжаление тя изпусна миговете, в които можеше да ощастливи майка си....Още от студентските години гонехме вятъра и строяхме въздушни кули, мечтаехме за широкия свят, а майките ни бяха твърдо зад нас, колкото и да ги болеше при всяка раздяла казваха сдържайки сълзите си: 'Заминавайте, за вас е по-добре там'....и така година след година, на майка и и откриха рак в крайна фаза, за няколко месеца си отиде жената, на приятелката ми остана горчивото съжаление, че не е прекарвала ценните последни мигове с майка си - всеотдайната и безусловно любящата, а през това време тя се е опитвала да се вмести някак си в съвсем чужда за нея среда, опитвала се е да угоди на капризна и мнителна свекърва, която прави график кога да гледа детето, за да не пречи на плановете и, и на мъж, който мрънкаше че бил пренебрегнат докато тя се грижеше за умиращата си майка (и който и изневери докато тя беше в Бг за погребението).
Когато ние бяхме в БГ бяхме на квартира на 10 минути от майка ми. Тя идваше всеки ден - да донесе храна на внучето, да
ни напазарува, да ми донесе нещо от къщи, от което се нуждая...и все като сянка, все да не пречи, да не досажда, все изчисления кога спим, кога сме будни...повечето пъти не си и събуваше обувките, само подаваше чантата и си тръгваше, камо ли да ми позволи да и направя чай или кафе...Зная, че често си измисляше поводи да дойде само заради няколкото ценни минути, през които да зърне внучето, но не приемаше да остане, все нещо от рода на 'Какво да правя аз дъртата при вас младите....' Стигна се дотам, че мъжа ми ме обвини, че се отнасям много лошо с майка си...Как да му преведа горните думи, как да му обясня това себеотрицание, тази безгранична и безусловна любов...Няма да го разбере защото неговата майка би дошла и седнала в средата на стаята, със самочуствието на матриарх, да очаква всички по-млади наоколо да я почитат и обслужват, и да не си тръгне.....няколко седмици, може би, без и през ум да и мине, че може да пречи по някакъв начин.
Наистина имаме си нещо специфично, много по-различно и от източните, и от западните майки, както казва Теди. Нещо специфично нашенско и много топло. И аз не я искам по-друг начин, не искам нито да е източен матриарх, нито западна туристка пенсионерка, която не се спира на едно място, и бърза да изхарчи всичките си спестявания, за да не обремени децата си с данък наследство, когато умре. Това последното не е плода на моята фантазия, а истинска случка!
Делта, като се събудя на обяд, тиганиците и мекиците да са готови и масата да е сложена. Искам ги с овче мляко тоя път!
Шиланско Кате, хич не говориш глупости, ами си направила виртуозно описание на майките в региона. (мисля че освен БГ, няколко държави в региона са подобни в това отношение). Ти си голяма щастливка, че си и го казала, някои твърдоглави индивиди като мен никога не могат да изрекат подобни слова, макар и да ги мислят mot-a-mot. Бъди сигурна, че това и е сгряло сърцето и тя до края на дните си ще си се е щастлива, че е чула тези думи...
Често говорим за това и с приятелката ми (тази дето е разведена за англичанин, споменавала съм за нея), за съжаление тя изпусна миговете, в които можеше да ощастливи майка си....Още от студентските години гонехме вятъра и строяхме въздушни кули, мечтаехме за широкия свят, а майките ни бяха твърдо зад нас, колкото и да ги болеше при всяка раздяла казваха сдържайки сълзите си: 'Заминавайте, за вас е по-добре там'....и така година след година, на майка и и откриха рак в крайна фаза, за няколко месеца си отиде жената, на приятелката ми остана горчивото съжаление, че не е прекарвала ценните последни мигове с майка си - всеотдайната и безусловно любящата, а през това време тя се е опитвала да се вмести някак си в съвсем чужда за нея среда, опитвала се е да угоди на капризна и мнителна свекърва, която прави график кога да гледа детето, за да не пречи на плановете и, и на мъж, който мрънкаше че бил пренебрегнат докато тя се грижеше за умиращата си майка (и който и изневери докато тя беше в Бг за погребението).
Когато ние бяхме в БГ бяхме на квартира на 10 минути от майка ми. Тя идваше всеки ден - да донесе храна на внучето, да
ни напазарува, да ми донесе нещо от къщи, от което се нуждая...и все като сянка, все да не пречи, да не досажда, все изчисления кога спим, кога сме будни...повечето пъти не си и събуваше обувките, само подаваше чантата и си тръгваше, камо ли да ми позволи да и направя чай или кафе...Зная, че често си измисляше поводи да дойде само заради няколкото ценни минути, през които да зърне внучето, но не приемаше да остане, все нещо от рода на 'Какво да правя аз дъртата при вас младите....' Стигна се дотам, че мъжа ми ме обвини, че се отнасям много лошо с майка си...Как да му преведа горните думи, как да му обясня това себеотрицание, тази безгранична и безусловна любов...Няма да го разбере защото неговата майка би дошла и седнала в средата на стаята, със самочуствието на матриарх, да очаква всички по-млади наоколо да я почитат и обслужват, и да не си тръгне.....няколко седмици, може би, без и през ум да и мине, че може да пречи по някакъв начин.
Наистина имаме си нещо специфично, много по-различно и от източните, и от западните майки, както казва Теди. Нещо специфично нашенско и много топло. И аз не я искам по-друг начин, не искам нито да е източен матриарх, нито западна туристка пенсионерка, която не се спира на едно място, и бърза да изхарчи всичките си спестявания, за да не обремени децата си с данък наследство, когато умре. Това последното не е плода на моята фантазия, а истинска случка!
Делта, като се събудя на обяд, тиганиците и мекиците да са готови и масата да е сложена. Искам ги с овче мляко тоя път!
Добро утро!
Честит Рожден Ден на Махмуд! Да е много весел, щастлив и оправен!
Отношенията с майките обсъжсате гледам. Аз, и поради моя вина и поради характерови особености на майка ми не мога да се похваля с добри отношения. От 2001-ва насам, съм виждала майка си има-няма 10 пъти, повечето случаи е било свързано с документи или напоследък - здравни проблеми. Имало е случаи, в които съм си тръгвала на 1 януари извънредно с влак за София. Рядко могат да минат 10 минути без да избухне разпра. Съзнавам, че това, което пиша е ужасно. Съзнавам, че ако майка ми не беше толкова силна жена аз нямаше къде да се чудя да ида - дали в Босна или Бусманци, а може би щях да живеят в някой дом за хора с увреждания и да си влача паралитичния крак, ако изобщо мога да говоря.
Сега обаче аз нямам работата, която майка ми би искала, нямам семейството, което тя очаква... мъжът, който тя си е представяла да имам и според нея трябва да се разведа, работата "на пълен работен ден с осигуровки", не съм на килограмите, които тя иска, нямам прическата, която според нея ми отива, не си купувам дрехите, които тя харесва, не съм си купила 2 апартамента, не изкарвам парите, които тя очаква. Разговорите за пари ни убиват. И не само разговорите.
Бавно и тъжно майка ми - съпруга на моряк и често "глава на семейството", човек на директорски постове открай време - в активната си възраст де, от възрастта и от други фактори, се превръща в жена със страхотна невроза и силен дефект в говора - заеква ужасно, не може да каже и една дума. Това я дразни. Питам я как да й помогна. Засега мога само с пари - това иска, и обаждания понякога, и то, когато тя реши, че говори по-добре.
Питах леля си, която е медицинско лице и е покрай нея по принцип- има ли нещо, което кара майка ми да реагира положително - не, спори със всички и за всичко.
Аз ще "избягам" малко в Босна, но не мога да бягам винаги. Аз направо казано, отивам на гурбет там.
Мъжът ми и на мен ми се кара, че не се отнасям добре с майка си, но тя и него прави на 2 стотинки.
А що се отнася до семейните отношения и разбирането за лично пространство, като се приготвяхме да Страсбург, ние двамата радостни, че са ни приели, че отиваме заедно и после пак сме отделно, и свеки ми казва "Аз ще дойда да живея с вас!"
Мъжът ми й каза, че ще сме във военна база. Не е дошла, но беше твърдо убедена, че при нас й е мястото.
Иначе писах, мъжът ми най-много се радва сега, че сме сами, спокойно е, няма гости, никой не идва с дни и седмици, никой не очаква, че трябва да го обгрижват и да му сервират, зашото е от родата, никой не идва с искания за пари, като си заредиш хладилника, знаеш, че е пълен... ох, и какво беше снощи: "Хабибти, връщам се у нас и съм сам, покрай масата няма 7-8 човека!" сега аз съм в Бг, че на 10-ти има работна среща за мисията, той ще дойде в сряда и 2-3 дни е бил съвсем сам в Страсбург и може би не е оставал така сам - в чужда страна и сам в къщата, откакто го познавам.
Честит Рожден Ден на Махмуд! Да е много весел, щастлив и оправен!
Отношенията с майките обсъжсате гледам. Аз, и поради моя вина и поради характерови особености на майка ми не мога да се похваля с добри отношения. От 2001-ва насам, съм виждала майка си има-няма 10 пъти, повечето случаи е било свързано с документи или напоследък - здравни проблеми. Имало е случаи, в които съм си тръгвала на 1 януари извънредно с влак за София. Рядко могат да минат 10 минути без да избухне разпра. Съзнавам, че това, което пиша е ужасно. Съзнавам, че ако майка ми не беше толкова силна жена аз нямаше къде да се чудя да ида - дали в Босна или Бусманци, а може би щях да живеят в някой дом за хора с увреждания и да си влача паралитичния крак, ако изобщо мога да говоря.
Сега обаче аз нямам работата, която майка ми би искала, нямам семейството, което тя очаква... мъжът, който тя си е представяла да имам и според нея трябва да се разведа, работата "на пълен работен ден с осигуровки", не съм на килограмите, които тя иска, нямам прическата, която според нея ми отива, не си купувам дрехите, които тя харесва, не съм си купила 2 апартамента, не изкарвам парите, които тя очаква. Разговорите за пари ни убиват. И не само разговорите.
Бавно и тъжно майка ми - съпруга на моряк и често "глава на семейството", човек на директорски постове открай време - в активната си възраст де, от възрастта и от други фактори, се превръща в жена със страхотна невроза и силен дефект в говора - заеква ужасно, не може да каже и една дума. Това я дразни. Питам я как да й помогна. Засега мога само с пари - това иска, и обаждания понякога, и то, когато тя реши, че говори по-добре.
Питах леля си, която е медицинско лице и е покрай нея по принцип- има ли нещо, което кара майка ми да реагира положително - не, спори със всички и за всичко.
Аз ще "избягам" малко в Босна, но не мога да бягам винаги. Аз направо казано, отивам на гурбет там.
Мъжът ми и на мен ми се кара, че не се отнасям добре с майка си, но тя и него прави на 2 стотинки.
А що се отнася до семейните отношения и разбирането за лично пространство, като се приготвяхме да Страсбург, ние двамата радостни, че са ни приели, че отиваме заедно и после пак сме отделно, и свеки ми казва "Аз ще дойда да живея с вас!"
Мъжът ми й каза, че ще сме във военна база. Не е дошла, но беше твърдо убедена, че при нас й е мястото.
Иначе писах, мъжът ми най-много се радва сега, че сме сами, спокойно е, няма гости, никой не идва с дни и седмици, никой не очаква, че трябва да го обгрижват и да му сервират, зашото е от родата, никой не идва с искания за пари, като си заредиш хладилника, знаеш, че е пълен... ох, и какво беше снощи: "Хабибти, връщам се у нас и съм сам, покрай масата няма 7-8 човека!" сега аз съм в Бг, че на 10-ти има работна среща за мисията, той ще дойде в сряда и 2-3 дни е бил съвсем сам в Страсбург и може би не е оставал така сам - в чужда страна и сам в къщата, откакто го познавам.
